Разединението ни прави толкова слаби Измина още една пауза за

Разединението ни прави толкоз слаби
Измина още една пауза за националните тимове, родила океан от разбори и мнения. Много малко от тях от конструктивен темперамент, връх не престават да взимат подигравките. Сякаш във всичко останало сме толкоз добре, че единствено Цар футбол все по този начин лежи неподвижен в калта. И до момента в който стреляме по следващия селекционер, футболист или началник, на пътя умира още един, и още един, и още един. АТВ се врязва в навалица от хора, кола връхлита със 170 км. в рейс, трамвай катастрофира като в Холивудски екшън, въжета на парашут се късат съдбовно на морски курорт…
Истинският протест обаче е против футбола, другото не е толкоз значимо.
Там някъде, към празненствата във връзка 140 години от Съединението на България, футболно бяхме по-разединени от всеки път. И това приказва задоволително красноречиво за всичко, в което се е трансформирала обичаната ни игра. 

Загубихме с 0:3 от Испания, допуснахме същото проваляне и от Грузия. След единствено 180 минути към този момент знаем, че още едно международно състезание ще мине без нас. За последно бяхме на Мондиал през миналия век. Сега обаче съзнавахме крайния резултат още преди старта. Научихме ориста си, до момента в който жребият още се теглеше, а той за похлупак ни сервира и Турция, гордееща се с играчи от Интер, Реал, Ювентус, Манчестър Юнайтед и редица други. 
Грузия има първенец на Европа с ПСЖ, вратар, който към този момент е благосъстоятелност на Ливърпул, футболисти от Серия А, Ла Лига, Бундеслигата, Лига 1 на Франция…
А ние? Ние имаме един от Лийдс…

В това си положение обаче може да останем още дълго, тъй като е по-лесно да се подиграваме и да търсим опрощение в другите, в сравнение с да погледнем себе си и да решаваме личните си проблеми. Затова и сме шампионата на декларациите. Тук всеки ден се пишат позиции, всеки кръг се сочи с пръст. Трудно някой си признава виновността и постоянно се оправдаваме с времето, терените, умората, неналичието на селекция, напрежението, съдиите…
После идва паузата за националните тимове и внезапно изплуват футболни специалисти с високи експертизи, които се разполагат комфортно и стартират да поучават като че ли към този момент са оправили клубния футбол и в този момент е време за националния.
Така против Испания видяхме стадион, цялостен с хора, носещи фланелки на своите любимци от…Барселона, Реал, ПСЖ. 

От обществените мрежи научихме от шеф в столичен гранд, че номерата в националния са от 1 до 99, нищо, че по предписание УЕФА задължава те да са следващи и не могат да надвишава броя на състезателите. Същият чиновник засяга състезател, за който неговият клуб е платил шестцифрена трансферна сума преди година, а 12 месеца по-късно го пусна против 0 лв. да си върви. Футболът в киното и киното във футбола са две разнообразни неща…

От трибуната на подигравките се възползваха и хора, които другояче със статут на любимци. Така пръст в раната постави и Стилиян Петров, който в персоналния си профил във Facebook попита „ Как играха Българи Юнаци? “ Вероятно с доза подигравка, откакто и без да е гледал мача е видял, че губим с 0:3. 
Стенли, огромните са огромни, тъй като не ритат, когато си паднал…

И други се възползваха от момента, с цел да изкажат мнение, само че без да изясняват какво би трябвало да се направи, а единствено какво не би трябвало. Илиан Илиев го сподели преди време – 7 милиона българи - 7 милиона разнообразни състава на националния отбор. Фактите са такива, че си нямаме Хвича, Педри, Ямал, Кубарси, Йълдъз, Гюлер. Докато другите създаваха, ние се подигравахме един на различен и се оправдавахме със странични фактори. Сега гледаме непознатите звезди и цъкаме с език. Другите вършат игрища, ние вършим трибуни (с дребни изключения). 
Другите строят бази, ние слагаме осветяване. Другите откриват терени, ние се радваме на ново светлинно табло. Разходете се из коридорите на националния стадион „ Васил Левски “ и ще видите за какво футболът ни е на това дередже…

Сега обаче е време за Първа лига, паузата за националните завърши. Шампионатът се завръща със старите си проблеми, които остават все по този начин неразрешени, а се появяват и нови. На кои ще бъде идната декларация? Кой тим ще скочи против съдията още преди първия съдийски сигнал, макар че продължава да е без победа, само че с упоритости за Европа? Кой ще подлага на критика решенията на арбитрите от стадион, който няма осветяване? Ще приключи ли шампионата в цялостен състав? А ще има ли такива, които да хвърлят кърпата след края на сезона и да оставят футболисти без към този момент направени заплати? Ще има ли играчи, които на 26 и със статут на национали ще предпочетат да приключат с футбола пред това да продължат да играят в елита? Въпроси доста, единствено подигравките са повече от тях…