Кислородът в атмосферата се е появил благодарение и на гъбите
Растително-гъбичните симбиотични системи са ключът към разрешаването на загадката по какъв начин първите наземни екосистеми са трансформирали нашата планета. Ново проучване откри, че гъбите са доставили фосфора за първите растения, нужен им за фотосинтезата, като по този метод са помогнали на растенията да изпълнят с О2 атмосфера на Земята.
Проучването е оповестено в списание Philosophical Transactions B.
Информация, извлечена от вкаменелости, открити в праисторически седиментни скали в Шотландия, демонстрират, че ранните сухоземни растения, които са се развили в атмосферата на палеозоя, мощно наситената с въглероден диоксид са били в забавна симбиоза с някои от античните гъби.
За да виреят, тези едноклетъчни растения са се нуждаели от фосфор, който не е било толкоз елементарно да се получи от околната среда, в случай че нямат корени, които да изсмукват разтвори на соли от почвата, в това число съдържащи фосфор. Но тези растения не са имали корени. Съдейки по фосилите от растенията от девона, палеобиолозите са открили, че растенията от това време са живели в симбиоза с гъби, от които са получавали фосфор в подмяна на обвързван въглерод.
Земната атмосфера по време на появяването на първите фотосинтезиращи растения на сушата е била доста друга от актуалната. В нея е имала доста въглероден диоксид — повече от 1100 ppm (сега концентрацията на CO2 е единствено 400 ppm, а еколозите считат това равнище за опасно). Земните растения последователно основават кислорода в атмосферата, подобаващ за появяването и развиването на животните — в това число и на хората. Но сами растенията не биха могли да се оправят — най-малко първоначално, когато не са имали корени (първите растения сс били едноклетъчни и не са имали корени), с цел да всмукват от почвата разтворените соли на фосфор-съдържащите киселини (а фосфорът е нужен за фотосинтезата).
По вкаменените отпечатъци от девонската флора палеобиолозите са открили, че растенията от това време са живели в симбиоза с гъби. Особено доста гъби са открити във вкаменелости в речните масиви в Шотландия — тези находки са в основата на хипотезата, че гъбите са играли значима роля в палеозойската екосистема.
Палеобиолози от Университета в Лийдс (Великобритания) мерят съмненията в концентрацията на СО2 и кислорода в контейнери с растения и разнообразни типове модерни симбиотични гъбички. След това, въз основата на пробните данни, учените моделират смяната в състава на атмосферата на античната Земя и стигат до извода, че симбиозата на растения и гъби може да е оказала доста въздействие върху образуването на актуалната земна атмосфера.
Проучването е оповестено в списание Philosophical Transactions B.
Информация, извлечена от вкаменелости, открити в праисторически седиментни скали в Шотландия, демонстрират, че ранните сухоземни растения, които са се развили в атмосферата на палеозоя, мощно наситената с въглероден диоксид са били в забавна симбиоза с някои от античните гъби.
За да виреят, тези едноклетъчни растения са се нуждаели от фосфор, който не е било толкоз елементарно да се получи от околната среда, в случай че нямат корени, които да изсмукват разтвори на соли от почвата, в това число съдържащи фосфор. Но тези растения не са имали корени. Съдейки по фосилите от растенията от девона, палеобиолозите са открили, че растенията от това време са живели в симбиоза с гъби, от които са получавали фосфор в подмяна на обвързван въглерод.
Земната атмосфера по време на появяването на първите фотосинтезиращи растения на сушата е била доста друга от актуалната. В нея е имала доста въглероден диоксид — повече от 1100 ppm (сега концентрацията на CO2 е единствено 400 ppm, а еколозите считат това равнище за опасно). Земните растения последователно основават кислорода в атмосферата, подобаващ за появяването и развиването на животните — в това число и на хората. Но сами растенията не биха могли да се оправят — най-малко първоначално, когато не са имали корени (първите растения сс били едноклетъчни и не са имали корени), с цел да всмукват от почвата разтворените соли на фосфор-съдържащите киселини (а фосфорът е нужен за фотосинтезата).
По вкаменените отпечатъци от девонската флора палеобиолозите са открили, че растенията от това време са живели в симбиоза с гъби. Особено доста гъби са открити във вкаменелости в речните масиви в Шотландия — тези находки са в основата на хипотезата, че гъбите са играли значима роля в палеозойската екосистема.
Палеобиолози от Университета в Лийдс (Великобритания) мерят съмненията в концентрацията на СО2 и кислорода в контейнери с растения и разнообразни типове модерни симбиотични гъбички. След това, въз основата на пробните данни, учените моделират смяната в състава на атмосферата на античната Земя и стигат до извода, че симбиозата на растения и гъби може да е оказала доста въздействие върху образуването на актуалната земна атмосфера.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ