Д-р Даниела Дариткова: Популизмът на политиците е опасен за ...
Разговаря Маргарита Благоева
- Д-р Дариткова, по какъв начин се разви лекарската Ви кариера, откакто напуснахте политиката?
- В момента съм титуляр в процедура за първична здравна помощ и работя на половин щат в Детското поделение на регионалната болница в Смолян. Председател съм на Районната лекарска гилдия в Смолянска област.
Влизането ми в политиката беше стимулирано от желанието да допринеса за възстановяване положението на здравната система. За да се практикува здравната специалност, е належащо непрекъснато да се поддържат знанията и уменията посредством процедура и продължаващо образование. Никога не съм считала политиката да бъде главното ми занятие и по тази причина не прекратих лекарската си активност. Беше потребно да ревизирам практическата реализация на някои политически решения. И познанието за действителните проблеми на бранша беше от голяма важност.
Например тематиката за 24-часовото разположение на общопрактикуващите лекари беше отчасти решена с въвеждането на неотложните кабинети през 2012 година За страдание, сега следя сериозен недостиг на знание за действието на здравната система у настоящите политици.
- Кои съгласно Вас са най-належащите проблеми в здравната ни система сега?
- Системата на опазване на здравето се нуждае от непрекъснато рационализиране и промяната не е еднократен акт. Промените би трябвало да се вършат след сериозен разбор на актуалната обстановка и явен проект. В момента дребнотемието и популизмът владеят интереса на политиците към опазването на здравето.
Проблемът с недостига на фрагменти е най-застрашаващ естественото даване на здравна помощ. Под опасност е действието на незабавната помощ, тъй като не се утвърди нормативно присъединяване на парамедици в екипите.
Дефицитът на медицински сестри компрометира от време на време и добре свършената намеса. Липсата на искащи млади лекари да специализират и работят в отдалечените от огромните академични центрове обитаеми места ще наруши в бъдеще достъпа на доста хора до медицински услуги. Приеманите през годините здравни тактики не способстваха за решаването на тези проблеми и рискът в дълготраен проект е сериозен.
- За времето, в което бяхте ръководител на Здравната комисия в Народно събрание, кои бяха най-тежките борби, които сте водили и защо?
- Пандемията, провокирана от ковид, беше най-запомнящото се предизвикателство. Всички промени, които позволяваха действието на здравната и другите системи на страната, се случваха с водещата роля на Комисията по опазването на здравето в Народното събрание.
Смятам, че най-значим принос за възстановяване на публичното здраве с дълготраен резултат е въвеждането на възбраната за пушене в закритите и някои открити публични места през 2012 година Това, което научих от работата ми като депутат, е, че не би трябвало да се прави законодателство по проблеми, без оценка на дълготрайните резултати и под популистки напън.
Левче за ден болничен престой е удар за общинските и държавните лечебни заведения
- Смятате ли, че дълго чаканата Национална здравноинформационна система, която към този момент се вкара, извършва своето предопределение дейно? Улеснява ли работата Ви като доктор?
- Изграждането на Националната здравноинформационна система доста облекчи административното натоварване на всички практикуващи лекари. Последен образец в това отношение е отпадането на отпечатването на хартия на здравнопрофилактичните карти на децата. В моята процедура има повече от 1000 деца, на които трябваше да се дадат такива. Широкото потребление на информационно-комуникационните технологии в опазването на здравето ще направи системата по-прозрачна и налична за надзор. Най-важното разследване е, че ще имаме повече време за пациентите.
- Ще попитам и за потребителската такса, защото е наболял въпрос сега - би трябвало ли да я има, в какъв размер и нужно ли е да има групи от хора, които да не я заплащат?
- Темата за потребителската такса съгласно мен не е от най-съществено значение за опазването на здравето сега. Таксата е въведена в Закона за здравното обезпечаване за посещаване при доктор в извънболничната помощ и при болничен престой като % от минималната работна заплата. Таксата има съфинансиращ и регулиращ потреблението темперамент. През годините доста популистки решения обезсмислиха потребителската такса.
За мен е парадоксално, че никой не разяснява намаляването на таксата за болничен престой през април тази година на 1 лев. Това ощетява главно общински и държавни лечебни заведения, които не си разрешават въвеждането на други такси за пациентите. Като ръководител на Районната лекарската гилдия изпратих питане до Министерството на финансите и на опазването на здравето с искане за информация кое е наложило тази мярка. Нямам отговор на този стадий.
- Каква е настройката на пациентите Ви по този въпрос?
- Логично е пациентите да желаят отпадането на всевъзможни такси. И в този момент децата до 18 години, инвалидите и бременните са освободени от заплащане. Пенсионерите заплащат 1 лев. Но таксата има своята логичност за регулиращ потреблението фактор. В нашата ежедневна процедура виждаме постоянно пациенти, посещаващи ни неведнъж без основна нужда. Внимателно би трябвало да се обмисли обществено допустим размер на потребителската такса с визия за нейната роля.
- Усеща ли се недостиг на фрагменти - лекари, медицински сестри, в Смолянския район и какъв е Вашият коментар по повод решаването на този проблем у нас?
- Дефицитът на фрагменти изключително съществено визира нашата област. През тази година регионалната болница разгласи 28 места за специализанти. Явиха се единствено 3-ма претенденти. Същото е ситуацията в общинските лечебни заведения в района. Младите лекари избират да останат в огромните академични центрове, тъй като им се внушава, че не могат да се обучат другаде. За да бъде утвърдена за специализация, всяка болница минава през акредитация с ясни критерии, на които би трябвало да дава отговор. Обучението се управлява от медицинските университети. И финансовите условия за младите лекари, които предоставяме, са по-добри.
Областната болница в Смолян е база за практическо образование на медицински сестри и взаимно с Тракийския университет организираме подготовка на такива фрагменти. От първия випуск са приключили 20 медицински сестри, от които 15 са назначени в болничното заведение.
Моята процедура е акредитирана за образование на специализанти по обща медицина и сега имам двама учащи се лекари. Полагаме старания дружно с локалната власт да подсигуряваме кадровото застраховане на опазването на здравето в района.
Проблемът с недостига на фрагменти е най-застрашаващ естественото даване на здравна помощ
- Парите на НЗОК непрекъснато се усилват, както и бюджетът за здраве през годините, само че все не са задоволителни и се постанова пациентите постоянно да доплащат за разнообразни услуги. Защо е по този начин съгласно Вас? Какво е решението - нарастване на здравната вноска или друго?
- Преди да се пристъпи към нарастване на вноската, би трябвало сериозен разбор на успеваемостта на консумиране на средствата в сегашните бюджети. Добре е да се формулират здравни цели, които да бъдат финансово обезпечени. Не бива да изоставаме от развиването на здравната просвета и процедура, като се обезпечи внедряването на новите технологии. Но главен приоритет би трябвало да бъде профилактиката.
Д-р Даниела Дариткова е педиатър и някогашен народен представител от ГЕРБ. По обучение е магистър по медицина от Санктпетербургския медицински педиатричен институт. Специалист е и по обща медицина, също по този начин е магистър по здравен мениджмънт от Медицинския университет в София.
На 29 март 2019 година е определена за ръководител на ПГ на ГЕРБ. Депутат е в 41-вото, 42-рото, 43-тото и 44-тото Народно заседание. Почти от самото начало ръководи отрасловата Парламентарна комисия по опазване на здравето.
- Д-р Дариткова, по какъв начин се разви лекарската Ви кариера, откакто напуснахте политиката?
- В момента съм титуляр в процедура за първична здравна помощ и работя на половин щат в Детското поделение на регионалната болница в Смолян. Председател съм на Районната лекарска гилдия в Смолянска област.
Влизането ми в политиката беше стимулирано от желанието да допринеса за възстановяване положението на здравната система. За да се практикува здравната специалност, е належащо непрекъснато да се поддържат знанията и уменията посредством процедура и продължаващо образование. Никога не съм считала политиката да бъде главното ми занятие и по тази причина не прекратих лекарската си активност. Беше потребно да ревизирам практическата реализация на някои политически решения. И познанието за действителните проблеми на бранша беше от голяма важност.
Например тематиката за 24-часовото разположение на общопрактикуващите лекари беше отчасти решена с въвеждането на неотложните кабинети през 2012 година За страдание, сега следя сериозен недостиг на знание за действието на здравната система у настоящите политици.
- Кои съгласно Вас са най-належащите проблеми в здравната ни система сега?
- Системата на опазване на здравето се нуждае от непрекъснато рационализиране и промяната не е еднократен акт. Промените би трябвало да се вършат след сериозен разбор на актуалната обстановка и явен проект. В момента дребнотемието и популизмът владеят интереса на политиците към опазването на здравето.
Проблемът с недостига на фрагменти е най-застрашаващ естественото даване на здравна помощ. Под опасност е действието на незабавната помощ, тъй като не се утвърди нормативно присъединяване на парамедици в екипите.
Дефицитът на медицински сестри компрометира от време на време и добре свършената намеса. Липсата на искащи млади лекари да специализират и работят в отдалечените от огромните академични центрове обитаеми места ще наруши в бъдеще достъпа на доста хора до медицински услуги. Приеманите през годините здравни тактики не способстваха за решаването на тези проблеми и рискът в дълготраен проект е сериозен.
- За времето, в което бяхте ръководител на Здравната комисия в Народно събрание, кои бяха най-тежките борби, които сте водили и защо?
- Пандемията, провокирана от ковид, беше най-запомнящото се предизвикателство. Всички промени, които позволяваха действието на здравната и другите системи на страната, се случваха с водещата роля на Комисията по опазването на здравето в Народното събрание.
Смятам, че най-значим принос за възстановяване на публичното здраве с дълготраен резултат е въвеждането на възбраната за пушене в закритите и някои открити публични места през 2012 година Това, което научих от работата ми като депутат, е, че не би трябвало да се прави законодателство по проблеми, без оценка на дълготрайните резултати и под популистки напън.
Левче за ден болничен престой е удар за общинските и държавните лечебни заведения
- Смятате ли, че дълго чаканата Национална здравноинформационна система, която към този момент се вкара, извършва своето предопределение дейно? Улеснява ли работата Ви като доктор?
- Изграждането на Националната здравноинформационна система доста облекчи административното натоварване на всички практикуващи лекари. Последен образец в това отношение е отпадането на отпечатването на хартия на здравнопрофилактичните карти на децата. В моята процедура има повече от 1000 деца, на които трябваше да се дадат такива. Широкото потребление на информационно-комуникационните технологии в опазването на здравето ще направи системата по-прозрачна и налична за надзор. Най-важното разследване е, че ще имаме повече време за пациентите.
- Ще попитам и за потребителската такса, защото е наболял въпрос сега - би трябвало ли да я има, в какъв размер и нужно ли е да има групи от хора, които да не я заплащат?
- Темата за потребителската такса съгласно мен не е от най-съществено значение за опазването на здравето сега. Таксата е въведена в Закона за здравното обезпечаване за посещаване при доктор в извънболничната помощ и при болничен престой като % от минималната работна заплата. Таксата има съфинансиращ и регулиращ потреблението темперамент. През годините доста популистки решения обезсмислиха потребителската такса.
За мен е парадоксално, че никой не разяснява намаляването на таксата за болничен престой през април тази година на 1 лев. Това ощетява главно общински и държавни лечебни заведения, които не си разрешават въвеждането на други такси за пациентите. Като ръководител на Районната лекарската гилдия изпратих питане до Министерството на финансите и на опазването на здравето с искане за информация кое е наложило тази мярка. Нямам отговор на този стадий.
- Каква е настройката на пациентите Ви по този въпрос?
- Логично е пациентите да желаят отпадането на всевъзможни такси. И в този момент децата до 18 години, инвалидите и бременните са освободени от заплащане. Пенсионерите заплащат 1 лев. Но таксата има своята логичност за регулиращ потреблението фактор. В нашата ежедневна процедура виждаме постоянно пациенти, посещаващи ни неведнъж без основна нужда. Внимателно би трябвало да се обмисли обществено допустим размер на потребителската такса с визия за нейната роля.
- Усеща ли се недостиг на фрагменти - лекари, медицински сестри, в Смолянския район и какъв е Вашият коментар по повод решаването на този проблем у нас?
- Дефицитът на фрагменти изключително съществено визира нашата област. През тази година регионалната болница разгласи 28 места за специализанти. Явиха се единствено 3-ма претенденти. Същото е ситуацията в общинските лечебни заведения в района. Младите лекари избират да останат в огромните академични центрове, тъй като им се внушава, че не могат да се обучат другаде. За да бъде утвърдена за специализация, всяка болница минава през акредитация с ясни критерии, на които би трябвало да дава отговор. Обучението се управлява от медицинските университети. И финансовите условия за младите лекари, които предоставяме, са по-добри.
Областната болница в Смолян е база за практическо образование на медицински сестри и взаимно с Тракийския университет организираме подготовка на такива фрагменти. От първия випуск са приключили 20 медицински сестри, от които 15 са назначени в болничното заведение.
Моята процедура е акредитирана за образование на специализанти по обща медицина и сега имам двама учащи се лекари. Полагаме старания дружно с локалната власт да подсигуряваме кадровото застраховане на опазването на здравето в района.
Проблемът с недостига на фрагменти е най-застрашаващ естественото даване на здравна помощ
- Парите на НЗОК непрекъснато се усилват, както и бюджетът за здраве през годините, само че все не са задоволителни и се постанова пациентите постоянно да доплащат за разнообразни услуги. Защо е по този начин съгласно Вас? Какво е решението - нарастване на здравната вноска или друго?
- Преди да се пристъпи към нарастване на вноската, би трябвало сериозен разбор на успеваемостта на консумиране на средствата в сегашните бюджети. Добре е да се формулират здравни цели, които да бъдат финансово обезпечени. Не бива да изоставаме от развиването на здравната просвета и процедура, като се обезпечи внедряването на новите технологии. Но главен приоритет би трябвало да бъде профилактиката.
Д-р Даниела Дариткова е педиатър и някогашен народен представител от ГЕРБ. По обучение е магистър по медицина от Санктпетербургския медицински педиатричен институт. Специалист е и по обща медицина, също по този начин е магистър по здравен мениджмънт от Медицинския университет в София.
На 29 март 2019 година е определена за ръководител на ПГ на ГЕРБ. Депутат е в 41-вото, 42-рото, 43-тото и 44-тото Народно заседание. Почти от самото начало ръководи отрасловата Парламентарна комисия по опазване на здравето.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ