Растението левурда (още див чесън) беше дълго време пренебрегвано, но

Растението левурда (още див чесън) беше дълго време подценявано, само че наклонността в последните години е да се обръщаме към естествените блага и като лекарство, освен като храна. Листните зеленчуци –,,,, даже „ плевелът ”, - все неугледни „ треви ”, от ден на ден навлизат е менюто ни и учените като че ли се надпреварват да ги изследват и хвалят какъв брой са потребни.

Такъв е казусът и с левурдата. Латинското име на листното растение е Allium ursinum. Ursus от латински значи мечка и на територията на Европа и Азия точно левурдата е първата храна на кафявите мечки след зимния им сън. Листата им наподобяват тези на момината сълза, по тази причина преди да консумирате, убедете се, че сте набрали точно левурда, а не отровната момина сълза. Ще ги отличите поради лекия мирис на чесън, който се носи от прясно откъснатото листо, а като цъфнат, е невероятно да ги объркате.

През столетията левурдата е била позната като ядлива и военноначалниците са нареждали на бойците да я ядат по време на военните походи като пълноценна, налична храна, която ги защищава от възпаления и стомашно-чревни проблеми на бойното поле. Фермерите също са познавали растението и то е било измежду първата прясна зелена храна за добитъка, когато задачата е била по-богат млеконадой.

Днес тя е чест посетител на гурме кухнята под формата на сос песто или разнородни дипове. Отличава се с лек мирис на чесън, компактен усет и, несъмнено, доста потребни свойства. Бере се в края на март, април, преди растението да цъфне – преди цъфтежа качествата на младата левурда са най-силни.

Като приказваме за супер храни, които са налични за хора с малко средства – левурдата въплъщава изцяло концепцията зад това. Освен че се намира елементарно в горските ливади, тя е лесна за обработка, тъй като не й би трябвало доста, по тази причина пък качествата й в пъти надминават доста супер храни, които познаваме.

Полезни свойства

Полезните свойства на левурдата са в главно три направления, които попадат в едно от най-големите здравни риска през днешния ден:

Противомикробно деяние. Доказано е, че суровите листа на левурдата имат мощно антимикотично, противоглистно деяние и сходно на чесъна, само че надалеч по-щадящо, прочистват целия чревен тракт от патогени, паразити и всевъзможни микроби. Според новите теории на произхода на рака в стомашно-чревния тракт, точно множеството патогени водят до тези заболявания. Тя подтиква отделянето на стомашен сок и работи регулиращо изхожданията.

Антисклеротично деяние – различен огромен камшик за актуалния човек е високото кръвно налягане и инфарктът, проблеми, които засягат все по-млади хора. Левурдата прочиства артериите от шлаките на неприятния холестерол и снижава равнищата му на клетъчно равнище. Регулира сърдечния темп и усъвършенства активността на сърцето. Консумацията му е добра профилактика на застрашени или предразположени към такива проблеми хора.

Пролетна авитаминоза, обща изнемощялост и липса на тонус. Заради скъпия си състав от цялата гама витамини, изключително витамин С и, и микроелементи като желязо, селен, йод и минерали като калций и калий (за сърцето) прясната, в която има левурда ни оказва помощ да не усетим с такава мощ прехода сред сезоните. Повишения витален тонус се усеща, в случай че съчетаваме левурдата с другите листни зеленчуци под формата на богати салати. Днес сме доста по-чувствителни към промяната на сезоните и, откъснати от природата, избираме да даваме пари за хранителни добавки, вместо за прясна храна.



Левурдата е добре да се яде в действителност прясна, директно след набиране, и да престои най-вече два-три дни в хладилника. На оптимално се оползотворяват свойствата й, само че на песто по рецепта на босилековото песто също е доста вкусно. Всяка термична обработка лишава от качествата й.



И по този начин, в някой безоблачен пролетен следобяд, направете си пикник в гората и се въоръжете с ножичка. Освен слънчеви лъчи и ентусиазъм, ще си тръгнете с доза здраве и усет от природата.