Важна новина за пенсиите
Ръстът на пенсиите през предходната година изпреварва инфлацията, само че нарастването на приходите от заплати доста изостава от покачването на цените, демонстрират данни на Националния статистически институт.
Средният приход на човек за цялата 2022 година е 9008 лева, което прави по малко над 750 лева на месец. Сумата е много дребна, като се има поради, че междинната заплата за декември доближи 1947 лева Но в случай че в фамилията има деца, безработни или пенсионери, междинният приход на човек понижава доста, даже някой от родителите да получава висока заплата.
Доходите от пенсии образуват 33,7% от парите в домакинските бюджети, демонстрират данните на Национален статистически институт. Оказва се, че всеки трети лев в джоба на българите идва от пенсии. Ако към пенсиите прибавим компенсациите за безработни, добавките за деца и останалите обществени помощи, се оказва че 35,8% от приходите в страната идват от държавната хазна.
За цялата 2022 година приходите от пенсии в фамилните бюджети са нарастнали приблизително с 31,5% по отношение на миналата 2021 година Като махнем средногодишната инфлация за предходната година, се оказва че действително приходите на българите от пенсии са нарастнали с 14 на 100. Съвсем друга е обстановката при приходите от заплати.
" През предходната година те са се нараснали единствено с 10,8%. Това е много по-малко от инфлацията. Което значи, че действително хората на заплата са обеднели вследствие на покачването на цените. С парите от заплати, които влизат в фамилните бюджети, българите могат да купят по-малко артикули и услуги по отношение на година по-рано.
Вместо, като работим, стандартът ни на живот да се усъвършенства, действително работим, а обедняваме. Това е резултат от изпускането от надзор на инфлацията през предходната година, когато цените набъбнаха близо два пъти повече от междинното повишаване за страните от Европейски Съюз.
Заради покачването на цените хората търсят благоприятни условия за спомагателни приходи отвън главната заплата. През предходната година приходите от работа отвън заплатата са се нараснали с 45%. Въпреки това, тези приходи имат доста дребен дял в бюджетите на семействата.
Докато част от българите са принудени да теглят от спестяванията си, с цел да закърпят фамилния бюджет, други натрупат пачки в банките. През предходната година всеки е изтеглил приблизително по 376 лева от спестяванията си.
Това е с 35 повече по отношение на изтеглените пари през миналата година и близо два пъти и половина повече по отношение на 2013 година, демонстрират данните на Национален статистически институт.
Успоредно с това доста нарастват влоговете в банките. През предходната година всеки българин е внесъл на влог в банка приблизително по 651 лева Това е с 22% повече по отношение на миналата година и близо девет пъти повече по отношение на 2013 година
Разбира се това са междинни данни. Някои хора теглят от спестяванията си, а други натрупат още по-големи суми на влог.
Оказва се, че по време на рекордно високата инфлация част от хората са внесли рекордни суми по банковите си сметки, а други се чудят по какъв начин да оцелеят на фона на покачващите се разноски за прехрана на живота.
Заради изоставащия растеж на заплатите по отношение на пенсиите, понижава делът на приходите в фамилните бюджети, който обезпечават трудовите хонорари. Заплатите образуват единствено 53,9% от приходите на българите.
През 2019 година, последната година преди пандемията, заплатите образуваха 56,6% от всички приходи на хората. Но пенсиите започнаха да нарастват по-бързи и надлежно ролята на заплатите за приходите на семействата понижава.
За интервал от 10 години приходите на хората от пенсии са нарастнали близо 2,5 пъти, демонстрират данните на Национален статистически институт. Именно при приходите от пенсии е най-голямото нарастване за подобен дълъг интервал от време.
За цялата 2022 година междинният приход на човек е 9008 лева, което прави малко над 750 лева на месец. За 2013 година междинният приход на човек е 4814 лева, или по малко над 400 лева на месец. За интервал от 10 години нарастването на приходите на българите е 1,9 пъти, пресмятат от Национален статистически институт.
С 1,9 пъти са нарастнали и приходите от заплати. Но нарастването на приходите от пенсии в фамилните бюджети е доста по-голямо от растежа на заплатите.
Като вземем поради инфлацията, действителният растеж на приходите за 10 години е с 46,2%, пресмятат от Национален статистически институт. Това се дължи на положителните за стопанската система години в интервала преди пандемията.
През предходната година инфлацията беше изпусната от надзор, което докара до доста отрицателни за стопанската система процеси - част от хората обедняха, а други завоюваха обилни суми в следствие от покачването на цените.
Повишаването на пенсиите способства за това разликата сред приходите на най-богатите и най-бедните хора в страната да не е още по-голяма. Но за множеството хората на заплата високата инфлация действително понижава приходите им.
Годишната инфлация е 14%, демонстрират данните на Национален статистически институт към края на март. Това е по-малко от рекордните стойности на инфлацията през предходната година.
Но действително няма спад на цените, а множеството артикули и услуги не престават да нарастват. Просто през последните месеци покачването на цените е по-малко в сравнение с през същия интервал на предходната година.
За да преценим какъв е резултатът от инфлацията върху джоба на българите, е по-удачно да забележим каква е инфлацията за целия интервал откогато цените започнаха бързо да нарастват. Цените започнаха внезапно да нарастват още през октомври 2021 година, доста преди войната в Украйна, която единствено задълбочи процеса.
От октомври 2021 година до момента насъбраната инфлация е близо 25 на 100. През есента на 2021 година производители и търговци започнаха да подвигат цените поради повишаването на тока.
Действащото тогава служебно държавно управление, в което участваха Кирил Петков и Асен Василев, забави влизането в действие на ограничения за компенсиране на цените на тока. Започна лавинообразно повишаване на цените, само че тогава хората още не усещаха казуса по джоба си.
Година и половина откакто стартира по-същественото повишаване на цените, недоволството на хората е доста по-голямо и по тази причина едвам през последните месеци от служебното държавно управление оповестиха, че подхващат ограничения за преодоляване на инфлацията.
Част от тези ограничения е към този момент готовият държавен уебсайт, на който хората могат да видят по какъв начин в редица страни от Европейски Съюз с доста по-високи приходи от нашите цените на съществени храни са по-ниски. Реално това не води до понижаване на инфлацията. Въпреки че цените на горивата и на тока към този момент са по-ниски по отношение на предходната година.
Цените на стоките и услугите към този момент се прекомерно високи за джоба на огромна част от българите и те лимитират покупките си. В резултат търговци и производители не могат да подвигат цените, както в края на предходната година.
Хората към този момент знаят, че цените на доста храни у нас са по-скъпи в сравнение с в страни от Западна Европа, за разлика от края на предходната година, когато представители на държавното управление обясняваха, че покачването на цените е изцяло обикновено и инфлацията се дължи на вноса.
Само за март инфлацията е 0,5%, оповестиха от Национален статистически институт. През предишния месец най-голямо е повишаването на застраховката “Гражданска отговорност ", излиза наяве от данните на националната статистика. Само за месец цените на застраховките, свързани с превоза, са нарастнали с 41%.
В резултат цената на “Гражданска отговорност " за автомобил с мощ 100 конски сили, благосъстоятелност на софиянец с над 10 години шофьорски стаж, към този момент е приблизително 295 лева През лятото на предходната година “Гражданска отговорност " за същия автомобил можеше да бъде подписана за 205 лева
От главните храни през март най-вече са нарастнали цените на зрелия лук - с 25,4%, зелето - с 12,7%, сладоледа - с 10,6%, морковите и аленото цвекло - с 10,4%, чушките - със 7,5%, ябълките - с 4,2%, оцета - с 3,8%, бирата - с 3,3%, картофите - с 3,2%, яйцата - с 3,2%, и малотрайните салами - с 2,6%. За година повишаването на месото и месните артикули е с 23,7%, а на млякото, млечните артикули и яйцата - с 34,5%.
Разходите за храна на семействата в България са приблизително 2529 лева на човек за цялата 2022 година, което прави по малко над 210 лева на месец, демонстрират данни на Национален статистически институт. Разходите на храна през предходната година са нарастнали с близо 23% по отношение на миналата година.
В резултат парите за издръжка към този момент образуват над 30% от всички разноски на семействата. Но някои разноски на българите са се нараснали даже повече от парите за храна.
Всеки българин е похарчил приблизително по 614 лева за превоз през предходната година, което съставлява растеж с малко над 27 на 100. Годишните разноски за опазване на здравето на човек от популацията са приблизително 546 лева, демонстрират данните на Национален статистически институт.
Това е с 23,5% повече по отношение на миналата година. За интервал от 10 години разноските на българите за опазване на здравето са нарастнали 2,3 пъти. Според отчети на Европейската комисия, България е една от страните от Европейски Съюз с най-големи доплащания, които вършат хората отвън здравните вноски, с цел да получат медицински услуги.
Въпреки че, в Конституцията на страната е записано, че жителите имат право на здравно обезпечаване, гарантиращо им налична здравна помощ, и на гратис прилагане на здравно обслужване.
През предходната година разноските на всеки човек са нарастнали с 19,1%, демонстрират данните на Национален статистически институт. Това е повече от растежа на приходите през предходната година от 16,9 на 100. Това демонстрира, че действително обедняваме, макар нарастването на пенсиите и на минималната заплата.
Само за вода, ток и отопление българите дават по близо 100 лева на човек на месец. Ако към тези пари прибавим и разноските за обзавеждане и поддържане на дома, се оказва, че единствено за жилището са нужни над 130 лева на човек на месец.
За година разноските за дома нарастват с близо 20%, а за 10 години се усилват два пъти.
Средният приход на човек за цялата 2022 година е 9008 лева, което прави по малко над 750 лева на месец. Сумата е много дребна, като се има поради, че междинната заплата за декември доближи 1947 лева Но в случай че в фамилията има деца, безработни или пенсионери, междинният приход на човек понижава доста, даже някой от родителите да получава висока заплата.
Доходите от пенсии образуват 33,7% от парите в домакинските бюджети, демонстрират данните на Национален статистически институт. Оказва се, че всеки трети лев в джоба на българите идва от пенсии. Ако към пенсиите прибавим компенсациите за безработни, добавките за деца и останалите обществени помощи, се оказва че 35,8% от приходите в страната идват от държавната хазна.
За цялата 2022 година приходите от пенсии в фамилните бюджети са нарастнали приблизително с 31,5% по отношение на миналата 2021 година Като махнем средногодишната инфлация за предходната година, се оказва че действително приходите на българите от пенсии са нарастнали с 14 на 100. Съвсем друга е обстановката при приходите от заплати.
" През предходната година те са се нараснали единствено с 10,8%. Това е много по-малко от инфлацията. Което значи, че действително хората на заплата са обеднели вследствие на покачването на цените. С парите от заплати, които влизат в фамилните бюджети, българите могат да купят по-малко артикули и услуги по отношение на година по-рано.
Вместо, като работим, стандартът ни на живот да се усъвършенства, действително работим, а обедняваме. Това е резултат от изпускането от надзор на инфлацията през предходната година, когато цените набъбнаха близо два пъти повече от междинното повишаване за страните от Европейски Съюз.
Заради покачването на цените хората търсят благоприятни условия за спомагателни приходи отвън главната заплата. През предходната година приходите от работа отвън заплатата са се нараснали с 45%. Въпреки това, тези приходи имат доста дребен дял в бюджетите на семействата.
Докато част от българите са принудени да теглят от спестяванията си, с цел да закърпят фамилния бюджет, други натрупат пачки в банките. През предходната година всеки е изтеглил приблизително по 376 лева от спестяванията си.
Това е с 35 повече по отношение на изтеглените пари през миналата година и близо два пъти и половина повече по отношение на 2013 година, демонстрират данните на Национален статистически институт.
Успоредно с това доста нарастват влоговете в банките. През предходната година всеки българин е внесъл на влог в банка приблизително по 651 лева Това е с 22% повече по отношение на миналата година и близо девет пъти повече по отношение на 2013 година
Разбира се това са междинни данни. Някои хора теглят от спестяванията си, а други натрупат още по-големи суми на влог.
Оказва се, че по време на рекордно високата инфлация част от хората са внесли рекордни суми по банковите си сметки, а други се чудят по какъв начин да оцелеят на фона на покачващите се разноски за прехрана на живота.
Заради изоставащия растеж на заплатите по отношение на пенсиите, понижава делът на приходите в фамилните бюджети, който обезпечават трудовите хонорари. Заплатите образуват единствено 53,9% от приходите на българите.
През 2019 година, последната година преди пандемията, заплатите образуваха 56,6% от всички приходи на хората. Но пенсиите започнаха да нарастват по-бързи и надлежно ролята на заплатите за приходите на семействата понижава.
За интервал от 10 години приходите на хората от пенсии са нарастнали близо 2,5 пъти, демонстрират данните на Национален статистически институт. Именно при приходите от пенсии е най-голямото нарастване за подобен дълъг интервал от време.
За цялата 2022 година междинният приход на човек е 9008 лева, което прави малко над 750 лева на месец. За 2013 година междинният приход на човек е 4814 лева, или по малко над 400 лева на месец. За интервал от 10 години нарастването на приходите на българите е 1,9 пъти, пресмятат от Национален статистически институт.
С 1,9 пъти са нарастнали и приходите от заплати. Но нарастването на приходите от пенсии в фамилните бюджети е доста по-голямо от растежа на заплатите.
Като вземем поради инфлацията, действителният растеж на приходите за 10 години е с 46,2%, пресмятат от Национален статистически институт. Това се дължи на положителните за стопанската система години в интервала преди пандемията.
През предходната година инфлацията беше изпусната от надзор, което докара до доста отрицателни за стопанската система процеси - част от хората обедняха, а други завоюваха обилни суми в следствие от покачването на цените.
Повишаването на пенсиите способства за това разликата сред приходите на най-богатите и най-бедните хора в страната да не е още по-голяма. Но за множеството хората на заплата високата инфлация действително понижава приходите им.
Годишната инфлация е 14%, демонстрират данните на Национален статистически институт към края на март. Това е по-малко от рекордните стойности на инфлацията през предходната година.
Но действително няма спад на цените, а множеството артикули и услуги не престават да нарастват. Просто през последните месеци покачването на цените е по-малко в сравнение с през същия интервал на предходната година.
За да преценим какъв е резултатът от инфлацията върху джоба на българите, е по-удачно да забележим каква е инфлацията за целия интервал откогато цените започнаха бързо да нарастват. Цените започнаха внезапно да нарастват още през октомври 2021 година, доста преди войната в Украйна, която единствено задълбочи процеса.
От октомври 2021 година до момента насъбраната инфлация е близо 25 на 100. През есента на 2021 година производители и търговци започнаха да подвигат цените поради повишаването на тока.
Действащото тогава служебно държавно управление, в което участваха Кирил Петков и Асен Василев, забави влизането в действие на ограничения за компенсиране на цените на тока. Започна лавинообразно повишаване на цените, само че тогава хората още не усещаха казуса по джоба си.
Година и половина откакто стартира по-същественото повишаване на цените, недоволството на хората е доста по-голямо и по тази причина едвам през последните месеци от служебното държавно управление оповестиха, че подхващат ограничения за преодоляване на инфлацията.
Част от тези ограничения е към този момент готовият държавен уебсайт, на който хората могат да видят по какъв начин в редица страни от Европейски Съюз с доста по-високи приходи от нашите цените на съществени храни са по-ниски. Реално това не води до понижаване на инфлацията. Въпреки че цените на горивата и на тока към този момент са по-ниски по отношение на предходната година.
Цените на стоките и услугите към този момент се прекомерно високи за джоба на огромна част от българите и те лимитират покупките си. В резултат търговци и производители не могат да подвигат цените, както в края на предходната година.
Хората към този момент знаят, че цените на доста храни у нас са по-скъпи в сравнение с в страни от Западна Европа, за разлика от края на предходната година, когато представители на държавното управление обясняваха, че покачването на цените е изцяло обикновено и инфлацията се дължи на вноса.
Само за март инфлацията е 0,5%, оповестиха от Национален статистически институт. През предишния месец най-голямо е повишаването на застраховката “Гражданска отговорност ", излиза наяве от данните на националната статистика. Само за месец цените на застраховките, свързани с превоза, са нарастнали с 41%.
В резултат цената на “Гражданска отговорност " за автомобил с мощ 100 конски сили, благосъстоятелност на софиянец с над 10 години шофьорски стаж, към този момент е приблизително 295 лева През лятото на предходната година “Гражданска отговорност " за същия автомобил можеше да бъде подписана за 205 лева
От главните храни през март най-вече са нарастнали цените на зрелия лук - с 25,4%, зелето - с 12,7%, сладоледа - с 10,6%, морковите и аленото цвекло - с 10,4%, чушките - със 7,5%, ябълките - с 4,2%, оцета - с 3,8%, бирата - с 3,3%, картофите - с 3,2%, яйцата - с 3,2%, и малотрайните салами - с 2,6%. За година повишаването на месото и месните артикули е с 23,7%, а на млякото, млечните артикули и яйцата - с 34,5%.
Разходите за храна на семействата в България са приблизително 2529 лева на човек за цялата 2022 година, което прави по малко над 210 лева на месец, демонстрират данни на Национален статистически институт. Разходите на храна през предходната година са нарастнали с близо 23% по отношение на миналата година.
В резултат парите за издръжка към този момент образуват над 30% от всички разноски на семействата. Но някои разноски на българите са се нараснали даже повече от парите за храна.
Всеки българин е похарчил приблизително по 614 лева за превоз през предходната година, което съставлява растеж с малко над 27 на 100. Годишните разноски за опазване на здравето на човек от популацията са приблизително 546 лева, демонстрират данните на Национален статистически институт.
Това е с 23,5% повече по отношение на миналата година. За интервал от 10 години разноските на българите за опазване на здравето са нарастнали 2,3 пъти. Според отчети на Европейската комисия, България е една от страните от Европейски Съюз с най-големи доплащания, които вършат хората отвън здравните вноски, с цел да получат медицински услуги.
Въпреки че, в Конституцията на страната е записано, че жителите имат право на здравно обезпечаване, гарантиращо им налична здравна помощ, и на гратис прилагане на здравно обслужване.
През предходната година разноските на всеки човек са нарастнали с 19,1%, демонстрират данните на Национален статистически институт. Това е повече от растежа на приходите през предходната година от 16,9 на 100. Това демонстрира, че действително обедняваме, макар нарастването на пенсиите и на минималната заплата.
Само за вода, ток и отопление българите дават по близо 100 лева на човек на месец. Ако към тези пари прибавим и разноските за обзавеждане и поддържане на дома, се оказва, че единствено за жилището са нужни над 130 лева на човек на месец.
За година разноските за дома нарастват с близо 20%, а за 10 години се усилват два пъти.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ