5 неудобни истини за живота в Хаваи
Раят е едно от най-скъпите места за живот в Съединени американски щати
Ако желаете да живеете в Хонолулу, бъдете подготвени да платите за къща толкоз, колкото в Сан Франциско или Ню Йорк Сити. Ограничената повърхност и търсения островен начин на живот вършат множеството къщи прекомерно скъпи за средностатистическия човек. Дори фамилиите от междинната класа в Хаваи мъчно могат да си разрешат да имат личен дом.
Скъпият живот не се лимитира единствено с това. Хаваи внася толкоз огромна част от храната, че тя е с към 50% по-скъпа от междинното за щатите. И тъй като е най-зависимият от петрола щат, комуналните услуги са с до 70% по-скъпи. Всичко, от карането на кола до вечерята в ресторант и пазаруването на мляко от магазина коства повече.
Хаваи има проблем със задържането на умните хора
Туристи прииждат на Хаваи, с цел да се насладят на белите плажове, алоха духа и спокойния живот. За тях е мъчно да схванат за какво някой би желал да си тръгне. Но младежите, които приключват учебно заведение, мъчно намират примамлива и смислена работа. Икономиката на Хаваи от десетилетия зависи от туризма, армията и държавното управление. За кариера в науката, технологиите или бизнеса, младежите схващат, че би трябвало да изоставен щата. Семействата, които могат да си го разрешават, нормално изпращат децата си в колежи на континента, с вярата да получат по-добри благоприятни условия от тези в Хаваи.
Щатското държавно управление признава казуса и се пробва да диверсифицира стопанската система, с цел да е по-примамлива за младите.
Хранителната стопанска система е призрачен сън
Туристите в Хаваи допускат, че поради тропическия климат, всеки се храни с локална продукция. И въпреки да можете да намерите папая, банани и авокадо на всички места, действителността на хранителната система на Хаваи е надалеч от мозъка на посетителите. Днес, 90% от храната в щата е вносна. Влезте в магазина и ще видите банани и авокадо, само че прекомерно постоянно те са импорт от Мексико или Централна Америка. Рибата и скаридите не са локален улов, а са замразени и докарани от Тайланд или Филипините.
Онова, което се отглежда в Хаваи – макадамия, ананаси и кафе – се изнася. Щатът е дом на ранчо Паркър, едно от най-големите в Съединени американски щати. Но кравите от там се изпращат на континента, където се отглеждат на царевица. Накрая се връщат още веднъж в Хаваи… единствено че под формата на вносно телешко.
Някои острови нямат свободен достъп до здравната система
Ако попитате някой къде желае да прекара старините си, в листата му ще е цялостно с топли местенца край плажа. Макар Хаваи да има репутацията на идеалното място за златните години на човек, отвън Оаху достъпът до здравната система става сложен.
Жителите на Големия остров да вземем за пример имат стеснен достъп до съществена и профилирана здравна помощ. Въпреки че Хаваи е прочут като един от щатите с най-здрави хора в страната, поради огромният брой плувци, сърфисти, бегачи и колоездачи, действителността не е толкоз елементарна. Щатът има един от най-високите проценти болни от диабет, а казусът е изключително сериозен измежду локалното хавайско население. Освен това се следи един от най-големите проценти на злоупотребяващи с метамфетамини.
Борбата за суверенитет е жива
Американците одобряват за даденост обстоятелството, че Хаваи е американски щат. Те могат да вървят там без паспорт. Радват се на познати магазини и вериги. Ползват интернет и мобилни телефони. Въпреки екзотичната, тропична атмосфера, всеки е наясно, че е в Америка.
Но това статукво е оспорвано и придвижванията за суверенитет на Хаваи набират известност през последните десетилетия. Те настояват, че Съединени американски щати нелегално са свалили суверенната хавайска кралица през 1893г, почнали са военна окупация и по този начин са трансформирали островите в 50-ия щат през 1959г. Макар тези групи да не са съгласни по всички точки, като цяло те гледат на Съединени американски щати като на окупатор или колонизатор. Мнозина приканват Хаваи да се трансформира в самостоятелна нация или локалните хора с хавайски генезис да бъдат признаци за нация в нацията.
