Божана Апостолова - жената, която отдаде живота си за българската литература
" Рано тази заран майка ми се възнесе в царството на безсмъртните художници и писатели, които осветяваха пътя ѝ приживе.
Ще я виждам всеки ден в усмивката на щерка си. И в думите на поетите, които избави от мълчание. "
Прочетете още
Тези думи написа издателят и народен представител Манол Пейков и провокира реакции на горест измежду пишещата общественост, тъй като Божана направи доста за българската литература. Откри за читателската публика доста създатели, измежду които Георги Господинов, Милен Русков и доста други, продължи с просветителска непримиримост да обръща погледа на българите към творчеството на огромни писатели като Вера Мутафчиева, Стефан Цанев, Екатерина Йосифова, Здравка Евтимова.
Използваше всяка своя обществена изява, с цел да приказва за благосъстоянието на книгите, за гения на българските създатели, за значимата роля на литературата в спасяването на българския дух.
Тя не просто издаваше, само че беше и индивидът с голяма сила и воля да им дава поле за изява. Именно с тази цел се роди и фестивалът " Пловдив чете ", на който четец и създател имат опцията да си приказват и да се чуят.
" Не бива да разрешаваме българите да бъдат превръщани в прислужници, в плебеи. Тази вътрешна унилост ме накара да се впусна в организацията на " Пловдив чете ". В началото го правехме с сътрудниците, само че те се отхвърлиха, тъй като би трябвало солидна финансова поддръжка. Прави са. Аз обаче съм дебелоглав. И без това от доста години си давам парите, с цел да основа новото потомство писатели. И, популярност богу, съумях. Защото го върша с обич ", споделяше приживе огромната пловдивчанка.
И в действителност съумя. Беше чепата, постоянно предизвикваше, само че в никакъв случай не оставаше незабелязана, скрита. Неслучайно през днешния ден в обществените медии десетки хора на изкуството споделиха тъгата си.
Поклон!
Захари Карабашлиев, публицист:
Разбирам, че тази заран е умряла Божана Апостолова - стихотворец, издател, филантроп на българската просвета. Няма задоволително мощни думи да изразят голямата роля на тази дребничка (на ръст) жена за актуалната ни литература. Поетите, на които е подала ръка, писателите, които ценеше и издаваше в " Жанет 45 ", изобщо българските създатели, подкрепени, издадени и издигнати от нея... Тя първа разпозна значимостта да се издават български създатели тогава (само допреди 20-ина години), когато тук се четяха само чуждоезични. Аз не бях създател в нейното издателство, само че нейната любов към хубавата книга не познаваше колегиална злоба, съображения, граници... Тя беше по-голяма от дреболиите на деня. От най-първият ни диалог (в деня на погребението на Вера Мутафчиева, помня ясно) до последния говореше с мен като да сме се познавали с десетилетия - без грам двуличие. Не са доста хората, от които можеш да научиш каквото и да е през днешния ден в това изключително време. От нея аз научих 2-3 доста елементарни неща. Повече от задоволително са. Благодаря, Божана и на добър час! Оставаш високо!
Съболезнования на най-близките й!
Толкова обичаше поезията, помнеше безчет непознати стихове наизуст, рецитираше ги така като че ли сега извират от сърцето й!
И като че ли неслучайно си е отишла навръх днешния ден.
Георги Господинов, публицист:
Божана си е отишла… Научих го рано сутринта и още се пробвам да осъзная. Загубихме жив, в действителност жив и великодушен човек. Дължим й доста! Благодаря за всичко, за всички тези 25 години! Без нея нямаше да е същото в тази литература. И няма да е същото.
Светлозар Желев, публицист:
Божана Апостолова се пресели в небесното царство на думите и душите. Всичко, което тя направи за българската литература ще остане като монумент за величието, силата, задачата и отдадеността на индивида, направил най-вече, с цел да има българска литература през последните 30 години. Мога да приказвам доста за нея, само че ще преглътна думите и тъгата ми за голямата загуба. Почивай в мир, Божана. Светъл път.
Ще посветим второто издание на Черноморския интернационален книжовен фестивал в Бургас на Божана Апостолова. Поклон. Съболезнования за Манол, Божана и Яна, на всички от фамилията на Жанет 45, и на стотиците създатели, на които тя даде светлина и опция по пътя на книгите.
Тя беше фар.
Мария Капон, държавник:
“Животът е даден на човек, с цел да го превъзмогва и да твори ” -философията на Божана!
Божана ме научи по какъв начин да трансформира любовта си към изобразителното изкуство в колекционерство, като в основата би трябвало да слагам поддръжката към млади създатели и да откривам гении, за себе си…и не знам дали съумях да и благодаря, както тя би го харесала!
Леко строг, безапелационна, изпълнена с порив ме изкомандваше да помогнем на следващия млад гений, до момента в който е студент в Рим или някъде по света и у нас…и да закупим няколко работи, когато е във ваканцията си в България… или единствено тъй като има потребност за квартира и бои. Ето по този начин ме научи, срещна ме се редица (днес всички са доказани) художници…, по “заповед на щуката ” се тръгваше за Кюстендил или Сливен…, несъмнено си го представяте вече…, сложна, дълбока!
Беше астрален близнак на майка ми, родена в деня на успеха и деня на Европа.
Бог да я елементарни!
Александър Секулов, публицист:
Божана Апостолова укрепи темела на българската литература. Пренесе я към по-добри години, обезпечи й път. Поклон и ярък път из звездите! Господ да упокои душата й!
Екатерина Костова, публицист:
Хора като Божана не си отиват. Просто няма да са измежду нас. Но ще чуваме гласа й и ще виждаме появяването й - бурно като страстите, които разпалваше. Имах щастието да й кажа това, за което не съм съгласна с нея, и това, за което я оценявам, персонално. И няма да не помни рошавите палачинки, с които ме черпеше там, в павилиона в дома й, където съм й гостувала. Оставаме свързани и поради стиховете ми в книгата " ОБРАТ-но в себе си ", която по този начин хареса...
Ина Иванова, публицист:
Светло небе за Божана Апостолова! Божана, която с работата си като издател и човек на думите, с изборите и силата си, с хъса и художествения си усет оставя незаличима диря в литературата ни. Която подкрепя скрито и очевидно създатели и художници. Която помни стотици български стихотворения наизуст или отбива колата си, с цел да запише свое.
С почит и наслада, че те познавах, Божана. Ще ни липсваш!
Росен Карамфилов, публицист:
Божана Апостолова е тръгнала към небето. Има хора, за които не можеш да повярваш, че е допустимо да си отидат. Тя беше подобен човек. В главата ми кънти дълбокия ѝ пресипнал глас. Мечтая да го чуя още веднъж. Благодарение на тази дама аз съм създател. Благодарение на тази дама аз проходих по коридорите на духовността. Само пред нея бих се поклонил. Сега го върша пред паметта ѝ. Колене. Първият ми разказ, публикуван от нея. Колене, с които коленичиш, когато ти се плаче. Плаче ми се, Божана. Българската литература остана без майка.
Стойо Вартоломеев, издател:
Още едно издателство осиротя. След гибелта на нашия издателски шеф Вальо Георгиев си отиде и Божана Апостолова. Тихо и безмълвно, назад на бурния живот. Заедно създавахме нашите издателства при започване на 90-те години. Заедно учредихме литературния фестивал „ Пловдив чете “ и тя пое кръста да го прави към този момент повече от 20 години. Беше великодушна и дружелюбна и доста хора ще я помнят и загатват за добрините й. На нас тя даде доверието си и „ Хермес “ отпечата в 5 тома цялото й творчество.
Стефан Тафров, посланик:
Напусна ни Божана Апостолова, една ярка персона, оставила дълбока диря в българската словесност. Издателство " Жанет45 ", което тя основа, се трансформира в дом на най-стойностните български писатели. Издателското й дело се продължава от сина й Манол Пейков. Моите най-искрени съболезнования, Маноле, прегръщам те! Дълбок реверанс!
Екипът на издателство " Сиела " :
С горест научихме, че през днешния ден си е отишла Божана Апостолова – стихотворец, издател, филантроп и дълготраен труженик за българската литература и просвета. Божана беше съидейник на всеки, за който книгата има значение. С неизменност и безрезервност тя създаваше пространства за българския създател, за поезията, за смисленото слово.
В един дребен и постоянно провокационен хартиен пазар като нашия, Божана беше повече от издател – тя беше подстрекател на културна смяна. Делото ѝ остава като част от актуалната ни литературна памет.
С послания за незабрава с поетесата се простиха и писателите Йордан Велчев, Красимир Димовски, Силвия Чолева, Крум Филипов, Станислава Станоева, публицистите Георги Тошев, Зелма Алмалех и Антоанета Бачурова и доста други.
Ще я виждам всеки ден в усмивката на щерка си. И в думите на поетите, които избави от мълчание. "
Прочетете още
Тези думи написа издателят и народен представител Манол Пейков и провокира реакции на горест измежду пишещата общественост, тъй като Божана направи доста за българската литература. Откри за читателската публика доста създатели, измежду които Георги Господинов, Милен Русков и доста други, продължи с просветителска непримиримост да обръща погледа на българите към творчеството на огромни писатели като Вера Мутафчиева, Стефан Цанев, Екатерина Йосифова, Здравка Евтимова.
Използваше всяка своя обществена изява, с цел да приказва за благосъстоянието на книгите, за гения на българските създатели, за значимата роля на литературата в спасяването на българския дух.
Тя не просто издаваше, само че беше и индивидът с голяма сила и воля да им дава поле за изява. Именно с тази цел се роди и фестивалът " Пловдив чете ", на който четец и създател имат опцията да си приказват и да се чуят.
" Не бива да разрешаваме българите да бъдат превръщани в прислужници, в плебеи. Тази вътрешна унилост ме накара да се впусна в организацията на " Пловдив чете ". В началото го правехме с сътрудниците, само че те се отхвърлиха, тъй като би трябвало солидна финансова поддръжка. Прави са. Аз обаче съм дебелоглав. И без това от доста години си давам парите, с цел да основа новото потомство писатели. И, популярност богу, съумях. Защото го върша с обич ", споделяше приживе огромната пловдивчанка.
И в действителност съумя. Беше чепата, постоянно предизвикваше, само че в никакъв случай не оставаше незабелязана, скрита. Неслучайно през днешния ден в обществените медии десетки хора на изкуството споделиха тъгата си.
Поклон!
Захари Карабашлиев, публицист:
Разбирам, че тази заран е умряла Божана Апостолова - стихотворец, издател, филантроп на българската просвета. Няма задоволително мощни думи да изразят голямата роля на тази дребничка (на ръст) жена за актуалната ни литература. Поетите, на които е подала ръка, писателите, които ценеше и издаваше в " Жанет 45 ", изобщо българските създатели, подкрепени, издадени и издигнати от нея... Тя първа разпозна значимостта да се издават български създатели тогава (само допреди 20-ина години), когато тук се четяха само чуждоезични. Аз не бях създател в нейното издателство, само че нейната любов към хубавата книга не познаваше колегиална злоба, съображения, граници... Тя беше по-голяма от дреболиите на деня. От най-първият ни диалог (в деня на погребението на Вера Мутафчиева, помня ясно) до последния говореше с мен като да сме се познавали с десетилетия - без грам двуличие. Не са доста хората, от които можеш да научиш каквото и да е през днешния ден в това изключително време. От нея аз научих 2-3 доста елементарни неща. Повече от задоволително са. Благодаря, Божана и на добър час! Оставаш високо!
Съболезнования на най-близките й!
Толкова обичаше поезията, помнеше безчет непознати стихове наизуст, рецитираше ги така като че ли сега извират от сърцето й!
И като че ли неслучайно си е отишла навръх днешния ден.
Георги Господинов, публицист:
Божана си е отишла… Научих го рано сутринта и още се пробвам да осъзная. Загубихме жив, в действителност жив и великодушен човек. Дължим й доста! Благодаря за всичко, за всички тези 25 години! Без нея нямаше да е същото в тази литература. И няма да е същото.
Светлозар Желев, публицист:
Божана Апостолова се пресели в небесното царство на думите и душите. Всичко, което тя направи за българската литература ще остане като монумент за величието, силата, задачата и отдадеността на индивида, направил най-вече, с цел да има българска литература през последните 30 години. Мога да приказвам доста за нея, само че ще преглътна думите и тъгата ми за голямата загуба. Почивай в мир, Божана. Светъл път.
Ще посветим второто издание на Черноморския интернационален книжовен фестивал в Бургас на Божана Апостолова. Поклон. Съболезнования за Манол, Божана и Яна, на всички от фамилията на Жанет 45, и на стотиците създатели, на които тя даде светлина и опция по пътя на книгите.
Тя беше фар.
Мария Капон, държавник:
“Животът е даден на човек, с цел да го превъзмогва и да твори ” -философията на Божана!
Божана ме научи по какъв начин да трансформира любовта си към изобразителното изкуство в колекционерство, като в основата би трябвало да слагам поддръжката към млади създатели и да откривам гении, за себе си…и не знам дали съумях да и благодаря, както тя би го харесала!
Леко строг, безапелационна, изпълнена с порив ме изкомандваше да помогнем на следващия млад гений, до момента в който е студент в Рим или някъде по света и у нас…и да закупим няколко работи, когато е във ваканцията си в България… или единствено тъй като има потребност за квартира и бои. Ето по този начин ме научи, срещна ме се редица (днес всички са доказани) художници…, по “заповед на щуката ” се тръгваше за Кюстендил или Сливен…, несъмнено си го представяте вече…, сложна, дълбока!
Беше астрален близнак на майка ми, родена в деня на успеха и деня на Европа.
Бог да я елементарни!
Александър Секулов, публицист:
Божана Апостолова укрепи темела на българската литература. Пренесе я към по-добри години, обезпечи й път. Поклон и ярък път из звездите! Господ да упокои душата й!
Екатерина Костова, публицист:
Хора като Божана не си отиват. Просто няма да са измежду нас. Но ще чуваме гласа й и ще виждаме появяването й - бурно като страстите, които разпалваше. Имах щастието да й кажа това, за което не съм съгласна с нея, и това, за което я оценявам, персонално. И няма да не помни рошавите палачинки, с които ме черпеше там, в павилиона в дома й, където съм й гостувала. Оставаме свързани и поради стиховете ми в книгата " ОБРАТ-но в себе си ", която по този начин хареса...
Ина Иванова, публицист:
Светло небе за Божана Апостолова! Божана, която с работата си като издател и човек на думите, с изборите и силата си, с хъса и художествения си усет оставя незаличима диря в литературата ни. Която подкрепя скрито и очевидно създатели и художници. Която помни стотици български стихотворения наизуст или отбива колата си, с цел да запише свое.
С почит и наслада, че те познавах, Божана. Ще ни липсваш!
Росен Карамфилов, публицист:
Божана Апостолова е тръгнала към небето. Има хора, за които не можеш да повярваш, че е допустимо да си отидат. Тя беше подобен човек. В главата ми кънти дълбокия ѝ пресипнал глас. Мечтая да го чуя още веднъж. Благодарение на тази дама аз съм създател. Благодарение на тази дама аз проходих по коридорите на духовността. Само пред нея бих се поклонил. Сега го върша пред паметта ѝ. Колене. Първият ми разказ, публикуван от нея. Колене, с които коленичиш, когато ти се плаче. Плаче ми се, Божана. Българската литература остана без майка.
Стойо Вартоломеев, издател:
Още едно издателство осиротя. След гибелта на нашия издателски шеф Вальо Георгиев си отиде и Божана Апостолова. Тихо и безмълвно, назад на бурния живот. Заедно създавахме нашите издателства при започване на 90-те години. Заедно учредихме литературния фестивал „ Пловдив чете “ и тя пое кръста да го прави към този момент повече от 20 години. Беше великодушна и дружелюбна и доста хора ще я помнят и загатват за добрините й. На нас тя даде доверието си и „ Хермес “ отпечата в 5 тома цялото й творчество.
Стефан Тафров, посланик:
Напусна ни Божана Апостолова, една ярка персона, оставила дълбока диря в българската словесност. Издателство " Жанет45 ", което тя основа, се трансформира в дом на най-стойностните български писатели. Издателското й дело се продължава от сина й Манол Пейков. Моите най-искрени съболезнования, Маноле, прегръщам те! Дълбок реверанс!
Екипът на издателство " Сиела " :
С горест научихме, че през днешния ден си е отишла Божана Апостолова – стихотворец, издател, филантроп и дълготраен труженик за българската литература и просвета. Божана беше съидейник на всеки, за който книгата има значение. С неизменност и безрезервност тя създаваше пространства за българския създател, за поезията, за смисленото слово.
В един дребен и постоянно провокационен хартиен пазар като нашия, Божана беше повече от издател – тя беше подстрекател на културна смяна. Делото ѝ остава като част от актуалната ни литературна памет.
С послания за незабрава с поетесата се простиха и писателите Йордан Велчев, Красимир Димовски, Силвия Чолева, Крум Филипов, Станислава Станоева, публицистите Георги Тошев, Зелма Алмалех и Антоанета Бачурова и доста други.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ