Планът на Корольов да прати хора на Марс през 70-те години
Ръководителят на руската галактическа стратегия Сергей Корольов е имал приключен проект за пращането на “червени ” космонавти на Червената планета.Днес, НАСА и SpaceX имат проект да изпратят хора на Марс до 30-те години на този век. Идеята на НАСА е да употребява своята съвсем подготвена свръх-тежка ракета SLS, а SpaceX счита да употребява своя по-голям галактически транспортен съд, който да бъде зареден с гориво чак в орбита (HiddenTruth.site).През 60-те години на предишния век обаче, Корольов основава два проекта за изпращане на хора на Марс – един, съгласуван с наличните по това време технологии и един перспективен, свързан с предстоящото развиване на галактическата промишленост.Какви са били тези проекти?Проект МаксимовТова е проектът, показващ лимита на опциите на Съюз на съветските социалистически републики към оня миг. Заради незадоволително развити технологии, този план включвал само прехвръкване към Червената планета, само че не и кацане на нея.Конструкторите възнамерявали основаването на незначителен по маса транспортен съд с екипаж от трима космонавти. “Марсианският транспортен съд ” представлявал всъщност дълбока доработка на съществуващия към този момент триместен галактически транспортен съд “Восход ”.
За отбрана от слънчевите стихии било планувано особено малко укритие, облицовано с материали, спиращи по-голямата част от заредените частици. Кацането на Земята щяло да стане посредством обичайна спускаема капсула.Максимов предвиждал мисията да продължи малко над 3 години, а до момента в който са в орбита над Марс, съветските космонавти трябвало да приготвят за стартиране на повърхността на Червената планета няколко дребни роувъра и сонди.Космическият кораб щял да полети на борда на ракетата Н-1. Дължината му щяла да е 12 метра, а ширината съвсем 6 м. Проектът Максимов бил плануван да се реализира на 8 юни 1971 година, като космонавтите трябвало да се завърнат на Земята на 10 юли 1974 г.
Корабът, предопределен за облитане към Марс Проект ФеоктистовИменно това е по-интересният от двата плана, тъй като планува потреблението на по-напредничави и новаторски, само че въпреки всичко действителни технологии. Константин Феоктистов основава така наречения Тежък космичен транспортен съд или ТМК-Е.Този галактически транспортен съд щял да се сглоби в орбита към Земята, защото бил формиран от модули, сходно на галактическата станция “Мир ” – в действителност тази станция се базирала точно на достиженията на създаването на Феоктисов.Четете още: На фотографията от Червената планета е открит чудноват камък с акуратен правоъгълен отвор За задвижването му щели да дават отговор нуклеарни мотори, а екипажът щял да е формиран от 6 индивида. ТМК-Е трябвало да е дълъг цели 175 метра и необятен съвсем 6 метра. На борда му щяло да има 6 платформи за кацане – две предопределени за хора, и 4 – за изпращането на солидни марсоходи.Необходимите за осъществяването на плана технологии били постижими и в развой на разработка, като единственият по-сериозен проблем бил потребността от реализирането на няколко пуска на свръх-тежката ракета Н-1 за сглобяването на галактическия транспортен съд. А това увеличавало цената и риска на плана.
ТМК-Е ПроблемътПричината, поради която руснаците на полетели на своя солиден галактически транспортен съд е същата, поради която те не достигнали и до Луната – неуспехът на Н-1. Свръх-тежката ракета била скъпа за произвеждане и много проблематична заради съществуването на прекомерно голям брой ракетни мотори в първата степен – цели 30.Първите 4 полета завършили с крах. Съветските конструктори отстранявали съществуващите грешки в придвижване и всеки идващ пуск бил по-близо до триумфа. През 1972 година Брежнев обаче решил да приключи плана и даже заповядал заличаването на останалите вече издигнати мостри на ракетата.Така ТМК-Е даже и постижим за края на 70-те останал без нужната тежка ракета. Междувременно през 1976 година инженерите почнали работа по друга свръх-тежка ракета “Енергия ”, която се оказала сполучлива още с първия си полет.В края на 80-те учените от руската галактическа стратегия още веднъж стартират да теоретизират за бъдещи полети на хора към Марс – нужната за това свръх-тежка ракета вече била налична. Скоропостижният разпад на Съюз на съветските социалистически републики обаче поставя завършек на възродените мечти за пращане на руски космонавти на Червената планета.
Към днешна дата Русия няма никакви проекти за изпращане на хора на Марс и въпреки да разработва космически транспортен съд от ново потомство, който вероятно да доближи до Луната, то свръх-тежката ракета нужна за това още веднъж липсва.Според различни източници тази ракета ще е подготвена за изстрелвания в диапазона 2025 година – 2030 г. В резултат на това китайците най-вероятно ще изпреварят Русия по пътя й към Луната, а американците – по пътя й към Марс.
Концепция за руска база на Марс По материал на it.dir.bg, редактор: Стоян Гогов.
Hidden truth
За отбрана от слънчевите стихии било планувано особено малко укритие, облицовано с материали, спиращи по-голямата част от заредените частици. Кацането на Земята щяло да стане посредством обичайна спускаема капсула.Максимов предвиждал мисията да продължи малко над 3 години, а до момента в който са в орбита над Марс, съветските космонавти трябвало да приготвят за стартиране на повърхността на Червената планета няколко дребни роувъра и сонди.Космическият кораб щял да полети на борда на ракетата Н-1. Дължината му щяла да е 12 метра, а ширината съвсем 6 м. Проектът Максимов бил плануван да се реализира на 8 юни 1971 година, като космонавтите трябвало да се завърнат на Земята на 10 юли 1974 г.
Корабът, предопределен за облитане към Марс Проект ФеоктистовИменно това е по-интересният от двата плана, тъй като планува потреблението на по-напредничави и новаторски, само че въпреки всичко действителни технологии. Константин Феоктистов основава така наречения Тежък космичен транспортен съд или ТМК-Е.Този галактически транспортен съд щял да се сглоби в орбита към Земята, защото бил формиран от модули, сходно на галактическата станция “Мир ” – в действителност тази станция се базирала точно на достиженията на създаването на Феоктисов.Четете още: На фотографията от Червената планета е открит чудноват камък с акуратен правоъгълен отвор За задвижването му щели да дават отговор нуклеарни мотори, а екипажът щял да е формиран от 6 индивида. ТМК-Е трябвало да е дълъг цели 175 метра и необятен съвсем 6 метра. На борда му щяло да има 6 платформи за кацане – две предопределени за хора, и 4 – за изпращането на солидни марсоходи.Необходимите за осъществяването на плана технологии били постижими и в развой на разработка, като единственият по-сериозен проблем бил потребността от реализирането на няколко пуска на свръх-тежката ракета Н-1 за сглобяването на галактическия транспортен съд. А това увеличавало цената и риска на плана.
ТМК-Е ПроблемътПричината, поради която руснаците на полетели на своя солиден галактически транспортен съд е същата, поради която те не достигнали и до Луната – неуспехът на Н-1. Свръх-тежката ракета била скъпа за произвеждане и много проблематична заради съществуването на прекомерно голям брой ракетни мотори в първата степен – цели 30.Първите 4 полета завършили с крах. Съветските конструктори отстранявали съществуващите грешки в придвижване и всеки идващ пуск бил по-близо до триумфа. През 1972 година Брежнев обаче решил да приключи плана и даже заповядал заличаването на останалите вече издигнати мостри на ракетата.Така ТМК-Е даже и постижим за края на 70-те останал без нужната тежка ракета. Междувременно през 1976 година инженерите почнали работа по друга свръх-тежка ракета “Енергия ”, която се оказала сполучлива още с първия си полет.В края на 80-те учените от руската галактическа стратегия още веднъж стартират да теоретизират за бъдещи полети на хора към Марс – нужната за това свръх-тежка ракета вече била налична. Скоропостижният разпад на Съюз на съветските социалистически републики обаче поставя завършек на възродените мечти за пращане на руски космонавти на Червената планета.
Към днешна дата Русия няма никакви проекти за изпращане на хора на Марс и въпреки да разработва космически транспортен съд от ново потомство, който вероятно да доближи до Луната, то свръх-тежката ракета нужна за това още веднъж липсва.Според различни източници тази ракета ще е подготвена за изстрелвания в диапазона 2025 година – 2030 г. В резултат на това китайците най-вероятно ще изпреварят Русия по пътя й към Луната, а американците – по пътя й към Марс.
Концепция за руска база на Марс По материал на it.dir.bg, редактор: Стоян Гогов.
Hidden truth
Източник: hiddentruth.site
КОМЕНТАРИ