Мистериозен обелиск от векове се извисява в Търновско ВИДЕО+СНИМКИ
Равно поле, прорязано от пътища за коли и обработвано от земеделци. Ненадайно от него " изниква " каменен исполин, който ни връща в друга ера и във времена, изпълнени с мистичност.
Това е Лесичерският дирек, или именуван още „ Марков камък “, „ Дикилиташ “ или „ Стълбо ". Той се издига на близо 14 метра височина (13 м. и 80 см) и от епохи се извисява край днешното село Лесичери. Като измежду дребното му гости се подреждат бележити учени, архиолози, както и самият Борис III.
" Правени са неколкократни опити той да бъде опустошен през годините за увеличение на площите за обработка на земята, пречистване на нивите от камъни. Тези опити са несполучливи. За още по-голямо страдание интервенциите, актуалните, върху него не престават. Има подкопаване на основите в резултат на иманярски ровове, обработка на земята все по-близо до стълба със селскостопански машини “, споделя археологът Калин Чакъров.
Първи за обекта загатва П.Р.Славейков, а по-късно интерес демонстрират и непознати откриватели. Феликс Каниц го включва в пътеписа си „ Дунавска България и Балканът “. Той му отделя няколко страници, прибавяйки също графика, нарисувана от самия него. От изображението ясно се вижда, че по това време до Лесичерския дирек се е издигал и различен дирек, въпреки и доста по-нисък.
Каниц има няколко догатки за функционалността на постройката. Той позволява, че тя е била акведукт или храм на богинята Диана. По-късно братята Шкорпил също учат историческия монумент. Според техните изследвания той е част от триумфална колонада в чест на успеха на император Траян над даките. След години се появява тезата, че стълбът е част от пантеон.
В края на предишния век шефът на Историческия музей във Велико Търново и експерт по антична археология доктор Иван Църов прави разкопки към мястото. Той и неговият екип откриват основите на втория дирек, нарисуван от Феликс Каниц. Учените намират също надпис, който гласи „ Квинт Юлий, булевт и сановник на Рим, който приживе и със здрав разсъдък издигна в чест на себе си, татко си и майка си. “
Изписаните върху камъка думи насочват доктор Църов, че постройката е фамилен пантеон на Квинт Юлий, който е бил видна персона от локалната римска власт по това време. Според него с времето постройката се е трансформирала в място за поклонение.
Освен откриватели комплексът се е радвал и на други високопоставени посетители. Архивни фрагменти демонстрират визитата на българския цар Борис III до обелиска. Най-вероятно фрагментите са снимани към 21-24 март 1931 година, по време на обиколката на царя из Северна България. Владетелят е сниман пред каменния исполин, а до него има негови сподвижници.
Към днешна дата Лесичерският дирек към този момент има своята първа осведомителна табела, която демонстрира на пътуващите по пътя за съществуването на този неповторим обект.
Снимки и видео: Лесичерски стълб/Lesicheri Pillar - Фейсбук, Емилиян Франчев
Това е Лесичерският дирек, или именуван още „ Марков камък “, „ Дикилиташ “ или „ Стълбо ". Той се издига на близо 14 метра височина (13 м. и 80 см) и от епохи се извисява край днешното село Лесичери. Като измежду дребното му гости се подреждат бележити учени, архиолози, както и самият Борис III.
" Правени са неколкократни опити той да бъде опустошен през годините за увеличение на площите за обработка на земята, пречистване на нивите от камъни. Тези опити са несполучливи. За още по-голямо страдание интервенциите, актуалните, върху него не престават. Има подкопаване на основите в резултат на иманярски ровове, обработка на земята все по-близо до стълба със селскостопански машини “, споделя археологът Калин Чакъров.
Първи за обекта загатва П.Р.Славейков, а по-късно интерес демонстрират и непознати откриватели. Феликс Каниц го включва в пътеписа си „ Дунавска България и Балканът “. Той му отделя няколко страници, прибавяйки също графика, нарисувана от самия него. От изображението ясно се вижда, че по това време до Лесичерския дирек се е издигал и различен дирек, въпреки и доста по-нисък.
Каниц има няколко догатки за функционалността на постройката. Той позволява, че тя е била акведукт или храм на богинята Диана. По-късно братята Шкорпил също учат историческия монумент. Според техните изследвания той е част от триумфална колонада в чест на успеха на император Траян над даките. След години се появява тезата, че стълбът е част от пантеон.
В края на предишния век шефът на Историческия музей във Велико Търново и експерт по антична археология доктор Иван Църов прави разкопки към мястото. Той и неговият екип откриват основите на втория дирек, нарисуван от Феликс Каниц. Учените намират също надпис, който гласи „ Квинт Юлий, булевт и сановник на Рим, който приживе и със здрав разсъдък издигна в чест на себе си, татко си и майка си. “
Изписаните върху камъка думи насочват доктор Църов, че постройката е фамилен пантеон на Квинт Юлий, който е бил видна персона от локалната римска власт по това време. Според него с времето постройката се е трансформирала в място за поклонение.
Освен откриватели комплексът се е радвал и на други високопоставени посетители. Архивни фрагменти демонстрират визитата на българския цар Борис III до обелиска. Най-вероятно фрагментите са снимани към 21-24 март 1931 година, по време на обиколката на царя из Северна България. Владетелят е сниман пред каменния исполин, а до него има негови сподвижници.
Към днешна дата Лесичерският дирек към този момент има своята първа осведомителна табела, която демонстрира на пътуващите по пътя за съществуването на този неповторим обект.
Снимки и видео: Лесичерски стълб/Lesicheri Pillar - Фейсбук, Емилиян Франчев
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ