Какво всъщност се случва с телата, дарени на науката
Ръководителя на отдела по анатомията в Медицинското учебно заведение в Брайтън и Съсекс в Обединеното кралство, професор Клеър Смит ще ни изясни. След като взе участие в основаването на най-модерния 3D модел на женската анатомия и с богат опит в работата с човешки трупове, Смит е извънредно добре осведомена с процеса на даряване, който, както изяснява тя, към момента ни учи на нови неща за човешкото тяло и през днешния ден.
Е, първо, в действителност скърбя, че сте умряли. Надяваме се, че приживе сте споделили на някой от фамилията си, че това е вашето предпочитание, и сте подписали формуляр за единодушие, че желаете да дарите тялото си. Трябва да извършите това, когато сте живи в Обединеното кралство и Ирландия, където има система за единодушие от първо лице. Но процесът не е подобен в целия свят. После откакто умрете, ваш непосредствен родственик или член на фамилията ви би трябвало да се свърже с локалното здравно учебно заведение.
Въз основа на това, от което сте умряли, и здравната ви история, съответната държавна администрация, която дава отговор за този развой, ще направи преценка дали тялото е уместно за даряване. Има някои болести, които не можем да приемем, тъй като или тялото не се балсамира доста добре, или съставлява риск за здравето и сигурността на тези, които биха работили върху него. След като тялото бъде признато, администрацията ще провежда погребалните служби да го транспортират, нормално в границите на 5 дни.
Това към този момент е въпрос на търсене и предложение и също по този начин зависи вие приживе на какво сте се съгласили. Така че обещано лице може да избере дали можем да вършим изображения, дали имаме единодушие да запазим елементи от тялото му и така нататък Или пък здравната му история може да направи това тяло по-подходящо за образование на хирурзи, да вземем за пример, или за образование в някой от бакалавърските дисциплини. Всички тези фактори се правят оценка от някой като мен и според от това защо ще бъде употребявано, тялото ще бъде или балсамирано, или замразено.
В този миг нямаме нищо, което да имитира задоволително сполучливо човешкото тяло. Има невероятни 3D модели, които използваме в преподаването и образованието, да. Но няма нищо, което да възпроизвежда сложността на 3D формата толкоз добре, колкото същинско човешко тяло. Освен това, макар че имаме учебници, ние всички сме неповторими и в действителност нашите лекари, зъболекари и хирурзи би трябвало да се учат от тази разлики, а това може да се получи единствено посредством проучване на същински човешки тела.
Те разрешават на хирурзите да се упражняват в процедури, които не могат да бъдат възпроизведени върху симулационни модели или скотски тъкани. Става въпрос за комплицирани неща на в действителност високо равнище, а не просто да се научиш да шиеш артерия или нещо сходно.
Хирурзите също работят с донори за създаване на нови интервенции. Така че може да дойдат при нас и да кажат: „ Имам в действителност комплициран случай, ето какво желая да направя. Имате ли донор, който може да е подобаващ, върху който да опитам тази процедура? “ Защото в никакъв случай преди такава интервенция не е правена.
На някои тела се вършат дисекции от студенти, тъй че те получават в действителност непосредствен опит с ножа и с разнообразни елементи на тялото. Те може да са студенти по медицина, студенти по опазване на здравето, медицински сестри, физиотерапевти… Или пък наш екип може да основат нещо, което назоваваме „ просекции “, при което умел анатом прави красива дисекция, тъй че студентите да могат да изследват пространствените взаимоотношения на другите структури в тялото.
Относно проучванията, студенти, мед. личен състав или хирурзи може да дойдат при мен и да кажат: „ Клеър, всякога, когато върша тази интервенция на коляно, виждам този дребен кръвоносен съд тук. Не е в „ Анатомия на Грей “ (1858, 42-ро издание, Elsevier). Имате ли налични 50 колена, върху които мога да работя, да дисектирам и да се опитам да схвана от кое място и накъде отиват тези връзки или артерии? “ Подобни проучвания могат да доведат до нови познания, които ще завършат в учебниците.
