Игор Марковски: Родните бизнесмени инвестират в западни худо...
Игор Марковски е прочут като продуцент, артист, тв и радио водещ, но е и един от най-известните уредници на търгове на творби на изкуствата. Съсобственик е на една от най-големите аукционни къщи у нас " Аполон и Меркурий ", на чийто търг беше строшен върхът за най-скъпо продадена картина на български художник. Роден колекционер заплати 81 000 евро за " Пейзаж " на Златю Бояджиев.
- Г-н Марковски, падна върхът като цена за българска картина навръх търг, проведен от Вашата аукционна къща. Как обяснявате това - засилен интерес към българските художници? Или инвестиция преди влизането в еврозоната, наред с пазаруването на жилища кеш?
- Изобщо не чакахме, че ще има толкоз наддавания на търга, който беше на 20 ноември. Да, Златю Бояджиев е несъмнено скъп създател, като тази картина го потвърди - преди всичко, тъй като е от началото на неговия креативен път, нарисувана е, когато той е на 33 години. За да бъдем точни обаче - най-скъпо продадената картина от български създател се случи предходната година на търг на аукционна къща “Доротеум ” - творбата " Селянин с кон в полето " от Иван Ангелов се продаде за 160 000 евро.
Бях фен на този търг. Водещият няколко пъти по време на наддаването споделяше: “Благодаря, България! ”. Като по този метод “подсказваше ” на феновете от кое място идва самото наддаване. В последна сметка българин купи тази картина и се надявам, че е в сбирката на съотечественик, без значение дали живее в чужбина, или тук.
- Инвестицията в картини на велики майстори потвърдено работи в международен мащаб. Очаквате ли и тук да се трансформира във все по-солиден бизнес?
- Великите майстори са международните такива, у нас ги няма. Ние имаме едни пет века отделяне от света, а след това постепенно и трудно наваксване на пропуснатото. Бизнесът с картини у нас е местен, колкото и да се опитваме да го разтеглим. Ние няма какво да предложим на света, като се изключи една шепа създатели, които са родени българи, само че отвън границите на България - примерно, Жорж Папазов - има го по търговете по света, даже сега се оферират във Франция три негови платна, само че нито дума за България. Същото е ситуацията с Жул Паскин, Николай Дюлгеров, а най-фрапантният образец е Христо Явашев, който е прочут в целия свят като Кристо.
- Кога картина на български художник ще удари кота един милион евро? Да предположите имена - класици или някой нов създател ще е?
- Би могло, само че в случай че е съвременник. Има цяла плеяда от създатели, които си заслужават. При добър метод и още по-добър PR това би могло да е Иван Вукадинов да вземем за пример. Цените на неговите произведения към този момент са доста над плануваните преди десетина години.
- Какви хора вземат участие на тези търгове, кой купи пейзажа на Златю Бояджиев?
- Ние вършим търговете със специфична платформа, която не е единствено за картини, а за всичко, което можете да си визиите - коли, марки, ордени, антикварни движимости и така нататък Салфетки даже! Само да не ме разбере някой неправилно - ние сме в частта “картини ” и на места някоя и друга пластика. В платформата се влиза след регистрация, в която вие попълвате вашите данни. Системата е по този начин направена, че в случай че (случайно или не) имате регистрация за някоя аукционна къща - тя ви “разпознава ” и дава автоматизирано утвърждение. Но също по този начин “разпознава ” и тези, които по една или друга причина са били блокирани - тогава ни предизвестява, че този ползвател не е добре да бъде прибавен от нас.
Системата ни дава доста добър анализ на участниците - по пол, специалност, възраст и така нататък Например на последния ни търг имаме тази информация: Участници в търга (включително и онлайн) - 340. Хора, които единствено са гледали търга - той се излъчваше онлайн - 945. Участници по телефона: 4. Участници посредством оферта (в писмен вид) - 3. Човекът, който купи картината на Златю Бояджиев, е колекционер, имащ интерес към българското изкуство, с доста положителни знания за създателите, които се оферират на пазара, в горната възрастова група - над 60 години, а също по този начин и кредитоспособен. В крайната фаза на наддаването останаха четирима наддаващи, само че той завоюва и с тактичност, която му даваше преимущество - включваше се в последния миг и наддаваше с минимална “стъпка ”.
- А какъв вид хора продават тези картини?
- Продавачите се три типа хора. Едните са колекционери, които по този метод обогатяват своята колекция, лишавайки се от едни картини за сметка на други. Вторите са наследници, които знаят какво имат, само че са притиснати от времето, събитията или от някои нужди, и се вземат решение на тази стъпка, а третите са останалите - да вземем за пример имат картина, само че не знаят какъв брой коства или не се интересуват въобще от това. Между тези има и търговци, които желаят да предложат картини, от които биха получили комисиона, както и напълно инцидентни хора. У нас няма тъкмо изразени “дилъри на изкуство ”, каквито има в останалия свят. Изкуствоведите биха били добър проводник на продажбата на картини, само че това във времето, за жалост, не се потвърди като процедура.
- Обяснете каква смяна по отношение на пазара до момента ще настъпи на 1 януари. Какво в изкуството е било неразрешено да се изнася и за какво? И кое ще стане позволено?
- Самото влизане, публично освен това, в Европа и премахването на шенгенските граници е доказателство, че няма да има спънка да изнасяте свободно картини зад граница. Не знам дали знаете, само че жив художник, в случай че желае да изнесе картини за своя галерия, в Берлин, примерно, отиваше на комисия, показваше картините, заплащаше такса върху всяка. Слагаха му щемпел на картината, че може да бъде изнесена, даваха му документ и така нататък, и така нататък Все чиновнически нареждания и бумащина - като комисията, забележете, се събираше веднъж-дваж в месеца. Имаше и още утежняващи условия - лист на създатели и картини, които наложително трябваше да се върнат в страната. И други сходни нелепости и идиотщини. Впрочем поради сходни закони от предишното никой не припознаваше българското изобразително изкуство след Калотина.
Това е едно изгубено време, което мъчно ще бъде наваксано. Заради това споделят, че ние сме към 100-150 години настрана, а не обратно. Защото сме сеирджии и гледаме в профил какво ще се случи. Първо да се случи, пък след това ще решим дали да се присламчим към процесите.
- Страхотен бизнес е също колекционирането на класически коли, като някое спортно " Ферари " от 1965 година. Съвет в какво да влагаме през днешния ден, в случай че имаме 10 милиона $ - автомобил, картина или парцел?
- Има нещо друго. Български предприемачи към този момент влагат в западни създатели - авансово, за да получат за своите инвестиции, и то след къс интервал от време - примерно, 3-4-5 до 10 години, съществени дивиденти. Познавам двама-трима от тях и видях за едни 30 години, че вложенията им се върнаха в пъти. Но това също става с помощта и посредничеството на така наречен “артдилъри ”, на които у нас не се гледа с положително око, просто тъй като няма такива. Това не са художествените критици, а хора с усет, които всеки ден са на пазара на изкуството, знаят доста добре кой художник по какъв начин се котира. Този поминък е доста добре развъртян в Англия, Съединени американски щати, Франция, а последните години и в Китай.
- Как Ви хрумна да се занимавате с търгове, споменахте, че стартът е през соца, много извънредно време за сходен бизнес?
- Да, моят сътрудник Димитър Фицов ме предложения да стана част от един кръг от съидейници през далечната 1985-а. Бях артист в “Сълза и смях ”, започнахме да вършим изложения във фоайето на театъра. Създадохме “Аполон и Меркурий ” по декрет 56, в случай че помните, имаше подобен. Направихме един търг, въпреки и комичен за времето си, във фоайето на театъра. Имахме и аудитория - участваха 5 или 6 души, предложихме 12 картини от млади създатели тогава. Стъпката за наддаване беше пет лв.. Продадохме картина на Греди Асса за 95 лева, в случай че не ме лъже паметта. Но държа да кажа - това беше рисунка, формат А4, с туш. Другите продадени картини бяха в порядък на 45-65 лв.. След това направихме няколко изложения, които се продадоха напълно - на Николай Алексиев, на Николай Гешев-Геш, на Нейчо Дойчев и други А след 1990-а към този момент тръгнахме малко по малко към търговете на картини…
- Не гледаше ли тогавашната соцвласт с неприятно око на сходни " буржоазен " занимания? Или около именития Боян Радев ги беше боязън да се " борят " с колекционерите?
- Никой не се интересуваше от нас, да не си придаваме значимост. А и други да не си придават значимост! Започнаха да се интересуват по време на демокрацията. Имахме търкания с властта поради глупавите закони, основани да поставят кол в колелата. Измислени закони, които отпаднаха тъкмо с влизането ни в Европа. Имал съм куриозни случки - да вземем за пример отивам в Чехия на търг, закупувам картина, нарисувана от Мърквичка. Купувам и една на Ярослав Вешин. Взимам картините и отивам до тяхната Народна изложба в Прага. Искам да ми издадат документ, а също по този начин и документ, че мога да ги експортирам за България.
Те ме гледат с недоумение. Питат ме три пъти дали съм сигурен в настояванията си, тъй като, с цел да изнеса картина от Чехия, не се изисква никакъв документ. Сертификат - още по-малко. Виждат, че имам документ от съответния търг, от галерията, имам платежен документ и отново питат: " Ама защо ви е подобен документ? ". " Защото ще ги импортирам в България ", споделям. Поглеждат ме със състрадание и страдание. И това ми стига. Взимам документите, издадени от тях. Те са безвъзмездни, а не като у нас - прочее за издаването на документи у нас мога да напиша книга. Нашите документи още веднъж са подписани от трима-четирима “специалисти ” - комисия, която се събира веднъж-дваж. Това са идентификации, че съответната картина е или не е " културна полезност ” (вижте единствено каква подготовка има!). И всичкото това коства пари, “на парче ”. Та, взимам документите и кацам на летището у нас. Казвам на митницата - нося картини, нося документи. Никой не се интересува от това. Обаче - взема ли тези картини и желая да ги занеса на галерия, примерно, назад в Чехия, на митницата те питат: какво носите, дайте записка, тъй като вие изнасяте “културни полезности ”! Я отново, апелирам! Параграф 22 у нас работи безотказно. Да не ви занимавам и какво е това определение “културна полезност ”, че няма смисъл. Според европейското законодателство картина със статут “културна полезност ” би трябвало да дава отговор на следните две условия - да е по-стара от 100 години, към днешна дата, и да е по-скъпа от 150 000 евро. Този закон беше оповестен на страниците на Министерството на културата, само че услужливо евентуално, втората част от изречението - с цената, липсваше. Ясно за какво - то няма у нас картина, която да коства 150 000 евро. Това обаче не пречеше на прословутата “комисия ” да издава документ с погрешно наличие за картина - безусловно незначителна освен това като изображение и като създател - и да я впише в графата “културна полезност ”.
- Кои са огромните колекционери в соца и в този момент? Ако не като имена, още веднъж като вид хора в обществото?
- Тук ще се въздържа от отговори, само че всички познават огромните колекционери у нас: Боян Радев, Светлин Русев, Джуркови, Красимир Дачев и така нататък Има Съюз на частните колекционери - питайте тях за останалите имена.
- Всъщност върнаха ли Ви най-сетне иззетите картини?
- Минаха 10 години, че и повече от задържането им. Те не са иззети. Заседанията по това прословуто дело завършиха. Чакам да излезе решението. Доказах пред съда, че картините, които ми “прибраха ”, са мои, потвърдено мои. Надявам се, че някой прекрасен ден ще ми бъдат върнати. Може да се случи на следващия ден, може и през 2258 година - ще поживеем, ще видим…
- Г-н Марковски, падна върхът като цена за българска картина навръх търг, проведен от Вашата аукционна къща. Как обяснявате това - засилен интерес към българските художници? Или инвестиция преди влизането в еврозоната, наред с пазаруването на жилища кеш?
- Изобщо не чакахме, че ще има толкоз наддавания на търга, който беше на 20 ноември. Да, Златю Бояджиев е несъмнено скъп създател, като тази картина го потвърди - преди всичко, тъй като е от началото на неговия креативен път, нарисувана е, когато той е на 33 години. За да бъдем точни обаче - най-скъпо продадената картина от български създател се случи предходната година на търг на аукционна къща “Доротеум ” - творбата " Селянин с кон в полето " от Иван Ангелов се продаде за 160 000 евро.
Бях фен на този търг. Водещият няколко пъти по време на наддаването споделяше: “Благодаря, България! ”. Като по този метод “подсказваше ” на феновете от кое място идва самото наддаване. В последна сметка българин купи тази картина и се надявам, че е в сбирката на съотечественик, без значение дали живее в чужбина, или тук.
- Инвестицията в картини на велики майстори потвърдено работи в международен мащаб. Очаквате ли и тук да се трансформира във все по-солиден бизнес?
- Великите майстори са международните такива, у нас ги няма. Ние имаме едни пет века отделяне от света, а след това постепенно и трудно наваксване на пропуснатото. Бизнесът с картини у нас е местен, колкото и да се опитваме да го разтеглим. Ние няма какво да предложим на света, като се изключи една шепа създатели, които са родени българи, само че отвън границите на България - примерно, Жорж Папазов - има го по търговете по света, даже сега се оферират във Франция три негови платна, само че нито дума за България. Същото е ситуацията с Жул Паскин, Николай Дюлгеров, а най-фрапантният образец е Христо Явашев, който е прочут в целия свят като Кристо.
- Кога картина на български художник ще удари кота един милион евро? Да предположите имена - класици или някой нов създател ще е?
- Би могло, само че в случай че е съвременник. Има цяла плеяда от създатели, които си заслужават. При добър метод и още по-добър PR това би могло да е Иван Вукадинов да вземем за пример. Цените на неговите произведения към този момент са доста над плануваните преди десетина години.
- Какви хора вземат участие на тези търгове, кой купи пейзажа на Златю Бояджиев?
- Ние вършим търговете със специфична платформа, която не е единствено за картини, а за всичко, което можете да си визиите - коли, марки, ордени, антикварни движимости и така нататък Салфетки даже! Само да не ме разбере някой неправилно - ние сме в частта “картини ” и на места някоя и друга пластика. В платформата се влиза след регистрация, в която вие попълвате вашите данни. Системата е по този начин направена, че в случай че (случайно или не) имате регистрация за някоя аукционна къща - тя ви “разпознава ” и дава автоматизирано утвърждение. Но също по този начин “разпознава ” и тези, които по една или друга причина са били блокирани - тогава ни предизвестява, че този ползвател не е добре да бъде прибавен от нас.
Системата ни дава доста добър анализ на участниците - по пол, специалност, възраст и така нататък Например на последния ни търг имаме тази информация: Участници в търга (включително и онлайн) - 340. Хора, които единствено са гледали търга - той се излъчваше онлайн - 945. Участници по телефона: 4. Участници посредством оферта (в писмен вид) - 3. Човекът, който купи картината на Златю Бояджиев, е колекционер, имащ интерес към българското изкуство, с доста положителни знания за създателите, които се оферират на пазара, в горната възрастова група - над 60 години, а също по този начин и кредитоспособен. В крайната фаза на наддаването останаха четирима наддаващи, само че той завоюва и с тактичност, която му даваше преимущество - включваше се в последния миг и наддаваше с минимална “стъпка ”.
- А какъв вид хора продават тези картини?
- Продавачите се три типа хора. Едните са колекционери, които по този метод обогатяват своята колекция, лишавайки се от едни картини за сметка на други. Вторите са наследници, които знаят какво имат, само че са притиснати от времето, събитията или от някои нужди, и се вземат решение на тази стъпка, а третите са останалите - да вземем за пример имат картина, само че не знаят какъв брой коства или не се интересуват въобще от това. Между тези има и търговци, които желаят да предложат картини, от които биха получили комисиона, както и напълно инцидентни хора. У нас няма тъкмо изразени “дилъри на изкуство ”, каквито има в останалия свят. Изкуствоведите биха били добър проводник на продажбата на картини, само че това във времето, за жалост, не се потвърди като процедура.
- Обяснете каква смяна по отношение на пазара до момента ще настъпи на 1 януари. Какво в изкуството е било неразрешено да се изнася и за какво? И кое ще стане позволено?
- Самото влизане, публично освен това, в Европа и премахването на шенгенските граници е доказателство, че няма да има спънка да изнасяте свободно картини зад граница. Не знам дали знаете, само че жив художник, в случай че желае да изнесе картини за своя галерия, в Берлин, примерно, отиваше на комисия, показваше картините, заплащаше такса върху всяка. Слагаха му щемпел на картината, че може да бъде изнесена, даваха му документ и така нататък, и така нататък Все чиновнически нареждания и бумащина - като комисията, забележете, се събираше веднъж-дваж в месеца. Имаше и още утежняващи условия - лист на създатели и картини, които наложително трябваше да се върнат в страната. И други сходни нелепости и идиотщини. Впрочем поради сходни закони от предишното никой не припознаваше българското изобразително изкуство след Калотина.
Това е едно изгубено време, което мъчно ще бъде наваксано. Заради това споделят, че ние сме към 100-150 години настрана, а не обратно. Защото сме сеирджии и гледаме в профил какво ще се случи. Първо да се случи, пък след това ще решим дали да се присламчим към процесите.
- Страхотен бизнес е също колекционирането на класически коли, като някое спортно " Ферари " от 1965 година. Съвет в какво да влагаме през днешния ден, в случай че имаме 10 милиона $ - автомобил, картина или парцел?
- Има нещо друго. Български предприемачи към този момент влагат в западни създатели - авансово, за да получат за своите инвестиции, и то след къс интервал от време - примерно, 3-4-5 до 10 години, съществени дивиденти. Познавам двама-трима от тях и видях за едни 30 години, че вложенията им се върнаха в пъти. Но това също става с помощта и посредничеството на така наречен “артдилъри ”, на които у нас не се гледа с положително око, просто тъй като няма такива. Това не са художествените критици, а хора с усет, които всеки ден са на пазара на изкуството, знаят доста добре кой художник по какъв начин се котира. Този поминък е доста добре развъртян в Англия, Съединени американски щати, Франция, а последните години и в Китай.
- Как Ви хрумна да се занимавате с търгове, споменахте, че стартът е през соца, много извънредно време за сходен бизнес?
- Да, моят сътрудник Димитър Фицов ме предложения да стана част от един кръг от съидейници през далечната 1985-а. Бях артист в “Сълза и смях ”, започнахме да вършим изложения във фоайето на театъра. Създадохме “Аполон и Меркурий ” по декрет 56, в случай че помните, имаше подобен. Направихме един търг, въпреки и комичен за времето си, във фоайето на театъра. Имахме и аудитория - участваха 5 или 6 души, предложихме 12 картини от млади създатели тогава. Стъпката за наддаване беше пет лв.. Продадохме картина на Греди Асса за 95 лева, в случай че не ме лъже паметта. Но държа да кажа - това беше рисунка, формат А4, с туш. Другите продадени картини бяха в порядък на 45-65 лв.. След това направихме няколко изложения, които се продадоха напълно - на Николай Алексиев, на Николай Гешев-Геш, на Нейчо Дойчев и други А след 1990-а към този момент тръгнахме малко по малко към търговете на картини…
- Не гледаше ли тогавашната соцвласт с неприятно око на сходни " буржоазен " занимания? Или около именития Боян Радев ги беше боязън да се " борят " с колекционерите?
- Никой не се интересуваше от нас, да не си придаваме значимост. А и други да не си придават значимост! Започнаха да се интересуват по време на демокрацията. Имахме търкания с властта поради глупавите закони, основани да поставят кол в колелата. Измислени закони, които отпаднаха тъкмо с влизането ни в Европа. Имал съм куриозни случки - да вземем за пример отивам в Чехия на търг, закупувам картина, нарисувана от Мърквичка. Купувам и една на Ярослав Вешин. Взимам картините и отивам до тяхната Народна изложба в Прага. Искам да ми издадат документ, а също по този начин и документ, че мога да ги експортирам за България.
Те ме гледат с недоумение. Питат ме три пъти дали съм сигурен в настояванията си, тъй като, с цел да изнеса картина от Чехия, не се изисква никакъв документ. Сертификат - още по-малко. Виждат, че имам документ от съответния търг, от галерията, имам платежен документ и отново питат: " Ама защо ви е подобен документ? ". " Защото ще ги импортирам в България ", споделям. Поглеждат ме със състрадание и страдание. И това ми стига. Взимам документите, издадени от тях. Те са безвъзмездни, а не като у нас - прочее за издаването на документи у нас мога да напиша книга. Нашите документи още веднъж са подписани от трима-четирима “специалисти ” - комисия, която се събира веднъж-дваж. Това са идентификации, че съответната картина е или не е " културна полезност ” (вижте единствено каква подготовка има!). И всичкото това коства пари, “на парче ”. Та, взимам документите и кацам на летището у нас. Казвам на митницата - нося картини, нося документи. Никой не се интересува от това. Обаче - взема ли тези картини и желая да ги занеса на галерия, примерно, назад в Чехия, на митницата те питат: какво носите, дайте записка, тъй като вие изнасяте “културни полезности ”! Я отново, апелирам! Параграф 22 у нас работи безотказно. Да не ви занимавам и какво е това определение “културна полезност ”, че няма смисъл. Според европейското законодателство картина със статут “културна полезност ” би трябвало да дава отговор на следните две условия - да е по-стара от 100 години, към днешна дата, и да е по-скъпа от 150 000 евро. Този закон беше оповестен на страниците на Министерството на културата, само че услужливо евентуално, втората част от изречението - с цената, липсваше. Ясно за какво - то няма у нас картина, която да коства 150 000 евро. Това обаче не пречеше на прословутата “комисия ” да издава документ с погрешно наличие за картина - безусловно незначителна освен това като изображение и като създател - и да я впише в графата “културна полезност ”.
- Кои са огромните колекционери в соца и в този момент? Ако не като имена, още веднъж като вид хора в обществото?
- Тук ще се въздържа от отговори, само че всички познават огромните колекционери у нас: Боян Радев, Светлин Русев, Джуркови, Красимир Дачев и така нататък Има Съюз на частните колекционери - питайте тях за останалите имена.
- Всъщност върнаха ли Ви най-сетне иззетите картини?
- Минаха 10 години, че и повече от задържането им. Те не са иззети. Заседанията по това прословуто дело завършиха. Чакам да излезе решението. Доказах пред съда, че картините, които ми “прибраха ”, са мои, потвърдено мои. Надявам се, че някой прекрасен ден ще ми бъдат върнати. Може да се случи на следващия ден, може и през 2258 година - ще поживеем, ще видим…
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ