Седмицата: Коледното меню – пърхутки, чворове и пънове, дето сме си ги набрали
Да се сетим отново за драмата на оптимиста и песимиста. Песимистично съгласно оптимиста „ не е по-добре, само че няма по какъв начин да е по-зле “. А мнооого оптимистично съгласно песимиста „ има, има по какъв начин да е по-зле “. Интерполирано в настоящия ни коледно-новогодишен оптимистичен скептицизъм или скептичен оптимизъм (все тая) значи, че по Коледа не може да стават чудеса. Ооо, може, може – какви ли не знамение не виждани чудеса гледаме сега в другояче отново нормалното си положение на нашенския „ празник на демокрацията “. Така де, най-демократичното на демокрацията са демократичните избори - факт. Е, отново сме напълно фактологически на политпартийния им всеизвестен връх.
Ей го – на! Вместо Мария Цънцарова (Златимир Йочев бил в от дълго време планувана коледна ваканция) Донка Байкова съвсем води рано понеделнишки утринния блок на бТВ с безобидни тематики: По празниците „ мушмули и круши, в случай че сме си набрали “, то може и портокали, но не сме си набрали. Също зехтин рано, рано сутри, та да „ ни дренира “, само че то и маслини никак не сме брали, пък дали с дренки става, не рече диетоложката.
Опраска ни обаче Байкова напряко с обидна тематика. За да ядем по-малко от Бъдни вечер през Коледа и Нова година до Всильовден, трябвало да се в крайник с модата по въпроса по какъв начин (не) се плюска. Тренди било до огромната трапеза да се постави дребна масичка (колко пък дребна!) и на нея да се подредят всичките блюда. Та да гледат запразнилите „ какво ги чака “ и да си оставят място за всичко – най-малко на правилото „ от всичко по малко “. Страшна засегнатост: и оптимистът, и песимистът на коя да е празнична софра завчас ще ревнат гороломно: има, има място за всичко по доста. Също задачата на масичката може би е да ставаме (кардио упражнение) или най-малко да се пресягаме (стречинг упражнение) та да преместим (силово упражнение) храната към огромната маса. Още по-обидно: тоя фитнес на маса – на огромна маса, то напряко ние сме го измислили. Дори и политпартийно, но никога на кръгла маса, а на най-четвъртитата – дори чепата трапеза с всевъзможни чворове на нея.
Ето ги и някои от многото чудо-чудеса на някои съществени пънове и чворове. Тия не на дребната масичка, а на голяяямата предизборно-изборно-следизборно банкетната.
Примерно излезе, че цялостен един президент, освен това паралелно сякаш евентуален, само че настоящ си евентуално деен партиен водач, е някаква си пърхутка. Гъба, дето е и отровна, и ядлива съгласно на кой тъкмо вид попаднат гъбарите (ама тия гласуващите, не ония негласуващите, които ходели за гъби). Това пърхутно на процедура „ знамение “ за Румен Радев се получи с учредяването тия дни на партия „ 3 март “. Лично от президента, изречено име на някакво си национално придвижване преди няколко години от О, Шипка – от върха висок, не от механа със същото комерсиално назание. Ама в този момент, хоп – „ 3 март “ се роди през декември в Несебър. Като партийците й незабавно, от своята си най-малко към този момент дребна масичка, посегнаха да си сервират „ на богато “ от към момента огромната софра на към момента президента. Заявявайки с цялостни усти, че „ 3 март “ „ приема президента Румен Радев за неофициален водач “. Та тъкмо това съгласно политологията „ наподобява на нещо приблизително сред токсичен двойник и заблуждаваща маневра “ – баш пърхутка.
Пърхутка, но въпреки всичко гъба, а и ядливата пърхутка е тази едрата – гигантската, ще рекат тия дето вървят за гъби. Ма то политпартийното ни гъбарство не на дреб, напряко на пърхот направи де що имаше някакъв мицел в тая страна. Или в случай че отново цитираме политологията „ България просто няма пари в този момент, харчиха тези, харчиха предните… “. Пък „ ГЕРБ се държи като затворена конструкция, водачът им приказва като на група за взаимно чуване, капсулирани са и излъчват ненавист към всички останали “. А либералите (ПП, че и ДБ) приказват единствено за свине и тикви - дехуманизация, за бесене, изправяне пред стената “. А „ Президентският лагер излъчва лукавщина към всички останали “.
В последна сметка на сходни пърхутки, пънове и чворове даже и дребна масичка им е доста. За какво им е – няма да седнат дружно да си поговорят, камо ли да договарят. А единствено да се наплюскат, освен това заедно дружно и поотделно.
Ей го – на! Вместо Мария Цънцарова (Златимир Йочев бил в от дълго време планувана коледна ваканция) Донка Байкова съвсем води рано понеделнишки утринния блок на бТВ с безобидни тематики: По празниците „ мушмули и круши, в случай че сме си набрали “, то може и портокали, но не сме си набрали. Също зехтин рано, рано сутри, та да „ ни дренира “, само че то и маслини никак не сме брали, пък дали с дренки става, не рече диетоложката.
Опраска ни обаче Байкова напряко с обидна тематика. За да ядем по-малко от Бъдни вечер през Коледа и Нова година до Всильовден, трябвало да се в крайник с модата по въпроса по какъв начин (не) се плюска. Тренди било до огромната трапеза да се постави дребна масичка (колко пък дребна!) и на нея да се подредят всичките блюда. Та да гледат запразнилите „ какво ги чака “ и да си оставят място за всичко – най-малко на правилото „ от всичко по малко “. Страшна засегнатост: и оптимистът, и песимистът на коя да е празнична софра завчас ще ревнат гороломно: има, има място за всичко по доста. Също задачата на масичката може би е да ставаме (кардио упражнение) или най-малко да се пресягаме (стречинг упражнение) та да преместим (силово упражнение) храната към огромната маса. Още по-обидно: тоя фитнес на маса – на огромна маса, то напряко ние сме го измислили. Дори и политпартийно, но никога на кръгла маса, а на най-четвъртитата – дори чепата трапеза с всевъзможни чворове на нея.
Ето ги и някои от многото чудо-чудеса на някои съществени пънове и чворове. Тия не на дребната масичка, а на голяяямата предизборно-изборно-следизборно банкетната.
Примерно излезе, че цялостен един президент, освен това паралелно сякаш евентуален, само че настоящ си евентуално деен партиен водач, е някаква си пърхутка. Гъба, дето е и отровна, и ядлива съгласно на кой тъкмо вид попаднат гъбарите (ама тия гласуващите, не ония негласуващите, които ходели за гъби). Това пърхутно на процедура „ знамение “ за Румен Радев се получи с учредяването тия дни на партия „ 3 март “. Лично от президента, изречено име на някакво си национално придвижване преди няколко години от О, Шипка – от върха висок, не от механа със същото комерсиално назание. Ама в този момент, хоп – „ 3 март “ се роди през декември в Несебър. Като партийците й незабавно, от своята си най-малко към този момент дребна масичка, посегнаха да си сервират „ на богато “ от към момента огромната софра на към момента президента. Заявявайки с цялостни усти, че „ 3 март “ „ приема президента Румен Радев за неофициален водач “. Та тъкмо това съгласно политологията „ наподобява на нещо приблизително сред токсичен двойник и заблуждаваща маневра “ – баш пърхутка.
Пърхутка, но въпреки всичко гъба, а и ядливата пърхутка е тази едрата – гигантската, ще рекат тия дето вървят за гъби. Ма то политпартийното ни гъбарство не на дреб, напряко на пърхот направи де що имаше някакъв мицел в тая страна. Или в случай че отново цитираме политологията „ България просто няма пари в този момент, харчиха тези, харчиха предните… “. Пък „ ГЕРБ се държи като затворена конструкция, водачът им приказва като на група за взаимно чуване, капсулирани са и излъчват ненавист към всички останали “. А либералите (ПП, че и ДБ) приказват единствено за свине и тикви - дехуманизация, за бесене, изправяне пред стената “. А „ Президентският лагер излъчва лукавщина към всички останали “.
В последна сметка на сходни пърхутки, пънове и чворове даже и дребна масичка им е доста. За какво им е – няма да седнат дружно да си поговорят, камо ли да договарят. А единствено да се наплюскат, освен това заедно дружно и поотделно.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ