Рамон Перес Маура е сред най-известните испански журналисти и автор

Рамон Перес Маура е измежду най-известните испански публицисти и създател на политическата биография на Симеон Сакскобургготски „ Възможният цар “. „ Телеграф “ беседва извънредно с него в Мадрид, в редакцията на вестник „ Ел Дебате “, където той работи от 2021 година, откакто напуща вестник АВС поради противоречие с публицистичната политика.

Господин Перес Маура, вие сте един от най-големите другари на цар Симеон. Как се роди концепцията да напишете политическата му биография?

Не одобрявам определението, че съм негов огромен другар. Той е цар и самичък избира кой му е другар. Идеята се появи, когато ръководех интернационалната секция на АВС. По това време към този момент имах дълго другарство с княз Кубрат – приключили сме един университет. Запознах се със Симеон през 1989 година, когато обстановката в България започваше да се трансформира. Следях го досега, в който завоюва парламентарните избори. Историята му ме впечатли и желаех да я опиша. Имах доста документи, събрани от 1989 до 2001 година, и написах книгата за месец и половина. Тя излезе през 2001 година

Какво ви впечатли най-силно при първата ви среща през 1989 година?

Симеон е измежду най-големите политически персони и мислители, които съм срещал. Това, което направи, не се е случвало в никакъв случай: когато му споделиха, че няма да бъде нито цар, нито президент, той реши да се върне като министър-председател. Организира придвижването си за броени месеци и завоюва. Това не се реализира от хора, които градят, а не разрушават. Той искаше да отгърне идващия стадий за България, стартират от президента Стоянов и персони от това време.

 Как бихте го описали?

 Изключително трудолюбив, с политическа визия и чувство от кое място идват проблемите. Има мощна дарба да слуша. Приемаше поток от хора, които нямаха принос към политическите му планове, само че смяташе това за собствен дълг. Постепенно стартира да „ разресва “ и откри хората за придвижването си.

Как го виждате през днешния ден, след излизането му от дейната политика?

Той остава годен аршин в родината си. Показал е любовта към България и направи музей на династията. Фактор е, който не желае да разрушава и не атакува никого.

Наследникът Борис все по-често идва у нас. Инициатива на самия него ли е това или предпочитание на Симеон?

 Борис е правоприемник на купата и отпред на линията на заместничество. Няма да бъде цар, само че ще управлява династията. Това изисква отговорност. Въпросът е дали в миналото ще желае да живее непрекъснато в България. Ако не живее там, няма по какъв начин да поддържа връзката по този начин, както го прави Симеон.

За какво говорите със Симеон, когато се видите?

Наскоро бяхме дружно на 60-ия рожден ден на Кубрат. Говорихме главно за испанската политика, тъй като всички сме загрижени за обстановката тук.

Как мина празненството?

Много добре. Съпругата му го беше провела като изненада. Бяхме 25–30 души – братята му Кирил и Константин, родителите му и другари. Не може да се направи изненада с доста хора. А и Кубрат въобще не се досети.

В Мадрид ли беше?

 Да. Той се върна от работа към 7:30–8 вечерта и завари всичко квалифицирано. Беше доста удовлетворен.

Заглавието „ Възможният цар “ провокира огромен интерес. Защо го избрахте?

 То има два смисъла. Че Симеон може да бъде цар, само че и че цар може да бъде министър-председател. Смятам, че работата му като министър председател беше превъзходна. Направи България член на НАТО и Европейски Съюз – в този момент наподобява елементарно, само че не беше. И имаше голям престиж. След 11 септември 2001 година беше в пряк контакт с президента Джордж Буш. Буш го почиташе мощно. Тогава американският президент не одобри българския президент, а вицепрезидентът. Важният за света беше министър председателят Сакскобургготски. Тежестта му в интернационалната политика беше голяма и още е.

Бихте ли написали продължение?

 Не. Тогава разказвах за човек, за който се знаеха малко обстоятелства. След като стана министър председател, историята му може да бъде написана от всеки, който живее в България.

– Днес бихте ли я написали по различен метод?

  Не. Промениха се доста неща – проблемите със собствеността, правосъдните каузи, фамилната покруса с княз Кардам. Но обстоятелствата от предишното не се трансформират.

Може ли правоприемник на Симеон да има политическа кариера в България?

 Защо не. Никой не мислеше, че самият Симеон може да има такава, а тя се случи. Но е нужно освен предпочитание, а и наличие в България.

 Три неща, които ви впечатляват в характера му?

 Хладнокръвието, добротата и способността му да уцели точния миг, когато да удари по масата и да каже „ не “ или „ да “.

Европа и Испания

Как се трансформираха политическият език и атмосферата в Европа?

Разрушава се консенсусът сред обичайните леви и десни партии и излизат екстремисти, които поляризират обществото. В Европа най-силна остава Европейската национална партия. Социалистите също са фактор. Във Англия партията на Найджъл Фарадж би спечелила безусловно болшинство, в случай че изборите бяха през днешния ден.

 Как наподобява обстановката в Испания?

 И тук има радикализация вляво и вдясно. В последните години крайнолевият избор се връща към ИСРП, тъй като тя прави извънредно леви политики. VOX усилва поддръжката си. Podemos понижава мощно въздействието си.

 Как се отразява рецесията в водачеството?

Имаме министър председател, който не е спечелил изборите. Управлява посредством болшинство, което към този момент не съществува, откакто Junts го напусна. Няма признат бюджет, а страната работи с удължение на остарелия. В западните демокрации не можеш да управляваш без бюджет. Това към този момент не е народна власт. Вървим към автокрация.

Изходът? 

Избори.

Ще се случат ли?

Не. Премиерът знае, че няма да ги завоюва. Проучванията дават безусловно болшинство за Народната партия и VOX.

Какво е бъдещето на новите партии?

Традиционният биполярен модел се разпадна. Новите партии взеха гласове, имаха триумфи и след това отслабнаха. Вляво електроратът се връща към ИСРП. Вдясно VOX остава мощен.

Отношенията със Съединени американски щати и НАТО

 Как коментирате разногласието сред премиера Санчес и президента Тръмп?

 Санчес подписа ангажимент за увеличение на военните разноски и незабавно сподели, че няма да го извърши. Партньорите в НАТО не могат да бъдат подвеждани. Това докара до напрежение.

Ще се отрази ли нарастването на военния бюджет върху всекидневието на испанците?

Полша към този момент извършва тези задължения. Тя е сравнима с Испания като територия и население. Ако Полша може, за какво ние да не можем, откакто държавното управление твърди, че стопанската система ни е огромен триумф?

Как виждате дейностите на президента Тръмп?

Той откри метод да завоюва втория си мандат. Голямата неистина за здравето на Байдън стана незащитима. Тръмп единствен застана ясно против политиката Woke. Повечето американци считат, че приемът в университети би трябвало да е по заслуги, не по раса и пол. Не одобрявам методите му, само че не мисля, че бърка в главните точки.

Има ли въздействие Woke в Испания?

Да. Но болшинството не се интересува. Темата се поддържа от държавното управление, с цел да се отместват същинските проблеми.