Разградско е един от най-малко познатите на самите нас краища

Разградско е един от минимум познатите на самите нас краища на България. И то макар, че към този момент 33 години гробницата в Свещари е една от визитките на страната ни – част от международното завещание на ЮНЕСКО. Тя е открита през 1982 година Гробницата е от тракийско време, царска, на гетски държател от преди 2300 години. Чудесен маршрут за дългия уикенд на 22 септември и за всеки пай в златната българска есен.

Камъните пред входа са толкоз тънко обработени, че доста туристи не могат да повярват, че не са положени там в нашето съвремие, а преди хилядолетия. Разковничето е в потребления мек варовик, който обаче наподобява по едно и също време с това и задоволително внушително.

Колонади, йонийски капители, „ хоро” от женски фигури, застанали с вдигнати ръце една до друга – всяка с 1,20 м височина в дълги надиплени облекла в типично древногръцкия goddess жанр, завършени като обърнати цветя, трансформират археологическия монумент в планетарна сензация.

Също като в Долината на царете при Казанлък, за която към този момент разказвахме, и към гробницата в Свещари има още десетки сходни в региона. Заради това той е разгласен за археологически резерват.

На 42 км е регионалният център Разград, който малко на брой биха повярвали, само че има необикновен туристически капацитет. Столицата на Лудогорието, което към момента някои назовават с турското Делиорман, е била културен център още преди 8 000 години, от когато датира нефритен талисман, изровен от богатата земя тук. Преди 2500 година градът стартира да се развива като тракийско населено място.

Римското име Абритус е на крепостта от онази ера, която се свръзва най-вероятно с ръководството на известния император Веспасиан. Колоните и стените, които могат да се видят да се извисяват свидетелстват за това славно време. Запазени са и надгробни плочи, които нямат равни у нас. Цялото това необикновено благосъстояние, което сякаш миролюбивите ни предшественици – славяните са разрушили съвсем изцяло през 6-и век – преди 1500 година, е открито преди 65 години при разкопки. Сега е археологически резерват в покрайнините на новия град.

Други забележителности на Разград са часовниковата кула от 1742 година, за която някои настояват, че е повече от век по-нова – от 1864 година, и няколкото джамии. Старата „ Ибрахим паша” съгласно едни учени е по-стара от софийската, а съгласно друга е от същия век. Смята се, че в случай че е в действителност 7-столетна е допустимо да е и най-старата у нас, само че сигурно се знае, че по величина е втора в България след Томбул в Шумен.

Според други обаче по-стара е джамията „ Ахмед бей”, за която се знае, че датира от 1542 година Според Анание Явяшов - дядото на световноизвестния художник Кристо, чиито корени са от този град, „ Карък джамия” или „ Бехрам Бей” е от 1498 година, само че тя е съборена преди половин век. Днес домът на учения е негов музей. Интересни са и възрожденските къщи в остарелия квартал Вароша, близо до центъра. Освен музеи, част от къщите са приютили и типични заведения. В махалата е и черквата „ Свети Николай”, която е съвсем на 160 години.

Планирайте уикенда си в Разград по този начин, че да се паднете, когато има домашен мач на „ Лудогорец”. Местният тим от години е несломим първенец в националното състезание и има един от най-хубавите и най-модерните игрища в републиката. Идеален мотив за футболен туризъм, какъвто у нас не развиваме, а градове като Мадрид, Барселона, Милано, Торино, Манчестър, Ливърпул са трансформирали в бизнес за милиарди.

Ако толкоз ви хареса Разград, че решите да се върнете идното лято, през юли локалните хора провеждат Панаир на киселото мляко, дружно с фестивал на националните обичаи, които са основните събития в културния им календар.