Разбирам страховете и опасенията на хората, свързани с мигрантите. Темата

Разбирам страховете и опасенията на хората, свързани с мигрантите. Темата фактически се политизира в светлината на цялостната турбулентна политическа конюнктура в Европа. Това сподели ръководителят на Държавната организация за бежанците Мариана Тошева в предаването " България, Европа и светът на фокус “ на Радио " Фокус “ .

По думите й хората изпитват състоятелен боязън от събирането на по-големи групи мигранти към бежанския център в квартал " Овча купел “ и в центъра на столицата. Самата тя призна, че е очевидец на това, защото е гражданин на квартал " Овча купел “, а синът й учи в Нов български университет.

Центърът в " Овча купел “ е построен преди към 30 години, когато теренът не е бил застроен с жилищни кооперации. " Обликът на тази част на " Овча купел “ много се промени, а през годините хората, които са настанявани в центъра, са сменяли своя профил, според от споровете “, изясни Мариана Тошева.

Вече е почнало поетапното извеждане на настанените в бежанския център мигранти и пренасочването им към центрове в други елементи на страната. Основната причина за това са почналите ремонтни действия на сградния фонд, изясни ръководителят на Държавната организация за бежанците. " Преместваме хората тъкмо в този момент, тъй като няма миграционен напън и имаме опция да ги преместим в други центрове “, добави тя.

На този стадий анализите не демонстрират смяна на профила на мигрантите и това, че България към този момент се трансформира в последна дестинация за тях, а не в директна страна, съобщи Мариана Тошева. " Хората, които бягат от войната, нормално остават в първата страна, която може да им предложи отбрана, страната, в която са подали документи за протекция. Още е доста рано да се приказва коя страна е последна спирка и какво общо има това със стягане на политиките, само че ние би трябвало да сме готови с интеграционни ограничения и хората, които получат интернационална протекция, да имат една първична поддръжка в границите на шест месеца най-малко, което е един реален период, с цел да могат да научат български и да се приобщят по-интензивно с оглед започване на работа и възобновяване на живота си в нашата страна “, изясни тя.

" Пиша си 4.50 за напъните, които направих за политиките за интеграция на бежанци ", означи Тошева.

След Коронавирус пандемията миграционният напън последователно се усилва. Около 85% от мигрантите са мъже, като включително има и непридружени малолетни младежи. Около 15% е делът на дамите и девойките.

По думите й в този момент съществуващите в цяла Европа стратегии за консолидиране не са съобразени с подготвеността, просветителния ценз и уменията на мигрантите. " Самите стратегии не съумяват да осъществят задачата си – консолидиране в локалните общности. Затова е извънредно значимо и Агенцията по бежанците прави от години – да изготвя така наречен интеграционни профили, въз основата на които към този момент може да се направи интеграционна стратегия. След Сирийската рецесия политиката във връзка с интеграцията остана на назад във времето. Повечето ограничения се оферират от интернационалните и неправителствени организации по разнообразни планове и стратегии. Сега с сътрудниците от другите институции, които имат отношение към интеграцията, имаме доста градивни диалози и разговор. В момента фокусът ни е да завършваме програмата за филантропична поддръжка и интеграционни ограничения за хората с краткотрайна протекция и по-късно да се премине към този момент към една работна група и стратегия за лицата с интернационална протекция “, изясни Мариана Тошева.

България би трябвало да бъде готова за възможен миграционен напън, защото процесите мъчно могат да бъдат планувани, добави ръководителят на ДАБ.