Подписът на Росен Желязков под Хартата на Съвета за мир

Подписът на Росен Желязков под Хартата на Съвета за мир в Давос ни подрежда паралелно до Орбан, Путин и близкоизточни монархии, а не до Париж и Берлин. Срещу нула ясни изгоди поемаме риск да подкопаем ролята на Организация на обединените нации, да изпаднем в изолираност в Европейски Съюз и да обслужим персонални ползи, маскирани като „ нов международен ред “.

България се разсъни в „ Съвета за мир “ на Доналд Тръмп, без да знае, че въобще е кандидатствала.

В Давос министър председателят в оставка Росен Желязков тихомълком подписа Хартата на новата конструкция – персонален план на американския президент, в който Тръмп е пожизнен едноличен началник с право на несъгласие върху всички решения и страни. От Европейския съюз до него седеше единствено още един водач – Виктор Орбан. Париж, Берлин, Мадрид, Рим, Лондон – отсъстват демонстративно.

Още по тематиката

Европейски Съюз има „ съществени подозрения “ по отношение на „ Съвета за мир “ на Тръмп Икономика / Свят 11:02 ч.

За този стратегически завой нямаше нито ред в формалния информативен лист нза точките, които е разглеждал и решенията които е взел Министерския съвет, който се изпраща до публицистите след съвещанието на министирите в сряда, нямаше обществено разискване, нито прелиминарен мандат от Народното събрание. Желязков изясни, че е получил мандат от държавното управление „ през вчерашния ден “, само че документ за такова решение не е огласен. Партиите в Народното събрание бяха сложени пред приключен факт.

Така България се озова в най-спорната интернационална самодейност от началото на мандата на Тръмп – освен това в миг, в който съвсем целият Европейски Съюз гледа на нея с надълбоко съмнение, а връзките Съединени американски щати Европа са изострени поради разногласието за Гренландия и опитите за напън от страна на Тръмп.

Какво в действителност подписа България?

„ Съветът за мир “ потегли като инструмент за Газа, само че действително е нещо друго: Тръмп е доживотен ръководител и не е привързан с мандата си в Белия дом. Той взема решение кого кани, кой остава и кой излиза, и има право на несъгласие по всички въпроси.

В Хартата на Съвета за мир, който ще дава отговор освен за близкоизточния, само че и за други спорове по света, има специфичен текст за отговорностите на страните-членки. Предвижда се всяка страна да има 3-годишен мандат, който да се възобновява с решение на ръководителя Доналд Тръмп. Всяка от тях наложително би трябвало внесе 1 милиарда $ в границите на тези три години. За тези, които дадат 1 милиарда $ „ входна такса “, тригодишното ограничаване не важи – те получават по-траен статут и всичките им права се задействат незабавно.

Уставът отваря вратата Съветът да „ предизвиква мира по света “ – рекламация да се трансформира в успореден център на световна легитимност, паралелен на Организация на обединените нации.

Именно по тази причина френското външно министерство съобщи, че хартата съдържа детайли в несъгласие с Устава на Организация на обединените нации, а ръководителят на Европейския съвет Антонио Коща приказва за „ съществени подозрения “ за обсега, председателството и съвместимостта на този орган с интернационалното право.

На церемонията отхвърлиха да участват френския президент Еманюел Макрон и немският канцлер Фридрих Мерц, въпреки че тази заран той имаше тирада пред Световния стопански конгрес в Давос. Англия - един от най-близките съдружници на Съединените щати, също отхвърли поради поканата към съветския президент Владимир Путин, който на среща с палестинския президент Махмуд Абас разгласи, че се причислява към Съвета за мир и даже е измислил по какъв начин да заплати 1 милиард $, само че от замразените активи на Русия в КАЩ.

Къде е Европейски Съюз – и къде сме ние

Списъкът на страните, които Тръмп съумя да притегли, оповестен от Белия дом, приказва самичък: Бахрейн, Мароко, Аржентина, Армения, Азербайджан, Белгия, България, Египет, Унгария, Индонезия, Йордания, Казахстан, Косово, Монголия, Пакистан, Парагвай, Катар, Саудитска Арабия, Турция, Обединени арабски емирства и Узбекистан.

Русия към момента не се е заела да се причисли към самодейността, въпреки водачът ѝ Владимир Путин да бе поканен. От друга страна, въпреки Беларус да не присъстваше в листата на Белия дом като участник в днешното събитие, беларуският президент Александър Лукашенко съобщи по-рано, че е приел участието, означи Си Би Ес Нюз.

Белгия обществено опроверга Белия дом, че била подписала. Испания категорично се разграничи.

Франция отхвърля. Германия мълчи сериозно. Англия споделя „ не “ – изключително след поканата към Владимир Путин, който въодушевено разгласи, че ще внесе 1 милиард $, платени от замразени съветски активи.

Резултатът: единствено две страни от Европейски Съюз застанаха до Тръмп в Давос – Унгария и България. Това не е „ дипломатическо самопризнание “. Това е политическо самопозициониране – против течението на съвсем целия Европейски Съюз.

Външнополитически късмет или скъпо заплатен „ клуб за определени “?

Официалният роман от българска страна гласи: огромна чест, интернационално самопризнание, основна роля в Газа, нулев финансов ангажимент. Росен Желязков акцентира престижа на Николай Младенов и твърди, че за България „ няма финансов ангажимент “ и че всичко предстои на ратификация от Народното събрание.

Критиците обаче виждат нещо друго.

Милен Керемедчиев е пряк: „ Не виждам никаква външнополитическа логичност България да взе участие в този съвет и не виждам никакви външнополитически дивиденти… Нареждаме се до шест монархии, трима някогашни руски ръководители от републики, завършващи на „ стан “, и няколко латиноамерикански и азиатски страни. “

За него „ Съветът за мир “ е опит за изместване на Организация на обединените нации от главната ѝ роля, а действителната му функционалност – съгласно тактиката на Къшнър – е по-скоро да набира вложения за Газа под американски надзор, в сравнение с да е самостоятелен съдия.

Радан Кънев, евродепутат от ДСБ, не оставя място за нюанси: „ Най-големият външнополитически гаф за последните две десетилетия… не е просто дипломатическа неточност, а директна опасност за националната сигурност и оскърбление за всеки български жител. “

„ Т.нар. Съвет за мир на Доналд Тръмп е персонална волност на американския президент, негов персонален орган, в който той е едноличен доживотен началник, и който обслужва външнополитическите му случки. “

За Българския хелзинкски комитет въпросът е освен политически, само че и юридически:

Премиер в оставка няма пълномощие да поема такива стратегически задължения – той има единствено „ настоящи функционалности “.

Членството в интернационална организация е подготвеност на Народното събрание, не на служебно държавно управление или кабинет в оставка.

Присъединяването е несъмнено като „ невиждан юридически нихилизъм “ и „ замяна на волята на суверена “, поставящ ни в една група с Унгария, която към този момент е под изключителна процедура в Европейски Съюз.

БХК стига до извода, че решението „ обслужва персоналните ползи на Делян Пеевски за унищожаване на глобите по „ Магнитски “ за сметка на националната сигурност “ и упорства за незабавната му анулация.

ГЕРБ и Движение за права и свободи: „ чест, привилегия, нов международен ред “
На фона на острия отпор от правозащитници и евроатлантици, ГЕРБ и Движение за права и свободи „ Ново начало “ са в съвсем цялостна поддръжка.

Деница Сачева твърди, че решението „ по никакъв метод не е в несъгласие с общия европейски консенсус “, макар че съвсем всички огромни столици в Европейски Съюз или се дистанцират, или намерено подлагат на критика самодейността.

Делян Пеевски стига най-далеч: „ За България е чест и привилегия да бъде част от построяването на новия, по-справедлив и по-стабилен международен ред. “

Когато човек под наказания по „ Магнитски “ за корупция дефинира присъединяване ни в персонален съвет на Тръмп като „ чест “ и „ привилегия “, въпросът към този момент не е единствено дипломатически. Той става екзистенциален за българската външна политика: с кого и за чии ползи България е подготвена да застане пред целия свят.

Какво в действителност печелим – и какво рискуваме?

Печалбите на този стадий са мъгляви: алегорична непосредственост до администрацията на Тръмп; евентуален лобистки запас, в случай че Тръмп реши да „ награждава “ лоялните; интернационална видимост посредством ролята на Николай Младенов – въпреки тя да е плод на персоналния му престиж, не на сегашната власт в София.

Рисковете са кристално ясни: Разминаване с линията на Европейски Съюз и усилване на облика на България и Унгария като „ троянски коне “ в Общността. Подкопаване на Организация на обединените нации, в случай че българската Конституция и уговорките ни в Европейски Съюз са вързани с многостранния ред. Подозрения за клиентелизъм – че присъединяване ни не е плод на стратегически интерес, а на блян да се „ размразят “ непознати сметки и репутации. Нов тест за българския парламент: дали ще узакони постфактум нещо, което болшинството от европейските столици отхвърлят да легитимират.

Изборът, който следва

Оттук нататък въпросът не е просто дали Народното събрание ще ратифицира едно противоречиво съглашение. Въпросът е каква България желаеме да бъдем:

Държава, която седмици след антикорупционни митинги и оставка на държавно управление влиза в персоналния „ Съвет за мир “ на Доналд Тръмп без публичен спор и в прорез с линията на съвсем целия ЕС;
или

Държава, която остава в границите на общия европейски метод, даже когато това значи да каже „ не “ на мощен, само че непредвидим съдружник.

В Давос Росен Желязков седна до Виктор Орбан и Доналд Тръмп. Сега топката е в София – дали Народното събрание ще седне до тях, или ще върне България назад там, където болшинството българи настояват, че желаят да бъде: в единна, а не в разцепена Европа.