На Земята има твърде много проблеми. Защо пращаме мисии към Марс?
Разбираемо е за какво част от народа недоволства. От езикова позиция контрастът е ярък – ние имаме проблеми. Не е ли по-добре да си оправим нашата лична планета, вместо да пращаме мисии ?
Но по този начин подложен въпросът, излиза, че човечеството едва ли не изстрелва пари в космоса, което просто не е правилно. “Тези пари се усвояват на Земята ”, оповестява Бобак Фърдоси, академик от Лабораторията за реактивно придвижване към НАСА и участник в марсианската стратегия на организацията. “Ние не транспортираме пари към Марс. Ние сътворяваме работни места за хората на Земята – такива като мен. Почти всеки, който познавам в нашата област, се пробва да направи света по-добър ”.
Освен че космическият бранш основава работни места, той генерира и технологии, които намират своето приложение на Земята. Още преди “Пърсъвиърънс ” да кацне на Марс, технологиите от марсианската стратегия на Съединени американски щати са започнали да влизат в приложимост (справка: НАСА). Разработена е вятърна турбина, която няма потребност от сериозна поддръжка и която може да действа в условята на марсианската атмосфера, само че също по този начин и в рискови условия на Земята като пустините. Системата за безвредна навигация на “Пърсъвиърънс ”, предпазваща го от трудности, ще бъде внедрена в коли, дронове и играчки. Стерилните протоколи, основани за предпазването на събраните проби от марсианския грунд и скали, ще навлязат в медицината при планирането на сърдечни интервенции. Търсенето на метан в атмосферата на Червената планета (един от индикаторите за живот) прави допустимо да се откриват течове от тръбопроводите, пренасящи природен газ. Даже производството на бира е усъвършенствано поради проучването на Марс – отделеният въглероден диоксид при ферментацията на хмела може да бъде захванат и по този начин напитката да бъде по-добре газирана.
Някои биха попитали – за какво тези неща би трябвало да се случват като странична активност от космонавтиката? Ако желаеме по-добра бира, не е ли по-добре да финансираме в пивоварната промишленост? Ако желаеме нови начини за лекуване, не е ли по-удачно да дадем парите на медицинските ВУЗ-ове? Няма ли да стане по-бързо, в сравнение с да ги чакаме да изскочат от нещо напълно несвойствено?
“Светът не работи по този метод ”, разяснява астрофизикът Нийл Тайсън. “Нека да приемем, че си експерт в областта на термодинамиката, международен специалист по топлинните процеси и че на вас ви е поверена задачата да създадете по-добра фурна. Ти може би ще измислиш конвекторна фурна. Може би дори фурна, която е по-добре изолирана или такава, която дава по-бърз достъп до манджата. Но няма значение какъв брой пари бих ти дал – ти в никакъв случай не би съумял да изобретиш микровълновата фурна, тъй като тя идва от напълно друга сфера в живота. Тя е артикул на вложенията в връзките, на радарните технологии. Коренът на микровълновата фурна идва от военното дело, а не от термодинамиката ”.
Тайсън съпоставя позитивното въздействие на космонавтиката върху света с кръстосаното опрашване. “Да, звучи шантаво. Изненадващо е. Няма причина такова нещо да се случва. И въпреки всичко се случва. Ето за какво футуролозите толкоз постоянно се провалят в предсказването на бъдещето. Те просто виждат актуалните трендове и ги екстраполират. Не съзират изненадите. Могат да разгадаят каква ще е картината след пет години, а след десетата година са безсилни ”, безапелационен е астрофизикът.
Космическите планове като “Пърсъвиърънс ” имат и голямо индиректно въздействие върху развиването на цялостната просвета и технологиите. Експертите са безапелационни, че не трябва да подценяваме какъв брой възпитаници и студенти биха се въодушевили от видеото, показващо кацането на марсохода. Не всички от тях ще влязат в областта на астронавтиката. Някои ще се захванат с други клонове на науката или ще положат основите на утрешната стопанска система.
Компютърната ера и смарт телефоните сигурно нямаше да се развият толкоз бързо, в случай че човек не бе стъпил на Луната по времето на програмата “Аполо ”. Не, компютърът на командния и лунния модул не са директен предходник на по-късните компютри, навлезли в практиката. Но, според тази публикация в National Public Radio (линк), космическата стратегия дава подтик на развиването на интегралните схеми и без нея Законът на Мур евентуално е щял да се появи не през 1965 година, а поне десетилетие по-късно.
Противопоставянето на космонавтиката по отношение на проблемите на Земята е не просто контрапродуктивно. То е погрешно. Това е подправена алтернатива – ние не сме изправени пред избора “или ”/ ”или ”. Напротив, както разяснява астрономът доктор Фил Плейт, имаме пари както да учим космоса, по този начин и да се оправяме със земните си проблеми. Просто парите не се преразпределят вярно и умишлено избираме да не работим дейно нито по едното, нито по другото – това е същинският проблем.
Но може би най-същественото е, че множеството хора, които мрънкат какъв брой скъпа е галактическата стратегия и по какъв начин тя пречи да си решаваме земните проблеми, са в действителност лицемери. Те не са загрижени за решаването на земните проблеми. Те сочат с пръст държавното управление и го упрекват, че не оказва помощ на бедните, само че не се усещат виновни за личния си консуматорски жанр на живот. В Съединени американски щати такива критици биват наричани “либерали в лимузина ”.
Почти всеки, който подлага на критика галактическата стратегия, може да се впише в тази категория. Такава персона харчи доста повече пари за футболни мачове, концерти и кино, в сравнение с би дарила за измъчен човек. Почакайте, не съм приключил – някои от най-известните филми се основават за подобен бюджет, какъвто е съпоставим с този за изпращането на безпилотна задача до Марс. Примерно филмът “Марсианецът ” е сниман с бюджет от $108 милиона, до момента в който последната орбитална задача на Съединени американски щати до Марс “Мейвън ” коства $485 милиона – т.е. тя е единствено пет пъти по-скъпа. Да, пазарните фундаменталисти биха дали отговор, че холивудската промишленост е на облага, до момента в който действителните задачи до Марс са финансирани със средства на данъкоплатците. Така е, само че има и друга разлика – тя е, че “лимузинените либерали ” сами си вредят на здравето със своите консуматорски привички, хрупайки пуканки в киносалона и застоявайки. Докато задачите до Марс водят до появяването на технологии, които лекуват заболявания.
През последната една година чаках, че хората ще станат малко по-широко скроени около тежката конюнктура, в която се намираме. Че ще стартират да почитат малко повече науката. Уви…
Искате ли да имате навременен и бърз достъп до новините? Освен страницата на КОСМОС БГ във Facebook, присъединете се към канала на уеб страницата в Телеграм – линк тук.
Харесвате ли публикациите на КОСМОС БГ? Можете да подкрепите Светослав Александров в Patreon, или да извършите подаяние чрез Epay или Paypal (за повече информация – на този линк).
