Разговорите на литературния историк Вихрен Чернокожев със сатирика дисидент Радой

Разговорите на литературния историк Вихрен Чернокожев със сатирика отстъпник Радой Ралин излязоха в книга. " Просто живях... " е издание на център " Боян Пенев " към Института за литература при Българска академия на науките и излезе в дребен и стеснен тираж. Диалозите сред дваматаса водени години наред. Ралин умря през 2004 година, а Чернокожев - 14 години по-късно.

" Тази анкета е доста скъпа и забавна от психографска и даже психоаналитична позиция. Тук е целият нравствен свят и на интервюирания Радой Ралин, само че и на анкетиращия Вихрен Чернокожев. Тук двамата разкриват своя разсъдък, своята сензитивност, своите усети, своите хрумвания. Тук са две персони в един поверителен разговор. Радой Ралин - извънредно необятно скроен, постоянно с ясна гражданска позиция, с неговата житейска и креативна Одисея, и Вихрен Чернокожев - ерудиран и честен, с не по-малко смелост към провокациите ", се споделя в анотацията на изданието. То може да бъде купено в книжарница " Български книжици ".

" Дневник " разгласява фрагмент от анкетата:

През 1966 година почнаха да се явяват апострофите. То и отпреди имах някои апострофи. Минаха като епиграми: " Човекът е човек, когато е на път. / Но могат тоз човек посред път да го спрат ". Сега умишлено почнах да мисля върху този род. Той е зародил още преди време у Ботев: " Преклонената главичка остра сабя не сече, / само че такава ярем влече ". Смятах, че това ще е напълно нова форма в сатирата.

- Това е в действителност нов язвителен род.

- Да, тъй като епиграмата я изчерпва вицът. А тук един стих дава опция за няколко апострофа, няколко отзиви да се изкажат, цяла " полемика " да се устрои. За страдание, Незнакомов, тогава заместител основен редактор на " Стършел ", споделяше, че това са безплодни неща.

Започнах да пиша " Ще пристигна детето ".

- Преди това в " Септември " излиза новелата под същото заглавие.

- Да, но аз в този момент пропущам... Всъщност това не е новела, а сюжет. Уволняват ни през март 1964 година, преди да отида във " Фокус " -а. И Любо Шарланджиев ме пита какво ще му напиша. Искаше да сложи мой сюжет. Седнах един понеделник - но доста ми вървеше. Вечерта той идваше да види какво съм написал и оставаше доста удовлетворен, даваше разнообразни хрумвания. Един ден ми сподели: " Радой, доста скърбя, само че Христо Сантов ме извика да върша филм по неговия сюжет на " Железният светилник ".

Този сюжет го четоха, утвърдиха го, заплатиха ми го... От Нова година почнах в " Български публицист ". С Джагаров, който беше станал ръководител на Съюза, една вечер се видяхме в Руския клуб: " Ти ще ми помагаш, ще бъдеш един от бъдещите секретари и ще отговаряш за ирония, драматургия и кино ". Аз отхвърлих. За връзките си с него особено ще приказвам. " Жоро, ти знаеш доста добре, че аз нямам увлечение към тези работи. Ако ти караш една по-прогресивна и по-либерална политика, ще ти оказвам помощ. С тебе ние имаме политически различия, естетически нямаме. " Действително той възвърне Константин Константинов, той възвърне Далчев, опита се да ги сложи в центъра на вниманието.

През лятото написах нещо от " Есенни къпини ". Тази стихосбирка на първо време я назовах " Показания " - показания за своя живот. Тя беше подготвена 1968 година май месец и щеше тогава да излезе, само че попречиха чешките събития. После сложих друго заглавие " Късни очевидци ". Най-накрая пристигна " Есенни къпини ". Защо " Есенни къпини "? През есента, когато бях на морето, следих ги тези къпини. Вече става ноември, декември, те се греят на това безсилно слънце, едва-едва узряват... Това е ориста на неосъществените персони.

- Този въпрос все по-често ни занимава.

- Ами да... Беше там Дамян Дамянов. Чете, доста ги хареса. Направих по-късно и другите.

- Как стана по този начин, че Невена Коканова илюстрира " Есенни къпини "?

- Бяхме се доста сприятелили с нея и с Нейчо Попов. Направихме една тройка да вървим да вършим добрини, да оправяме всякакви заплетени работи. Венчето беше един ярък облик в него време. " Нашата дребна Жана Д`Арк " е неслучайно казано в пиесата.

Последната си стихосбирка съм нарекъл " Последен понеделник ".

- А към " Късни очевидци " още веднъж сте се върнали.

- Харесва ми това заглавие - " Късни очевидци ". Те идват, откакто делото е към този момент несъмнено, решено. Те нямат на практика темперамент, идват, с цел да осветлят обществото за истината. Но тази истина - тя няма да послужи за нищо към този момент. Сега и да кажем, че Трайчо Костов е почтен, какво ще помогне? Нали него към този момент го няма.

Изобщо, почнаха още по-тежки години. Дойде паметната 1968! Стачкуваха и във Франция, и на всички места... Аз давах и в " Стършел ", и другаде... Дам пет неща - едно отпечатат, дам осем неща - две отпечатат. Изобщо, с огромна тъга успявах. Работата ми в издателството минаваше много конфликтно. От " Стършел " бяха дали един язвителен алманах, който аз напълно преработих, включих нови създатели. Направихме го " Будилник " по името на Ботевия " Будилник ". Стана прекрасен, само че Султанов го спря поради чешките събития.

Помолих Невена Коканова да ми направи илюстрациите. Имах от нея подарявани картини. Макар в тях да личеше непохватност, неовладяна форма, пърхаше въодушевление, точна психическа аргументация. Спомняш ли си по какъв начин е нарисувала това момиче, въпреки с идеални рамена, само че с изхабени устни и очи на 50-годишна жена? Всичко сочеше, че Невена Коканова е един мислещ художник. Иван Давидков не ги хареса, искаше да ги маха. Трябваше дълго и настойчиво да се боря.

Книжката таман беше под щемпел, не щеш ли ме удариха за " Люти чушки ". В края на 1968 година През това време с Милчо [Левиев], с Васил Чертовенски, с други много говорехме за фолклора. Занимавах се с националните поговорки, издирвах ги. Исках да ги осъвременявам.

- Тази обработка на фолклора не носи ли опасности?

- Защо? Да реализира Петко-Славейковото съвършенство както " Да би спокойно седяло, не би знамение видяло. " Най-идеално да бъде като алитерация, като звучене. Да стигне най-стегнатия си тип.

- Все отново не се ли губеше достоверността на фолклора?

- Не, не се загубваше нищо. Мога да ти дам образци. Някои пословици и поговорки, които са доведени до съвършенство, ги оставях същите, само че им давах друго заглавие, което да влезе в спор, да влезе в дискусия с техния подтекст. Всички знаят, че " хитрата сврака - с двата крайници " е една подигравка против хитреците, които рано или късно попадат в клопката. А пък ние го направихме назад. На Димовски аз не съм му казвал какво да нарисува. И той е човек с извънредно богати хрумвания. " Хитрата сврака - с двата крайници " - взела две управляващи, стъпила върху две бюра, освен съвместител, нали! Така то става към този момент друго.

- Рисунката тука оказва помощ доста изрично.

- С това заглавие и с тази рисунка то става нещо напълно ново! Някои ги направих по-ритмични. Или: " Дето брада заповядва - там народа се не радва. " Това " брада " го тълкували или като цар, или като поп. Ама римата я нямаше. Аз го направих с рима, като поправих " дето секира заповядва ". Ясно е, че става дума тук за насилието.

- Как породи тази концепция у Вас да обновите остарели фолклорни обичаи?

- Исках да схвана от кое място са пристигнали нашите поговорки. Мисля, че не посредством Франция, не посредством Русия, а са пристигнали посредством Турция. За себе си бях уверен, че в националното творчество, както има национална лирическа ария, национална балада, юначен епос, по този начин има и епиграма. Епиграмата не е римувана сентенция, тъй като има римувани поговорки без анекдот. Те не са епиграма. Но където има сериозно отношение, насмешка, смях - това е фолклорната епиграма. Исках да покажа, че епиграмата не е нещо, импортирано навън. Васил Иванов, шеф на Радиото, писа, че епиграмата получила развиване, несъвместимо с растежа ѝ.

- Не се е чак толкоз развила. От епиграма до епиграма има разлика.

- Е, да. Но желая да кажа, че националната сентенция, националният афоризъм - то е едно, само че друго е " Брада сива, глава дива ". То е друго към този момент, има оценъчен миг.

- Скандално известната епиграма " Сит тулум / за просвета ням " в действителност за Живков ли беше, както се говореше?

- Тя беше за Тодор Павлов, а те го изкараха, че е за Живков. Но всички бяха национални поговорки. И тъй като към този момент те са били национални поговорки, народът ги знае, вижда на места единствено някоя корекция, той му се радва, както когато чуе в някоя непозната музика нещо национално. Редакторите с тъга, с отвращение ги одобряваха. Книжката, която подготвих и занесох на Милтенов, тя цялата беше към този момент оповестена.

Покрай чешките събития почна и у нас стягане и кого ще ударят - естествено, моя благосклонност! Пуснаха книгата в 40 000 тираж. След това я изземаха от книжарниците и се стигна до там, че я изгориха.

- По чие разпореждане стана това?

- Доносът беше го направил Анастас Стоянов. Той беше секретар на Съюза. Станал да приказва пред Живков, че работата не върви, тъй като имаме хора, които ни пречат: Блага Димитрова, Христо Ганев, Валери Петров, Емил Манов, Радой Ралин.

Просто трябвало тогава да се удари, с цел да не станат и тук чешки събития. Иззеха книгата, уволниха ме, а тъкмо есента почваха моите стомашни кръвоизливи.

- Целия тираж ли изгориха?

- Не, не съумяха. Доста хора си бяха взели към този момент книжката. Едната половина от тиража продадоха, а другата половина по директно разпореждане на Павел Матев изгориха в пещите на комбината. После другари ми дадоха листчета с обгорени краища, отхвърчали от тягата. Сега да спрем...

Мнозина другари ми споделяха, че огромна част от епиграмите ми се превръщали към този момент във фолклор. Чували ги и от хора, които в никакъв случай не отварят книга. Какви ли недоизкусурени опити не ми приписваха.

- На какво смятате, че се дължи това фолклоризиране?

- Сигурно са съвпаднали с настроенията на народа. И заради тяхната краткост и мелодичност, схванали са ги елементарно. Тогава си споделих, че би трябвало съществено да се задълбоча във фолклора. Прочетох всички пословици и поговорки от нашите " Сборници за национални умотворения ", Славейковите пословици и сборниците " Народно творчество " на " Български публицист ". Забелязах, че някои от поговорките са римувани - евентуално въздействие от турските, които съвсем всички са римувани. Но в " Лика аналогия като два стръка иглика " имаме съпоставяне, имаме въплъщение, може и метафора да имаме, само че ирония няма. (Па може и да има, в случай че им вложиш сатирична интонация. Например, в случай че имаш подигравка, двама мошеници.)

Почнах да сортирам поговорките по смисъл още в 1963 година Ставах рано, ходех да пазаря. Трябваше да нахраня децата. Ох, ще бъдеш и ти жив и здрав да имаш деца, да видиш по какъв начин се хранят дребни деца от мъж... Плюят, всички стени в близост бяха ги напръскали, с лъжичката замахват. Отивах до стола, взимах храна. Все по този начин ме бяха запомнили - в тъмнокафяв шлифер, един слаб, да мъкна котелките и мрежите. Вечер, откакто ги навечерям, майка ми ги слагаше рано да спят. Към осем и половина те към този момент са заспали. Тогава почиствам печката (нямаше още парно), помитам цялата къща. Запалвам печката, то стане към този момент 10-11 часа. И тогава се занимавах с пословиците и поговорките.

Сменях думи, с цел да станат по-двусмислени епиграмите. Исках да потвърдя, че един и същи израз може с друго заглавие да придобие радикално друго наличие. Петко Тотев още тогава писа публикация, която извадиха от сборника и го претопиха.

- Става дума за сборника " Фолклор и литература ".

- Да, откакто направиха погрома върху " Люти чушки " и махнаха публикацията.

В 1968 година основните старания на властта бяха да не се провокират чешки събития и у нас. Не могат да схванат, че когато съдбоносните събития назреят, никой не може да ги спре. Най-малкото някакви си епиграми и литературни творбици могат да бъдат в положение да завъртят колелото на историята. Книгата беше предадена на издателството и илюстрирана, подготвена, още в 1964 година Все я чаках да излезе.

- Защо бе препоръчана в " Български художник "?

- В нея своето присъединяване го считах доста по-скромно. Това са национални епиграми. Всичко беше пуснато. Само за една епиграма: " Не е Тодора за пред хора " не се съгласиха, да не намеквала името на Живков.

Вдигна се огромен звук и един ден, без да повикат мен, без да повикат Димовски, в Централен комитет привикват партийните секретари на всички културни институти, приказват им за тази " груба измама ", която сме направили. Там са съдиите, там са и прокурорите, а нас никой не ни пита. Николай Зидаров, партийният секретар, дори и не попита по какъв начин стои работата. Това ми беше най-обидно. Като че ли ние в този момент особено за събитията в Чехословакия сме избързали да я създадем. Затуй е пусната и в всеобщ тираж - да основава настроения против страната. Глупости!

На 2 декември 1968 година ни извикаха в Градския комитет. Явявам се по тяхно искане рано сутринта, в 7 часа. И ми дават да прочета обвиняванията. Прибраха ми листа незабавно, не ми го оставиха в ръцете, а го заключиха. Оставиха ме самичък в стаята, която също заключиха. Минава 8, минава 9. Към девет и половина ме викат. В това време, след това разбрах, гледали " Фокус " -те. Болно ми е в този момент да си припомням всичките най-гадни обвинявания.

Приписваха ми епиграми, писани да вземем за пример от Иван Коларов: " За няколко дни, скрито и бавно / цените пораснаха с няколко века ". Отговорих, че това ми се приписва! Стана Делчо Чолаков, касапин по манталитет, и споделя: " Ами на теб ще ги приписват, я, няма на мен да ги приписват, я! " Ужасна работа!
Излезе и неподписаната публикация на Богомил Райнов в " Литературен фронт ". Тя се препечата и в " Работническо дело ". И в цяла София пуснаха слуха, че съм интерниран. Борис Манов ме заплаши с интерниране.