Маргарит Абаджиев: Македонизмът е сърбо-съветска хидра, заличаваща родовата памет на „славянската рая“
Разговаряме с писателя Маргарит Абаджиев-Гото за македонизма и пукнатините в светоусещането на македонските българи, в които той пуска корени. За инертността на българската страна, създаваща пространство за непознати въздействия. За славянската теория като вековно геополитическо оръжие на Русия и за „ славянската парадайса “. За откъсването на жива плът от народа ни и денационализирането на съзнанието. За страданията на македонските българи и неосъществения им капацитет.
Той изследва тематиката, работейки по книгата си „ Царят на татарите “, която е реверанс пред държавника Стефан Стамболов, само че и споделена болежка от трагичната орис на Македония. Тя доближи до читателитге като разказ, само че за създателя е плод на дълготрайно писмено изследване. Наслагване на история, народопсихология и персонална фамилна памет. Неговият дядо – Никола Македонски, е от Прилеп.
Интервю на Илиана Славова
- Г-н Абаджиев, по какъв начин съумява македонизмът да докара до такава омраза и историческа безпаметност?
- Македонизмът (разбира се основан върху богатия руски опит) удря в най-невралгичната част на културната тъкан – в родовата памет. Родовата памет е свещеният вътък на човешката просвета, македонизмът е прицелен тъкмо там. Има фамилии в модерна Македония, в които дядото е огромен последовател на последните дейци на Вътрешна македонска революционна организация, синът – на югорепубликата Македония, внукът е ентусиаст на античния Дисниленд, който направиха в Скопие.
Разделителните противостояния в българското светоусещане от двете страни на границата са заложени доста от дълго време. Ние живеем в някакви полуприказни показа, че хората върху пламтящата си българщина могат 2-5-10 генерации да останат непоколебими в тази българщина, което изобщо не е правилно.
Самата логика на психиката на македонските българи е изтерзана през вековните премеждия, изключително през последното столетие и половина след Берлинския контракт. Разбирам неверието им към днешната българска страна и въпреки това нежеланието на някои от тях все пак да се преклонят и да се самообявят за македонци.
За мен е значимо да видя къде са пукнатините в тяхното светоусещане, къде се просмуква отровното въздействие на външни сили, опитващи се да обсебят този край и съзнанието на тези хора. Така стигнах до понятието за славянската парадайса – славянската теория постоянно е била политическо оръжие на съветския царизъм и набожен фундаментализъм.
- Имперска теория.
- Точно по този начин. И самите руснаци я сринаха с безумията, които вършат в Украйна.
- Дали у хората в Македония с времето се е наслоило чувство, че са предадени от България?
- Те не се усещат предадени, съгласно мен се усещат неподкрепени. Неподкрепяни методично. Състоянието на българското схващане в Македония се дължи директно на непоследователната българска политика. И при княжеството, и при царство България, да не приказваме за така наречен национална република.
Много бързо след Берлинския конгрес македонските българи, и хората в Княжеството, и в Източна Румелия стигат до единственото меродавно тогава решение на въпроса – сплотеност на Македония. Тя да остане в географските си лимити, в културната си самостоятелност, да не се позволяват хрумвания за разпарчетосването ѝ (както след това става). За да може да се работи в обозримо бъдеще за някакъв вид автономност, самостоятелност на региона. Точно тук се загнездва македонизмът, експлоатирайки фигурата на Гоце Делчев като собствен основен кумир – като хипертрофира цялата тази концепция за автономност и самоуправление, единствено че към този момент обърната против българската национална идея. Точно тук се загнездва първото отровно пипало на македонизма. И това неимоверно повдига цената на биографията на Гоце Делчев, написана от Пейо Яворов. Той оставя книгата си като препъникамък пред сходни бъдещи стълкновения. Разбира се, не се свенят да я прекрачат, да не я признаят, само че тя все пак съществува.
- Почти не се знае за нея.
- И аз като възпитаник, даже като студент не знаех, че Яворов е създател на биография за Гоце Делчев – по този начин действаше цензурата, посредством разстройване на достоверно знание. След 1944 година се издават не повече от 5% от яворовото творчество, единствено някои стихотворения, за публицистиката му изобщо не говорим… Последното издание на биографията на Гоце Делчев преди 1944 година е от 1943 година, а идващото изцяло издание е от 1967 година Македонизмът има четвърт век, с цел да сглоби всички свои небивалици, до момента в който българските генерации тънат в незнание. Ченгеджийницата в югославска Македония има опция да избистри всичките си фалшификации и операции.
Свидетели описват по какъв начин за 70-годишния празник от гибелта на Яворов през 1973 година е разгласен церемониален концерт в зала „ България “, хората отиват – залата е заключена. Никой не изяснява за какво и по какъв начин. В същото време в Скопие тържествата не престават 20 дни. Това, като се замислим, става няколко месеца преди Тодор Живков за втори или трети път да предложи на Леонид Брежнев България като 16-а република на Съюз на съветските социалистически републики.
Около 1300-годишнината на българската страна пък е осуетено показване на книга на Цола Драгойчева по македонския въпрос в ЮНЕСКО, а тогава тя беше доста авторитетен фактор. След като е спряна книга на член на Централен комитет на Българска комунистическа партия, значи давлението е отвън границите на България. То идва от Москва.
- Какво се случва с публичния живот в Македония при сходни давления? Вече стана дума, че още царска Русия употребява славянската теория като геополитическо оръжие.
- Македонските българи са извънредно положителни в самоорганизацията си – по общини и през занаятчийските организации. Откриват се учебни заведения, черкви, учебни заведения в черквите. Тези хора извънредно ясно осъзнават ползите си, ясно виждат задачите си що се отнася до самоуправлението им по дребните градчета, по селата.
Вътрешна македонска революционна организация стартира да се оформя като единственото оръжие на българите на територията на Македония, с цел да могат да изградят някаква своя квазидържавност в границите на немислимите за края на 19 век връзки в тази част на Османската империя. Във Вътрешна македонска революционна организация се обособяват левица и десница. Десницата се бори за територията, за приобщаването й към България. Левицата се бори за запазването на народа и възможното му отделяне, в най-лошия случай в една втора българска страна, несъмнено без да се обръща този блян против България – само че след това македонизмът прави тъкмо това.
Когато се оформя Княжество България, в Македония остава един несъмнено републикански дух. Десницата обаче минава за доближена до двореца и до българското държавно управление, като някакъв вид монархическо давление… Това елементарно, може да бъде вменено като диктат на България над свободния македонски дух. По същия метод както революционерите ни роптаят, в това число и Стамболов, против съветския диктат по отношение на българските национални въжделения.
Всички тези отровни жилка и сглобки на пропагандата и до ден сегашен не са изгубили давлението си.
Възниква и несъгласие сред екзархията, която дава парите за назначение на учителите, и Вътрешна македонска революционна организация, който желае да има последна дума по тяхното назначение – главната движеща мощ на Вътрешна македонска революционна организация са учителите и в по-малка степен свещениците.
Това са пукнатините, които чисто политически стартират да се внедряват в съзнанието на македонските българи и като токсичен лед стартират да разпъват светоусещанията на тези хора.
- И пречат на народностния дух да се реализира като български народен дух?
- Народностното възприятие върви с говоримия език, националното обаче зрее в художественото творчество. До 1912 година огромна част от тогавашното творчество на българските писатели към този момент е осъществено – Ботев, Захари Стоянов, Иван Вазов, Пенчо Славейков, самия Яворов, Кирил Христов… Симеон Радев – „ Строители на модерна България “, биографията на Стамболов от Димитър Маринов, която и до ден сегашен е ненадмината. Това нещо обуславя националното чувство, облагородяването на духа до едно по-високо равнище, което е националният дух. От друга страна тъкмо тук е големият минус за светоусещането на македонските българи.
- Т.е. по това време там липсва сходно творчество, само че и македонските българи не са се приобщили към достиженията, за които говорите?
- Интересно е, че творчеството на Ботев оказва се в македонските краища още незабавно след гибелта му, популяризира се като някакъв тип национално творчество, по този начин или другояче неговата лирика е кръвно обвързвана с фолклора. При женитба взимането на булката е ставало с музиката към „ Жив е той жив е “ – има непокътнати свидетелства от Дойран, Дебър. Ботев участва на всяка стъпка от светоусещането на македонските българи. Без наложително да знаят кой е, какъв е, само че поезията му, силата на неговата лирика е там. Запазени са и свидетелства от Илинденско-Преображенското въстание, фотоси на флагове – голяма част от тях са с „ Тоз, който падне в пердах за независимост, той не умира “.
Ботев участва и при тайното основаване на първообраза на Вътрешна македонска революционна организация през 1893 година – при освещаването на черквата в Ресен локалните възпитаници разиграват гибелта на войводата Хаджи Димитър, самодивите в бяла одеждa.
- Какво става след това с тази ботева сила? Защо надвива разделянето?
- По исторически аргументи и политически наложено разединение македонското светоусещане не сраства устойчиво в дънера на българския народен дух и тъкмо там, както споделих, се загнездва македонизмът. Те не инцидентно държат, че са основали след 1948 година някаква значима книжнина. Но така наречената еднаквост зрее с епохи, не за 3-4 десетилетия.
След 1978 година достъпът на български книги е извънредно усложнен, както и сега се вършат опити да бъде осуетяван. Неща като „ Под игото “ на Вазов, стиховете на Ботев, „ Записките “ на Захари Стоянов, откъдето е взет уставът на БРЦК, с цел да бъде положен в основите на устава на ВМРО… те се внасят контрабандно. Онези краища в никакъв случай не са били интегрална част от същинската, възпроизвеждана българска просвета, като изключим тези 2-3 години по време на войните и интервала 41-44 година
- При тези дадености какъв потребен ход имаме към днешна дата?
- Ако в този момент РСМ стартира договаряния с Европейски Съюз и европейските институции, и самите политически представителства нямат протокол, по който могат да влияят, това значи България самолично и за лична сметка да признае правотата на македонизма. Да го узакони, да му придаде историческа идентичност, което е самоубийствено. Докато не бъде отслабен македонизмът до неспособност да се възпроизвежда в отровните си прояви, това нещо не би трябвало да се позволява. Впрочем най-кратко и ясно го чух изразено от президента Плевнелиев. Той сподели буквално: „ Да “ на македонския народ в Европейски Съюз, „ не “ на македонизма.
Между другото, за тези тридесет и няколко години, трябваше да се откри метод възпитано, само че непрекъснато да се припомня на същите, които са наричани велики сили, че политиката на техните прадядовци е довела до това състояние. А българите от поколението на Стамболов са били пределно наясно какво ще се случи.
Сега задължението е наше, ние имаме рекламация към тези, които крадат и фалшифицират историята ни, значи би трябвало да намерим излаз, да предложим разновидности, които да бъдат в случай че не приемливи за двете страни, то най-малко да са начална стъпка за излизане от тази патова обстановка.
Друго, което ми прави усещане – в някакъв смисъл ние сме в плен на личните си усещания, не чуваме по какъв начин ни се приказва отвъд. Все още продължаваме да мислим, че ни приказват братя. Тези обаче, които приказват от името на македонския народ в Скопие, се обръщат към нас като към съседи. И то като че ли по някаква злокобна обстановка историята ги е сподобила с допустимо най-неподходящите съседи.
Би трябвало да се направи една библиофграфия с десетилетните клюки, насмешки, фалшификации по адрес на България от страна на сърбо-югославската агитация. За да е наясно българското общество какво стои насреща. Ние отново не знаем цялото наличие на тази агитация. Това трябваше да се стартира доста от дълго време, още от времето на президента Желев.
- Доколко вписването на българите в конституцията на РСМ може да е ключ към решаването на проблемите?
- Най-вероятно, със съпътстващите вътрешни политически турбуленции, те ще го създадат, само че ще създадат всичко допустимо това да бъде последна крачка. А това не може да бъде последна крачка. За страдание договорът от 2017 година в този си тип е прекомерно общ, не са разказани съответни дейности, за разлика от гръцкия контракт. Да се махне това и това от учебниците, да се възстановят тези монументи, да се възстановят тези стенописи…
Там в действителност е свиреп диктат. Имам другари, които от няколко години живеят в България – споделят, че се усещат следени, притеснявани, в това число и роднините им. На тези хора би трябвало да се оказва помощ. Такава е била настройката на екзарх Йосиф, който в миналото е казвал: да създадем вътре (в Македония) колкото може повече интелигенция, образовани хора, пък дано те да решат ориста си.
Ние не си даваме сметка, че там има хора, които с епохи пазят българщината си, само че в голямата си част в никакъв случай не са стъпвали в България.
Ние доста постоянно, мислейки си, че сме наследници на великата традиция, с която би трябвало да се преценяват всички, забравяме, че както те бяха подложени на югославизация, ние бяхме подложени на съветизация. Тези давления са в разнообразни направления, само че с една и съща цел – денационализиране на съзнанието.
Да забележим наличието на самите български учебници, по какъв начин тъкмо пазят националните достояния, и тогава да имаме искания към македонските, тъй като ние нормално гледаме косъма в непознатото око, само че не виждаме гредата в своето. Нашите генерации – ние не сме учили история на България, учили сме историята на Българска комунистическа партия. Да стартираме от себе си, тъй като по този метод най-добре ще избистрим и тактиките си за преборването на тази сърбо-съветско-югославска хидра.
- Може би в основата на тази денационализация и сърбизация стои фактът, че Кремъл гледа на Сърбия като на своя проекция на Балканите?
- Любовницата и слугинята. Сърбия е любовницата, България е слугинята. И по тази причина Русия е подкокоросала Сърбия през 1885 година да нападне България, само че някак не се получават нещата. За всичко това би трябвало да си даваме сметка.
С десетилетията хората в тези краища, от които произлизат блестящи дипломати като Симеон Радев, поети и журналисти като Христо Силянов, учени като проф. Любомир Милетич, тези хора губят личния си капацитет, който е можело да бъде сбъднат. И ние не трябва да се учудваме, че от потомство на потомство от ден на ден се обезверяват, с цел да станат лесна плячка на югославския македонизъм.
Гениалното скимване на македонизма е, че съумява да бъде извърнат против същинското родно място на македонските българи, с цел да бъдат настроени 2-3 генерации против своите братя и братовчеди. От друга страна пък нямам доверие, че историческите процеси вървят или единствено равноускорително нагоре или единствено равноускорително надолу. Въпрос на генерации е.
Той изследва тематиката, работейки по книгата си „ Царят на татарите “, която е реверанс пред държавника Стефан Стамболов, само че и споделена болежка от трагичната орис на Македония. Тя доближи до читателитге като разказ, само че за създателя е плод на дълготрайно писмено изследване. Наслагване на история, народопсихология и персонална фамилна памет. Неговият дядо – Никола Македонски, е от Прилеп.
Интервю на Илиана Славова
- Г-н Абаджиев, по какъв начин съумява македонизмът да докара до такава омраза и историческа безпаметност?
- Македонизмът (разбира се основан върху богатия руски опит) удря в най-невралгичната част на културната тъкан – в родовата памет. Родовата памет е свещеният вътък на човешката просвета, македонизмът е прицелен тъкмо там. Има фамилии в модерна Македония, в които дядото е огромен последовател на последните дейци на Вътрешна македонска революционна организация, синът – на югорепубликата Македония, внукът е ентусиаст на античния Дисниленд, който направиха в Скопие.
Разделителните противостояния в българското светоусещане от двете страни на границата са заложени доста от дълго време. Ние живеем в някакви полуприказни показа, че хората върху пламтящата си българщина могат 2-5-10 генерации да останат непоколебими в тази българщина, което изобщо не е правилно.
Самата логика на психиката на македонските българи е изтерзана през вековните премеждия, изключително през последното столетие и половина след Берлинския контракт. Разбирам неверието им към днешната българска страна и въпреки това нежеланието на някои от тях все пак да се преклонят и да се самообявят за македонци.
За мен е значимо да видя къде са пукнатините в тяхното светоусещане, къде се просмуква отровното въздействие на външни сили, опитващи се да обсебят този край и съзнанието на тези хора. Така стигнах до понятието за славянската парадайса – славянската теория постоянно е била политическо оръжие на съветския царизъм и набожен фундаментализъм.
- Имперска теория.
- Точно по този начин. И самите руснаци я сринаха с безумията, които вършат в Украйна.
- Дали у хората в Македония с времето се е наслоило чувство, че са предадени от България?
- Те не се усещат предадени, съгласно мен се усещат неподкрепени. Неподкрепяни методично. Състоянието на българското схващане в Македония се дължи директно на непоследователната българска политика. И при княжеството, и при царство България, да не приказваме за така наречен национална република.
Много бързо след Берлинския конгрес македонските българи, и хората в Княжеството, и в Източна Румелия стигат до единственото меродавно тогава решение на въпроса – сплотеност на Македония. Тя да остане в географските си лимити, в културната си самостоятелност, да не се позволяват хрумвания за разпарчетосването ѝ (както след това става). За да може да се работи в обозримо бъдеще за някакъв вид автономност, самостоятелност на региона. Точно тук се загнездва македонизмът, експлоатирайки фигурата на Гоце Делчев като собствен основен кумир – като хипертрофира цялата тази концепция за автономност и самоуправление, единствено че към този момент обърната против българската национална идея. Точно тук се загнездва първото отровно пипало на македонизма. И това неимоверно повдига цената на биографията на Гоце Делчев, написана от Пейо Яворов. Той оставя книгата си като препъникамък пред сходни бъдещи стълкновения. Разбира се, не се свенят да я прекрачат, да не я признаят, само че тя все пак съществува.
- Почти не се знае за нея.
- И аз като възпитаник, даже като студент не знаех, че Яворов е създател на биография за Гоце Делчев – по този начин действаше цензурата, посредством разстройване на достоверно знание. След 1944 година се издават не повече от 5% от яворовото творчество, единствено някои стихотворения, за публицистиката му изобщо не говорим… Последното издание на биографията на Гоце Делчев преди 1944 година е от 1943 година, а идващото изцяло издание е от 1967 година Македонизмът има четвърт век, с цел да сглоби всички свои небивалици, до момента в който българските генерации тънат в незнание. Ченгеджийницата в югославска Македония има опция да избистри всичките си фалшификации и операции.
Свидетели описват по какъв начин за 70-годишния празник от гибелта на Яворов през 1973 година е разгласен церемониален концерт в зала „ България “, хората отиват – залата е заключена. Никой не изяснява за какво и по какъв начин. В същото време в Скопие тържествата не престават 20 дни. Това, като се замислим, става няколко месеца преди Тодор Живков за втори или трети път да предложи на Леонид Брежнев България като 16-а република на Съюз на съветските социалистически републики.
Около 1300-годишнината на българската страна пък е осуетено показване на книга на Цола Драгойчева по македонския въпрос в ЮНЕСКО, а тогава тя беше доста авторитетен фактор. След като е спряна книга на член на Централен комитет на Българска комунистическа партия, значи давлението е отвън границите на България. То идва от Москва.
- Какво се случва с публичния живот в Македония при сходни давления? Вече стана дума, че още царска Русия употребява славянската теория като геополитическо оръжие.
- Македонските българи са извънредно положителни в самоорганизацията си – по общини и през занаятчийските организации. Откриват се учебни заведения, черкви, учебни заведения в черквите. Тези хора извънредно ясно осъзнават ползите си, ясно виждат задачите си що се отнася до самоуправлението им по дребните градчета, по селата.
Вътрешна македонска революционна организация стартира да се оформя като единственото оръжие на българите на територията на Македония, с цел да могат да изградят някаква своя квазидържавност в границите на немислимите за края на 19 век връзки в тази част на Османската империя. Във Вътрешна македонска революционна организация се обособяват левица и десница. Десницата се бори за територията, за приобщаването й към България. Левицата се бори за запазването на народа и възможното му отделяне, в най-лошия случай в една втора българска страна, несъмнено без да се обръща този блян против България – само че след това македонизмът прави тъкмо това.
Когато се оформя Княжество България, в Македония остава един несъмнено републикански дух. Десницата обаче минава за доближена до двореца и до българското държавно управление, като някакъв вид монархическо давление… Това елементарно, може да бъде вменено като диктат на България над свободния македонски дух. По същия метод както революционерите ни роптаят, в това число и Стамболов, против съветския диктат по отношение на българските национални въжделения.
Всички тези отровни жилка и сглобки на пропагандата и до ден сегашен не са изгубили давлението си.
Възниква и несъгласие сред екзархията, която дава парите за назначение на учителите, и Вътрешна македонска революционна организация, който желае да има последна дума по тяхното назначение – главната движеща мощ на Вътрешна македонска революционна организация са учителите и в по-малка степен свещениците.
Това са пукнатините, които чисто политически стартират да се внедряват в съзнанието на македонските българи и като токсичен лед стартират да разпъват светоусещанията на тези хора.
- И пречат на народностния дух да се реализира като български народен дух?
- Народностното възприятие върви с говоримия език, националното обаче зрее в художественото творчество. До 1912 година огромна част от тогавашното творчество на българските писатели към този момент е осъществено – Ботев, Захари Стоянов, Иван Вазов, Пенчо Славейков, самия Яворов, Кирил Христов… Симеон Радев – „ Строители на модерна България “, биографията на Стамболов от Димитър Маринов, която и до ден сегашен е ненадмината. Това нещо обуславя националното чувство, облагородяването на духа до едно по-високо равнище, което е националният дух. От друга страна тъкмо тук е големият минус за светоусещането на македонските българи.
- Т.е. по това време там липсва сходно творчество, само че и македонските българи не са се приобщили към достиженията, за които говорите?
- Интересно е, че творчеството на Ботев оказва се в македонските краища още незабавно след гибелта му, популяризира се като някакъв тип национално творчество, по този начин или другояче неговата лирика е кръвно обвързвана с фолклора. При женитба взимането на булката е ставало с музиката към „ Жив е той жив е “ – има непокътнати свидетелства от Дойран, Дебър. Ботев участва на всяка стъпка от светоусещането на македонските българи. Без наложително да знаят кой е, какъв е, само че поезията му, силата на неговата лирика е там. Запазени са и свидетелства от Илинденско-Преображенското въстание, фотоси на флагове – голяма част от тях са с „ Тоз, който падне в пердах за независимост, той не умира “.
Ботев участва и при тайното основаване на първообраза на Вътрешна македонска революционна организация през 1893 година – при освещаването на черквата в Ресен локалните възпитаници разиграват гибелта на войводата Хаджи Димитър, самодивите в бяла одеждa.
- Какво става след това с тази ботева сила? Защо надвива разделянето?
- По исторически аргументи и политически наложено разединение македонското светоусещане не сраства устойчиво в дънера на българския народен дух и тъкмо там, както споделих, се загнездва македонизмът. Те не инцидентно държат, че са основали след 1948 година някаква значима книжнина. Но така наречената еднаквост зрее с епохи, не за 3-4 десетилетия.
След 1978 година достъпът на български книги е извънредно усложнен, както и сега се вършат опити да бъде осуетяван. Неща като „ Под игото “ на Вазов, стиховете на Ботев, „ Записките “ на Захари Стоянов, откъдето е взет уставът на БРЦК, с цел да бъде положен в основите на устава на ВМРО… те се внасят контрабандно. Онези краища в никакъв случай не са били интегрална част от същинската, възпроизвеждана българска просвета, като изключим тези 2-3 години по време на войните и интервала 41-44 година
- При тези дадености какъв потребен ход имаме към днешна дата?
- Ако в този момент РСМ стартира договаряния с Европейски Съюз и европейските институции, и самите политически представителства нямат протокол, по който могат да влияят, това значи България самолично и за лична сметка да признае правотата на македонизма. Да го узакони, да му придаде историческа идентичност, което е самоубийствено. Докато не бъде отслабен македонизмът до неспособност да се възпроизвежда в отровните си прояви, това нещо не би трябвало да се позволява. Впрочем най-кратко и ясно го чух изразено от президента Плевнелиев. Той сподели буквално: „ Да “ на македонския народ в Европейски Съюз, „ не “ на македонизма.
Между другото, за тези тридесет и няколко години, трябваше да се откри метод възпитано, само че непрекъснато да се припомня на същите, които са наричани велики сили, че политиката на техните прадядовци е довела до това състояние. А българите от поколението на Стамболов са били пределно наясно какво ще се случи.
Сега задължението е наше, ние имаме рекламация към тези, които крадат и фалшифицират историята ни, значи би трябвало да намерим излаз, да предложим разновидности, които да бъдат в случай че не приемливи за двете страни, то най-малко да са начална стъпка за излизане от тази патова обстановка.
Друго, което ми прави усещане – в някакъв смисъл ние сме в плен на личните си усещания, не чуваме по какъв начин ни се приказва отвъд. Все още продължаваме да мислим, че ни приказват братя. Тези обаче, които приказват от името на македонския народ в Скопие, се обръщат към нас като към съседи. И то като че ли по някаква злокобна обстановка историята ги е сподобила с допустимо най-неподходящите съседи.
Би трябвало да се направи една библиофграфия с десетилетните клюки, насмешки, фалшификации по адрес на България от страна на сърбо-югославската агитация. За да е наясно българското общество какво стои насреща. Ние отново не знаем цялото наличие на тази агитация. Това трябваше да се стартира доста от дълго време, още от времето на президента Желев.
- Доколко вписването на българите в конституцията на РСМ може да е ключ към решаването на проблемите?
- Най-вероятно, със съпътстващите вътрешни политически турбуленции, те ще го създадат, само че ще създадат всичко допустимо това да бъде последна крачка. А това не може да бъде последна крачка. За страдание договорът от 2017 година в този си тип е прекомерно общ, не са разказани съответни дейности, за разлика от гръцкия контракт. Да се махне това и това от учебниците, да се възстановят тези монументи, да се възстановят тези стенописи…
Там в действителност е свиреп диктат. Имам другари, които от няколко години живеят в България – споделят, че се усещат следени, притеснявани, в това число и роднините им. На тези хора би трябвало да се оказва помощ. Такава е била настройката на екзарх Йосиф, който в миналото е казвал: да създадем вътре (в Македония) колкото може повече интелигенция, образовани хора, пък дано те да решат ориста си.
Ние не си даваме сметка, че там има хора, които с епохи пазят българщината си, само че в голямата си част в никакъв случай не са стъпвали в България.
Ние доста постоянно, мислейки си, че сме наследници на великата традиция, с която би трябвало да се преценяват всички, забравяме, че както те бяха подложени на югославизация, ние бяхме подложени на съветизация. Тези давления са в разнообразни направления, само че с една и съща цел – денационализиране на съзнанието.
Да забележим наличието на самите български учебници, по какъв начин тъкмо пазят националните достояния, и тогава да имаме искания към македонските, тъй като ние нормално гледаме косъма в непознатото око, само че не виждаме гредата в своето. Нашите генерации – ние не сме учили история на България, учили сме историята на Българска комунистическа партия. Да стартираме от себе си, тъй като по този метод най-добре ще избистрим и тактиките си за преборването на тази сърбо-съветско-югославска хидра.
- Може би в основата на тази денационализация и сърбизация стои фактът, че Кремъл гледа на Сърбия като на своя проекция на Балканите?
- Любовницата и слугинята. Сърбия е любовницата, България е слугинята. И по тази причина Русия е подкокоросала Сърбия през 1885 година да нападне България, само че някак не се получават нещата. За всичко това би трябвало да си даваме сметка.
С десетилетията хората в тези краища, от които произлизат блестящи дипломати като Симеон Радев, поети и журналисти като Христо Силянов, учени като проф. Любомир Милетич, тези хора губят личния си капацитет, който е можело да бъде сбъднат. И ние не трябва да се учудваме, че от потомство на потомство от ден на ден се обезверяват, с цел да станат лесна плячка на югославския македонизъм.
Гениалното скимване на македонизма е, че съумява да бъде извърнат против същинското родно място на македонските българи, с цел да бъдат настроени 2-3 генерации против своите братя и братовчеди. От друга страна пък нямам доверие, че историческите процеси вървят или единствено равноускорително нагоре или единствено равноускорително надолу. Въпрос на генерации е.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ