Разговорът ни с Жан Рено се отлага три пъти –

Разговорът ни с Жан Рено се отсрочва три пъти – един път, тъй като имам полет във времето, в което му е комфортно да приказваме, повторно – тъй като снима филм в Лондон, и третия път – тъй като в Южна Франция, където се намира в този миг, е навалял сняг и интернет връзката не е добра. Точно година и осем месеца в опити да се срещнем, преди този момент да се случи в зуум. Рено е в дома си в Ню Йорк и на драго сърце споделя за първия си разказ „ Ема “ (на български от ИК „ Колибри “, прев. Красимир Петров).  " Най-голямото премеждие е приключението на личния ни живот “ – са думите, с които стартира романът. Трилър и сантиментална история в едно. Главната героиня Ема – масажистка в център за таласотерапия в Бретан, е поканена в екзотичния Оман, с цел да създаде спа курорт. Мисията ѝ я води в прегръдките на мистериозен мъж, само че и в центъра на държавна спекулация на високо равнище със съществени последствия. Младата жена се оказва преследвана от пратеници на двореца в Маскат и в това време е вербувана  от френските секрети служби. Романът излиза на френски в тираж 30 000 екземпляра. Впоследствие е преведен в 20 страни. Чете се с лекост и наслаждение, тъй като е разказан кинематографично и написан брилянтно по всички правила на положителната художествена литература. И тъй като Жан Рено е измежду най-харизматичните френски артисти. Талант, който влиза в облиците в дълбочина и ги прави присъщи и ярки и който написа история във френското и холивудското кино с героите си във филми като „ Голямото синьо “, „ Леон “, „ Никита “, „ Мисията невъзможна “, „ Шифърът на Леонардо “.

Господин Рено, след 46-годишна кариера в киното и блестящи функции се оказва, че имате и книжовен гений. Какво ви въодушеви да напишете разказ? Имам доста истории в главата си от години. И когато по време на коронавирус всичко спря, с помощта на един другар си дадох сметка, че ние не сме единствено това, което работим. Това, че карате рейс или трен да вземем за пример, не ви разказва напълно. Освен него можете да готвите за ваши другари или да пеете любовни песни в ресторант в събота вечер. И си споделих – ще правиш нещо друго! Ще продължиш да мърдаш!  Интересно, че основната героиня на вашата история е жена. И разказвате от нейно име. Защо направихте този избор? Хрумна ми преди време, докато бях на спа в Бретан. Жена ми сподели: „ Има една фантастична масажистка! Трябва да отидеш да опиташ! “. Отидох. И историята се роди от магията в ръцете ѝ. Опитах се да схвана, да си показва какво движи моята героиня. Следвах сюжета, който се раждаше в главата ми. Текстът ви е много сетивен тук-там. Има доста добре разказани полови подиуми, освен това от гледната точка на вашата героиня. Дали сте се съветвали с някого? Когато върша обич с жена ми, я следя, чувам я, разясня с нея. И се свързвам с това, което виждам и слушам. Преживявам го. Не съм размишлявал по какъв начин би го направила една жена. Просто влязох в това, с което разполагам в личната ми глава. Прекрасно е, че го намирате за добре разказано от позиция на жена, тъй като имам доста истории в главата. Предстои да излезе втората част на „ Ема “. Виж ти! Да! Историята продължава. Надявам се читателите да я оценят, с цел да можем да продължим описа. Защото явно в края на първия разказ Ема към този момент не е същата. Тя идва на един плаж и е напълно сама, съкрушена, тялото и сърцето ѝ са засегнати. Променена е изцяло. Животът ѝ е друг, само че би трябвало да продължи. Така че, в случай че читателите имат интерес и харесват историята, ще описвам още за магията на ръцете ѝ. А любовта в историята ще продължи ли? Разбира се! Ще забележим по какъв начин се трансформира и еволюира. Споменахте магията в ръцете на Ема. Един от основните герои в романа е флуидът.  Да. Исках героинята ми да има някаква мощ, умеене, което ѝ дава власт. Да е нещо, за което тя да не подозира. Моята героиня Ема не съумява да овладее силата си всякога. Понякога все едно тя ѝ дава сигнал за заплаха и ръцете ѝ се разсънват. Харесва ми този леко приказен миг. Може би тук се включва моята кинематографична страна. Наистина одобрявам концепцията, че Ема има мощ, за която даже сама няма визия къде ще я води, само че и я употребява доста почтено. И аз желаех да опиша за работата ѝ върху това да владее силата, за еволюцията на нейното вътрешно аз по отношение на тази мощ.  Дали вашата мощ е да сте артист, или да сте публицист? Моята мощ е в умеенето ми да поддържам връзка. То ме придвижи напред, когато бях млад, само че не съм го употребявал, с цел да преобладавам. Писането на тази книга доста ме освободи. Имах комплекса на белия лист… Сядаш пред него и незабавно се сещаш за великите писатели – Виктор Юго да вземем за пример. Огромен е! Дори препрочетох Флобер и неговата „ Мадам Бовари “, която също се споделя Ема. И… искаш да пишеш, само че не можеш да се сравняваш с Юго или Флобер. Но моят разказ ме излекува от този боязън. И продължих нататък. Имам и още хрумвания. Сега пиша автобиографичен театър, който ще експортирам в Токио, на френски, с текст и музика. Казва се „ Двугърба камила “.