Рано сутринта на 19 март десетки въоръжени полицейски служители се

Рано сутринта на 19 март десетки въоръжени полицейски чиновници се появиха на вратата ми със заповед за арест. Сцената приличаше на залавянето на терорист, не на определения кмет на Истанбул, най-големия град на Турция, написа задържаният и отхвърлен кмет на града Екрем Имамоглу в публикация, написана в пандиза в Силиври и оповестена в „ Ню Йорк Таймс “. Този ход – четири дни преди моята партия, Народнорепубликанската, да организира първоначални избори за идната президентска конкуренция – беше трагичен, само че надали непредвиден. Той пристигна след месеци на нарастващ юридически тормоз против мен, който доближи връхна точка с неочакваната анулация на университетската ми тапия 31 години, откакто приключих образованието си. Изглежда управляващите считат, че това ще ме дисквалифицира от конкуренцията, тъй като конституцията изисква президентът да има висше обучение.

Съзнавайки, че не може да ме победи пред урните, президентът Реджеп Тайип Ердоган прибягна към други средства: ареста на своя главен политически конкурент по обвинявания в корупция, подкупи, управление на незаконна мрежа и помагачество за противозаконната Кюрдска работническа партия (ПКК), без значение че обвиняванията не са подкрепени с достоверни доказателства. Аз бях отхвърлен от поста, на който бях определен, по финансови обвинявания.

В продължение на години господин Ердоган подкопаваше демократичния надзор и баланс – заглушаваше медиите, заменяше определени кметове с бюрократи, маргинализираше Народното събрание, контролираше правораздаването и манипулираше изборите. Масовите арести на стачкуващи и публицисти през последните месеци изпратиха смразяващо обръщение: никой не е в сигурност. Гласове могат да бъдат анулирани, а свободи – отнети във всеки един миг. При господин Ердоган републиката се трансформира в република на страха.

Това е освен това от мудна ерозия на демокрацията. Това е съзнателно разрушение на институционалните основи на нашата република. Моят арест отбелязва нов стадий в пропадането на Турция към авторитаризъм и приложимост на случайна власт. Една страна с дълга демократична традиция в този момент е изправена пред сериозен риск да доближи точка, от която няма връщане обратно.

Репресиите не се ограничиха с мен. В огромна интервенция, учредена на обвинявания, които не са нищо повече от колекция от изказвания на анонимни очевидци, полицията арестува съвсем 100 души, в това число висши общински чиновници и предприемачи. Арестите бяха предшествани от акции за дезинформация и очерняне в проправителствените медии.

И въпреки всичко народът на Турция отговори със опозиция. Въпреки възбраната за митинги и блокадите на основни входни артерии в градовете, стотици хиляди жители от Истанбул до североизточния град Ризе, обичайната цитадела на Ердоган, излязоха на улиците. В рамките на часове и в дните след ареста ми хора от всички възрасти и генезис се причислиха към моята партия. Пред общинската администрация на Истанбул хора организираха бдения макар все по-суровите ограничения и арестите.

Независимо от репресиите Народнорепубликанската партия сполучливо организира своите първоначални президентски избори в неделя. Избирателните описи на партията демонстрираха, че 15 милиона души, измежду които 1,7 милиона регистрирани партийни членове, дадоха гласа си за мен като президентски претендент на партията.

От избора ми за кмет през 2019 година аз бях изправен пред съвсем 100 следствия и десетки правосъдни каузи. От неубедителни до неуместни, всяко от обвиняванията беше част от по-широки старания да бъда отпаднал, да ми бъде попречено да послужвам на хората, които ме избраха, да бъда отхвърлен от поста и отстранен като противник на господин Ердоган.

Вече съм се кандидатирал против претенденти, подкрепяни от господин Ердоган, три пъти – два пъти на локални избори в Истанбул и един път предходната година – когато той персонално агитираше против мен. И завоювах всякога. Сега, некадърен да ме победи на избори, той употребява контрола си над правосъдната система, с цел да в профил от пътя си един противник, който – съгласно последните изследвания – може да завоюва, в случай че изборите бяха извършени през днешния ден.

Защо толкоз доста хора излизат на улиците в най-големите демонстрации след митингите за парка Гези през 2013 година?

В изискванията на засилваща се неправда и затруднена стопанска система, публичното неодобрение в Турция е достигнало до точката на шупване. Хората приказват намерено и се сплотяват към мен – претендент, който дава обещание включване, правдивост и вяра за по-добро бъдеще. Те няма да бъдат накарани за замлъкнат. Но обществото също по този начин вижда ареста ми като опит Турция да бъде тласната още по-далеч по пътя на авторитаризма.

Дори в изискванията на репресии знаците на взаимност устояват. Социалдемократически водачи и кметове в цяла Турция и оттатък нея, от Амстердам до Загреб, показаха своята поддръжка с кураж и праволинейност след ареста ми. Гражданското общество също не се разколеба. Но (какво можем да кажем за) централните държавни управления по света? Тяхното безмълвие е оглушително. Вашингтон единствено изрази „ безпокойствие от скорошните арести и митинги “ в Турция. С малко изключения европейските водачи не излязоха със мощен отговор.

Това, което се случва в Турция и доста други елементи на света демонстрира, че демокрацията, върховенството на закона и главните свободи не могат да оцелеят в безмълвие, нито да бъдат жертвани за дипломатическо улеснение, маскирано като „ Реалполитик “.

Не може да се отхвърли, че скорошните събития – войната на Русия в Украйна, свалянето на режима на Асад в нашата съседка Сирия и опустошението в Газа – ускориха стратегическото значение на Турция, не на последно място предвид на решаващия ѝ потенциал да помогне за европейската сигурност. Въпреки това геополитиката не би трябвало да ни заслепява за ерозията на полезностите, изключително за нарушаванията на човешките права. В противоположен случай ние легитимираме тези, които унищожават камък по камък световния ред, учреден на правила.

Оцеляването на демокрацията в Турция е от решаващо значение освен за нейния народ, само че и за бъдещето на демокрацията по света. Епохата на безконтролните мощни фигури изисква тези, които имат вяра в демокрацията, да бъдат също толкоз гласовити, настоятелни и непоколебими, колкото и техните съперници. Съдбата на демокрацията зависи от смелостта на студенти, служащи, други жители, синдикати и определени чиновници – тези, които отхвърлят да замълчат, когато институциите се разпадат. Вярвам в хората в Турция и оттатък нея, които се борят за правдивост и народна власт.

Превод от британски: Петър Къдрев, Българска телеграфна агенция