Упреци или подкрепа за родителите, когато реагират неадекватно“
Разговорите за връзките сред деца и родители, от една страна, провокират възприятие на удовлетворение - осветлява се тази толкоз значима за построяването на дребния човек система – фамилната.
От друга страна, обаче, тези диалози пораждат въпроси: по какъв начин оказват помощ за по-добрата функционалност на въпросните връзки?
Някой размахва с пръст към родителите: „ Възпитайте си децата ! “; различен се втурва да избавя някое мъниче, нападайки родителя със: „ Знаете ли какво му причинихте преди малко! “; трети по-сдържано изяснява по какъв начин „ би трябвало “ и „ не би трябвало “ да се държим с децата.
Но тематиката има още един ъгъл:
Много постоянно във фокуса на обсъждащите попадат обстановки с несъответстващо държание на родителя (като предписание майката): " Тя го удари, когато то не заслужаваше “, „ Тя му се скара, вместо да го утеши ” или пък “Тя се изправи на нокти от някаква дреболия “, „ Горкото дете, тц, тц... “.
Разпространената реакция е наблюдаващите да се намесят с упреци към майката или пък да я осъдят вътрешно, възприемайки я като причина за незаслуженото страдалчество на детето.
Майката, обаче, като предписание се явява освен причина за неприятния резултат, тя е и разследване на някакви свои си аргументи, носени, по този начин да се изразя, на „ гърба “ на душата ѝ…
Тоест, значимо е освен да разсъждаваме „ по какъв начин е вярно и погрешно “, само че и да мислим каква невидима сила тласка човека към избрани думи и действия.
Ситуация:
Майка и дете пазарят в супермаркет. След като са платили на касата, излизат, само че на изхода внезапно запищяват аларми. Дотичва защитата. Майката поглежда плика с покупките и вижда нещо, което не е слагала там. В същия миг се досеща, че евентуално 2-годишното ѝ дете е поставило това пакетче с нещо си вътре.
