"Rampage: Унищожителите" е адаптация на популярна аркадна видеоигра от 80-те

...
"Rampage: Унищожителите" е адаптация на популярна аркадна видеоигра от 80-те
Коментари Харесай

Дуейн Джонсън спасява света и Rampage: Унищожителите

"Rampage: Унищожителите " е акомодация на известна аркадна видеоигра от 80-те години на предишния век – и в случай че задачата на основателите е била разговорът във кино лентата също да звучи, като че ли героите излизат от 80-те, то те са я постигнали. Най-новият филм със суперзвездата Дуейн Джонсън е ни повече, ни по-малко от голяма доза мачо забавление в киносалона с грандиозни специфични резултати.

Какво слуша Скалата по време на подготовка

Прекрасните девойки в фамилията на Скалата

Лентата като че ли комбинира всички мачистки клишета в историята на киното.

Джонсън постанова своето алфа наличие още от първата си сцена и останалата част от кино лентата на процедура съставлява серия от сполучливи негови опити да го резервира – първо, в компанията на работния си екип, по-късно - лице в лице с Джефри Дийн Морган, и за край - в битки с 40-метров вълк и 60-метров крокодил.

Главната роля е не просто написана за екшън воин – в амплоато на приматолог и някогашен боен Джейсън Стейтъм би изглеждал смешно, а Вин Дизел би ни приспал на петата минута с монотонния си глас. На собствен ред сериозен артист от калибъра на Хю Джакман или Майкъл Фасбендър би изглеждал също толкоз не на място поради репутацията си и извънекранния си имидж.

Не, ролята е написана съответно за индивида, който познаваме като "Скалата ", и той балансира умишления комизъм, сериозността и хиперболизираните екшън подвизи на своя воин по метод, който малко на брой екшън икони в историята на жанра са овладели. Ако до момента Дуейн Джонсън е надничал през вратата на пантеона на Арнолд Шварценегер и Силвестър Сталоун, в този момент към този момент там му издигат скулптура.

Историята зад "Rampage: Унищожителите " е искрено нелепа и леко смехотворна –

пробна биоформула кара животни да пораснат с изключителна скорост и ги прави десетократно по-агресивни, в сравнение с другояче са. В сходна неуместна сюжетна конюнктура основният воин би трябвало да бъде самобитна котва за фена.

Той би трябвало по едно и също време да бъде задоволително остроумен и занимателен, с цел да не е в дисонанс с генералния звук на действието, само че и да третира протичащото се на екрана с задоволително желязна съвестност, с цел да не трансформира екшън кино лентата в комедия от пародийния тип. Зрителят би трябвало по едно и също време да се разпознава с него, само че и да резервира отдалеченост, бидейки наясно, че не може да извърши неговите подвизи.

Точно по тези параграфи основната роля в "Rampage: Унищожителите " експлоатира всички мощни страни на Дуейн Джонсън като екшън воин – извънземната му физика смайва, до момента в който звездният му сексапил омайва; редките му шеговити намеци попадат в задачата, без да понижават резултата от трагичните мачо изречения от рода на "Да вървим да спасим света! " или "Не се закачай с приятелите ми, ко**ле! ", които се явяват като самобитни тестостеронни кулминационни точки на екшън сцените.

Джонсън може да прави всичко това – и в действителност е кадърен и на доста повече, само че това е тематика за напълно обособена публикация. След като един път е разкрил своя крайъгълен камък в лицето на напълно изиграния си основен воин, "Rampage: Унищожителите " умерено се впуска в дебрите на своя род, заливайки феновете с тонове безмозъчно, само че и изцяло безобидно развлечение.

Огромни животни прелитат през огромния екран с плач на уста, до момента в който подмятат коли или събарят небостъргачи; претекстът им да излязат от естествената си среда и да се озоват посред Чикаго са дейностите на смехотворно глупавите антагонисти, които ги привикват посредством конфиденциален нискочестотен радиосигнал. Поддържащите персонажи на собствен ред са ходещо факсимиле до ходещо факсимиле, измежду които само Джефри Дийн Морган изпъква с муден каубойски акцент и саркастично държание.

Това, което отделя "Rampage: Унищожителите " от несравнимо по-лоши и също толкоз зрелищни филми като тези от поредицата "Трансформърс ", е неналичието на обидни стандарти от расистки или сексистки темперамент. Лентата в действителност се опира на изрично позитивно обръщение в своето ядро, а точно да се почита природата и нейните естествени жители.

Разбира се, то е съвсем задушено от титаничните битки, прелитащите хеликоптери и изтребители, изстреляните снаряди и мускулите на основния воин, само че е значимо, че въпреки всичко е там и че то е водещият претекст за всичките блясъци и гръмотрясъци на екрана, а не война сред говорещи роботи или пък сред вампири и върколаци.

Общото критическо мнение значително се покрива с това, изразено от мен самия в това ревю – лентата има тъкмо разполовяващите 50% утвърждение в Rotten Tomatoes. "Rampage: Унищожителите " не може да се отхвърли напълно, само че и не може да се предложи на никого отвън киноманите от мъжки пол, които търсят леко и безобидно развлечение в киносалона дружно с най-хубавите си другари. Те сигурно ще го открият в най-новия филм със Скалата.

За още любопитно наличие от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
Източник: vesti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР