Разглеждането на възможността за собственик на фирма да назначи себе

Разглеждането на опцията за притежател на компания да назначи себе си на избрана служба постоянно се слага като въпрос от процедура. Например, представете си, че притежателят на дребна консултантска компания преглежда опцията да се назначи на позицията " съветник ", като част от екипа си. Това би му дава опция да се възползва от разнообразни обществени осигуровки и права, които са свързани с трудовия контракт .

Този сюжет е изключително значим, защото визира въпроси на обществено обезпечаване и правата на служащия. Може ли притежателят на компания да употребява тази тактика за да усъвършенства своето финансово и обществено състояние, като в това време обезпечи спомагателна отбрана за себе си и своя бизнес, коментира доктор Тодор Капитанов, специалист по трудово право.

Права и отговорности при работа на спомагателен контракт

Трудовият контракт е двустранен контракт. Той се подписва сред страни, от които едната има качеството шеф, а другата - служащ или чиновник. В Кодекса на труда е открито кой е шеф. За всяка от страните по трудовото правно отношение пораждат насрещни права и отговорности.

В региона на трудовите връзки е от значително значение строгото разграничаване шеф и служащ или чиновник . Тези две функции би трябвало да останат обособени и не могат да бъдат обединени в едно лице . Това е належащо за обезпечаване на справедлив надзор върху осъществяването на трудовите отговорности и осъществяването на трудовите функционалности.

istock
Представете си, в случай че едно и също лице е и шеф, и служащ, по какъв начин може да се обезпечи справедлив надзор върху неговите дейности? Кой ще следи за това, дали той извършва отговорностите си? Отговорът е явен - следователно няма юридически интерес за лицето да управлява себе си по въпроси на трудовата дисциплинираност. След всичко това , в случай че открие нарушаване, той ще би трябвало да наложи самичък на себе си дисциплинарно наказване, след което да има право да оспори личната си заповед в правосъден ред.

В същото време служащият или служителят по трудов контракт работи под контрола и напътствията на работодателя. Съобразно спецификата на връзките при даване на труд за несъмнено заплащане, трудовият контракт не може да бъде подписан по този метод .

Р азликата сред работодателя и служащия остава фундаментален принцип на трудовото право, нужен за обезпечаване на правдивост и успеваемост в трудовите връзки .

Последствия при уронване престижа на работодателя

Тук обаче следва да уточним и разликата сред трудовия контракт и договорът за ръководство и надзор. Договорът за ръководство и надзор е контракт, посредством който комерсиалното сдружение разпорежда ръководството на едно сдружение с лимитирана отговорност или на едно акционерно сдружение на шефа – поддръжник. Този тип контракт се урежда не посредством Кодекса на труда, а чрез Търговския закон. По силата на този контракт шефът поема обвързване да провежда и управлява активността на сдружението на собствен риск и в унисон с настоящото законодателство, дружествения контракт, респ. правилник, както и решенията на Общото заседание на съдружницит и други, като дава отговор за дружествените работи и съставлява сдружението пред трети лица.

С този контракт се разпорежда постигането на един избран резултат, т.е. говорейки за контракт за ръководство и надзор визираме контракт на гражданското право, с който се уреждат връзките сред два равнопоставени гражданскоправни субекта, а не трудов контракт , при който служителят се задължава да дава работната си мощ на работодателя.

Справка:

§ 1, т. 1 от спомагателните разпореждания на Кодекса на труда

член 141, алинея 7 от Търговския закон

241, алинея 6 от Търговския закон

член 244, алинея 7от Търговския закон