Без дом, но живи заедно: Историята на едно турско семейство
Расте броят на жертвите от опустошителните земетресения в Турция. Към сегашния миг не са открити двамата български жители, търсени в турските градове Антакия и Искендерун, оповестиха от Министерството на външните работи. Посолство ни в Анкара е отправило искане към Министерството на здравеопазването на Турция за даване на информация за вероятно съществуване на потърпевши български жители, настанени в здравни заведения в страната. Нашите специфични пратеници Юлиян Стоянов и Ирина Иванова са в Пазарджък, където е епицентърът на земетресението. Ето и репортаж на Юлиян Стоянов от тази нощ.
Прах, мраз и неизясненост. Такива са изискванията на хиляди турци, които изгубиха домовете си след опустошителните трусове.
Това семейство за първи път се сблъсква с новата действителност. Вместо в топлината и уюта на дома им, от довечера живеят в палатки.
Само за няколко часа животът на семейство Гооду се прекатурва. Макар и в тежки условия, с типично турско гостолюбие ни посрещнаха във краткотрайния им дом.
Къщата ми, колите ми. Нищо нямам. Аз съм пенсиониран автомонтьор. Приключено е с всичко. Нямам пари. Нямам къща. Ето тук сме в този момент.
Шукляр Гооду
Цялото семейство е тук - лели, чичовци, баби, дядовци и деца. Нямат нищо, само че се радват, че са се измъкнали живи от този призрачен сън.
Това е Бадаръ, брачна половинка на Шуляр. Хвана ме на разположение и ни сподели какви са изискванията в тези лагери.
Одеялата им са от донори, употребяват ги като покрив, с цел да им е топло през нощта. А вътре, въпреки и рисково, палят огньове в опит да се стоплят.
Тези деца са едвам на четири години. Това са единствените думи, които знаят на британски. И знаят единствено една дума на британски.
Атадже тази година е трябвало да приключи учебно заведение. До оня ден преподавала Коран на по-малки деца. Тази вечер желае да съобщи едно известие:
Турция има потребност от помощ.
Атадже
И до момента в който множеството от нас могат да си легнат в личното легло, в личния си дом, на хиляда километра от България хиляди турци са изправени пред доста по-различни условия. Но фамилията е щастливо, тъй като всички са дружно и са живи и здрави.
Прах, мраз и неизясненост. Такива са изискванията на хиляди турци, които изгубиха домовете си след опустошителните трусове.
Това семейство за първи път се сблъсква с новата действителност. Вместо в топлината и уюта на дома им, от довечера живеят в палатки.
Само за няколко часа животът на семейство Гооду се прекатурва. Макар и в тежки условия, с типично турско гостолюбие ни посрещнаха във краткотрайния им дом.
Къщата ми, колите ми. Нищо нямам. Аз съм пенсиониран автомонтьор. Приключено е с всичко. Нямам пари. Нямам къща. Ето тук сме в този момент.
Шукляр Гооду
Цялото семейство е тук - лели, чичовци, баби, дядовци и деца. Нямат нищо, само че се радват, че са се измъкнали живи от този призрачен сън.
Това е Бадаръ, брачна половинка на Шуляр. Хвана ме на разположение и ни сподели какви са изискванията в тези лагери.
Одеялата им са от донори, употребяват ги като покрив, с цел да им е топло през нощта. А вътре, въпреки и рисково, палят огньове в опит да се стоплят.
Тези деца са едвам на четири години. Това са единствените думи, които знаят на британски. И знаят единствено една дума на британски.
Атадже тази година е трябвало да приключи учебно заведение. До оня ден преподавала Коран на по-малки деца. Тази вечер желае да съобщи едно известие:
Турция има потребност от помощ.
Атадже
И до момента в който множеството от нас могат да си легнат в личното легло, в личния си дом, на хиляда километра от България хиляди турци са изправени пред доста по-различни условия. Но фамилията е щастливо, тъй като всички са дружно и са живи и здрави.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ