УМБАЛ Св. Георги с остра реакция срещу „Капитал“
Ръководството на Университетска болница „ Свети Георги “ в Пловдив реагира остро против – съгласно него, безусловно лъжлива обява във в. „ Капитал “.
Статията „ Как се краде от лещарствата за деца и тежко заболели “ е подписана от Десислава Николова и в нея се изброяват и други лечебни заведения.
Авторката въобще не е поискала мнение от управленията на изброените лечебни заведения, което приказва за умишленост в обявата й.
Ето цялата позиция на УМБАЛ „ Свети Георги “ ЕАД, гр. Пловдив
С актуалната позиция изричаме възмущението си от внушенията и директните обвинявания, които се вършат в публикация, озаглавена Как се краде от медикаментите за деца и тежко заболели с създател Десислава Николова, оповестена във в. Капитал. Поводът за позицията е подбуден от опита да се дискредитират едни от най-големите лечебни заведения, в които се лекуват голям брой тежко заболели пациенти посредством внушения и спекулации.
В публикацията се показва, че съгласно отчет, направен от Националния съвет по цени и реимбурсиране, в лечебните заведения в страната се закупуват лекарствени артикули без търг или конкурс, в това число и неразрешени за приложимост в България медикаменти. Посочени са образци с УМБАЛ „ Свети Георги “ ЕАД, гр. Пловдив, УМБАЛ „ Света Марина “ АД, гр. Варна, Специализираната болница по педиатрия „ Иван Митев “ АД, гр. София, УМБАЛ „ Александровска “ АД, гр. София и УМБАЛ „ Царица Йоанна “ – ИСУЛ “ АД, гр. София.
В текста се показват образци за лекарствени артикули, които са закупени от лечебните заведения и които са коствали повече в съпоставяне със същите лекарствени продукти в други страни от Европейски Съюз. Посочената публикация е изпълнена с грешки и показва с изключение на преднамереност, извънредно непознаване на лекарствената регулация в страната.
Известен е фактът, че от време на време в страната липсват голям брой лекарствени артикули, което затруднява лекуването на пациенти. Лечебните заведения за болнична помощ нямат никаква роля в регулацията на лекарствения пазар и търпят отрицателните последствия от тези дефицити дружно с пациентите.
Законодателят е планувал опция, когато лекуването на надлежно заболяване е без конкуренция в страната, за съответен пациент може да се ползва лекарствен артикул, който е позволен за приложимост в страна – членка на Европейския съюз, позволен е за приложимост по реда на този закон, само че не се популяризира на българския пазар.
Вероятно, точно снабдяването с този тип лекарствени артикули има поради създателят на публикацията, само че заради терминологичните грешки в текста, се постанова да поясним. Снабдяването с тези лекарствени артикули не е случайно и по убеждение на ръководителите на лечебните заведения, а следва в детайли написана процедура в Наредба No 10/2011 година
Накратко, лекарствените артикули се изписват от особено основани за задачата комисии, състоящи се от разнообразни медицински експерти и поръчката на всеки лекарствен артикул се стимулира в детайли. Решението не се взима еднолично от ръководителите на лечебните заведения.
Сред лекарствените артикули, които се поръчват, са такива, без които би се затруднила оперативната активност (например фентанил), както и лекарствени артикули за лекуване на деца с онкологични и онкохематологични болести и лекарствени артикули за лекуване на инфекциозни болести, в това число COVID-19.
Ето за какво е изцяло обяснимо, че във въпросния отчет като най-големи купувачи на посочените лекарствени артикули са посочени най-големите лечебни заведения в страната, които лекуват тежко заболели деца и които в интервала на вълните от COVID-19 лекуваха и най-вече на брой пациенти.
Лечебните заведения са възложители на публични поръчки по смисъла на Закона за публичните поръчки, само че в някои случаи законодателят е изключил приложението на този закон, защото провеждането на социална поръчка (а не както погрешно е посочено в публикацията търг или конкурс) би забавило лекуването на пациентите с съответните изчезнали лекарствени артикули. Такова изключение е планувано точно при закупуване на посочената група лекарствени артикули, заради което внушението, че се нарушава законът за публичните поръчки е извънредно спекулативно.
Прави усещане, че в публикацията се предлага лечебните заведения да събират по три или повече предложения от доставчиците на тези лекарствени артикули, като по този начин да се подсигурява избор на артикул с по-ниска цена.
Дали съзнателно или заради неполагане на задоволително усърдие, създателят на публикацията е пропуснал да изиска мнение от лечебните заведения, които неколкократно е цитирал в публикацията си. Ако това се беше случило, щеше да откри, че да вземем за пример в УМБАЛ „ Свети Георги “ ЕАД, гр. Пловдив се изискват предложения от снабдители във всички случаи, в които има повече от един търговец, който може да обезпечи продукта навреме.
Пропуснат е и фактът, че доста постоянно доставчикът е единствено един и при неналичието на надзор от страна на регулаторните органи във връзка с цената на лекарствените артикули, всеки търговец може да се възползва от това събитие и да продава на цена по своя преценка. Лечебните заведения не разполагат с принадлежности да въздействат върху тези феномени.
В публикацията обаче липсват оферти по какъв начин да вземем за пример следва да се промени законодателството, тъй че лечебните заведения да не бъдат поставяни в сходни позиции, нито е поискана позиция от търговци на едро.
Специално във връзка с лекуването на деца с лекарствени артикули, които не се популяризират на българския пазар подчертаваме, че се касае за животоспасяващо лекуване, което се заплаща от НЗОК по специфичен ред. Не одобряваме тъкмо лечебните заведения с отделения за лекуване на деца с онкологични болести да бъдат заклеймявани като се внушава, че по някакъв метод се злоупотребява с пациентите. Това е извънредно рисково и безконтролно, а потреблението на уязвими пациенти за реализиране на други цели, не следва да бъде допускано.
Според Етичния кодекс на българските медии, по който е страна и в. Капитал, публицистите следва да разгласяват точна и тествана информация. Авторът на публикацията не е показал интерес да изследва какъв е редът за доставяне с тези медикаменти и не е изискал информация от нито една от лечебните заведения, посочени в публикацията, посредством която да обясни изложените в публикацията спекулации.
Въпреки направените внушения по отношение на ръководителите на лечебните заведения, не е поискано мнението на нито един от тях, в нарушаване на условието за плурализъм на мненията и гледните точки.
От лечебните заведения не е пожелан нито един документ, евентуално тъй като по този метод щеше да се опровергае изложеното в публикацията и по този начин тя нямаше да извърши задачите, които си е сложила и които надалеч не са свързани с съответното и съзнателно информиране на обществото.
Статията „ Как се краде от лещарствата за деца и тежко заболели “ е подписана от Десислава Николова и в нея се изброяват и други лечебни заведения.
Авторката въобще не е поискала мнение от управленията на изброените лечебни заведения, което приказва за умишленост в обявата й.
Ето цялата позиция на УМБАЛ „ Свети Георги “ ЕАД, гр. Пловдив
С актуалната позиция изричаме възмущението си от внушенията и директните обвинявания, които се вършат в публикация, озаглавена Как се краде от медикаментите за деца и тежко заболели с създател Десислава Николова, оповестена във в. Капитал. Поводът за позицията е подбуден от опита да се дискредитират едни от най-големите лечебни заведения, в които се лекуват голям брой тежко заболели пациенти посредством внушения и спекулации.
В публикацията се показва, че съгласно отчет, направен от Националния съвет по цени и реимбурсиране, в лечебните заведения в страната се закупуват лекарствени артикули без търг или конкурс, в това число и неразрешени за приложимост в България медикаменти. Посочени са образци с УМБАЛ „ Свети Георги “ ЕАД, гр. Пловдив, УМБАЛ „ Света Марина “ АД, гр. Варна, Специализираната болница по педиатрия „ Иван Митев “ АД, гр. София, УМБАЛ „ Александровска “ АД, гр. София и УМБАЛ „ Царица Йоанна “ – ИСУЛ “ АД, гр. София.
В текста се показват образци за лекарствени артикули, които са закупени от лечебните заведения и които са коствали повече в съпоставяне със същите лекарствени продукти в други страни от Европейски Съюз. Посочената публикация е изпълнена с грешки и показва с изключение на преднамереност, извънредно непознаване на лекарствената регулация в страната.
Известен е фактът, че от време на време в страната липсват голям брой лекарствени артикули, което затруднява лекуването на пациенти. Лечебните заведения за болнична помощ нямат никаква роля в регулацията на лекарствения пазар и търпят отрицателните последствия от тези дефицити дружно с пациентите.
Законодателят е планувал опция, когато лекуването на надлежно заболяване е без конкуренция в страната, за съответен пациент може да се ползва лекарствен артикул, който е позволен за приложимост в страна – членка на Европейския съюз, позволен е за приложимост по реда на този закон, само че не се популяризира на българския пазар.
Вероятно, точно снабдяването с този тип лекарствени артикули има поради създателят на публикацията, само че заради терминологичните грешки в текста, се постанова да поясним. Снабдяването с тези лекарствени артикули не е случайно и по убеждение на ръководителите на лечебните заведения, а следва в детайли написана процедура в Наредба No 10/2011 година
Накратко, лекарствените артикули се изписват от особено основани за задачата комисии, състоящи се от разнообразни медицински експерти и поръчката на всеки лекарствен артикул се стимулира в детайли. Решението не се взима еднолично от ръководителите на лечебните заведения.
Сред лекарствените артикули, които се поръчват, са такива, без които би се затруднила оперативната активност (например фентанил), както и лекарствени артикули за лекуване на деца с онкологични и онкохематологични болести и лекарствени артикули за лекуване на инфекциозни болести, в това число COVID-19.
Ето за какво е изцяло обяснимо, че във въпросния отчет като най-големи купувачи на посочените лекарствени артикули са посочени най-големите лечебни заведения в страната, които лекуват тежко заболели деца и които в интервала на вълните от COVID-19 лекуваха и най-вече на брой пациенти.
Лечебните заведения са възложители на публични поръчки по смисъла на Закона за публичните поръчки, само че в някои случаи законодателят е изключил приложението на този закон, защото провеждането на социална поръчка (а не както погрешно е посочено в публикацията търг или конкурс) би забавило лекуването на пациентите с съответните изчезнали лекарствени артикули. Такова изключение е планувано точно при закупуване на посочената група лекарствени артикули, заради което внушението, че се нарушава законът за публичните поръчки е извънредно спекулативно.
Прави усещане, че в публикацията се предлага лечебните заведения да събират по три или повече предложения от доставчиците на тези лекарствени артикули, като по този начин да се подсигурява избор на артикул с по-ниска цена.
Дали съзнателно или заради неполагане на задоволително усърдие, създателят на публикацията е пропуснал да изиска мнение от лечебните заведения, които неколкократно е цитирал в публикацията си. Ако това се беше случило, щеше да откри, че да вземем за пример в УМБАЛ „ Свети Георги “ ЕАД, гр. Пловдив се изискват предложения от снабдители във всички случаи, в които има повече от един търговец, който може да обезпечи продукта навреме.
Пропуснат е и фактът, че доста постоянно доставчикът е единствено един и при неналичието на надзор от страна на регулаторните органи във връзка с цената на лекарствените артикули, всеки търговец може да се възползва от това събитие и да продава на цена по своя преценка. Лечебните заведения не разполагат с принадлежности да въздействат върху тези феномени.
В публикацията обаче липсват оферти по какъв начин да вземем за пример следва да се промени законодателството, тъй че лечебните заведения да не бъдат поставяни в сходни позиции, нито е поискана позиция от търговци на едро.
Специално във връзка с лекуването на деца с лекарствени артикули, които не се популяризират на българския пазар подчертаваме, че се касае за животоспасяващо лекуване, което се заплаща от НЗОК по специфичен ред. Не одобряваме тъкмо лечебните заведения с отделения за лекуване на деца с онкологични болести да бъдат заклеймявани като се внушава, че по някакъв метод се злоупотребява с пациентите. Това е извънредно рисково и безконтролно, а потреблението на уязвими пациенти за реализиране на други цели, не следва да бъде допускано.
Според Етичния кодекс на българските медии, по който е страна и в. Капитал, публицистите следва да разгласяват точна и тествана информация. Авторът на публикацията не е показал интерес да изследва какъв е редът за доставяне с тези медикаменти и не е изискал информация от нито една от лечебните заведения, посочени в публикацията, посредством която да обясни изложените в публикацията спекулации.
Въпреки направените внушения по отношение на ръководителите на лечебните заведения, не е поискано мнението на нито един от тях, в нарушаване на условието за плурализъм на мненията и гледните точки.
От лечебните заведения не е пожелан нито един документ, евентуално тъй като по този метод щеше да се опровергае изложеното в публикацията и по този начин тя нямаше да извърши задачите, които си е сложила и които надалеч не са свързани с съответното и съзнателно информиране на обществото.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ