Православната църква почита Свети Силвестър, имен ден имат...
равославната черква отбелязва на 2 януари Свети Силвестер (Силвестър), папа Римски.
Този празник се назовава още Карамановден, Волски празник, Риначовден, Силвестри, Силвестровден.
Свети Силвестър се родил в Рим. Негов преподавател във вярата и науката бил благочестивият презвитер Кирин. В столицата на международната империя тогава идвали доста странници, а младият Силвестър доста обичал да ги подслонява в гостоприемния си дом.
Когато станал на 30 години, Силвестър бил ръкоположен за дякон от папа Милтиад, а след неговата гибел бил определен за Римски свещеник и станал тридесет и пети папа.
През неговото светителство (314-335 г.) били извършени най-важните промени на Константин Велики (306-337 г.) за преустановяване на гоненията и за тържеството на християнството и спокойствието на Църквата.
Чрез своите пратеници Осий Кордубски и двама презвитери св. Силвестър подписал актовете на Първия космополитен събор в Никея от 325 година.
Преименувал неделния ден от "Ден на слънцето " в "Ден Господен ", тъй като в неделния ден Господ Иисус Христос възкръснал от мъртвите. С думи и каузи светителят надзиравал своите духовни рожби. Стегнал дисциплината на клириците, като строго забранил да се занимават с търговия.
Обичаят на празника има очистителен темперамент и е обвързван с почистване , ринене на тора от оборите, който не е изхвърлян от Коледа. В нощта против празника момците, които са коледували, измежду тях може да има и женени мъже, проведени в дружини по няколко души, обикалят домовете, в които има наедрял впрегателен добитък. Тръгват с музика и песни. Носят фенери. Стопаните държат отключени портите, връзват кучетата, с цел да не лаят, когато дойдат риначите.
В обора в нова торба оставят пита, месо, вино за дружината. Специален подарък, най-често пешкир, подготвя мома, която чака обичаният й да пристигна. Мъжете почистват обора, взимат каквото са им оставили и си потеглят, без да се обадят. На другия ден може да бъдат поканени на посетители от стопанина, на който са ринали.
Ако някой момък е афектиран или отхвърлен от обичаното момиче, на Св. Силвестър той може да си отмъсти, като му върне обидата. Вместо да изрине обора, той хвърля още тор вътре. Тежко на мома, за която се разбере, че по този начин е отмъстена. Ако това се случи, бащата бърза да почисти срама още, преди да е съмнало. Празникът приключва с огромно хоро на площада. Докато риначите чистят, никой от стопаните не би трябвало да излиза на открито и да се обажда, тъй като е на неприятно.
В Западните Родопи назовават деня Сполезов и гледат кой пръв ще влезе в къщата. Гостът би трябвало да е добър и състоятелен човек, с цел да бъде и годината, която идва добра и заможна.
Не се поставят свинско месо и сланина, с цел да бъдат здрави животните.
Този празник се назовава още Карамановден, Волски празник, Риначовден, Силвестри, Силвестровден.
Свети Силвестър се родил в Рим. Негов преподавател във вярата и науката бил благочестивият презвитер Кирин. В столицата на международната империя тогава идвали доста странници, а младият Силвестър доста обичал да ги подслонява в гостоприемния си дом.
Когато станал на 30 години, Силвестър бил ръкоположен за дякон от папа Милтиад, а след неговата гибел бил определен за Римски свещеник и станал тридесет и пети папа.
През неговото светителство (314-335 г.) били извършени най-важните промени на Константин Велики (306-337 г.) за преустановяване на гоненията и за тържеството на християнството и спокойствието на Църквата.
Чрез своите пратеници Осий Кордубски и двама презвитери св. Силвестър подписал актовете на Първия космополитен събор в Никея от 325 година.
Преименувал неделния ден от "Ден на слънцето " в "Ден Господен ", тъй като в неделния ден Господ Иисус Христос възкръснал от мъртвите. С думи и каузи светителят надзиравал своите духовни рожби. Стегнал дисциплината на клириците, като строго забранил да се занимават с търговия.
Обичаят на празника има очистителен темперамент и е обвързван с почистване , ринене на тора от оборите, който не е изхвърлян от Коледа. В нощта против празника момците, които са коледували, измежду тях може да има и женени мъже, проведени в дружини по няколко души, обикалят домовете, в които има наедрял впрегателен добитък. Тръгват с музика и песни. Носят фенери. Стопаните държат отключени портите, връзват кучетата, с цел да не лаят, когато дойдат риначите.
В обора в нова торба оставят пита, месо, вино за дружината. Специален подарък, най-често пешкир, подготвя мома, която чака обичаният й да пристигна. Мъжете почистват обора, взимат каквото са им оставили и си потеглят, без да се обадят. На другия ден може да бъдат поканени на посетители от стопанина, на който са ринали.
Ако някой момък е афектиран или отхвърлен от обичаното момиче, на Св. Силвестър той може да си отмъсти, като му върне обидата. Вместо да изрине обора, той хвърля още тор вътре. Тежко на мома, за която се разбере, че по този начин е отмъстена. Ако това се случи, бащата бърза да почисти срама още, преди да е съмнало. Празникът приключва с огромно хоро на площада. Докато риначите чистят, никой от стопаните не би трябвало да излиза на открито и да се обажда, тъй като е на неприятно.
В Западните Родопи назовават деня Сполезов и гледат кой пръв ще влезе в къщата. Гостът би трябвало да е добър и състоятелен човек, с цел да бъде и годината, която идва добра и заможна.
Не се поставят свинско месо и сланина, с цел да бъдат здрави животните.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ