115 години от рождението на Райна Стоянова - певица и артистка от висока класа
Райна Стоянова / 1907 – 1977/ едно съвсем забравено през днешния ден име, беше измежду огромните български мецосопрани от 30-те до 50-те години / Ана Тодорова, Илка Попова, Диана Герганова, Констанца Кирова, Таня Цокова/. Това бяха певици от висока класа, почтени да украсят всяка огромна международна сцена, които имаха и интернационална кариера, само че работиха доста за своята обичана Софийска опера. Райна Стоянова твори четвърт век като се превъплъти в 65 огромни и дребни функции в един извънредно просторен репертоарен диапазон. Името ѝ остана в аналите на националната ни оперна сцена, а един съхранен запис – на Сцената с писмото / огромната песен на Шарлота/ от „ Вертер” на Масне, съхранен в Златния фонд на БНР, може да увери всеки в огромната ѝ певческа и музикантска заложба.
Родена е в София на 4 април 1907 в София, под знака на Овена в културно семейство. Като дете взема уроци по цигулка и пиано, взе участие в детски театрални представления. Като гимназистка е към този момент солистка на учебния хор. В последния клас взема уроци по пеене при водещите тогава вокални педагози Иван Вулпе и Димитър Попиванов. Постъпва в Музикалната академия, само че скоро я напуща, с цел да учи в Милано, а по-късно и във Виена. В австрийската столица става ученичка на фамозната педагожка професор Роза Папир. Тя ѝ дава солидна школа, насочва я и към камерната музика. Още като студентка, през 1932 година Райна Стоянова дебютира на сцената на Академичния спектакъл във Виена в две сложни мецосопранови функции – Амалия в „ Луиза Милер” на Верди и Сузуки в „ Мадам Бътерфлай” на Пучини. Големият триумф и отваря пътя към Виенската опера и Европа, само че тя избира да се върне в родината, както тогава вършат множеството наши артисти, получили образованието си на Запад. Свързва живота си с огромния наш музикант, композитора- класик, Веселин Стоянов / 1902-1969/. На 22 май 1940 година извършва основната роля в неговата забележителна опера „ Саламбо “, въодушевена от романа на Флобер в постановката на Драган Кърджиев и Асен Димитров като нейни сътрудници са огромните Петър Райчев и Христо Бръмбаров.
Но своя театрален дебют тя прави седем години преди този момент, на 10 февруари 1933 в Софийската опера, като Кръчмарката в „ Борис Годунов” на Мусоргски. По това време на същата сцена блестят към този момент одобрените примадони Илка Попова, Ана Тодорова, Констанца Кирова. Но Райна Михайлова съумява да се наложи и да отбрани своето място. Подготвя и изнася с триумф роля след роля: Сляпата от „ Джоконда”, Кармен, Орфей, Леонора от „ Фаворитката”, Нанси от „ Марта”, Марина Мнишек от „ Борис Годунов”...Верди, Пучини, Моцарт, Гуно, Масне, Вагнер, Римски- Корсаков, Лорцинг, Вебер, Голдмарк, Владигеров, Маестро Атанасов, Прокофиев, Пипков... Различни създатели, стилове, столетия. Райна Стоянова, както твърди в загатна си за нея огромният Асен Найденов, е: „ певица с същински мецосопранов глас, чудесно школуван, артистка с трагичен гений, прелестна, стройна фигура за сцената, с сексапил, с музикална памет, безгрешна, постоянно точна... Особено мощна и трагична беше нейната Шарлота във „ Вертер “, а също Саламбо в операта на Веселин Стоянов и Фрика от „ Рейнско злато” на Вагнер...”
Най- ярките ѝ функции, както споделя и самата тя в едно от редките си изявленията, са: Кармен, Марина Мнишек, Шарлота, Саламбо от операта на нейния брачен партньор, огромният наш композитор, пианист и възпитател Веселин Стоянов / 1902 – 1969/, Леонора от „ Фаворитката” на Доницети Елена от „ Хубавата Елена” от Офенбах, Фрика от „ Рейнско злато”, Елен Безухова във „ Война и мир “ на Прокофиев. Като същински огромен актьор, Райна Михайлова не се изживява като примадона, а поема и второстепенни и третостепенни функции, с цел да бъде постоянно на сцена и да е потребна на ансамбъла. Така от средата на 30-те до края на 50-те години тя е измежду стълбовете на нашата опера. Играе постоянно, взе участие в ред първи осъществявания на български и непознати произведения, паралелно с това доста интензивно концертира като камерна и кантатно-ораториална изпълнителка. Гостува със незабравим триумф във Виена, Дрезден, Залцбург и Берлин. Слиза от сцената след 25 мощни сезона, в отлична форма, след което бива забравена, както значително бележити артисти от нейното потомство.
Родена е в София на 4 април 1907 в София, под знака на Овена в културно семейство. Като дете взема уроци по цигулка и пиано, взе участие в детски театрални представления. Като гимназистка е към този момент солистка на учебния хор. В последния клас взема уроци по пеене при водещите тогава вокални педагози Иван Вулпе и Димитър Попиванов. Постъпва в Музикалната академия, само че скоро я напуща, с цел да учи в Милано, а по-късно и във Виена. В австрийската столица става ученичка на фамозната педагожка професор Роза Папир. Тя ѝ дава солидна школа, насочва я и към камерната музика. Още като студентка, през 1932 година Райна Стоянова дебютира на сцената на Академичния спектакъл във Виена в две сложни мецосопранови функции – Амалия в „ Луиза Милер” на Верди и Сузуки в „ Мадам Бътерфлай” на Пучини. Големият триумф и отваря пътя към Виенската опера и Европа, само че тя избира да се върне в родината, както тогава вършат множеството наши артисти, получили образованието си на Запад. Свързва живота си с огромния наш музикант, композитора- класик, Веселин Стоянов / 1902-1969/. На 22 май 1940 година извършва основната роля в неговата забележителна опера „ Саламбо “, въодушевена от романа на Флобер в постановката на Драган Кърджиев и Асен Димитров като нейни сътрудници са огромните Петър Райчев и Христо Бръмбаров.
Но своя театрален дебют тя прави седем години преди този момент, на 10 февруари 1933 в Софийската опера, като Кръчмарката в „ Борис Годунов” на Мусоргски. По това време на същата сцена блестят към този момент одобрените примадони Илка Попова, Ана Тодорова, Констанца Кирова. Но Райна Михайлова съумява да се наложи и да отбрани своето място. Подготвя и изнася с триумф роля след роля: Сляпата от „ Джоконда”, Кармен, Орфей, Леонора от „ Фаворитката”, Нанси от „ Марта”, Марина Мнишек от „ Борис Годунов”...Верди, Пучини, Моцарт, Гуно, Масне, Вагнер, Римски- Корсаков, Лорцинг, Вебер, Голдмарк, Владигеров, Маестро Атанасов, Прокофиев, Пипков... Различни създатели, стилове, столетия. Райна Стоянова, както твърди в загатна си за нея огромният Асен Найденов, е: „ певица с същински мецосопранов глас, чудесно школуван, артистка с трагичен гений, прелестна, стройна фигура за сцената, с сексапил, с музикална памет, безгрешна, постоянно точна... Особено мощна и трагична беше нейната Шарлота във „ Вертер “, а също Саламбо в операта на Веселин Стоянов и Фрика от „ Рейнско злато” на Вагнер...”
Най- ярките ѝ функции, както споделя и самата тя в едно от редките си изявленията, са: Кармен, Марина Мнишек, Шарлота, Саламбо от операта на нейния брачен партньор, огромният наш композитор, пианист и възпитател Веселин Стоянов / 1902 – 1969/, Леонора от „ Фаворитката” на Доницети Елена от „ Хубавата Елена” от Офенбах, Фрика от „ Рейнско злато”, Елен Безухова във „ Война и мир “ на Прокофиев. Като същински огромен актьор, Райна Михайлова не се изживява като примадона, а поема и второстепенни и третостепенни функции, с цел да бъде постоянно на сцена и да е потребна на ансамбъла. Така от средата на 30-те до края на 50-те години тя е измежду стълбовете на нашата опера. Играе постоянно, взе участие в ред първи осъществявания на български и непознати произведения, паралелно с това доста интензивно концертира като камерна и кантатно-ораториална изпълнителка. Гостува със незабравим триумф във Виена, Дрезден, Залцбург и Берлин. Слиза от сцената след 25 мощни сезона, в отлична форма, след което бива забравена, както значително бележити артисти от нейното потомство.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ