Пловдив между багера и реставрацията: време е за политика, която пази старите къщи
Раздрана мрежа закрива фасадата на една от най- красивите къщи на ул. „ Христо Г. Данов “, с цел да защищити /уж/ минаващите под фасадата пешеходци. Големи части тухли падат от опустошения комин от разпадащата се Къща с кулата на „ Антим I “ и единствено по знамение към момента не са уцелили някой пловдивчани или екскурзиант. Прочутата къща с глициниите, която всяка пролет се появява в десетки постове на пловдивчани, безусловно се разпада. И още десетки красиви къщи в центъра на града, строени при започване на 20 век, са в покъртително положение.
Прочетете още
Пловдив постепенно губи архитектурната си памет. Сгради, носещи духа на една отминала ера, с ръчно направени елементи и неповторим образ – изчезват под кофата на багера, с цел да правят отстъпка място на следващата жилищна кооперация.
Формално доста от тези здания не са оповестени за монументи на културата, което ги прави уязвими. Инвеститорите постоянно употребяват всяка правна малка врата, с цел да ги съборят и да осъществят нов план – по-доходен, само че с висока социална цена. И с външен тип, който по никакъв метод не се вписва в архитектурния отбор.
Точно в този момент, когато се готви смяна в Наредбата за таксите и цените на услугите на Община Пловдив, е моментът да се предприеме действителна стъпка в отбрана на старите къщи. Един вероятен механизъм е въвеждането на доста по-висока такса за издаване на строително позволение, когато то включва срутване на остаряла постройка. И това не е възбрана, а стопански сигнал, че градът цени своето завещание.
Паралелно с това Общината може да вкара тласъци за реституция – да вземем за пример фрапантно по-ниски такси или омекотен административен ред за тези притежатели, които решат да запазят постройката и да я възстановят по истинския ѝ тип. Така ще се насърчи опазването, а не разрушаването.
Налице е и различен проблем- огромна част от въпросните къщи са със смесена благосъстоятелност – частна и общинска. Липсата на връзка сред страните, неналичието на финаси, отводът за взаимна инициатива за взаимна работа по реставрацията, както е нелеките процедури безусловно обричат десетки къщи на гибел.
Намерението на кмета на София Васил Терзиев, който предложи общината да изкупи остарели здания и да ги трансформира в детски градини заслужава внимание. Така от една страна общината ще избави постройките от съсипия, а от друга децата ще порастват в конюнктура, която ще образува у тях естетически нюх и почитание към градската история.
Такива политики към този момент се ползват в редица европейски градове. Някои даже вкарват спомагателен „ налог срутване “ за здания със стойност, други основават специфични фондове за реставрации. През последните години Бургас има трайна и поредна политика в тази посока.
Пловдив – с цялата си история, упоритости и културен авторитет – не трябва да изостава. Сега е моментът освен да мислим за бюджета, само че и за цената, която плащаме в изгубена еднаквост.
Прочетете още
Пловдив постепенно губи архитектурната си памет. Сгради, носещи духа на една отминала ера, с ръчно направени елементи и неповторим образ – изчезват под кофата на багера, с цел да правят отстъпка място на следващата жилищна кооперация.
Формално доста от тези здания не са оповестени за монументи на културата, което ги прави уязвими. Инвеститорите постоянно употребяват всяка правна малка врата, с цел да ги съборят и да осъществят нов план – по-доходен, само че с висока социална цена. И с външен тип, който по никакъв метод не се вписва в архитектурния отбор.
Точно в този момент, когато се готви смяна в Наредбата за таксите и цените на услугите на Община Пловдив, е моментът да се предприеме действителна стъпка в отбрана на старите къщи. Един вероятен механизъм е въвеждането на доста по-висока такса за издаване на строително позволение, когато то включва срутване на остаряла постройка. И това не е възбрана, а стопански сигнал, че градът цени своето завещание.
Паралелно с това Общината може да вкара тласъци за реституция – да вземем за пример фрапантно по-ниски такси или омекотен административен ред за тези притежатели, които решат да запазят постройката и да я възстановят по истинския ѝ тип. Така ще се насърчи опазването, а не разрушаването.
Налице е и различен проблем- огромна част от въпросните къщи са със смесена благосъстоятелност – частна и общинска. Липсата на връзка сред страните, неналичието на финаси, отводът за взаимна инициатива за взаимна работа по реставрацията, както е нелеките процедури безусловно обричат десетки къщи на гибел.
Намерението на кмета на София Васил Терзиев, който предложи общината да изкупи остарели здания и да ги трансформира в детски градини заслужава внимание. Така от една страна общината ще избави постройките от съсипия, а от друга децата ще порастват в конюнктура, която ще образува у тях естетически нюх и почитание към градската история.
Такива политики към този момент се ползват в редица европейски градове. Някои даже вкарват спомагателен „ налог срутване “ за здания със стойност, други основават специфични фондове за реставрации. През последните години Бургас има трайна и поредна политика в тази посока.
Пловдив – с цялата си история, упоритости и културен авторитет – не трябва да изостава. Сега е моментът освен да мислим за бюджета, само че и за цената, която плащаме в изгубена еднаквост.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ