Синко, чакай малко, не сега
Ръцете ми заети бяха денем.
Не можех да играя или да ти почета;
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.
Днес кърпих облеклата и сготвих, след това прахуляк,
ти дотърча с рисунка и със радостен смях
и сподели: “Мамо, виж каква смешка! “
Аз рекох: “Синко, чакай малко, не в този момент “.
Внимавам хубаво да те загъвам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася –
а трябвало е още момент да постоя.
Животът къс е, годините летят и внезапно –
момченцето пораснало е и е към този момент мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни
и не споделя скъпоценните си секрети.
Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна, целувка за нощта –
това са към този момент минали неща.
Ръцете ми, заети непрекъснато,
в този момент притихнали стоят.
Тъй муден, ленив, празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
тези нещица, които искаше ми ти с: „ Мамо, апелирам! “
незнаен създател
източник: Gnezdoto
