Старите моми ~ Атанас ДАЛЧЕВ
Ръцете постепенно се протягат
и пее остарелият чекрък,
през сухите и тънки пръсти
се точат влакна от коприна
като лъчи през сухи клони
във пуста есенна градина:
то старите моми безстрастно
предат, насядали във кръг.
Те не приказват и не питат,
а всички сведени мълчат,
въртят безкрайно колелото
и слушат скръбната му ария,
от сутринта в студени стаи
над остарелия чекрък надвесени,
и ето към този момент по стъклата
догаря най-подир денят.
О, старите моми печални,
които чакат вечерта,
с цел да отдъхнат в сън най-сетне
и почнат на следващия ден освежени!
Те имат тук едно благосъстояние:
то са косите посребрени,
а в техните сърца-саксии
цъфтят цветята на скръбта.
Печалните моми що желаят?
Каква вяра ги зове?
Нима ще би трябвало да загинат,
без насладата да ги споходи?
Ах, старите моми чакат
накрай женихът им да пристигна,
последният младоженец да пристигна
и скъса нишката надве.
1923 година
Картината „ Вградена мома ", художник Румен Статков
Снимка Атанас Далчев ~ photoarhiv-todorslavchev.com
