Котката, която лови талибани
" Разговори и вероятно помирение могат да обезпечат на Съединени американски щати и техните сътрудници от НАТО опрощение за бързо отдръпване, само че това няма да промени основите на казуса в Афганистан. Сключването на договорка с талибаните, без тяхното обезоръжаване, ще разбие вярата за мощна, жизнеспособна и плуралистична афганистанска страна ".
Тези думи са написани в текст за Wall Street Journal през февруари месец, 2012-та година, а техен създател е Амрула Салех. Но кой в действителност е този човек?
Амрула Салех е таджик, роден в афганистанската провинция Панджшир през 1972-ра година, само че рано останал сирак. На 18-годишна възраст той се причислява към муджахидините, воюващи против васалното на Съюз на съветските социалистически републики държавно управление на Афганистан, а след това става част и от Северния Алианс, управителен от Ахмад Шах Масуд, който се бори против новата мощ в страната - талибаните. Няколко години откакто ислямистите са изгонени от Кабул при започване на новото хилядолетие, Салех е назначен като началник на главната разследваща работа на новосъздадената ислямска република Афганистан (Националната дирекция по сигурността). Различия с някогашния президент на страната Хамид Карзай във връзка с политиката по отношение на талибаните ще се окаже повода, заради която Салех бива уволнен по-късно от управлението на службата. Впоследствие той ще бъде за малко министър на вътрешните работи, на какъвто пост ще го назначи Ашраф Гани, към чиято кандидатурата за президент Салех ще се причисли като негов първи заместител. Когато Ашраф Гани печели още веднъж президентските избори през 2019-та година, Салех става Първият вицепрезидент на страната (един от двамата заместници, каквито има президентът на Афганистан).
Ако четем Конституцията на страната, има причини в интерес на това, че Амрула Салех в действителност е краткотрайният нов президент на Афганистан. Според член 60 от Основния документ, " при положение на неявяване, оставка или гибел на Президента, Първият вицепрезидент би трябвало да работи съгласно наредбите на тази Конституция ", а чл.67 коментира какви са тези разпореди: Първият вицепрезидент би трябвало да одобри пълномощията и отговорностите на президента. Самият президент Ашраф Гани, напусна страната, а управляващите на ОАЕ оповестиха през вчерашния ден, че са го приели в Емиратите на филантропични учредения.
Дали обаче това е задоволително, с цел да бъде приет Амрула Салех за законен президент, пък било то и краткотрайно? От чиста юридическа позиция, това надалеч не е ясно.
От една страна, упоменатият чл.67 от Конституцията на Афганистан показва изискванията, при които първият заместител на президента може да поеме прерогативите на президента: оставка, импийчмънт, гибел или нелечима болест. Формално, нито едно от тези условия не е налично все още на писане на текста.
От друга обаче президентът Гани е в неспособност да извършва пълномощията си, бидейки в заточение в друга страна (т.е. той е " в неявяване " съгласно чл.60-ти). Може би последното бе задоволително съображение за Салех да съобщи, че той е краткотрайният държавен глава и в това му качество води диалози с разнообразни фактори в страната, дружно с които да провежда опозиционни дейности против талибаните. В посолството на Афганистан в Таджикистан, Душанбе, фотосите на Ашраф Гани към този момент биват сменени с тези на Амрула Салех, в това време заяви Reuters.
Но даже и да бъде приет за държавен глава на Афганистан, то Салех ще наподобява като крал без кралство (макар че може да се снабди най-малко с корона, до каква степен Съединени американски щати по принцип могат да му разрешат да борави с паричните запаси на държавното управление, налични в американски банки, достъп до които е отхвърлен на талибаните).
Липсата на оптимизъм за вероятностите пред Салех се обуславят от това че талибаните управляват съвсем цялата страната. Частично изключение е провинция Панджшир, която, съгласно последователи на Салех, ще се трансформира в епицентър на съпротивата против талибаните. Там действа и едноименният наследник на упоменатия Ахмад Шах Масуд, под чието управление в миналото Салех се издига в Северния Алианс и води война против талибаните.
А в допълнение на това не всички, които са опозиционно настроени по отношение на ислямистите, желаят да водят военни дейности против тях. Така да вземем за пример част от тази съпротива се е провела в координационен съвет, в който влизат някогашният президент Хамид Карзай, някогашният министър-председател от 90-те години Гулбудин Хекматияр и ръководителят на Върховния съвет за национално помиряване Абдула Абдула. Всички те са се заели сега да водят договаряния с ислямистите.
Международната обстановка също не наподобява удобна за образуване на съпротивата от страна на Амрула Салех. Китай към този момент съобщи, че е подготвен да има другарски връзки с режима на талибаните. Русия пък сподели, че прави оценка изявленията на ислямистите след завземането на Кабул като " положителен сигнал ". Турция също приветства посланията, отправени от талибаните.
Но същинският удар за Салех пристигна от Запада. Президентът Джо Байдън, в свое категорично изказване, хвърли виновността за протичащото се в Кабул на локалните управляващи и сили за сигурност. Ръководителят на Белия дом съобщи, че " американските войски не могат и не би трябвало да се борят във война и да умират във война, която афганистанските сили не желаят да водят сами за себе си ". И в случай че Джо Байдън наподобява мъчително прав, то не всички афганистанци са съгласни с оценката му за тяхната подготвеност да се съпротивляват на талибаните. Амрула Салех отговори на американския президент, че " за разлика от Съединени американски щати и НАТО, ние не сме паднали духом ".
На този декор пък Върховният представител по въпросите на външна политика и политика за сигурност на Европейски Съюз Жозеп Борел съобщи, че " ние би трябвало да сме в контакт с управляващите в Кабул... талибаните завоюваха войната, тъй че ние ще би трябвало да беседваме с тях " (впоследствие първият посланик на Европейски Съюз посочи, че това не значи, че Брюксел ще признае режима на ислямистите).
Въпреки това, договарянията не са алтернатива за Амрула Салех. Когато ислямистите откриха контрола си и върху Кабул, той написа в обществените мрежи: " Никога и под никакви условия няма да се подчиня на терористите талибани. Никога няма да предам душата и завета на моя воин Ахмад Шах Масуд, главнокомандващият, легендата и лидерът. Няма да отчайвам милионите, които ме послушаха. Никога няма да бъда под един покрив с талибаните. Никога ".
И макар че враждата сред Салех и талибаните е била налице още преди този момент, нещата сред него и ислямистите стават персонални, когато през 1996-та година те изтезават сестра му в неудачен опит тя да издаде неговото местоположение. " Но да биеш беззащитна жена, с цел да намериш нейния брат, не е съгласно Ислямския закон, нито съгласно афганските традиции ", написа Салех през 2020-та година в Time.
Едва ли има нещо друго, което да дефинира живота на Амрула Салех повече, в сравнение с противоборството му с талибаните и Пакистан, която страна той редовно упреква в поддръжка на ислямистите. Но и талибаните не се лимитират до закононарушението по отношение на фамилията му през 1996-та година: Салех е обект на няколко опита за покушения. Таджикът обаче постоянно съумява да оцелее против това, което са му приготвили ислямистите; съгласно France24 в Кабул имало афоризъм, че Салех имал " девет живота ".
Ако стъпим на това удостоверение от френската медия, то можем да кажем, че до момента в който сенките из Афганистан крият следите от четирите лапи на Амрула Салех, талибаните са подранили с визитата на лунапарка.
Тези думи са написани в текст за Wall Street Journal през февруари месец, 2012-та година, а техен създател е Амрула Салех. Но кой в действителност е този човек?
Амрула Салех е таджик, роден в афганистанската провинция Панджшир през 1972-ра година, само че рано останал сирак. На 18-годишна възраст той се причислява към муджахидините, воюващи против васалното на Съюз на съветските социалистически републики държавно управление на Афганистан, а след това става част и от Северния Алианс, управителен от Ахмад Шах Масуд, който се бори против новата мощ в страната - талибаните. Няколко години откакто ислямистите са изгонени от Кабул при започване на новото хилядолетие, Салех е назначен като началник на главната разследваща работа на новосъздадената ислямска република Афганистан (Националната дирекция по сигурността). Различия с някогашния президент на страната Хамид Карзай във връзка с политиката по отношение на талибаните ще се окаже повода, заради която Салех бива уволнен по-късно от управлението на службата. Впоследствие той ще бъде за малко министър на вътрешните работи, на какъвто пост ще го назначи Ашраф Гани, към чиято кандидатурата за президент Салех ще се причисли като негов първи заместител. Когато Ашраф Гани печели още веднъж президентските избори през 2019-та година, Салех става Първият вицепрезидент на страната (един от двамата заместници, каквито има президентът на Афганистан).
Ако четем Конституцията на страната, има причини в интерес на това, че Амрула Салех в действителност е краткотрайният нов президент на Афганистан. Според член 60 от Основния документ, " при положение на неявяване, оставка или гибел на Президента, Първият вицепрезидент би трябвало да работи съгласно наредбите на тази Конституция ", а чл.67 коментира какви са тези разпореди: Първият вицепрезидент би трябвало да одобри пълномощията и отговорностите на президента. Самият президент Ашраф Гани, напусна страната, а управляващите на ОАЕ оповестиха през вчерашния ден, че са го приели в Емиратите на филантропични учредения.
Дали обаче това е задоволително, с цел да бъде приет Амрула Салех за законен президент, пък било то и краткотрайно? От чиста юридическа позиция, това надалеч не е ясно.
От една страна, упоменатият чл.67 от Конституцията на Афганистан показва изискванията, при които първият заместител на президента може да поеме прерогативите на президента: оставка, импийчмънт, гибел или нелечима болест. Формално, нито едно от тези условия не е налично все още на писане на текста.
От друга обаче президентът Гани е в неспособност да извършва пълномощията си, бидейки в заточение в друга страна (т.е. той е " в неявяване " съгласно чл.60-ти). Може би последното бе задоволително съображение за Салех да съобщи, че той е краткотрайният държавен глава и в това му качество води диалози с разнообразни фактори в страната, дружно с които да провежда опозиционни дейности против талибаните. В посолството на Афганистан в Таджикистан, Душанбе, фотосите на Ашраф Гани към този момент биват сменени с тези на Амрула Салех, в това време заяви Reuters.
Но даже и да бъде приет за държавен глава на Афганистан, то Салех ще наподобява като крал без кралство (макар че може да се снабди най-малко с корона, до каква степен Съединени американски щати по принцип могат да му разрешат да борави с паричните запаси на държавното управление, налични в американски банки, достъп до които е отхвърлен на талибаните).
Липсата на оптимизъм за вероятностите пред Салех се обуславят от това че талибаните управляват съвсем цялата страната. Частично изключение е провинция Панджшир, която, съгласно последователи на Салех, ще се трансформира в епицентър на съпротивата против талибаните. Там действа и едноименният наследник на упоменатия Ахмад Шах Масуд, под чието управление в миналото Салех се издига в Северния Алианс и води война против талибаните.
А в допълнение на това не всички, които са опозиционно настроени по отношение на ислямистите, желаят да водят военни дейности против тях. Така да вземем за пример част от тази съпротива се е провела в координационен съвет, в който влизат някогашният президент Хамид Карзай, някогашният министър-председател от 90-те години Гулбудин Хекматияр и ръководителят на Върховния съвет за национално помиряване Абдула Абдула. Всички те са се заели сега да водят договаряния с ислямистите.
Международната обстановка също не наподобява удобна за образуване на съпротивата от страна на Амрула Салех. Китай към този момент съобщи, че е подготвен да има другарски връзки с режима на талибаните. Русия пък сподели, че прави оценка изявленията на ислямистите след завземането на Кабул като " положителен сигнал ". Турция също приветства посланията, отправени от талибаните.
Но същинският удар за Салех пристигна от Запада. Президентът Джо Байдън, в свое категорично изказване, хвърли виновността за протичащото се в Кабул на локалните управляващи и сили за сигурност. Ръководителят на Белия дом съобщи, че " американските войски не могат и не би трябвало да се борят във война и да умират във война, която афганистанските сили не желаят да водят сами за себе си ". И в случай че Джо Байдън наподобява мъчително прав, то не всички афганистанци са съгласни с оценката му за тяхната подготвеност да се съпротивляват на талибаните. Амрула Салех отговори на американския президент, че " за разлика от Съединени американски щати и НАТО, ние не сме паднали духом ".
На този декор пък Върховният представител по въпросите на външна политика и политика за сигурност на Европейски Съюз Жозеп Борел съобщи, че " ние би трябвало да сме в контакт с управляващите в Кабул... талибаните завоюваха войната, тъй че ние ще би трябвало да беседваме с тях " (впоследствие първият посланик на Европейски Съюз посочи, че това не значи, че Брюксел ще признае режима на ислямистите).
Въпреки това, договарянията не са алтернатива за Амрула Салех. Когато ислямистите откриха контрола си и върху Кабул, той написа в обществените мрежи: " Никога и под никакви условия няма да се подчиня на терористите талибани. Никога няма да предам душата и завета на моя воин Ахмад Шах Масуд, главнокомандващият, легендата и лидерът. Няма да отчайвам милионите, които ме послушаха. Никога няма да бъда под един покрив с талибаните. Никога ".
И макар че враждата сред Салех и талибаните е била налице още преди този момент, нещата сред него и ислямистите стават персонални, когато през 1996-та година те изтезават сестра му в неудачен опит тя да издаде неговото местоположение. " Но да биеш беззащитна жена, с цел да намериш нейния брат, не е съгласно Ислямския закон, нито съгласно афганските традиции ", написа Салех през 2020-та година в Time.
Едва ли има нещо друго, което да дефинира живота на Амрула Салех повече, в сравнение с противоборството му с талибаните и Пакистан, която страна той редовно упреква в поддръжка на ислямистите. Но и талибаните не се лимитират до закононарушението по отношение на фамилията му през 1996-та година: Салех е обект на няколко опита за покушения. Таджикът обаче постоянно съумява да оцелее против това, което са му приготвили ислямистите; съгласно France24 в Кабул имало афоризъм, че Салех имал " девет живота ".
Ако стъпим на това удостоверение от френската медия, то можем да кажем, че до момента в който сенките из Афганистан крият следите от четирите лапи на Амрула Салех, талибаните са подранили с визитата на лунапарка.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ