Изкуство по време на пандемия – как оцеляват галериите
Разговаряме с шефа на Националната изложба Яра Бубнова за отражението на пандемията върху изкуството и културата в България, за положението на музеите и галериите, за техните финансови загуби, неналичието на гости и тактиките на държавно и управленческо равнище. Отговорите следват!
- Вече година и половина свикнахме да живеем в пандемия, по какъв начин обаче тя се отрази на изкуството в България и въобще по света?
Мисля, че понятието свикнахме е доста оптимистично, тъй като всеки ден пандемията провокира нов проблем. Това, което тя наруши, е утопичната концепция, че ние сме световни хора, преносими и мобилни, изключително в областта на туризма и любознанието към други места и култури.
Разбира се, това се отразява на всички места по света, надлежно и в България, тъй като международният туризъм към момента на практика го няма, а локалната подвижност е мощно нарушена, тъй като има доста ограничавания, терзания и страхове.
Това се отразява на известността на някои от нашите планове и изложения. Отразява се и на самочувствието на художниците, тъй като техните изложения нямат задоволително визити. След това преминахме онлайн, само че за 1 година всички усетихме, че онлайн е доста хубаво и комфортно, само че не може да замести физическото посещаване на изложба или музей.
За моето потомство художници и куратори, които започнахме през 90-те години, имаше определение „ номади “ – хора, които вършат изложения на всички места по света и не са свързани със своята лична татковина от позиция на рестриктивните мерки да основават там изкуство. Голяма част от производството отиде в други страни, тъй като се работеше интернационално.
Сега неналичието на туризъм и динамичност на пътуванията се отрази доста мощно. Всеки би трябвало да преоцени опциите си и да се оправя самичък или да се преориентира в тактиките.
- На каква стойност са загубите?
Най-големи са загубите за галерии като нашата с много дейна изложбена активност. Преди пандемията ние правехме по 36 изложения в годината, защото ние имаме няколко здания – другите филиали на Националната изложба.
Нашият проблем от една страна беше, че няма гости и събития, само че от друга, че при нас се задържаха две изложения, които трябваше да се върнат в Италия и Испания през 2020 година, само че страните не ги одобриха поради ковид. Това сътвори огромно количество проблеми на техните уредници, в частност със застраховките им, които изтичат, само че това са проблеми и за нас, тъй като ние трябваше да ги съхраняваме. Оттам нататък на правилото на доминото всичко стартира да закъснява.
- Нека поговорим и за държавните политики. Успяха ли те да поддържат изкуството или стана противоположното?
Тази тематика не е лесна, тъй като от срана на бюджетни институции на културата, ние сме доста по-добре от нашите европейски и международни сътрудници, тъй като делегираните ни бюджети са се запазили, което значи заплащане на заплати и поддръжка на сграден декор. Смятам, че за България е извънредно значимо, че се подкрепя неправителствения бранш. За първи път страната стартира да разграничава, че има организациите в правенето на просвета, където са отишли много средства, само че пък всичко има и противоположната страна. Музеите и галериите не са включени в никакви стратегии, те се оказаха отвън проектите за подкрепяне, което е доста тъпо.
Опитът на другите срани, да вземем за пример в Европейски Съюз, демонстрира, че страната осъзна, че музеите и галериите не са единствено заплати и здания. Това не е просто къща, в която пребиваваш, в тях се правят действия, които изискват вложения и непрекъснато поддържане на социална интензивност. Всичко това е безусловно свито, тъй като никой не е предвиждал пандемия. Никой не е планувам, че по този начин внезапно всякаква обществена активност ще спре. Това е може би първи подобен случай за музеите в България през последните десетилетия.
Първо трябваше да се преориентираме и да се реши какво да вършим, второ ние не сме толкоз готови да произвеждаме невероятно-привлекателно онлайн наличие. Ние сме доста скромни – преразказваме това, което вършим офлайн.
Все отново оцеляхме, което е отлично. Не ни се наложи да редуцираме чиновници, само че притеснявам се, че не сме се издигнали нито във философския, нито в практическия смисъл на по-високо ходило в преценката си за това какво се случва и следва да се случва.
- Заговори се в общественото пространство и за затваряне на музеи заради липса на доходи. Това тормози ли Ви и каква съгласно Вас е вярната политика?
Да, когато се приказва за затваряне на музеи, това напълно ме тормози на доста равнища. Музеи се основават доста мъчно, това е доста комплициран развой. В България обичаме да стартираме, само че някак си в никакъв случай да не довършваме до дъно тези процеси и процедури.
Закриването, изключително поради дребни доходи, ми се коства доста рискова тактика сега. Ковид сподели по какъв начин приходите просто изчезват за един ден и то когато приказваме за доста по-мащабни и огромни музейни институции с обичаи, които се намират в туристически центрове в Европа и по света.
Нашите публики са забелязали, че ние през 2021 година отворихме вратите в България много по-рано, английските музеи бяха едвам в края на май, френските в средата на май. Тоест на практика година и половина, в която всичко остарява и морално свикваш с нещата и те нямат същия резултат на изненада. Разбира се това лиши хората от навика да посещават музеи и галерии и изобщо да прекарват времето си отвън монитора.
![Софийски истории от галерията с Мария Василева]( "Софийски истории от галерията с Мария Василева")
Софийски истории от галерията с Мария Василева
Каним Ви да станете част от СОФИЙСКИ ИСТОРИИ ОТ ГАЛЕРИЯТА - най-новия културно-образователен и развлекателен план на Националната гал...
Националната изложба има 10 филиала и всеки от тях има обичайната аудитория. Едните се посещават от по-възрастни хора, другите от напълно млади сътрудници, като Музея за модерно изкуство – Софийски боеприпас. По-младите по-бързо привикват с онлайн изкуството, само че там ние попадаме в световна конкуренция, с Шанхай, Париж, Торонто и Буенос Айрес, където показват голямо количество от усещания и страсти, плюс онлайн наличие на образните изкуства. И тъй като се показва на екран, стартира да се конкурира и с киното, операта и балета, всички тези изкуства.
Всъщност аз непрестанно дублирам музеите и галериите, тъй като съгласно българското законодателство единствено музеите са показани, по дифолт галериите принадлежат към тази група, само че очевидно те са в по-подчинено състояние. Националната изложба е единствената в България държавна институция за образно изкуство, всички останали са общински, градски или частни. Живот и здраве да са и повече частни.
Тъй като ние сме единствената държавна изложба, би трябвало да се вършат по-малко опити, като понижаване на приходите, а по-скоро да се вършат по-интелектуално-развиващи опити, които плануват смяна на публиките и взаимоотношенията с изкуството. Много има какво да се направи откакто цялата цивилизация се препънахме в пандемията.
![Софийски истории от галерията със Станислав Памукчиев]( "Софийски истории от галерията със Станислав Памукчиев")
Софийски истории от галерията със Станислав Памукчиев
Каним Ви да станете част от СОФИЙСКИ ИСТОРИИ ОТ ГАЛЕРИЯТА - най-новия културно-образователен и развлекателен план на Националната гал...
- Как виждате идната година, какви са задачите, упоритостите и новите Ви планове?
Ако е минус пандемията, за което всички гадаем всеки ден, мисля че ние напипахме една динамичност, която към този момент леко се стагнира по време на локдауните, само че тя е забавна. В момента се фокусирахме върху тези художници, българи по генезис, които на практика липсват от нашата история на изкуството, тъй като са отпътували през 70-те и 80-те години, които са отпътували към оня митологичен Запад.
Тази година ние вършим изложения на двама заслужили създатели, в своите 80 години. Това са фамозният пърформър Алцек Мишев, който живее в Милано, само че в България е малко прочут и другият е художникът Васил Симитчиев, който цялостен живот живее в Швеция. Иска ни се да покажем какво липсва в българската история на изкуството през 20-ти век и да разбираем на нас и нашите публики, че тъкмо тези неналичия основават това, с което сме привикнали. Няма я тази сила, която по политически аргументи е отстранена.
![Изложба с картини на Никола Танев в Националната изложба (ВИДЕО)]( "Изложба с картини на Никола Танев в Националната изложба (ВИДЕО)")
Изложба с картини на Никола Танев в Националната изложба (ВИДЕО)
Националната художествена изложба показва изложбата " Никола Танев. На път " във връзка 130-годишнината от рождението на огромния българск...
Също по този начин все по-интензивно вършим изложения на новото потомство – млади художници, живеещи в България, които не претърпяват ретроспективно споровете сред поколенията. Те към този момент са си построили един перспективен взор и за мен това е прелестно знамение. Въобще имаме голямо количество работа, само че съгласно мен най-големият риск е нашите политици и администрация да не преминат към затваряне.
Надеждата в тази обща световна икономическа обстановка е, че ще има още веднъж възторг за основаване и отваряне на институции е доста дребна. А ние постоянно претърпяваме самостоятелните решения на управниците и доста рядко това се проучва. Надявам се, макар тези комплицирани, политически времена, въпреки всичко културният разсъдък да надделее.
Интервю на Габриела Андреева
Още от ИНТЕРВЮ:
- Вече година и половина свикнахме да живеем в пандемия, по какъв начин обаче тя се отрази на изкуството в България и въобще по света?
Мисля, че понятието свикнахме е доста оптимистично, тъй като всеки ден пандемията провокира нов проблем. Това, което тя наруши, е утопичната концепция, че ние сме световни хора, преносими и мобилни, изключително в областта на туризма и любознанието към други места и култури.
Разбира се, това се отразява на всички места по света, надлежно и в България, тъй като международният туризъм към момента на практика го няма, а локалната подвижност е мощно нарушена, тъй като има доста ограничавания, терзания и страхове.
Това се отразява на известността на някои от нашите планове и изложения. Отразява се и на самочувствието на художниците, тъй като техните изложения нямат задоволително визити. След това преминахме онлайн, само че за 1 година всички усетихме, че онлайн е доста хубаво и комфортно, само че не може да замести физическото посещаване на изложба или музей.
За моето потомство художници и куратори, които започнахме през 90-те години, имаше определение „ номади “ – хора, които вършат изложения на всички места по света и не са свързани със своята лична татковина от позиция на рестриктивните мерки да основават там изкуство. Голяма част от производството отиде в други страни, тъй като се работеше интернационално.
Сега неналичието на туризъм и динамичност на пътуванията се отрази доста мощно. Всеки би трябвало да преоцени опциите си и да се оправя самичък или да се преориентира в тактиките.
- На каква стойност са загубите?
Най-големи са загубите за галерии като нашата с много дейна изложбена активност. Преди пандемията ние правехме по 36 изложения в годината, защото ние имаме няколко здания – другите филиали на Националната изложба.
Нашият проблем от една страна беше, че няма гости и събития, само че от друга, че при нас се задържаха две изложения, които трябваше да се върнат в Италия и Испания през 2020 година, само че страните не ги одобриха поради ковид. Това сътвори огромно количество проблеми на техните уредници, в частност със застраховките им, които изтичат, само че това са проблеми и за нас, тъй като ние трябваше да ги съхраняваме. Оттам нататък на правилото на доминото всичко стартира да закъснява.
- Нека поговорим и за държавните политики. Успяха ли те да поддържат изкуството или стана противоположното?
Тази тематика не е лесна, тъй като от срана на бюджетни институции на културата, ние сме доста по-добре от нашите европейски и международни сътрудници, тъй като делегираните ни бюджети са се запазили, което значи заплащане на заплати и поддръжка на сграден декор. Смятам, че за България е извънредно значимо, че се подкрепя неправителствения бранш. За първи път страната стартира да разграничава, че има организациите в правенето на просвета, където са отишли много средства, само че пък всичко има и противоположната страна. Музеите и галериите не са включени в никакви стратегии, те се оказаха отвън проектите за подкрепяне, което е доста тъпо.
Опитът на другите срани, да вземем за пример в Европейски Съюз, демонстрира, че страната осъзна, че музеите и галериите не са единствено заплати и здания. Това не е просто къща, в която пребиваваш, в тях се правят действия, които изискват вложения и непрекъснато поддържане на социална интензивност. Всичко това е безусловно свито, тъй като никой не е предвиждал пандемия. Никой не е планувам, че по този начин внезапно всякаква обществена активност ще спре. Това е може би първи подобен случай за музеите в България през последните десетилетия.
Първо трябваше да се преориентираме и да се реши какво да вършим, второ ние не сме толкоз готови да произвеждаме невероятно-привлекателно онлайн наличие. Ние сме доста скромни – преразказваме това, което вършим офлайн.
Все отново оцеляхме, което е отлично. Не ни се наложи да редуцираме чиновници, само че притеснявам се, че не сме се издигнали нито във философския, нито в практическия смисъл на по-високо ходило в преценката си за това какво се случва и следва да се случва.
- Заговори се в общественото пространство и за затваряне на музеи заради липса на доходи. Това тормози ли Ви и каква съгласно Вас е вярната политика?
Да, когато се приказва за затваряне на музеи, това напълно ме тормози на доста равнища. Музеи се основават доста мъчно, това е доста комплициран развой. В България обичаме да стартираме, само че някак си в никакъв случай да не довършваме до дъно тези процеси и процедури.
Закриването, изключително поради дребни доходи, ми се коства доста рискова тактика сега. Ковид сподели по какъв начин приходите просто изчезват за един ден и то когато приказваме за доста по-мащабни и огромни музейни институции с обичаи, които се намират в туристически центрове в Европа и по света.
Нашите публики са забелязали, че ние през 2021 година отворихме вратите в България много по-рано, английските музеи бяха едвам в края на май, френските в средата на май. Тоест на практика година и половина, в която всичко остарява и морално свикваш с нещата и те нямат същия резултат на изненада. Разбира се това лиши хората от навика да посещават музеи и галерии и изобщо да прекарват времето си отвън монитора.
Каним Ви да станете част от СОФИЙСКИ ИСТОРИИ ОТ ГАЛЕРИЯТА - най-новия културно-образователен и развлекателен план на Националната гал...
Националната изложба има 10 филиала и всеки от тях има обичайната аудитория. Едните се посещават от по-възрастни хора, другите от напълно млади сътрудници, като Музея за модерно изкуство – Софийски боеприпас. По-младите по-бързо привикват с онлайн изкуството, само че там ние попадаме в световна конкуренция, с Шанхай, Париж, Торонто и Буенос Айрес, където показват голямо количество от усещания и страсти, плюс онлайн наличие на образните изкуства. И тъй като се показва на екран, стартира да се конкурира и с киното, операта и балета, всички тези изкуства.
Всъщност аз непрестанно дублирам музеите и галериите, тъй като съгласно българското законодателство единствено музеите са показани, по дифолт галериите принадлежат към тази група, само че очевидно те са в по-подчинено състояние. Националната изложба е единствената в България държавна институция за образно изкуство, всички останали са общински, градски или частни. Живот и здраве да са и повече частни.
Тъй като ние сме единствената държавна изложба, би трябвало да се вършат по-малко опити, като понижаване на приходите, а по-скоро да се вършат по-интелектуално-развиващи опити, които плануват смяна на публиките и взаимоотношенията с изкуството. Много има какво да се направи откакто цялата цивилизация се препънахме в пандемията.
Каним Ви да станете част от СОФИЙСКИ ИСТОРИИ ОТ ГАЛЕРИЯТА - най-новия културно-образователен и развлекателен план на Националната гал...
- Как виждате идната година, какви са задачите, упоритостите и новите Ви планове?
Ако е минус пандемията, за което всички гадаем всеки ден, мисля че ние напипахме една динамичност, която към този момент леко се стагнира по време на локдауните, само че тя е забавна. В момента се фокусирахме върху тези художници, българи по генезис, които на практика липсват от нашата история на изкуството, тъй като са отпътували през 70-те и 80-те години, които са отпътували към оня митологичен Запад.
Тази година ние вършим изложения на двама заслужили създатели, в своите 80 години. Това са фамозният пърформър Алцек Мишев, който живее в Милано, само че в България е малко прочут и другият е художникът Васил Симитчиев, който цялостен живот живее в Швеция. Иска ни се да покажем какво липсва в българската история на изкуството през 20-ти век и да разбираем на нас и нашите публики, че тъкмо тези неналичия основават това, с което сме привикнали. Няма я тази сила, която по политически аргументи е отстранена.
Националната художествена изложба показва изложбата " Никола Танев. На път " във връзка 130-годишнината от рождението на огромния българск...
Също по този начин все по-интензивно вършим изложения на новото потомство – млади художници, живеещи в България, които не претърпяват ретроспективно споровете сред поколенията. Те към този момент са си построили един перспективен взор и за мен това е прелестно знамение. Въобще имаме голямо количество работа, само че съгласно мен най-големият риск е нашите политици и администрация да не преминат към затваряне.
Надеждата в тази обща световна икономическа обстановка е, че ще има още веднъж възторг за основаване и отваряне на институции е доста дребна. А ние постоянно претърпяваме самостоятелните решения на управниците и доста рядко това се проучва. Надявам се, макар тези комплицирани, политически времена, въпреки всичко културният разсъдък да надделее.
Интервю на Габриела Андреева
Още от ИНТЕРВЮ:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ