Защо България и Словакия са най-уязвими към дезинформация от Кремъл
Ралица Ковачева,
Един от най-съществените въпроси в проучванията на дезинформацията е нейното отражение върху действителния живот и практическите дейности на хората и страните.
Пандемията от COVID-19 даде опция да се изследват големи размери от разнородни данни. Резултатите демонстрират, че дезинформацията може да окаже действително влияние върху решенията на хората и обществата.
България е измежду най-често даваните образци поради най-високите равнища на изключителна смъртност COVID-19 и най-ниските нива на имунизиране против вируса в Европейски Съюз.
Освен дейното разпространяване на дезинформация за вируса и имунизациите против него, сигурно може да се твърди, че за тези резултати способства и неувереното, постоянно спорно държание на институциите във връзка с ограниченията за справяне с епидемията. Информационна акция за изгодите от имунизирането се появи с една година забавяне, а институционалният опит за оборване на дезинформацията по тематиката беше нерешителен и прекомерно просрочен.
Решаващ фактор за това безучастие безспорно е политическата рецесия и поредицата от предварителни избори, в която страната навлезе от 2021 година насам.
Вторият тест за въздействието на дезинформацията беше нахлуването на Русия в Украйна. България не беше изключение от общата наклонност най-активните дезинформатори по тематиката COVID-19 да се трансфорат в най-активните проводници на кремълска агитация безусловно за една нощ.
" Не забравяйте, че тези, които твърдяха, че имате железен чип в тялото си откакто сте се ваксинирали, през днешния ден настояват, че съветските бойци са разкрили злокобни американски биологични лаборатории в Украйна ", гласи предизвестие на словашкото министерство на вътрешните работи от 21 март 2022 година То е част от акция в обществените мрежи, която изобличава най-популярните неистини на съветската агитация за войната в Украйна.
" Тези, които Ви споделяха, че коронавирусът е единствено грип, в този момент Ви споделят, че войната не е на Русия, а на Съединени американски щати и НАТО ".
" Тези, които Ви споделяха, че имунизирането е подчиняване и белег на звяра, в този момент настояват, че руснаците единствено " денацифицират " Украйна ".
Наводняването на осведомителното пространство с погрешна или непроверима информация за войната на Русия против Украйна и представянето на отзиви, възпроизвеждащи съветските пропагандни тези, като демонстрация на плурализъм явно са свършили своята работа.
По-малко от половината българи (44%) считат, че Русия е виновна за спора в Украйна, а една трета упрекват за това Запада, който е предизвикал Русия. Данните са от проучването Globsec Trends 2024, оповестено в края на април 2024 година Единствената друга страна в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) с сходни индикатори е Словакия (съответно 41% и 31%).
България и Словакия са единствените две страни в района, съгласно които даването на военна помощ на Украйна е по-скоро провокация към Русия и и основава риск от замесване във войната, в сравнение с оказва помощ на Украйна да се пази от Русия.
България и Словакия изпъкват и с отрицателното отношение към бежанците от Украйна, спрямо другите страни от района - 38% от българите и 44% от словаците възприемат украинските бежанци като опасност за своите еднаквост и полезности.
Приликите сред България и Словакия се удостоверяват и от други проучвания в последните години и слагат два взаимосвързани въпроса: какви са аргументите за тези резултати и за какво тъкмо България и Словакия.
Със сигурност измежду аргументите е дейното разпространяване на съветска дезинформация в района, само че нито той е неповторим в това отношение, нито има учредения да се твърди, че тя е най-силно ориентирана точно към България и Словакия. Ако се върнем към аргументите за въздействието на дезинформацията по време на пандемията от Ковид-19, уязвимостта на българите и словаците от дезинформация се обясняваше със склонността им да имат вяра в тайни теории - близо половината от българските и 56% от словашките респонденти в проучване, извършено от Globsec през 2020 година
Това, което сближава двете страни и ги отличава от останалите в района (освен Унгария) е политическият фактор.
За разлика от балтийските страни, Румъния и Чехия (оставяме Унгария в скоби), в България и Словакия кремълската дезинформация се популяризира от политически и институционални представители и шества свободно в одобрените медии.
Разпространението в обществените мрежи, подпомагано от голям брой уеб сайтове, страници и групи, несъмнено подкрепя задачата да се наводни общественото пространство. Най-съществена роля обаче има легитимирането на създадената в Кремъл агитация посредством вкарването ѝ в обществения спор като равноправна и равнопоставена " друга позиция ".
Резултатът в действителния живот - българският парламент съумя да вземе решение за изпращане на военна помощ за Украйна едвам през ноември 2022 (по принцип) и декември 2022 (конкретно), макар съпротивата на Българска социалистическа партия и " Възраждане ". Двете партии даже сезираха Конституционния съд, който обаче отклони настояването с претекста, че става дума за политическо решение. Броени дни след решението на Народното събрание обаче служебното държавно управление предложи промени в съглашението сред България и Украйна, съгласно които съответните пакети военна помощ ще бъдат одобрявани от българския парламент, а не от държавното управление.
Това значи, че в интервалите, когато няма работещо Народно заседание (твърде чести и продължителни в последните няколко години), решения за изпращане на военна помощ за Украйна няма по какъв начин да бъдат взимани. И че при всяко разискване от парламентарната естрада още веднъж ще се чуват погрешните изказвания, че ни " вкарват във война " и " изпращат български бойци на фронта ".
Подобна е картината и в Словакия. Най-големите разпространители на дезинформация не са инфлуенсърите, съветските тролове или тайните уеб страници, а словашките политици, споделя Петер Янчарик, създател на плана Konspiratori.sk. Според него най-голямата победа на дезинформационните уеб страници не е, че имат повече гости или са станали по-популярни, че тяхната реторика се придвижва от политиците в обществената сфера: " За доста словашки политици дезинформацията се трансформира в всекидневно средство за връзка ".
Един от тези политици е министър председателят Робърт Фицо. На фона на мигрантската рецесия в Европейски Съюз, Фицо завоюва изборите през 2016 година с антиимигрантска реторика, по време на пандемията беше един от най-гласовитите съперници на маските, ограниченията и имунизациите, а след това се трансформира в обожател на Путин и критик на Запада.
Стрелбата против Фицо отприщи масирана дезинформационна акция в обществените мрежи, проведена и следена от Кремъл, демонстрира следствие на Wired. За акцията са употребявани ботове, свързани с мрежата за дезинформация " Допелгангер " (Doppelganger). Мрежата беше изобличена от EU DisinfoLab още през септември 2022 година Тя включва голям брой " клонинги " на най-малко 17 авторитетни медии и популяризира в обществените мрежи прокремълска дезинформация, маскирана като законно медийно наличие.
Руското посолство в Словакия е най-активното в света, твърди анализаторът Томаш Крисак. Ролята на съветските посолства като мегафони на пропагандата на Кремъл е оценена задълбочено и от Factcheck.bg.
И въпреки всичко, има и добра вест. Дезинформацията сигурно съумява да насърчи раздялите в обществото, само че не е толкоз несъмнено, че провокира трайни промени в настройките. За това значение имат фактори като институционалната политика и персоналната ангажираност с тематиката - образецът с имунизирането против Ковид-19 е сладкодумен в това отношение.
Но когато става дума за идеологически въпроси картината е по-различна. Въпреки дейните опити да се засилят настроенията против НАТО, да вземем за пример, данните на Globsec демонстрират, че поддръжката за НАТО в България в действителност пораства от началото на войната в Украйна насам, въпреки да остава най-ниската в проучвания район.
Въпреки дейните опити да се показва, че болшинството от българите са позитивно настроени към Русия и Владимир Путин, а затова са срещу Украйна и украинците, действителността отвън обществените мрежи наподобява друго. Делът на българите, възприемащи Русия като стратегически сътрудник на страната, е намалял на половина по отношение на 2021 година (макар България и Словакия още веднъж да се отличават внезапно, дружно с Унгария, от общия фон).
Агресията на Русия в Украйна е " мотив за съществени терзания измежду преобладаващата част от българите (58%) с опитите си да отслаби Европейски Съюз и НАТО, към които принадлежи и България ", а " ръководството на Владимир Путин продължава да се преглежда отрицателно ", установи изследване на публичните настройки на " Алфа Рисърч " от март 2024 година
*Factcheck.bg - платформа за инспекция на обстоятелствата, основана по самодейност на Асоциацията на европейските публицисти - България.
Един от най-съществените въпроси в проучванията на дезинформацията е нейното отражение върху действителния живот и практическите дейности на хората и страните.
Пандемията от COVID-19 даде опция да се изследват големи размери от разнородни данни. Резултатите демонстрират, че дезинформацията може да окаже действително влияние върху решенията на хората и обществата.
България е измежду най-често даваните образци поради най-високите равнища на изключителна смъртност COVID-19 и най-ниските нива на имунизиране против вируса в Европейски Съюз.
Освен дейното разпространяване на дезинформация за вируса и имунизациите против него, сигурно може да се твърди, че за тези резултати способства и неувереното, постоянно спорно държание на институциите във връзка с ограниченията за справяне с епидемията. Информационна акция за изгодите от имунизирането се появи с една година забавяне, а институционалният опит за оборване на дезинформацията по тематиката беше нерешителен и прекомерно просрочен.
Решаващ фактор за това безучастие безспорно е политическата рецесия и поредицата от предварителни избори, в която страната навлезе от 2021 година насам.
Вторият тест за въздействието на дезинформацията беше нахлуването на Русия в Украйна. България не беше изключение от общата наклонност най-активните дезинформатори по тематиката COVID-19 да се трансфорат в най-активните проводници на кремълска агитация безусловно за една нощ.
" Не забравяйте, че тези, които твърдяха, че имате железен чип в тялото си откакто сте се ваксинирали, през днешния ден настояват, че съветските бойци са разкрили злокобни американски биологични лаборатории в Украйна ", гласи предизвестие на словашкото министерство на вътрешните работи от 21 март 2022 година То е част от акция в обществените мрежи, която изобличава най-популярните неистини на съветската агитация за войната в Украйна.
" Тези, които Ви споделяха, че коронавирусът е единствено грип, в този момент Ви споделят, че войната не е на Русия, а на Съединени американски щати и НАТО ".
" Тези, които Ви споделяха, че имунизирането е подчиняване и белег на звяра, в този момент настояват, че руснаците единствено " денацифицират " Украйна ".
Наводняването на осведомителното пространство с погрешна или непроверима информация за войната на Русия против Украйна и представянето на отзиви, възпроизвеждащи съветските пропагандни тези, като демонстрация на плурализъм явно са свършили своята работа.
По-малко от половината българи (44%) считат, че Русия е виновна за спора в Украйна, а една трета упрекват за това Запада, който е предизвикал Русия. Данните са от проучването Globsec Trends 2024, оповестено в края на април 2024 година Единствената друга страна в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) с сходни индикатори е Словакия (съответно 41% и 31%).
България и Словакия са единствените две страни в района, съгласно които даването на военна помощ на Украйна е по-скоро провокация към Русия и и основава риск от замесване във войната, в сравнение с оказва помощ на Украйна да се пази от Русия.
България и Словакия изпъкват и с отрицателното отношение към бежанците от Украйна, спрямо другите страни от района - 38% от българите и 44% от словаците възприемат украинските бежанци като опасност за своите еднаквост и полезности.
Приликите сред България и Словакия се удостоверяват и от други проучвания в последните години и слагат два взаимосвързани въпроса: какви са аргументите за тези резултати и за какво тъкмо България и Словакия.
Със сигурност измежду аргументите е дейното разпространяване на съветска дезинформация в района, само че нито той е неповторим в това отношение, нито има учредения да се твърди, че тя е най-силно ориентирана точно към България и Словакия. Ако се върнем към аргументите за въздействието на дезинформацията по време на пандемията от Ковид-19, уязвимостта на българите и словаците от дезинформация се обясняваше със склонността им да имат вяра в тайни теории - близо половината от българските и 56% от словашките респонденти в проучване, извършено от Globsec през 2020 година
Това, което сближава двете страни и ги отличава от останалите в района (освен Унгария) е политическият фактор.
За разлика от балтийските страни, Румъния и Чехия (оставяме Унгария в скоби), в България и Словакия кремълската дезинформация се популяризира от политически и институционални представители и шества свободно в одобрените медии.
Разпространението в обществените мрежи, подпомагано от голям брой уеб сайтове, страници и групи, несъмнено подкрепя задачата да се наводни общественото пространство. Най-съществена роля обаче има легитимирането на създадената в Кремъл агитация посредством вкарването ѝ в обществения спор като равноправна и равнопоставена " друга позиция ".
Резултатът в действителния живот - българският парламент съумя да вземе решение за изпращане на военна помощ за Украйна едвам през ноември 2022 (по принцип) и декември 2022 (конкретно), макар съпротивата на Българска социалистическа партия и " Възраждане ". Двете партии даже сезираха Конституционния съд, който обаче отклони настояването с претекста, че става дума за политическо решение. Броени дни след решението на Народното събрание обаче служебното държавно управление предложи промени в съглашението сред България и Украйна, съгласно които съответните пакети военна помощ ще бъдат одобрявани от българския парламент, а не от държавното управление.
Това значи, че в интервалите, когато няма работещо Народно заседание (твърде чести и продължителни в последните няколко години), решения за изпращане на военна помощ за Украйна няма по какъв начин да бъдат взимани. И че при всяко разискване от парламентарната естрада още веднъж ще се чуват погрешните изказвания, че ни " вкарват във война " и " изпращат български бойци на фронта ".
Подобна е картината и в Словакия. Най-големите разпространители на дезинформация не са инфлуенсърите, съветските тролове или тайните уеб страници, а словашките политици, споделя Петер Янчарик, създател на плана Konspiratori.sk. Според него най-голямата победа на дезинформационните уеб страници не е, че имат повече гости или са станали по-популярни, че тяхната реторика се придвижва от политиците в обществената сфера: " За доста словашки политици дезинформацията се трансформира в всекидневно средство за връзка ".
Един от тези политици е министър председателят Робърт Фицо. На фона на мигрантската рецесия в Европейски Съюз, Фицо завоюва изборите през 2016 година с антиимигрантска реторика, по време на пандемията беше един от най-гласовитите съперници на маските, ограниченията и имунизациите, а след това се трансформира в обожател на Путин и критик на Запада.
Стрелбата против Фицо отприщи масирана дезинформационна акция в обществените мрежи, проведена и следена от Кремъл, демонстрира следствие на Wired. За акцията са употребявани ботове, свързани с мрежата за дезинформация " Допелгангер " (Doppelganger). Мрежата беше изобличена от EU DisinfoLab още през септември 2022 година Тя включва голям брой " клонинги " на най-малко 17 авторитетни медии и популяризира в обществените мрежи прокремълска дезинформация, маскирана като законно медийно наличие.
Руското посолство в Словакия е най-активното в света, твърди анализаторът Томаш Крисак. Ролята на съветските посолства като мегафони на пропагандата на Кремъл е оценена задълбочено и от Factcheck.bg.
И въпреки всичко, има и добра вест. Дезинформацията сигурно съумява да насърчи раздялите в обществото, само че не е толкоз несъмнено, че провокира трайни промени в настройките. За това значение имат фактори като институционалната политика и персоналната ангажираност с тематиката - образецът с имунизирането против Ковид-19 е сладкодумен в това отношение.
Но когато става дума за идеологически въпроси картината е по-различна. Въпреки дейните опити да се засилят настроенията против НАТО, да вземем за пример, данните на Globsec демонстрират, че поддръжката за НАТО в България в действителност пораства от началото на войната в Украйна насам, въпреки да остава най-ниската в проучвания район.
Въпреки дейните опити да се показва, че болшинството от българите са позитивно настроени към Русия и Владимир Путин, а затова са срещу Украйна и украинците, действителността отвън обществените мрежи наподобява друго. Делът на българите, възприемащи Русия като стратегически сътрудник на страната, е намалял на половина по отношение на 2021 година (макар България и Словакия още веднъж да се отличават внезапно, дружно с Унгария, от общия фон).
Агресията на Русия в Украйна е " мотив за съществени терзания измежду преобладаващата част от българите (58%) с опитите си да отслаби Европейски Съюз и НАТО, към които принадлежи и България ", а " ръководството на Владимир Путин продължава да се преглежда отрицателно ", установи изследване на публичните настройки на " Алфа Рисърч " от март 2024 година
*Factcheck.bg - платформа за инспекция на обстоятелствата, основана по самодейност на Асоциацията на европейските публицисти - България.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ