Ръст на клиничните пътеки с 30% годишно препоръчват икономисти.Плавен среден

Ръст на клиничните пътеки с 30% годишно предлагат икономисти.

Плавен междинен общ растеж на цените на клиничните пътеки с 30% на годишна база.

Това предлагат икономистите от Експертния клуб за стопанска система и политика (ЕКИП) в своя анализ .

При равни други условия това би се отразило финансово върху бюджета на Националната

здравноосигурителна каса (НЗОК) в размер на 327 млн. лева на годишна база до постигане на „ обективна цена “ през 2027 година

От ЕКИП предлагат политики за повишение събираемостта на здравни вноски от неосигурените

лица. По техни калкулации загубите за бюджета през 2024 година в резултат на несъбрани здравни
вноски ще доближат почти 323 млн. лева
Тази сума се равнява номинално почти на 30% „ заслужено “ нарастване на цените на клиничните пътеки.

„ По данни на Министерство на финансите от 2021 година здравно неосигурените лица в България са 839 600. Това се равнява на недостиг от 203 млн. лева в бюджета на НЗОК.

През последните години се следи плавна наклонност на нарастване на минималната работна заплата, като през 2021 година тя е била 650 лева, а от януари 2024 година е 933 лева

Командното повишаване на минималния застрахователен приход носи със себе си доходи за бюджета на осигурителните сдружения в това число Национален осигурителен институт и НЗОК,

само че не адресира проблемите със събираемостта от лица, които са здравно неосигурени.

Събираемостта се повишава единствено за българските жители, които правят трудова активност “, се показва в разбора

Друга рекомендация е целевото заделяне на средства от акцизи: „ При целево заделяне на едвам 10% от приходите от акцизи за 2023 година биха могли да бъдат пренасочени почти средства в размер на 615 млн. лева, които да се употребяват за съразмерно финансиране на перата за извънболнична, болнична здравна помощ и медикаменти в бюджета на НЗОК “.

Според разбора през 2023 година инфлацията в опазването на здравето отчетливо изпреварва общият растеж на цените. Това е най-ясно очевидно при подиндекса за лекарствените артикули с 9.8% по отношение на 4.4% за лекарските услуги. Т.е. цените на лекарските услуги изостават с малко по отношение на общия растеж на цените през миналата година.

Въпреки това към момента няма задоволителна индексация на цените в опазването на здравето по отношение на общите цени в стопанската система. Изоставането е с 10.6 процентни пункта. От Covid-19 пандемията-насам общият растеж на цените изпреварва доста нарастването на цените в опазването на здравето. Общият растеж на цените за интервала е 30.8% съпоставено с тези в опазването на здравето, които са се повишили с 20.2%.