Ниска безработица, затихваща инфлация, но и слаб растеж е финансовата прогноза до 2025 г.
Растежът на българската стопанска система ще се забави до 1.8% през гази година, само че през идващите две години Брутният вътрешен продукт ще нараства с по 3.3% годишно, сочи тригодишната прогноза на Министерството на финансите, оповестена през днешния ден.
През 2021 година икономическият напредък беше 7.6 на 100, а през предходната - 3.4%.
Еврозоната, невисок недостиг и опазване на налозите - цели за двете най-големи парламентарни групи
За недостига министерството възнамерява 6.4% от Брутният вътрешен продукт за тази година, в случай че не се пипат налозите, и 5.2% и 4.6% през идващите две. Маастрихските критерии, придържането към които демонстрира готовността на българската стопанска система да се причисли към еврозоната, дефинират дефицитът да е в границите на до 3 на 100.
При 13 на 100 средногодишна инфлация за 2022 година, Министерството на финансите предвижда хармонизираният показател, по който се правят европейските й съпоставения, да се свие до 8.7% през тази и да затихне до 3.8% и 2.8% през идващите две години. Маастрихтският аршин е България да поддържа индикатора по-висок с до 1.5 процентни пункта над осреднената стойност сред трите страни членки с най-ниска инфлация.
На този декор прогнозата за безработицата е тя да не нараства и да остава на рекордно ниското си настоящо равнище от към 4 на 100 - 4.3% през 2023 година, 3.9% за 2024 година и 3.8% за 2025 година
Прогнозата е, че растежът ще бъде подтикван от частното ползване с помощта на растежа на действителния наличен приход, само че ще се забави по отношение на 2022 година в синхрон с по-слабото повишаване на заетостта и на заемите за семействата. Растежът на потреблението на държавното управление също се предвижда да е по-слаб през тази година по отношение на миналата. В същото време вложенията в главен капитал ще набъбнат, подкрепени от обществените вложения. Растежът на износа се чака да се забави значително заради по-слабото външно търсене.
Време за бюджет и недостиг в рамка
През 2024 година растежът на Брутният вътрешен продукт ще се форсира с помощта на отслабването на инфлационния напън и растежа на потреблението на семействата, предвижда Министерството на финансите. Повишението на търсенето ще се отрази позитивно и на частната капиталовата интензивност, а растежът на обществените вложения ще остане висок. Под въздействие на подобряващата се външна среда повишаването на износа на артикули и услуги ще се форсира.
Безработицата ще продължи да понижава, само че без спомагателни стратегии ще е мъчно твърдото ядро безработни да минават към претовареност, е един от изводите в прогнозата. Основен източник за по-нататъшно нарастване на заетостта през идващите години ще е привличането на лица отвън работната мощ назад на пазара на труда, а растежът на стопанската система ще става за сметка на увеличение на продуктивността на към този момент заетите, а не толкоз на нови назначения.
Забавянето на инфлацията ще е с помощта на спада на цените на храните и енергоносителите до края на тази година и на интернационалните цени на суровините през целия планиран интервал. Очакваното нарастване на вътрешното търсене и разноските за труд обаче ще работи в противоположната посока.
Основен риск пред прогнозата Министерството на финансите вижда в несигурната геополитическа обстановка.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
През 2021 година икономическият напредък беше 7.6 на 100, а през предходната - 3.4%.
Еврозоната, невисок недостиг и опазване на налозите - цели за двете най-големи парламентарни групи За недостига министерството възнамерява 6.4% от Брутният вътрешен продукт за тази година, в случай че не се пипат налозите, и 5.2% и 4.6% през идващите две. Маастрихските критерии, придържането към които демонстрира готовността на българската стопанска система да се причисли към еврозоната, дефинират дефицитът да е в границите на до 3 на 100.
При 13 на 100 средногодишна инфлация за 2022 година, Министерството на финансите предвижда хармонизираният показател, по който се правят европейските й съпоставения, да се свие до 8.7% през тази и да затихне до 3.8% и 2.8% през идващите две години. Маастрихтският аршин е България да поддържа индикатора по-висок с до 1.5 процентни пункта над осреднената стойност сред трите страни членки с най-ниска инфлация.
На този декор прогнозата за безработицата е тя да не нараства и да остава на рекордно ниското си настоящо равнище от към 4 на 100 - 4.3% през 2023 година, 3.9% за 2024 година и 3.8% за 2025 година
Прогнозата е, че растежът ще бъде подтикван от частното ползване с помощта на растежа на действителния наличен приход, само че ще се забави по отношение на 2022 година в синхрон с по-слабото повишаване на заетостта и на заемите за семействата. Растежът на потреблението на държавното управление също се предвижда да е по-слаб през тази година по отношение на миналата. В същото време вложенията в главен капитал ще набъбнат, подкрепени от обществените вложения. Растежът на износа се чака да се забави значително заради по-слабото външно търсене.
Време за бюджет и недостиг в рамка През 2024 година растежът на Брутният вътрешен продукт ще се форсира с помощта на отслабването на инфлационния напън и растежа на потреблението на семействата, предвижда Министерството на финансите. Повишението на търсенето ще се отрази позитивно и на частната капиталовата интензивност, а растежът на обществените вложения ще остане висок. Под въздействие на подобряващата се външна среда повишаването на износа на артикули и услуги ще се форсира.
Безработицата ще продължи да понижава, само че без спомагателни стратегии ще е мъчно твърдото ядро безработни да минават към претовареност, е един от изводите в прогнозата. Основен източник за по-нататъшно нарастване на заетостта през идващите години ще е привличането на лица отвън работната мощ назад на пазара на труда, а растежът на стопанската система ще става за сметка на увеличение на продуктивността на към този момент заетите, а не толкоз на нови назначения.
Забавянето на инфлацията ще е с помощта на спада на цените на храните и енергоносителите до края на тази година и на интернационалните цени на суровините през целия планиран интервал. Очакваното нарастване на вътрешното търсене и разноските за труд обаче ще работи в противоположната посока.
Основен риск пред прогнозата Министерството на финансите вижда в несигурната геополитическа обстановка.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ