Разговаряме с Мердихан Исмаилов, главен дигитален и информационен директор, IRIS

Разговаряме с Мердихан Исмаилов, основен цифров и информативен шеф, IRIS SOLUTIONS, платежна институция, лицензирана от Българска народна банка и компания медиатор сред банките и клиентите, пионер в отвореното банкиране у нас и на Балканите. Исмаилов има повече от 16 години опит в банковата сфера като повече от 12 години управлява електронните канали на Алианц Банк. След 16 години в банките и възползвайки се от старта на самодейността за отворено банкиране в Европа се трансферира към финтек промишлеността с една съществена цел – да се построи подобаващата среда и инфраструктура и отвореното банкиране да се трансформира в идната наклонност за развиване на банковия бизнес. Той ще взе участие в полемиката за нововъведенията в разплащанията по време на конференцията DIGI PAY 2023, която ще се организира в Интер Експо Център, а 3eNews е медиен сътрудник. Какво още показа той за отвореното банкиране и безграничните му благоприятни условия в? Г-н Исмаилов, Директивата за платежни услуги PSD2 към този момент е PSD3, какви промени има в областта на сигурността на заплащанията? Все още имаме единствено предложение за смяна на настоящата Втора платежна инструкция PSD3. Документите от Европейската комисия следва да бъдат разисквани преди да се премине към гласуването им. Практически въвеждането й ще се забави във времето, тъй като дружно с нея ще се актуализират и голям брой подзаконови актове. Тя ще влезе в действие 18 месеца след гласуването й. PSD2 направи извънредно огромна стъпка към повишение сигурността на страните в процеса. Тя вкара безапелационни правила за отбрана на клиентите и задължения към издателите на платежни принадлежности. Разбира се въвеждането на Задълбоченото определяне на идентичността (SCA) или наложителна двуфакторна идентификация оказа помощ за забележителния спад в неоторизираните преводи. Това е категоричен триумф. Ето за какво в това направление предлагането за актуализация не включва обилни промени. Промените целят още по-сигурни заплащания в Европа. Това са да вземем за пример: – Нов режим и условия при определяне на идентичността; – Подобряване опциите за засвидетелствуване за всички клиенти, в това число хората с увреждания, възрастни хора, хора с по-малка цифрова просветеност и такива, които нямат достъп до интернет или смартфон; – Доставчиците на услуги ще би трябвало да разполагат с механизми за наблюдаване на преводи, с цел да подобрят сигурността; – В случай на кредитни преводи, доставчикът на платежни услуги на получателя ревизира гратис дали неповторимият идентификатор и името на получателя на платеца, съответстват или не. Ако неповторимият идентификатор и името на получателя не съответстват, доставчикът на платежни услуги уведомява платеца за всяко противоречие и го осведоми за риска. Другата съществена тематика в PSD2 е отвореното банкиране, с което трети страни финтех компании могат да получават достъп до клиентите на банките? Но за какво въпреки всичко доста от клиентите не желаят разнообразни компании да употребяват данните им? Отговорът на този въпрос е прикрит в същността на отвореното банкиране и за какво всички участници в процеса не съумяват да го създадат известно. Основна цел на отвореното банкиране е да показа достъп на действителния притежател на тези данни. Това е клиентът на финансовата институция. Преди отвореното банкиране, потребителските данни бяха затворени в системите на финансовите институции. Достъпът до тях беше обвързван с желанието на институцията да даде достъп до тях. Това се случваше единствено в канали и услуги, следени от тези институции. Една от главните аргументи за това отвореното банкиране да не се употребява широкообхватно от всички консуматори е, че не се поставиха задоволително старания от всички участници да разяснят, че достъпът до тези данни не е неограничен. Не може всеки да получи достъп до вашите банкови данни. Достъпът до данните се реализира само след експлицитното единодушие на титуляра на сметката в банката. Това се удостоверява със същия способ и равнище на сигурност, с който одобрявате заплащане, а точно посредством двуфакторна идентификация. Задача на компании като Айрис Солюшънс, само че и освен, а и на банките, медиите, нестопанските организации и регулаторите е да образоват хората. Важно е да се заобикаля това недоумение и деформиране на истината, че отвореното банкиране допуска неконтролируем достъп до техните данни. Това използване на данни наготово, за което банките са се борили с години не основава ли спомагателен проблем с вярното им потребление и сигурност на заплащанията? Данните в банковите системи са нашите данни. Те са свързани с какви преводи сме създали, какво сме платили, къде сме превели средства, от кое място сме получили средства. Най-естествено наше право е ние да имаме достъп до тях. Дори бих дал отговор много провокативно. Защо считате, че останалите страни получават данните наготово? Реално банката ги получава наготово единствено тъй като работодателят ми е изискал да имам открита сметка при тях. Както знаем данните са най-скъпият ресурс в актуалното, а банката по никакъв метод не ме възнаграждава по тази причина, че съм я избрал за моя банка. А ги употребява при разнообразни разбори, основават нови артикули, основани на тях и печелят от това. Към коя банка бихте се обърнали с искане за заем, в случай че имате потребност? Разбира се, към банката, в която имате открита сметка и получавате приходите си. Банката на база тези и други спомагателни данни ще направи оценка и ще ви предложи избрани ценови условия. Но в случай че като консуматор реша, че те не ме устройват и отида в друга банка за същата оценка, то тази банка няма да има достъп до моята транзакционна история от банката, където получавам заплатата си. Това слага втората банка в неконкурентно състояние. Тя няма достъп до цялостната картина за мен и надлежно няма да мога да получа най-хубава оферта. Представете си, че имам сметки в няколко банки. Колко по-лесно и рентабилно би било да дава достъп до данните си до всяка една и те да се конкурират да ме привлекат като клиент. Банките постоянно са твърдели, че имат 360 градусов взор над клиентите си, само че действителността е напълно друга. Голяма част от банковите клиенти употребяват финансови артикули от финтех промишлеността, които сполучливо конкурират банковите. Други имат сметки в разнообразни банкови институции. Реално цялостната картина за един банков клиент е допустима само през отвореното банкиране. Отвореното банкиране в действителност усъвършенства конкурентната среда във финансовия бизнес. Това рефлектира в по-добри, по-лесни и по-евтини услуги за крайните консуматори. Затова никой в тези среди не си прави илюзията, че то е ненужно или е обречено на крах. Всеки бизнес може да откри изгода от достъпа до банковите данни и да я развие за генериране на доходи и нововъведения. Относно сигурността в отвореното банкиране – при шерването на данни има единствено две страни, които имат достъп до тях. Това са банката, клиентът на банката и получателят, на който клиентът на банката е разрешил да ги получи. Доставчиците трети страни като Айрис Солюшънс регулаторно нямат право на достъп до данните и те следва единствено да обезпечат безвредния и елементарен трансфер. Попадането на вашите данни в неоторизирани ръце посредством отворено банкиране е допустимо единствено в случай че вие предоставите достъп до тях. При платежните интервенции посредством отворено банкиране или така наречен преводи от вид сметка към сметка равнището на сигурност е едно и също както в случай че предизвиквате преводи в интернет или мобилното си банкиране на банката. Какви са новостите в тази сфера, с цел да стават заплащанията по-лесни и по-сигурни? Плащанията през отворено банкиране или от вид сметка-към-сметка (А2А) не са нещо ново на пазара, те употребяват наличната софтуерна национална и паневропейска инфраструктура за кредитни преводи. До скоро технологията, която лежеше зад тях не позволяваше те да бъдат конкурентни на заплащанията с карти поради тяхната експедитивност и улеснено прилагане. Но с представянето на незабавните заплащания актуалното към този момент е друго. Комбинацията от отворено банкиране и незабавни заплащания дава опция вие да се разплатите с отсрещната страна и средствата да са налични по сметката в границите на 10 секунди. Процесът по заплащане не е нито по-труден, нито по-малко сигурен по отношение на заплащанията с карти. PSD3 ще направи А2А заплащанията още по привлекателни. Досега третата страна не можеше да ревизира елементарно дали по сметката на клиента има нужната стойност от средства, които да покрият обещано заплащане. С смяната всеки издател на сметки се задължава да даде тази информация, което ще увеличи успеваемостта на този вид заплащания. Пример за сполучливо прилагане на заплащания от вид сметка-към-сметка е нидерландската система Ideal, която съвсем 20 години е на пазара, доста преди отвореното банкиране и обслужва към 25% от заплащанията в страната. Окрилени от триумфа на тази и сходни схеми, Европейската комисия посредством Европейския банков орган и националните регулатори от ден на ден отделя запаси, с цел да направи заплащанията посредством отворено банкиране привлекателни. Става допустимо въвеждането на нови способи като всеобщи заплащания, заплащания с бъдеща дата, периодически заплащания, което да докара до по-бързото им нахлуване на всички пазари. Всички приказваме за Embeded Finance и по какъв начин ще промени метода на банкиране. Реалността демонстрира, че посредством отворено банкиране е най-бързият и елементарен метод това да се случи. Последните месеци се опитваме да наложим единно име на А2А заплащанията през Отворехо банкиране в страната – „ Плати с банка “, което да придобие своята познатост както заплащанията с карти. Защо PSD3, Financial data access and payments package, Digital euro са законодателни промени, които се движат в пакет? PSD3 и FIDA са свързани, защото Financial data access регулацията действително се явява идващото равнище след отвореното банкиране. Целта на тази законодателна самодейност е отворените банкови данни да прераснат в Отворени финанси. По този метод притежателите на данните в цялата финансова промишленост ще имат опция да споделят данните за своите банкови артикули, застраховки, пенсионни партиди, капиталови сметки и други с трети страни, и да получават нови финансови и нефинансови услуги, основани на тях. Представете си какво значи това? Това е повсеместен 360 градусов взор над финансовите артикули употребени от един клиент. Колко по-ценно би било това като информация когато вие желаете да получите най-хубавия, най-бързия и финансово най-изгодния артикул за вас. Ето за какво, повече от обикновено е двата пакета да вървят дружно, без значение че методите, определени от регулатора за ръководство на Отвореното банкиране и Отворените финанси са тотално разнообразни. Очакванията ми са, че в бъдеще това ще сътвори усложнения при взаимното използване на двете начинания. Но дълготрайната вероятност пред нас е сложена и тя е отворени данни. При достъпът до банкови данни бе непокътната идеологията за отвореност и безплатност. При Отворените финанси, поради характерностите на някои от данните, се следват повече правилата на Европейския Data Act, където се търси и финансова полза за страната, съхраняваща данните. Финансовите институции ще могат да изискват такси от страните достъпващи данните и да монетизират своите данни. В началните стадии на въвеждане на цифровото евро, регулацията бе обсъждана като обособена и се очакваше, че тя ще има собствен личен живот. Най-вече заради бюрократични пречки нейното показване се забави и бе показана дружно с другите две промени. Донякъде това наподобява като резонно предвид на цифровата промяна, която носят всички те. Най-вероятно постоянно Ви питат, само че какви са изгодите от отвореното банкиране за клиентите съответно, по какъв начин това променя метода, по който плащаме или използваме своите данни, карти, банкови сметки, цифров портфейл? Голяма част от тях към този момент споменахме. Но първата и най-важна,  е че дава достъп до банковите данни на действителния им притежател – банковия клиент. Клиентът взема решение дали да ги употребява и да получи облаги от тях. Отвореното банкиране дава опция на разнообразни финтех институции да основават новаторски артикули, да усъвършенстват процеси и функционалности. То покачва конкурентността сред финансовите решения и приемането на финансово по-изгодни артикули и услуги от крайните клиенти. Ние си партнираме с множество промишлености, които намират приложение на отвореното банкиране в тяхната активност. Това са счетоводни софтуери и ERP системи, PFM-софтуери за личен финансов мениджмънт и финансово ограмотяване, разбор на кредитен и различен тип опасности, стратегии за преданост, електронна търговия и доста други. Голямата изненада за нас, е че една промишленост като счетоводството възприемана като консервативна по своята същина, е иноватор в региона на отвореното банкиране. Вече при 70% от счетоводните софтуери в страната има опция да се наблюдават придвижванията на банковите сметки от разнообразни банки и да се подреждат преводи от тях без да се постанова счетоводителя да достъпва цифровите канали на банките по настрана всеки ден. Този интерфейсен достъп до банковите данни разрешава на счетоводните софтуери да автоматизират една забележителна част от счетоводните интервенции благодарение на машинно образование и изкуствен интелект. В региона на заплащанията, когато са проведени през отворено банкиране имате доста по-бърза, сигурна и по-ценова ефикасна услуга. Например, едно плащане от клиент към онлайн търговец през отворено банкиране може да бъде сред 2 и 5 пъти по-рентабилно за търговеца. Как взе участие Българска народна банка в този развой и по какъв начин контролира осъществяването на директивата, какви са лостовете за въздействие над банковия пазар, само че от друга и за опазване на неговата непоклатимост? Българска народна банка в качеството си на народен регулатор е неразделна част от процесите, свързани с въвеждането на измененията по обновената платежна инструкция, както и отчасти при останалите две. Тя реализира доста сериозен надзор както върху доставчиците обслужващи сметки, по този начин и върху доставчиците трети страни като Айрис Солюшънс. Много постоянно при интернационалните ни участия с горделивост споделяме и получаваме удивление от компании в други страни за тяхната ангажираност към това отвореното банкиране да бъде добре развито на българския финансов пазар. Докато преди две-три години главно се обсъждаше до каква степен са налични обществените интерфейси на доставчиците обслужващи сметки, то през днешния ден фокус към този момент е качеството им. Доколко доставяните през тях услуги са с нужната полза и леснота за крайните клиенти, тъй че да стават все по-популярни. Регулаторният SANDBOX е сериозна тематика, по която няма придвижване от няколко години? Какво би трябвало да се случи, с цел да е допустимо да се случват по-бързо нововъведения във финтех бранша и във финансовия бранш като цяло? Това е една огромна тематика, за която за жалост няма развиване. Голяма част от страните към нас имат въведен регулаторен сандбокс, което ясно кореспондира и със степента на развиване на финтех промишленостите им. Възможността авансово да тестваш всички услуги на регулатора ще сложи всяка промишленост на напълно друго поле. Това доста ще усили конкурентоспособността на българските стартъпи и би трансформирала нашата страна в още по-привлекателна дестинация за развиване на платежен бизнес. Като член на Българската финтех асоциация, Айрис Солюшънс непроменяемо поддържа самодейността за структуриране на регулаторен сандбокс и мощно се надяваме да имаме скорошно решение. Регулаторните промени от Европейската комисия още повече следва да замислят нашите регулатори и държавни институции по отношение на основаването на такава следена среда. Това е значимо за развиването на нововъведенията, само че и придобиването на в допълнение познание за другите типове финтех услуги, артикули и изгодите от тях за крайните клиенти.