Ангелин Цачев: ЕСО има визия за изграждане на Трансбалкански адриатически коридор за максимално ефективно оползотворяване на ВЕИ енергията от различните региони на Европа
Разговор с изпълнителния шеф на Електроенергийния систематичен оператор за
Г-н Цачев, с какви усеща посрещате професионалния празник на ангажираните в енергетиката, който за Вас е шести подред като шеф на Електроенергийния систематичен оператор? Настроението в дните през юни месец към професионалния празник на ангажираните с труда си в стратегическия за стопанската система енергиен бранш постоянно е приповдигнато, само че и съпроводено с виновна равносметка за постигнатото и чертаене на работни проекти отсега нататък. През миналите повече от 5 години, откогато съм отпред на електропреносния оператор на България, с екипа на ЕСО и с поддръжката на сътрудниците от отрасловото Министерство на енергетиката и от Българския енергиен холдинг постигнахме доста основни постижения за развиване на електропреносната мрежа и за гарантиране качественото електрозахранване на всички консуматори. В партньорство с Българската самостоятелна енергийна борса с поредна и решителна взаимна работа от 2019 година насам успяхме изцяло да интегрираме българския електроенергиен пазар към единния общоевропейски пазар на електрическа енергия. Още по тематиката Индустрия на фокус 20 юни 2023 16 юни 2023 Процесът беше финализиран сполучливо в края на предходната година с въвеждането в действителна работа на пазарното обединяване в границите на деня на българо-гръцката граница. Така от ноември месец 2022 година българският електроенергиен пазар е изцяло интегриран към общоевропейския пазар на електрическа енергия. Реализацията на новите ВЕИ мощности изисква и осъществяването на вложения от ЕСО, които да подсигуряват уравновесеното ръководство на електропреносната мрежа в изискванията на всеобщо нахлуване на генериращи мощности с променлив темперамент. В тази посока работим интензивно от 2 години с реализацията на широкообхватен план за цифрова промяна на системите за ръководство на електропреносната мрежа в изискванията на нисковъглеродна енергетика. През 2022 година интензивно продължихме осъществяването на програмата за автоматизиране ръководството на подстанциите. До момента сме вложили над 130 млн. лева в построяването на системи за дистанционно управление – в употреба са пет опорни пункта в цялата страна, от които автоматизирано към този момент се ръководят повече от 150 подстанции. До края на 2024 година Планираме всичките 265 подстанции на ЕСО да се ръководят отдалечено от опорен пункт. Каква е равносметката за свършеното от Вас и екипа Ви през отминалите повече от 5 години? ЕСО влага близо 1 милиарда лева за модернизиране на електроенергийната система и увеличение на преносните качества на мрежата. През 2022 година вложихме близо 200 млн. лева в рехабилитация и създаване на нови електропроводи и подстанции. С близо 500 млн. лева Европейско финансиране изградихме 450 км нови електро проводи 400 kV, които покачват преносните потенциали на границите ни с Румъния и Гърция и обезпечават консолидираното на силата от новите ВЕИ. В края на лятото на 2023 година следва да бъде въведен в употреба междусистемният електропровод от подстанция „ Марица Изток “ в България до подстанция „ Неа Санта “ в Гърция. ЕСО завърши още през 2021 година построяването на българския сектор от 122 км на електропровода. Очаква се до края на юни месец гръцката страна да приключи сектора от 29 км на тяхна територия, с цел да бъде пусната в употреба междусистемната връзка. Както към този момент акцентирах, през ноември месец 2022 година изцяло интегрирахме българската пазарна зона към общоевропейския пазар на електрическа енергия с сполучливото въвеждане в действителна работа на пазарното обединяване в границите на деня на българо-гръцката граница. Ключовото събитие завърши един упорит развой, който започнахме взаимно с Българската самостоятелна енергийна борса през есента на 2019 година, когато направихме първото пазарно обединяване в границите на деня на българо-румънска граница. Активната работа по осъществяването на огромния план на ЕСО за цифрова промяна на системите за ръководство на електропреносната мрежа също беляза сериозен прогрес през 2022 година. Близо половината от подстанциите, стопанисвани от ЕСО, към този момент се ръководят отдалечено от петте опорни пункта, построени в страната в градовете София, Пловдив, Варна, Стара Загора и Горна Оряховица. Следваме своите упоритости и в региона на кадровото застраховане на електроенергийния бранш. Започнахме реализацията на плана „ Училище за енергетици “, който завоюва необятна известност с опциите, предлагани на средношколците и студентите в техническите университети в страната, за придобиване на на практика опит в структурите и обектите на Електроенергийния систематичен оператор. Кои достижения от отминалата 2022 година Ви носят задоволство? Ще продължа с още информация за плана „ Училище за енергетици “, тъй като той е доста значим за ЕСО. Поднасям възторженостти към сътрудниците от отдел „ Човешки запаси “, които през 2022 година разшириха самодейностите в границите на програмата. След стипендиантската и стажантската стратегии започнахме реализацията на план за дуално образование на средношколците от професионалните гимназии по електротехника в България. В рамките на програмата сме осъществили съдействие с над 15 учебни заведения в цялата страна и повече от 80 ученика. Целта ни е да притеглим интереса на младежите към специалността на енергетика и да подкрепим професионалното обучение, с цел да останат младежите в България. В ЕСО мислим и за поддръжка на беземисионния превоз, който е превозът на бъдещето след 2035 година. През 2022 година подписахме с Националното съдружие на общините и няколко браншови организации Меморандум за съдействие за създаване на национална инфраструктура от зарядни станции за електрически автомобили наоколо до подстанциите на ЕСО. Идеята на плана е да се оползотвори в оптималната степен електрическата енергия, създавана от ВЕИ, която ще послужи и за произвеждане на водород за зареждане на плануваните за създаване 9 водородни станции. Целта е националната инфраструктура от зарядни станции да обезпечи обслужването на електрическите автомобили, както и да бъде построена мрежа на основни места в страната от зарядни станции за водород за транспортните средства от публичния превоз и за тежкотоварния превоз. Планирано е построяването на 9 водородни зарядни станции на входящите гранични артерии, свързващи Република България с Румъния, Гърция, Сърбия, Турция и Северна Македония, както и в градовете София, Варна и Бургас. Каква е Вашата визия за реализиране задачите на зеления преход и декарбонизация на енергетиката? Електроенергийният систематичен оператор очерта своята ясна визия за трансформиране на енергийната система в отговор на задачите на зеления преход за гарантиране адекватността на системата и сигурността на доставките на електрическа енергия за всички консуматори. Тя стъпва на уравновесения модел сред паралелното развиване на ВЕИ, АЕЦ и ПАВЕЦ. През октомври 2022 година ЕСО беше хазаин на среща на Борда на Европейската асоциация на електропреносните оператори- ENTSO-E, на която акцентирах нуждата от построяването на спомагателна европейска инфраструктура, която да обезпечи потенциал за консолидиране на зелената електрическа енергия и уравновесеното ръководство на електропреносната мрежа в изискванията на възходящ дял на енергийните източници с променлив темперамент. Визията на ЕСО е за създаване на високоволтов пръстен, който да свързва електроенергийните пазари на Югоизточна Европа с тези на Централна и Западна Европа. Изграждането на такава спомагателна инфраструктура ще способства ефикасното оползотворяване на зелената сила и преноса ѝ от страните с нараснало произвеждане към тези с пиково ползване всъответния часови диапазон. Каква е наклонността при инвеститорския интерес към създаване на нови ВЕИ мощности и какво възнамерява ЕСО за развиване на електропреносната мрежа, с цел да бъдат интегрирани новоизграждащите се зелени мощности? Големият инвеститорски интерес към създаване на нови ВЕИ мощности е реалност от 2021 година насам. До средата на тази година в ЕСО са постъпили заявки за построяването на нови ВЕИ с обща конфигурирана мощ от над 40 000 MW. Тази наклонност ангажира екипите на сдружението интензивно да работят за обмисляне и разширение на електропреносната мрежа. Необходими са обаче и самодейни дейности на европейско равнище за развиване на енергийната инфраструктура в континентална Европа. ЕСО осъществя огромен план на обща стойност 1,5 милиарда лв. за разширение на електропреносната мрежа за увеличение на потенциала за консолидиране на растящия брой новоизграждащите се ВЕИ мощности. Планираме да бъде осъществена реорганизация на съществуващите електропроводни линии 110 kV за увеличение на преносния потенциал. Проектът планува още реорганизация на близо 900 километра електропроводни линии, посредством трансформацията им от равнище на напрежение 220 kV към 400 kV, както и създаване на нови електропроводи и подстанции 400 kV. В рамките на програмата ще бъде осъществена реорганизация и на 20 прилежащи подстанции. Предстои да стартира осъществяване и на плана „ Устойчив водороден район Загора “, в който ЕСО е сътрудник. Проектът си слага за цел в границите на 5 години да създаде бизнес модели за необятно приложение на водорода като енергоносител. Какво е мястото на нуклеарната енергетика в процеса на декарбонизация на бранша и каква е готовността на електропреносната мрежа да посрещне плануваните за създаване нови нуклеарни мощности у нас? Атомната сила е безалтернативна за уравновесеното ръководство на електроенергийната система при всеобщото нахлуване на нови ВЕИ мощности в процеса на декарбонизация на енергетиката. ЕСО има създадени сюжети за развиване на електропреносната мрежа за присъединение на плануваните за създаване нови нуклеарни мощности на площадките на АЕЦ „ Белене “ и АЕЦ „ Козлодуй “. Предвидили сме в допълнение разширение на електропреносната мрежа 110 kV в региона на АЕЦ „ Белене “, което ще увеличи сигурността на електрозахранването на цяла Северна България. В отговор на всеобщото нахлуване на нови ВЕИ мощности би трябвало да се предизвиква построяването на системи за предпазване на сила, паралелно с развиването на беземисионните генериращи мощности, каквито са АЕЦ. Ключово е смисъла на нуклеарната сила за обезпечаване адекватността на електроенергийната система в процеса на понижаване на зависимостта от изкопаеми горива. Атомната сила дружно с създадената от ВЕИ сила може да обезпечат 8000 часа годишно работа на електролизьори за произвеждане на зелен водород на конкурентна цена. Гледайки напред във времето, какво си пожелавате за българската енергетика и електропреносния оператор на България? Пожелавам си, както и на екипа на Електроенергийния систематичен оператор, сполучливо осъществяване на всички планове на сдружението, тъй като с тяхното обмисляне ние към този момент гледаме напред във времето. А там – в околните години енергетиката е беземисионна, с огромен дял на зелената електрическа енергия и осъществени системи за нейното предпазване, както и на технологии за произвеждане на водород. Виждам една развита европейска електропреносна мрежа за споделено потребление на конкурентни цени на електрическата енергия, създадена от беземисионни мощности. На финала на нашия диалог желая още веднъж да удостоверявам своята благодарност към всички сътрудници и сътрудници за общите старания и отдадения труд за построяването на модерната и щадяща околната среда на Европа електроенергийна система на бъдещето.
Г-н Цачев, с какви усеща посрещате професионалния празник на ангажираните в енергетиката, който за Вас е шести подред като шеф на Електроенергийния систематичен оператор? Настроението в дните през юни месец към професионалния празник на ангажираните с труда си в стратегическия за стопанската система енергиен бранш постоянно е приповдигнато, само че и съпроводено с виновна равносметка за постигнатото и чертаене на работни проекти отсега нататък. През миналите повече от 5 години, откогато съм отпред на електропреносния оператор на България, с екипа на ЕСО и с поддръжката на сътрудниците от отрасловото Министерство на енергетиката и от Българския енергиен холдинг постигнахме доста основни постижения за развиване на електропреносната мрежа и за гарантиране качественото електрозахранване на всички консуматори. В партньорство с Българската самостоятелна енергийна борса с поредна и решителна взаимна работа от 2019 година насам успяхме изцяло да интегрираме българския електроенергиен пазар към единния общоевропейски пазар на електрическа енергия. Още по тематиката Индустрия на фокус 20 юни 2023 16 юни 2023 Процесът беше финализиран сполучливо в края на предходната година с въвеждането в действителна работа на пазарното обединяване в границите на деня на българо-гръцката граница. Така от ноември месец 2022 година българският електроенергиен пазар е изцяло интегриран към общоевропейския пазар на електрическа енергия. Реализацията на новите ВЕИ мощности изисква и осъществяването на вложения от ЕСО, които да подсигуряват уравновесеното ръководство на електропреносната мрежа в изискванията на всеобщо нахлуване на генериращи мощности с променлив темперамент. В тази посока работим интензивно от 2 години с реализацията на широкообхватен план за цифрова промяна на системите за ръководство на електропреносната мрежа в изискванията на нисковъглеродна енергетика. През 2022 година интензивно продължихме осъществяването на програмата за автоматизиране ръководството на подстанциите. До момента сме вложили над 130 млн. лева в построяването на системи за дистанционно управление – в употреба са пет опорни пункта в цялата страна, от които автоматизирано към този момент се ръководят повече от 150 подстанции. До края на 2024 година Планираме всичките 265 подстанции на ЕСО да се ръководят отдалечено от опорен пункт. Каква е равносметката за свършеното от Вас и екипа Ви през отминалите повече от 5 години? ЕСО влага близо 1 милиарда лева за модернизиране на електроенергийната система и увеличение на преносните качества на мрежата. През 2022 година вложихме близо 200 млн. лева в рехабилитация и създаване на нови електропроводи и подстанции. С близо 500 млн. лева Европейско финансиране изградихме 450 км нови електро проводи 400 kV, които покачват преносните потенциали на границите ни с Румъния и Гърция и обезпечават консолидираното на силата от новите ВЕИ. В края на лятото на 2023 година следва да бъде въведен в употреба междусистемният електропровод от подстанция „ Марица Изток “ в България до подстанция „ Неа Санта “ в Гърция. ЕСО завърши още през 2021 година построяването на българския сектор от 122 км на електропровода. Очаква се до края на юни месец гръцката страна да приключи сектора от 29 км на тяхна територия, с цел да бъде пусната в употреба междусистемната връзка. Както към този момент акцентирах, през ноември месец 2022 година изцяло интегрирахме българската пазарна зона към общоевропейския пазар на електрическа енергия с сполучливото въвеждане в действителна работа на пазарното обединяване в границите на деня на българо-гръцката граница. Ключовото събитие завърши един упорит развой, който започнахме взаимно с Българската самостоятелна енергийна борса през есента на 2019 година, когато направихме първото пазарно обединяване в границите на деня на българо-румънска граница. Активната работа по осъществяването на огромния план на ЕСО за цифрова промяна на системите за ръководство на електропреносната мрежа също беляза сериозен прогрес през 2022 година. Близо половината от подстанциите, стопанисвани от ЕСО, към този момент се ръководят отдалечено от петте опорни пункта, построени в страната в градовете София, Пловдив, Варна, Стара Загора и Горна Оряховица. Следваме своите упоритости и в региона на кадровото застраховане на електроенергийния бранш. Започнахме реализацията на плана „ Училище за енергетици “, който завоюва необятна известност с опциите, предлагани на средношколците и студентите в техническите университети в страната, за придобиване на на практика опит в структурите и обектите на Електроенергийния систематичен оператор. Кои достижения от отминалата 2022 година Ви носят задоволство? Ще продължа с още информация за плана „ Училище за енергетици “, тъй като той е доста значим за ЕСО. Поднасям възторженостти към сътрудниците от отдел „ Човешки запаси “, които през 2022 година разшириха самодейностите в границите на програмата. След стипендиантската и стажантската стратегии започнахме реализацията на план за дуално образование на средношколците от професионалните гимназии по електротехника в България. В рамките на програмата сме осъществили съдействие с над 15 учебни заведения в цялата страна и повече от 80 ученика. Целта ни е да притеглим интереса на младежите към специалността на енергетика и да подкрепим професионалното обучение, с цел да останат младежите в България. В ЕСО мислим и за поддръжка на беземисионния превоз, който е превозът на бъдещето след 2035 година. През 2022 година подписахме с Националното съдружие на общините и няколко браншови организации Меморандум за съдействие за създаване на национална инфраструктура от зарядни станции за електрически автомобили наоколо до подстанциите на ЕСО. Идеята на плана е да се оползотвори в оптималната степен електрическата енергия, създавана от ВЕИ, която ще послужи и за произвеждане на водород за зареждане на плануваните за създаване 9 водородни станции. Целта е националната инфраструктура от зарядни станции да обезпечи обслужването на електрическите автомобили, както и да бъде построена мрежа на основни места в страната от зарядни станции за водород за транспортните средства от публичния превоз и за тежкотоварния превоз. Планирано е построяването на 9 водородни зарядни станции на входящите гранични артерии, свързващи Република България с Румъния, Гърция, Сърбия, Турция и Северна Македония, както и в градовете София, Варна и Бургас. Каква е Вашата визия за реализиране задачите на зеления преход и декарбонизация на енергетиката? Електроенергийният систематичен оператор очерта своята ясна визия за трансформиране на енергийната система в отговор на задачите на зеления преход за гарантиране адекватността на системата и сигурността на доставките на електрическа енергия за всички консуматори. Тя стъпва на уравновесения модел сред паралелното развиване на ВЕИ, АЕЦ и ПАВЕЦ. През октомври 2022 година ЕСО беше хазаин на среща на Борда на Европейската асоциация на електропреносните оператори- ENTSO-E, на която акцентирах нуждата от построяването на спомагателна европейска инфраструктура, която да обезпечи потенциал за консолидиране на зелената електрическа енергия и уравновесеното ръководство на електропреносната мрежа в изискванията на възходящ дял на енергийните източници с променлив темперамент. Визията на ЕСО е за създаване на високоволтов пръстен, който да свързва електроенергийните пазари на Югоизточна Европа с тези на Централна и Западна Европа. Изграждането на такава спомагателна инфраструктура ще способства ефикасното оползотворяване на зелената сила и преноса ѝ от страните с нараснало произвеждане към тези с пиково ползване всъответния часови диапазон. Каква е наклонността при инвеститорския интерес към създаване на нови ВЕИ мощности и какво възнамерява ЕСО за развиване на електропреносната мрежа, с цел да бъдат интегрирани новоизграждащите се зелени мощности? Големият инвеститорски интерес към създаване на нови ВЕИ мощности е реалност от 2021 година насам. До средата на тази година в ЕСО са постъпили заявки за построяването на нови ВЕИ с обща конфигурирана мощ от над 40 000 MW. Тази наклонност ангажира екипите на сдружението интензивно да работят за обмисляне и разширение на електропреносната мрежа. Необходими са обаче и самодейни дейности на европейско равнище за развиване на енергийната инфраструктура в континентална Европа. ЕСО осъществя огромен план на обща стойност 1,5 милиарда лв. за разширение на електропреносната мрежа за увеличение на потенциала за консолидиране на растящия брой новоизграждащите се ВЕИ мощности. Планираме да бъде осъществена реорганизация на съществуващите електропроводни линии 110 kV за увеличение на преносния потенциал. Проектът планува още реорганизация на близо 900 километра електропроводни линии, посредством трансформацията им от равнище на напрежение 220 kV към 400 kV, както и създаване на нови електропроводи и подстанции 400 kV. В рамките на програмата ще бъде осъществена реорганизация и на 20 прилежащи подстанции. Предстои да стартира осъществяване и на плана „ Устойчив водороден район Загора “, в който ЕСО е сътрудник. Проектът си слага за цел в границите на 5 години да създаде бизнес модели за необятно приложение на водорода като енергоносител. Какво е мястото на нуклеарната енергетика в процеса на декарбонизация на бранша и каква е готовността на електропреносната мрежа да посрещне плануваните за създаване нови нуклеарни мощности у нас? Атомната сила е безалтернативна за уравновесеното ръководство на електроенергийната система при всеобщото нахлуване на нови ВЕИ мощности в процеса на декарбонизация на енергетиката. ЕСО има създадени сюжети за развиване на електропреносната мрежа за присъединение на плануваните за създаване нови нуклеарни мощности на площадките на АЕЦ „ Белене “ и АЕЦ „ Козлодуй “. Предвидили сме в допълнение разширение на електропреносната мрежа 110 kV в региона на АЕЦ „ Белене “, което ще увеличи сигурността на електрозахранването на цяла Северна България. В отговор на всеобщото нахлуване на нови ВЕИ мощности би трябвало да се предизвиква построяването на системи за предпазване на сила, паралелно с развиването на беземисионните генериращи мощности, каквито са АЕЦ. Ключово е смисъла на нуклеарната сила за обезпечаване адекватността на електроенергийната система в процеса на понижаване на зависимостта от изкопаеми горива. Атомната сила дружно с създадената от ВЕИ сила може да обезпечат 8000 часа годишно работа на електролизьори за произвеждане на зелен водород на конкурентна цена. Гледайки напред във времето, какво си пожелавате за българската енергетика и електропреносния оператор на България? Пожелавам си, както и на екипа на Електроенергийния систематичен оператор, сполучливо осъществяване на всички планове на сдружението, тъй като с тяхното обмисляне ние към този момент гледаме напред във времето. А там – в околните години енергетиката е беземисионна, с огромен дял на зелената електрическа енергия и осъществени системи за нейното предпазване, както и на технологии за произвеждане на водород. Виждам една развита европейска електропреносна мрежа за споделено потребление на конкурентни цени на електрическата енергия, създадена от беземисионни мощности. На финала на нашия диалог желая още веднъж да удостоверявам своята благодарност към всички сътрудници и сътрудници за общите старания и отдадения труд за построяването на модерната и щадяща околната среда на Европа електроенергийна система на бъдещето.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ