Интервю на управляващия директор на МВФ Кристалина Георгиева
Рави Агравал: Кристалина Георгиева е ръководещ шеф на Международния валутен фонд. Преди да се причисли към МВФ, тя е била основен изпълнителен шеф на Световната банка. Г-жа Георгиева е първият човек от разрастваща се пазарна стопанска система, който заема най-високия пост в МВФ. Днес с нас е и Гита Гопинат, първият заместник-управляващ шеф на МВФ. Преди това тя е била основен икономист на МВФ.
Мислех да стартира със обстановката в Украйна и световните стопански последствия от нея. Но преди този момент, знам, че имате семейство в Украйна, добре ли са те, разкажете ни напълно в резюме?
Управляващ шеф (УД): Благодаря Ви за въпроса. Току-що разговарях със фамилията си в Харков. Те към момента са в сигурност. В региона, в който се намират, до момента не е имало бомбардировки. Но чуват бомбардировки съвсем всеки ден по няколко пъти. Засегнати са от щета във водоснабдяването. Представете си, че сте в многоетажна постройка и нямате вода — обстановката е доста, доста сложна. Това, което желая да кажа на тези, които слушат, е, че компликациите на войната са толкоз ненужни и толкоз ужасни, както и че аргументите, заради които се случва всичко това, са мъчно разбираеми за хората.
Но украинците са народ с необикновен дух. В моето семейство дамите са тези, които се държат неумолимо, и посланието, което слушам от тях, е, че ще спечелим тази война. Ще устоим.
РА: Много е хубаво да чуя това, Кристалина, и се веселя, че фамилията ви към този момент е в сигурност. Как МВФ оказва помощ на Украйна сега и какво още може да направи светът?
УД: Нека кажа, че опустошението на украинската стопанска система ми разрушава сърцето. Вероятно ще станем очевидци на стесняване, което може да бъде една трета от това, което е било преди войната. Представете си какъв брой компликации основава това на хората. Така че това, което направихме, беше да отговорим неотложно на настояването на Украйна за незабавно финансиране в размер на 1,4 милиарда Тези средства ще разрешат на страната да продължи да действа. Те са предоставени, с цел да се подсигурява поддръжка за най-уязвимите хора и с цел да има администрация, която обезпечава това, което преди малко приказвах — вода и електричество, даже в засегнатите от войната региони. Освен това сме в тясно съдействие с Украйна по отношение на това по какъв начин да използван най-хубавите ограничения за ръководство на рецесията, тъй че стопанската система да не се срине. Бих споделила, че парите са значими, само че поддръжката за опазване на действието на финансовата система е също толкоз значима и моят екип ми сподели, че има непрекъснати задължения с украинските си сътрудници. Понякога беседват и чуват сирените, които оповестяват за следващото въздушно нахлуване.
Така че управляващите в Украйна правят забележителна работа в изискванията на война. Ние ги поддържаме в дълготраен проект. Разбира се, всички се молим войната да завърши и тогава ще са нужни големи старания за възобновяване. МВФ, несъмнено, ще даде своя принос.
РА:. Русия съумя да извърши последното си заплащане по дълга предходната седмица, само че Москва към момента дължи към 490 милиарда $ на задгранични организации. Какво ще се случи, в случай че страната не успее да се оправи с този дълг?
Първи заместник-управляващ шеф: Както споменахте, досега Русия е правила всички заплащания по дълга си и разполага с нужните средства в долари, с цел да може да продължи да прави това и в бъдеще. В момента към момента сме в положение на война и съществува неустановеност по отношение на регулациите и способността за осъществяване на заплащанията, тъй че това което следим във връзка с цените на съветския дълг на пазара фактически поражда опасности.
Що се отнася до въздействието, което би имала възможна несъстоятелност на Русия, мисля, че директният резултат върху останалата част от света би бил много стеснен. И защото цифрите, които преглеждаме, са относително дребни в световен проект, тя не би представлявала систематичен риск за международната стопанска система. Възможно е обаче някои банки, които имат по-големи експозиции към съответните активи, да бъдат наранени отрицателно. Разбира се, от позиция на Русия това ще има последствия в дълготраен проект. След оповестяването на несъстоятелност, повторното излизане на пазара крие известни компликации и може да отнеме време.
Може също по този начин да се допусна, че глобите ще продължат още дълго. Във всеки случай и след края на тази съответна война. Кристалина, разкажете ни за световните стопански последствия от съветската инвазия. Цените на суровия нефт внезапно се покачиха. Още по-тревожен е фактът, че Украйна и Русия са съществени снабдители на пшеница, ечемик, даже на торове, и всичко това ще има голямо влияние върху развиващия се свят. Кои аспекти на тази обстановка сега ви тревожат най-вече?
УД: Нека стартира с обстоятелството, че Русия нахлу в Украйна, когато международната стопанска система към момента не се беше възстановила изцяло от рецесията, провокирана от Коронавирус. Това, към което се стремяхме, е растежът да се увеличи, а инфлацията, която се трансформира в проблем, да намалее. Вместо това се получи тъкмо противоположното. Растежът се намалява. Инфлацията се покачва. И ние оценяваме въздействието на войната и глобите в другите елементи на света, в другите категории страни.
На първо място са непосредствените съседи на Русия и Украйна, които имат относително слаби стопански системи. Кавказките страни, някои от Централноазиатските републики, Молдова — те разчитат на търговията и паричните преводи, изключително с Русия. В момента те бързо секват. Тези страни са мощно наранени.
На второ място са страните, които одобряват бежанци. В момента в прилежащите страни има 3,3 милиона души, които слагат условия към стопанските системи на тези страни, които — в случай че войната продължи дълго — ще бъдат много съществени.
На трето място са страните, които зависят от вноса на сила и храни от Русия и Украйна. Енергията, несъмнено, най-вече от Русия, а храните — както от Русия, по този начин и от Украйна. И това е опустошително за тези от тях с високо равнище на взаимозависимост. Казано доста просто, една война в Украйна значи апетит в Африка. Така че, когато преглеждаме тези линии на взаимозависимост, това, което вършим, е да търсим най-хубавите политически дейности, които могат да бъдат подхванати при разнообразни условия. Позволете ми да ги дефинирам. Първото, което беше значимо преди, а през днешния ден е още по-важно: да се съсредоточим върху най-уязвимите хора, тези, за които по-високите цени на силата и храните ще бъдат опустошителни. Насърчаваме страните да насочат дребното пространство за политики, с което разполагат, към най-уязвимите. Второ, належащо е да се потърсят способи да се планува по-нататъшното развиване на политиките, изключително на паричната политика на централните банки, и по-късно да се направи опит да изпреварите кривата. Какво значи това? Какво значи това? Ако дадена страна има високо ниво на деноминиран в долари дълг, тя би трябвало деликатно да ревизира валутните си несъответствия — да намерения за вероятно ранно препрофилиране на дълга си, а не да чака разтърсване, което да я засегне директно. Много от нашите страни членки сега са по-интензивно свързани с Фонда и мога ясно да заявя, че разполагаме с финансовия потенциал да ги подкрепим. Имаме разполагаем към три четвърти от нашия кредитен потенциал от 1 трилион евро. И второ, интензивно се концентрираме върху съответните политически рекомендации, които би трябвало да дадем на страните, които са изправени пред разнообразни последствия от тази рецесия.
РА: Кристалина, споменахте, че Фондът евентуално ще се стреми да намали вероятностите за развиването на международната стопанска система. Можете ли да ни кажете до каква степен и в по-широк проект знаете какви са по-големите последствия от забавянето на растежа през тази година?
УД: Прогнозите ни за растежа ще бъдат показани в средата на април и тогава ще можем да докладваме по-подробно по какъв начин оценяваме въздействието на тази война върху международната стопанска система. Очакванията ни са, че прогнозата ни от началото на годината, а точно леко намаляване на растежа за 2022 година с половин процентен пункт до 4,4 %, ще се намали още повече, само че въпреки всичко ще остане на позитивна територия. Някои стопански системи, които бързо се възвърнаха от Коронавирус, са в по-силна позиция да посрещнат въздействието на този потрес и вероятността за по-положителен напредък при тях е по-голяма. Съединените щати имат относително мощни фундаментални индикатори. Но тези, които към момента не бяха излезли от рецесията на Коронавирус, които изостанаха още повече, ще бъдат наранени по-силно. Намирам за изключително тревожно това, че наслагването на фактори като разтърсването от войната в комбиниране със слаби стопански системи ще породи възможен риск от криза в тези страни. Въпросът, който е изключително обезпокоителен, е въздействието върху инфлацията. Тя беше висока преди рецесията, а в този момент е още по-висока. Какво значи това? Означава, че ще има влияние върху действителните приходи на хората и това може да се отрази на търсенето. За доста разрастващи се пазари стягането на финансовите условия ще бъде голямо разтърсване.
Това, което желая да кажа през днешния ден, е, че те разполагат с политически ограничения за реакция — използвайте ги в точния момент. Особено загрижена съм за страните с ниски приходи, които са в затруднено състояние с дълга. През 2015 година бяхме обезпокоени, че близо 30 % от страните с ниски приходи са в затруднено състояние във връзка с дълга. А в този момент се намираме в обстановка, в която този % се е удвоил.
В момента близо 60 % от страните да покрай предупредителния оранжев цвят, който отбелязва усложнения в изплащането на дълга. Представете си единствено какво е въздействието върху тези страни на забавянето на международната стопанска система и ускоряването на инфлацията като политическите дейности, вярно подхванати за справяне с инфлацията, само че задушаващи и водещи до противоположен резултат.
РА: По обучение сте икономист по въпросите на околната среда. Какво ще кажете за световния блян към реализиране на нулеви чисти въглеродни излъчвания? Как стимулирате света да си сътрудничи в тази област, откакто не може да си сътрудничи в нещо, което е доста по-ясно дефинирано?
УД: Това е доста настоящ въпрос за всички нас, тъй като климатичната злополука на процедура заплашва съществуването ни и избягването ѝ е в полза на всички. Когато погледнете пандемията, ние призовахме за 50 милиарда, с цел да я превърнем в изгоди за трилиони. Същото е и когато приказваме за климата.
Развитите стопански системи поеха ангажимент за финансиране в размер на 100 милиарда годишно от 2020 година нататък, само че към момента не сме видели тези средства да се материализират. Те би трябвало да отидат в развиващия се свят, с цел да му оказват помощ да се оправи с намаляването на излъчванията и адаптирането към климатичните опасности. Това, което съгласно мен беше и продължава да бъде окуражаващо, е, че частният бранш най-сетне разбра това обръщение. Беше изумително в Глазгоу да видя наличието на финансови министри, централни банкери и представители на частния бранш, финансови институции в мащаб, какъвто не съм виждала на среща за климата досега.
Затова считам, че институциите като МВФ, само че и други, носят голяма отговорност да изложат икономическите причини в интерес на дейностите в региона на климата и да показват доста безапелационно изгодите от тези дейности за всички. Ние правихме това, като предложихме доста елементарна и ясна рамка за това по какъв начин светът може да се сплоти в региона на климата, която изпрати явен ценови сигнал, че излъчванията би трябвало да намалеят. С други думи, приказваме за цената на въглеродните излъчвания. Като икономисти знаем, че когато имаш подобаващ тласък, потребителите и производителите трансформират държанието си. Ние даже поставихме количествена линия. Казахме: през днешния ден тя е към три до четири $ за звук, а до 2030 година би трябвало да бъде 75 $. Навсякъде би трябвало последователно да вървим в тази посока.
Казахме също: нужни са обществени вложения. Трябва безапелационно да вградим намаляването на излъчванията в устойчивостта на климата и да го използваме в мащаб, който в действителност да промени пътищата, само че най-много да отстрани пречките за активизиране на частните вложители.
И на трето място: данни за финансовите институции. Необходимо е оповестението на обвързваните с климата опасности за финансовата непоклатимост да бъде очевидно за лицата, които вземат капиталови решения.
Работим по всички тези фронтове.
И в действителност би трябвало да прибавя още един въпрос, който евентуално е още по-голям в тази среда на високи цени на силата: нуждата да компенсираме губещите. Преходът би трябвало да бъде обективен. Трябва да признаем, че някои печелят, само че други губят от него. И едно заслужено общество, в границите на обособените страни и сред тях, ще ни разреши да преминем през този миг на промяна на доста ниска цена. Притеснявам се не толкоз, че през тази година ще забележим известно нарастване на излъчванията заради потреблението на въглища — на каквито и да е налични енергоносители. Притеснявам се доста повече, че тази година като че ли откъсваме взор от тематиката. Не можем да си го позволим.
Така че главното ми обръщение към аудиторията е, че би трябвало да се научим да се оправяме с повече от една рецесия по едно и също време, тъй като живеем в свят, който е по-податлив на разтърсвания, и ние във Фонда имаме голяма роля в поддържането на способността на нашите 190 страни членки да беседват между тях и да реализират консенсус по големите провокации, пред които е изправен светът.
Мислех да стартира със обстановката в Украйна и световните стопански последствия от нея. Но преди този момент, знам, че имате семейство в Украйна, добре ли са те, разкажете ни напълно в резюме?
Управляващ шеф (УД): Благодаря Ви за въпроса. Току-що разговарях със фамилията си в Харков. Те към момента са в сигурност. В региона, в който се намират, до момента не е имало бомбардировки. Но чуват бомбардировки съвсем всеки ден по няколко пъти. Засегнати са от щета във водоснабдяването. Представете си, че сте в многоетажна постройка и нямате вода — обстановката е доста, доста сложна. Това, което желая да кажа на тези, които слушат, е, че компликациите на войната са толкоз ненужни и толкоз ужасни, както и че аргументите, заради които се случва всичко това, са мъчно разбираеми за хората.
Но украинците са народ с необикновен дух. В моето семейство дамите са тези, които се държат неумолимо, и посланието, което слушам от тях, е, че ще спечелим тази война. Ще устоим.
РА: Много е хубаво да чуя това, Кристалина, и се веселя, че фамилията ви към този момент е в сигурност. Как МВФ оказва помощ на Украйна сега и какво още може да направи светът?
УД: Нека кажа, че опустошението на украинската стопанска система ми разрушава сърцето. Вероятно ще станем очевидци на стесняване, което може да бъде една трета от това, което е било преди войната. Представете си какъв брой компликации основава това на хората. Така че това, което направихме, беше да отговорим неотложно на настояването на Украйна за незабавно финансиране в размер на 1,4 милиарда Тези средства ще разрешат на страната да продължи да действа. Те са предоставени, с цел да се подсигурява поддръжка за най-уязвимите хора и с цел да има администрация, която обезпечава това, което преди малко приказвах — вода и електричество, даже в засегнатите от войната региони. Освен това сме в тясно съдействие с Украйна по отношение на това по какъв начин да използван най-хубавите ограничения за ръководство на рецесията, тъй че стопанската система да не се срине. Бих споделила, че парите са значими, само че поддръжката за опазване на действието на финансовата система е също толкоз значима и моят екип ми сподели, че има непрекъснати задължения с украинските си сътрудници. Понякога беседват и чуват сирените, които оповестяват за следващото въздушно нахлуване.
Така че управляващите в Украйна правят забележителна работа в изискванията на война. Ние ги поддържаме в дълготраен проект. Разбира се, всички се молим войната да завърши и тогава ще са нужни големи старания за възобновяване. МВФ, несъмнено, ще даде своя принос.
РА:. Русия съумя да извърши последното си заплащане по дълга предходната седмица, само че Москва към момента дължи към 490 милиарда $ на задгранични организации. Какво ще се случи, в случай че страната не успее да се оправи с този дълг?
Първи заместник-управляващ шеф: Както споменахте, досега Русия е правила всички заплащания по дълга си и разполага с нужните средства в долари, с цел да може да продължи да прави това и в бъдеще. В момента към момента сме в положение на война и съществува неустановеност по отношение на регулациите и способността за осъществяване на заплащанията, тъй че това което следим във връзка с цените на съветския дълг на пазара фактически поражда опасности.
Що се отнася до въздействието, което би имала възможна несъстоятелност на Русия, мисля, че директният резултат върху останалата част от света би бил много стеснен. И защото цифрите, които преглеждаме, са относително дребни в световен проект, тя не би представлявала систематичен риск за международната стопанска система. Възможно е обаче някои банки, които имат по-големи експозиции към съответните активи, да бъдат наранени отрицателно. Разбира се, от позиция на Русия това ще има последствия в дълготраен проект. След оповестяването на несъстоятелност, повторното излизане на пазара крие известни компликации и може да отнеме време.
Може също по този начин да се допусна, че глобите ще продължат още дълго. Във всеки случай и след края на тази съответна война. Кристалина, разкажете ни за световните стопански последствия от съветската инвазия. Цените на суровия нефт внезапно се покачиха. Още по-тревожен е фактът, че Украйна и Русия са съществени снабдители на пшеница, ечемик, даже на торове, и всичко това ще има голямо влияние върху развиващия се свят. Кои аспекти на тази обстановка сега ви тревожат най-вече?
УД: Нека стартира с обстоятелството, че Русия нахлу в Украйна, когато международната стопанска система към момента не се беше възстановила изцяло от рецесията, провокирана от Коронавирус. Това, към което се стремяхме, е растежът да се увеличи, а инфлацията, която се трансформира в проблем, да намалее. Вместо това се получи тъкмо противоположното. Растежът се намалява. Инфлацията се покачва. И ние оценяваме въздействието на войната и глобите в другите елементи на света, в другите категории страни.
На първо място са непосредствените съседи на Русия и Украйна, които имат относително слаби стопански системи. Кавказките страни, някои от Централноазиатските републики, Молдова — те разчитат на търговията и паричните преводи, изключително с Русия. В момента те бързо секват. Тези страни са мощно наранени.
На второ място са страните, които одобряват бежанци. В момента в прилежащите страни има 3,3 милиона души, които слагат условия към стопанските системи на тези страни, които — в случай че войната продължи дълго — ще бъдат много съществени.
На трето място са страните, които зависят от вноса на сила и храни от Русия и Украйна. Енергията, несъмнено, най-вече от Русия, а храните — както от Русия, по този начин и от Украйна. И това е опустошително за тези от тях с високо равнище на взаимозависимост. Казано доста просто, една война в Украйна значи апетит в Африка. Така че, когато преглеждаме тези линии на взаимозависимост, това, което вършим, е да търсим най-хубавите политически дейности, които могат да бъдат подхванати при разнообразни условия. Позволете ми да ги дефинирам. Първото, което беше значимо преди, а през днешния ден е още по-важно: да се съсредоточим върху най-уязвимите хора, тези, за които по-високите цени на силата и храните ще бъдат опустошителни. Насърчаваме страните да насочат дребното пространство за политики, с което разполагат, към най-уязвимите. Второ, належащо е да се потърсят способи да се планува по-нататъшното развиване на политиките, изключително на паричната политика на централните банки, и по-късно да се направи опит да изпреварите кривата. Какво значи това? Какво значи това? Ако дадена страна има високо ниво на деноминиран в долари дълг, тя би трябвало деликатно да ревизира валутните си несъответствия — да намерения за вероятно ранно препрофилиране на дълга си, а не да чака разтърсване, което да я засегне директно. Много от нашите страни членки сега са по-интензивно свързани с Фонда и мога ясно да заявя, че разполагаме с финансовия потенциал да ги подкрепим. Имаме разполагаем към три четвърти от нашия кредитен потенциал от 1 трилион евро. И второ, интензивно се концентрираме върху съответните политически рекомендации, които би трябвало да дадем на страните, които са изправени пред разнообразни последствия от тази рецесия.
РА: Кристалина, споменахте, че Фондът евентуално ще се стреми да намали вероятностите за развиването на международната стопанска система. Можете ли да ни кажете до каква степен и в по-широк проект знаете какви са по-големите последствия от забавянето на растежа през тази година?
УД: Прогнозите ни за растежа ще бъдат показани в средата на април и тогава ще можем да докладваме по-подробно по какъв начин оценяваме въздействието на тази война върху международната стопанска система. Очакванията ни са, че прогнозата ни от началото на годината, а точно леко намаляване на растежа за 2022 година с половин процентен пункт до 4,4 %, ще се намали още повече, само че въпреки всичко ще остане на позитивна територия. Някои стопански системи, които бързо се възвърнаха от Коронавирус, са в по-силна позиция да посрещнат въздействието на този потрес и вероятността за по-положителен напредък при тях е по-голяма. Съединените щати имат относително мощни фундаментални индикатори. Но тези, които към момента не бяха излезли от рецесията на Коронавирус, които изостанаха още повече, ще бъдат наранени по-силно. Намирам за изключително тревожно това, че наслагването на фактори като разтърсването от войната в комбиниране със слаби стопански системи ще породи възможен риск от криза в тези страни. Въпросът, който е изключително обезпокоителен, е въздействието върху инфлацията. Тя беше висока преди рецесията, а в този момент е още по-висока. Какво значи това? Означава, че ще има влияние върху действителните приходи на хората и това може да се отрази на търсенето. За доста разрастващи се пазари стягането на финансовите условия ще бъде голямо разтърсване.
Това, което желая да кажа през днешния ден, е, че те разполагат с политически ограничения за реакция — използвайте ги в точния момент. Особено загрижена съм за страните с ниски приходи, които са в затруднено състояние с дълга. През 2015 година бяхме обезпокоени, че близо 30 % от страните с ниски приходи са в затруднено състояние във връзка с дълга. А в този момент се намираме в обстановка, в която този % се е удвоил.
В момента близо 60 % от страните да покрай предупредителния оранжев цвят, който отбелязва усложнения в изплащането на дълга. Представете си единствено какво е въздействието върху тези страни на забавянето на международната стопанска система и ускоряването на инфлацията като политическите дейности, вярно подхванати за справяне с инфлацията, само че задушаващи и водещи до противоположен резултат.
РА: По обучение сте икономист по въпросите на околната среда. Какво ще кажете за световния блян към реализиране на нулеви чисти въглеродни излъчвания? Как стимулирате света да си сътрудничи в тази област, откакто не може да си сътрудничи в нещо, което е доста по-ясно дефинирано?
УД: Това е доста настоящ въпрос за всички нас, тъй като климатичната злополука на процедура заплашва съществуването ни и избягването ѝ е в полза на всички. Когато погледнете пандемията, ние призовахме за 50 милиарда, с цел да я превърнем в изгоди за трилиони. Същото е и когато приказваме за климата.
Развитите стопански системи поеха ангажимент за финансиране в размер на 100 милиарда годишно от 2020 година нататък, само че към момента не сме видели тези средства да се материализират. Те би трябвало да отидат в развиващия се свят, с цел да му оказват помощ да се оправи с намаляването на излъчванията и адаптирането към климатичните опасности. Това, което съгласно мен беше и продължава да бъде окуражаващо, е, че частният бранш най-сетне разбра това обръщение. Беше изумително в Глазгоу да видя наличието на финансови министри, централни банкери и представители на частния бранш, финансови институции в мащаб, какъвто не съм виждала на среща за климата досега.
Затова считам, че институциите като МВФ, само че и други, носят голяма отговорност да изложат икономическите причини в интерес на дейностите в региона на климата и да показват доста безапелационно изгодите от тези дейности за всички. Ние правихме това, като предложихме доста елементарна и ясна рамка за това по какъв начин светът може да се сплоти в региона на климата, която изпрати явен ценови сигнал, че излъчванията би трябвало да намалеят. С други думи, приказваме за цената на въглеродните излъчвания. Като икономисти знаем, че когато имаш подобаващ тласък, потребителите и производителите трансформират държанието си. Ние даже поставихме количествена линия. Казахме: през днешния ден тя е към три до четири $ за звук, а до 2030 година би трябвало да бъде 75 $. Навсякъде би трябвало последователно да вървим в тази посока.
Казахме също: нужни са обществени вложения. Трябва безапелационно да вградим намаляването на излъчванията в устойчивостта на климата и да го използваме в мащаб, който в действителност да промени пътищата, само че най-много да отстрани пречките за активизиране на частните вложители.
И на трето място: данни за финансовите институции. Необходимо е оповестението на обвързваните с климата опасности за финансовата непоклатимост да бъде очевидно за лицата, които вземат капиталови решения.
Работим по всички тези фронтове.
И в действителност би трябвало да прибавя още един въпрос, който евентуално е още по-голям в тази среда на високи цени на силата: нуждата да компенсираме губещите. Преходът би трябвало да бъде обективен. Трябва да признаем, че някои печелят, само че други губят от него. И едно заслужено общество, в границите на обособените страни и сред тях, ще ни разреши да преминем през този миг на промяна на доста ниска цена. Притеснявам се не толкоз, че през тази година ще забележим известно нарастване на излъчванията заради потреблението на въглища — на каквито и да е налични енергоносители. Притеснявам се доста повече, че тази година като че ли откъсваме взор от тематиката. Не можем да си го позволим.
Така че главното ми обръщение към аудиторията е, че би трябвало да се научим да се оправяме с повече от една рецесия по едно и също време, тъй като живеем в свят, който е по-податлив на разтърсвания, и ние във Фонда имаме голяма роля в поддържането на способността на нашите 190 страни членки да беседват между тях и да реализират консенсус по големите провокации, пред които е изправен светът.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ