За меланома, генетичните особености, рисковете и решенията - говори проф. д-р Георги Чернев
Ракът продължава да е фундаментално заболяване за хората, за което се търсят ефикасни решения. В идващите редове Actualno.com приказва на тематика " меланома " - с онкодерматологът проф. доктор Георги Чернев, началник на Кожна клиника на Министерство на вътрешните работи болница.
Проф. Чернев, каквa e честотата на меланома по света и за България? Kои са главните, само че и модерните провокиращи фактори?
Честотата на меланома по света през последните години варира сред 120 000 и близо 300 000/ 2018 година случая годишно по формалните статистически данни. Най-висока е честотата в Австралия и Нова Зеландия (около 33/100 000), последвана от тази за Норвегия (29/100 000) и Дания (27/100 000) и така нататък Според други статистически данни тази периодичност скача на до 60 /100 000 за Австралия да вземем за пример.
В България периодичност възлиза на към или не повече от 500 случая годишно.
Имайки поради, че множеството от разновидностите, които се откриват при огромна част от пациентите с меланоми, са главно добити, то стремежът към ранното идентифициране на образеца на унаследяване несъмнено би бил една неправилна насочна точка на размишление по отношение на основаването на схеми за бъдещо сполучливо таргетиране - един тип causa perduta.
Mодерните лечения бяха в началото насочени към повлияване на добитите разновидности (като BRAF mutations например), а още по-модерните - към премахване на към този момент засегнатите от разновидностите меланоцити или меланомни кафези чрез активиране на имунната система (anti-PD1 blockers: pembrolizumab, nivolumab/ Anti/CTLA4 antibody: Ipilimumab, tremelimumab).
Успешна ли е тази лечебна тактика?
" Генното инженерство " се оказа за следващ път до известна степен безсилно, а клиничната мисъл и последвалите дейности на лекарите - нерядко догонващи събитията.
Коя е повода за това?
Причината се крие във обстоятелството, че за голямо страдание зародилите разновидности мъчно биха могли да бъдат повлияни трайно във времето. Ако това повлияване на процедура стане действителност, то продължителността на тази краткотрайна обсада на прогресията рядко надвишава интервала от 3 години.
Битката за разкодиране на генома на меланома се води от дълго време. Не би следвало нейният темперамент да е догонващ, а предусещащ.
Има ли друга тактика за повлияване на спада на честотата на меланомите, която да е по- сполучлива?
Патогенетичните аспекти, които се показват за новаторски и се пробват да разгадаят патогенезата на тумора, са многочислени и касаят разбора на по този начин нарчения геном, протеом, транскриптом, метаболом, радиом и т.н, само че те са с догонващ, а не превентивен темперамент.
Но в случай че на процедура бъде изключено въздействието на самите мутагени, които промент генома, протеома и така нататък, то това несъмнено би било една нова и сериозна стъпка напред. Именно това постанова и смяната на гледната точка в метода при тези пациенти - смяна на базовите разсъждения, търсенето на нови решения, които да имат радикално друг приоритет или изходна точка: да не позволяват възникването на генетична неустойчивост. А не да бъдат " прахосвани " милиарди в опитите тя да бъде " диагностицирана на молекулно равнище " и след това да бъдат провеждани опити тя да бъде обезвредена. Това е малко по- другата позиция..
Кои са рисковите фактори или кои са тези мутагени, проф. Чернев? Бихте ли ги посочили?
Екзогенните фактори с мутагенно деяние биха могли да се дефинират и като рискови фактори от първа категория или такива, които могат да доведат до разновидности в меланоцитната клетка. Те се трансформират във фактори с последвало ендогенно деяние върху наличния интактен генофонд и са с голяма патогенетична значителност. За тях не намираме чести мнения и научни известия, нито съществено тематизиране по интернационалните конференции, макар че разпространяването на такива мутагени е навсякъде: храна, вода, медикаменти...
Визирам в тази ситуация нитрозамините, които са публикувани във водата, храната, а в този момент към този момент и в медикаментите за хронично заболели: метформин, ранитидин, ангиотензин-рецепторните блокери или по този начин наречените сартани. Малко се знае за мутагенното им деяние върху кожните тумори, само че на процедура те биха могли да се окажат основна частица в границите на карциногенезата.
Тези мутагени не са ли познати от години?
Познати - да, само че не и отстранени. Липсата на проспективни разбори след първите изявления (2015/2016) за допустима асоциация сред антихипертензивните лекарства и рака на кожата, е индикативна за неналичието и на задълбочаване по тематиката.
Нитрозамините са познати от десетилетия мутагени, които се свързват с генерирането на разнообразни ракови форми.
Нашите данни от България във връзка с меланомите са с изключение на едни от първите в света, по този начин също и показателни за вероятната основна роля на нитрозамините във връзка с редица други кожни болести, включае базоклетъчните карциноми, едроплакатната форма на парапсориазис, атипичен фиброксантом, кератоакантом, карцином на простата, карцином на пикочния мехур, рак на дебелото черво, само че и редица други редки тумори. (научни писания - ТУК, ТУК, ТУК и ТУК)
Какви биха били Вашите рекомендации? Как би следвало да се подходи?
Основното предписание, касаещо ранната предварителна защита, би следвало да се състои според известните, само че и в същото време елементарни медицински постулати за елиминацията на главните мутагени, възпрепятстването на контакта им с човешкия организъм и запазването на интактната среда/ интегритета на вътрешната хомеостаза. Или казано в резюме: " Най-малкото - не вреди! ".
Кой носи съгласно Вас отговорност за тяхната наличност?
Тезата на отговорността, която никой не желае да поеме, а и която всеки трансферира на другия, е много противоречива и сложна за решение.
Липсата на осведоменост се оказва най-после еквивалент на най-високата степен на безнаказаност. Призната на финалната права и от самите регулаторни органи в лицето на ЕМА (Европейската организация по лекарствата) едвам през март 2021 година посредством парафирането на разрешителен режим за нитрозамини в сартаните. Интересно би било по какъв начин ЕМА би тълкувала ново американско научно изследване по тематиката и дали ще смени за следващ път формалната си позиция за позволителна наличност в медикаментите за кръвно, само че и освен.
Какъв е най-оптималният вид или съветът ви към пациентите?
Моят изкусен апел или обръщение към пациентите би бил следният: " Не желаете ли генетична неустойчивост (риск от или развиване на рак), не приемайте/ ограничете приема на нитрозамини под каквато и да е форма, до най-малко ". Спазването на тази рекомендация не постоянно е елементарно, а и тя не постоянно би могла де бъде ефикасна.
Какво имате поради по-точно?
Нитрозамините могат да зародят и в стомаха при консумация на богати на нитрити и амини храни, без даже да са одобрявани лекарства, които съдържат нитрити или амини. Катализираната реакция би могла да докара до рак на стомаха. От друга страна богатата на амини храна при пациенти с хронични възпаления като пиелонефрит и цистит би могла да докара до сериозен риск развиването на рак на пикочния мехур (при налично високо равнище на нитрити в урината). Цигареният пушек съдържа аналогично нитрозамини.
Оттук би следвало тези фактори да бъдат в допълнение калкулирани при пускане на редовно лекуване със сартани, което съдържа нитрозамини да вземем за пример.
Апелираме за калкулация на самостоятелния риск при пускане на лекуване на хипертония с лекарства, за които има данни, че съдържат нитрозамини.
Ендогенната, само че основана не на лекарствен банкет централизация на нитрозамини в организма би могла да се окаже задоволителна за генериране на рак, даже когато концентрацията им в медикаментите не надвишава по този начин наречените възможни правила. Отговорността тук се размива и мъчно би могла да бъде несъмнено.
Проблем остават и неразбираемо какъв брой повишените концетрации на нитрозамини в медикаментите, които могат да генерират в допълнение разнообразни ракови форми. ЕМА се зае с нелеката задача да оповести в близко бъдеще публично върху всяка лекарствена форма/опакоковка- типа и концентрацията на нитрозамин/и. Намирам това за едно положително начало.
Последните години много се дискутира тематиката за примеси в група медикаменти за високо кръвно налягане като кофактор за меланома. Бихте ли разказали за Вашето изследване по въпроса?
Представените от нас пациенти са свързани с развиването на друг вид кожни тумори (най-вече меланоми) след банкет на такива лекарства. Тези тумори пораждат по едно и също време, само че и поетапно в композиция с хетерогенен вид други тумори, като сме отчели избрани стандарти в границите на този банкет: дозисно подвластни времеви шпации за пораждане на избран тумор/ меланом. Детайлните данни са официализирани като изявления, само че и в същото време подадени в ИАЛ като странични резултати за съответните препарати.
Споделя ли се Вашате позиция във връзка с ролята на нитрозамините за патогенезата на меланома? Какво е мнението новаторската меланомна хирургия и от западните Ви сътрудници?
Наскоро американски колектив удостовери изрично нашите наблюдения и хвърли известна доза светлина по тематиката с нитрозамините и рака - ТУК! Два от конгресите на БДДХ (Българското дерматохирургично дружество) са отразени и като събития във високо профилирано американско дерматологично списание с висок импакт фактор точно заради тежестта на тази проблематика или заради нейната значителност: ТУК и ТУК!
Съобщенията в едно от реномираните дерматологични списания натъртва с изключение на на проблематиката за нитрозамините и новаторската хирургия на меланома, по този начин също и на обстоятелството, че е дадена опция на млади български учени да презентират и са ангажирани с тежка проблематика и настоящи алтернативи в онкохирургията или фармакоонкологията.
Важна ли е тази ангажираност на младите сътрудници? Не е ли прекомерно рано да започват с тези тежки тематики?
По принцип младите специализанти се насочват в региона на дерматологичнта хармония и разкрасителните процедури. Ранното запознаване на младите сътрудници с действителните проблеми във фармакоонкологията е най-сигурната гаранция за рецензии към самите тях, само че и за бърз научен напредък. За останалите - има филъри, ботокс и привилегията да вземат участие въодушевено при провеждането на коламаски на кг. И това въпреки всичко е някаква опция, която не би следвало да се подценява.
Как ще обясните за какво макар натрупващите се данни за нараснало внимание, няма към момента публична информация за съществуващия риск от дългогодишното използване на сартаните в посока меланом?
Такива данни към този момент са налични и са много притеснителни. Зависи каква публична информация имате поради: научна или тази от осведомителните медии. Научната е налична от години, а медиите са спуснали ненапълно по този начин наречената " осведомителна завеса " по тематиката. Причината тази завеса да бъде понякога повдигана са научните данни на нашите, само че и тези на интернационалните наблюдения. Ние като експерти и представители на БДДХ самоуверено бих могъл да кажа, че сме едни от пионерите във връзка с гореспоменатата проблематика в международен мащаб, макар че не сме единствените, занимали се с тази тема. Тази информация е несъмнено налична в научната здравна литература. Първият разказан случай на меланом след приложимост на сартани в международната литература е признат и каталогизиран в международно известната база данни Springer Nature/ Reactions weekly като първа тежка медикаментозна странична реакция към истинския артикул на валсартан, одобряван от наш пациент - ТУК! Този пациент умря в резултат на болестта.
Имаме десетки аналогични случаи, каталогизирани след това. Споделям единствено част от тях ТУК, ТУК, ТУК и ТУК! Последните два наши научни труда от 2021 година са във профилирано и топ индексирано експертно фармакологично списание с висок импакт фактор - ТУК и ТУК! Бяхме поканени да изразим мнението си във значимо профилирано фармакологично списание по тематиката и да представим самостоятелен разбор на данните ни, с цел да бъде подкрепено изясняването на казуса.
Съществуват ли в в научната литература сходни на вашите нучни данни?
Проучванията на съществени интернационалните колективи от 2015/2016 демонстрират изрично съществуването на връзка/ сериозен сигнификантен риск сред приема на сартани и развиване на меланоми, само че и на немеланоцитни форми на рак на кожата! С или без " стратификация " - тази значителност се оказа още веднъж налична, въпреки да демонстрира известни процентуални разлики (ТУК и ТУК)
Тези данни са обаче отпреди 5-6 години?
Прав сте. Но през 2015/2016 тази връзка не е била даже и подозирана. Тя обаче се оказва и свързващото звено в пъзела на карциногенезата, само че на по-късен стадий, едвам през 2018 година, когато FDA (Американската организация по медикаментите и храните) сигнализира за случаите на замърсяване с нитрозамини и развиване на разнообразни ракови форми.
Предимството на тези 2 интернационалните широкообхватни изследвания се състои точно в това, че е показан на процедура основен, сигнификантен риск сред приема на сартани и развиването на рак на кожата: както меланоцитен, по този начин и немеланоцитен вид рак. Като прибавям и дублирам - както и незнанието към тогавашния миг за евентуална контаминация с нитрозамини.
" Незнанието от време на време е велика мощ " и старателното му каталогизиране и отразяване, както и това на систематизацията на данните за сартаните и развиването на рака към 2015/2016, точно те са значимата частица, която все още даже не би следвало/ няма потребност и да се интерпретира. Отговорите са повече от красноречиви, само че това се случва в този момент, в предстоящ интервал, откакто са оповестени други алармиращи данни: тези за контаминацията с мутагени. Пъзелът се подрежда от единствено себе си от време на време. Необходимо е малко време…….и самообладание.
За край какви биха били Вашите рекомендации към пациентите за предварителна защита на развиване на меланома и сполучливото му лекуване?
Пациентите би следвало да са извънредно бдителни във връзка с рисковите фактори, които споменахме и да се стремят към едно високо равнище на здравна просвета. Допълнително това равнище би следвало да се култивира от здравните управляващи и дообогатява всекидневно в фамилна среда. Никой не би бил по-заинтересован от това да сте здрав, с изключение на самите вие и околните ви. Двете понятия - " здраве " и " време ", нямат еквивалент по степен на значителност и са постоянно необратими като " последици " от обещано държание, реакция, осведоменост или липса на такива.
Незнанието не защищава нито от последици, нито от наказване под една или друга форма. Неглижирането на тези фактори, съпроводено редом с неналичието на диспути по тази тематика в публичното пространство, сигурно не е положително решение и би довело в границите на къси периоди до неприятни последици за самите пациенти. Ние се сблъскваме с тези последици всекидневно и няма по какъв начин да останем безмълвни.
Финални слова или апел към пациентите и здравните управляващи - какво бихте посъветвали?
Решенията, касаещи публичното опазване на здравето, би следвало да се реализират с консенсус, дипломация и разговор. Само когато клиницистите работят един до друг със здравното министерство и изпълнитекната организация по медикаментите, както и когато степента на заинтригуваност за решения по основни тематики е налична, триумфът е вероятен и даже бих споделил – обезпечен. През последните 4 месеца оставам с усещане, че има позитивно развиване по тематиката както на национално, по този начин и на интернационално равнище. Комуникацията с ИАЛ е налична, взаимоотношението също. Надяваме се на по-добра осведоменост и въвеждане на нови правила и стандарти, на промени, покрепени от светвоните регулатори в лицето на ЕМА и FDA.
Проектът ни за нитрозамини и рак на кожата е с идеална цел съкращаване честотата на кожните тумори от меланоцитен и немеланоцитен темперамент. Тази година той изтича като цeлеви времеви диапазон, който сме си сложили като цел за наблюдаване. Дали ще бъде продължен - все още е неразбираемо. Комплексният темперамент на проблематиката изисква разговор и мъдрост. Иновациите в медицината и другата позиция би следвало да бъдат оценени уместно. Те точно са генераторите на напредъка, макар че в началото всеки ги отхвърля или се съмнява в тях. Понякога това изисква време.
Още от ИНТЕРВЮ:
Проф. Чернев, каквa e честотата на меланома по света и за България? Kои са главните, само че и модерните провокиращи фактори?
Честотата на меланома по света през последните години варира сред 120 000 и близо 300 000/ 2018 година случая годишно по формалните статистически данни. Най-висока е честотата в Австралия и Нова Зеландия (около 33/100 000), последвана от тази за Норвегия (29/100 000) и Дания (27/100 000) и така нататък Според други статистически данни тази периодичност скача на до 60 /100 000 за Австралия да вземем за пример.
В България периодичност възлиза на към или не повече от 500 случая годишно.
Имайки поради, че множеството от разновидностите, които се откриват при огромна част от пациентите с меланоми, са главно добити, то стремежът към ранното идентифициране на образеца на унаследяване несъмнено би бил една неправилна насочна точка на размишление по отношение на основаването на схеми за бъдещо сполучливо таргетиране - един тип causa perduta.
Mодерните лечения бяха в началото насочени към повлияване на добитите разновидности (като BRAF mutations например), а още по-модерните - към премахване на към този момент засегнатите от разновидностите меланоцити или меланомни кафези чрез активиране на имунната система (anti-PD1 blockers: pembrolizumab, nivolumab/ Anti/CTLA4 antibody: Ipilimumab, tremelimumab).
Успешна ли е тази лечебна тактика?
" Генното инженерство " се оказа за следващ път до известна степен безсилно, а клиничната мисъл и последвалите дейности на лекарите - нерядко догонващи събитията.
Коя е повода за това?
Причината се крие във обстоятелството, че за голямо страдание зародилите разновидности мъчно биха могли да бъдат повлияни трайно във времето. Ако това повлияване на процедура стане действителност, то продължителността на тази краткотрайна обсада на прогресията рядко надвишава интервала от 3 години.
Битката за разкодиране на генома на меланома се води от дълго време. Не би следвало нейният темперамент да е догонващ, а предусещащ.
Има ли друга тактика за повлияване на спада на честотата на меланомите, която да е по- сполучлива?
Патогенетичните аспекти, които се показват за новаторски и се пробват да разгадаят патогенезата на тумора, са многочислени и касаят разбора на по този начин нарчения геном, протеом, транскриптом, метаболом, радиом и т.н, само че те са с догонващ, а не превентивен темперамент.
Но в случай че на процедура бъде изключено въздействието на самите мутагени, които промент генома, протеома и така нататък, то това несъмнено би било една нова и сериозна стъпка напред. Именно това постанова и смяната на гледната точка в метода при тези пациенти - смяна на базовите разсъждения, търсенето на нови решения, които да имат радикално друг приоритет или изходна точка: да не позволяват възникването на генетична неустойчивост. А не да бъдат " прахосвани " милиарди в опитите тя да бъде " диагностицирана на молекулно равнище " и след това да бъдат провеждани опити тя да бъде обезвредена. Това е малко по- другата позиция..
Кои са рисковите фактори или кои са тези мутагени, проф. Чернев? Бихте ли ги посочили?
Екзогенните фактори с мутагенно деяние биха могли да се дефинират и като рискови фактори от първа категория или такива, които могат да доведат до разновидности в меланоцитната клетка. Те се трансформират във фактори с последвало ендогенно деяние върху наличния интактен генофонд и са с голяма патогенетична значителност. За тях не намираме чести мнения и научни известия, нито съществено тематизиране по интернационалните конференции, макар че разпространяването на такива мутагени е навсякъде: храна, вода, медикаменти...
Визирам в тази ситуация нитрозамините, които са публикувани във водата, храната, а в този момент към този момент и в медикаментите за хронично заболели: метформин, ранитидин, ангиотензин-рецепторните блокери или по този начин наречените сартани. Малко се знае за мутагенното им деяние върху кожните тумори, само че на процедура те биха могли да се окажат основна частица в границите на карциногенезата.
Тези мутагени не са ли познати от години?
Познати - да, само че не и отстранени. Липсата на проспективни разбори след първите изявления (2015/2016) за допустима асоциация сред антихипертензивните лекарства и рака на кожата, е индикативна за неналичието и на задълбочаване по тематиката.
Нитрозамините са познати от десетилетия мутагени, които се свързват с генерирането на разнообразни ракови форми.
Нашите данни от България във връзка с меланомите са с изключение на едни от първите в света, по този начин също и показателни за вероятната основна роля на нитрозамините във връзка с редица други кожни болести, включае базоклетъчните карциноми, едроплакатната форма на парапсориазис, атипичен фиброксантом, кератоакантом, карцином на простата, карцином на пикочния мехур, рак на дебелото черво, само че и редица други редки тумори. (научни писания - ТУК, ТУК, ТУК и ТУК)
Какви биха били Вашите рекомендации? Как би следвало да се подходи?
Основното предписание, касаещо ранната предварителна защита, би следвало да се състои според известните, само че и в същото време елементарни медицински постулати за елиминацията на главните мутагени, възпрепятстването на контакта им с човешкия организъм и запазването на интактната среда/ интегритета на вътрешната хомеостаза. Или казано в резюме: " Най-малкото - не вреди! ".
Кой носи съгласно Вас отговорност за тяхната наличност?
Тезата на отговорността, която никой не желае да поеме, а и която всеки трансферира на другия, е много противоречива и сложна за решение.
Липсата на осведоменост се оказва най-после еквивалент на най-високата степен на безнаказаност. Призната на финалната права и от самите регулаторни органи в лицето на ЕМА (Европейската организация по лекарствата) едвам през март 2021 година посредством парафирането на разрешителен режим за нитрозамини в сартаните. Интересно би било по какъв начин ЕМА би тълкувала ново американско научно изследване по тематиката и дали ще смени за следващ път формалната си позиция за позволителна наличност в медикаментите за кръвно, само че и освен.
Какъв е най-оптималният вид или съветът ви към пациентите?
Моят изкусен апел или обръщение към пациентите би бил следният: " Не желаете ли генетична неустойчивост (риск от или развиване на рак), не приемайте/ ограничете приема на нитрозамини под каквато и да е форма, до най-малко ". Спазването на тази рекомендация не постоянно е елементарно, а и тя не постоянно би могла де бъде ефикасна.
Какво имате поради по-точно?
Нитрозамините могат да зародят и в стомаха при консумация на богати на нитрити и амини храни, без даже да са одобрявани лекарства, които съдържат нитрити или амини. Катализираната реакция би могла да докара до рак на стомаха. От друга страна богатата на амини храна при пациенти с хронични възпаления като пиелонефрит и цистит би могла да докара до сериозен риск развиването на рак на пикочния мехур (при налично високо равнище на нитрити в урината). Цигареният пушек съдържа аналогично нитрозамини.
Оттук би следвало тези фактори да бъдат в допълнение калкулирани при пускане на редовно лекуване със сартани, което съдържа нитрозамини да вземем за пример.
Апелираме за калкулация на самостоятелния риск при пускане на лекуване на хипертония с лекарства, за които има данни, че съдържат нитрозамини.
Ендогенната, само че основана не на лекарствен банкет централизация на нитрозамини в организма би могла да се окаже задоволителна за генериране на рак, даже когато концентрацията им в медикаментите не надвишава по този начин наречените възможни правила. Отговорността тук се размива и мъчно би могла да бъде несъмнено.
Проблем остават и неразбираемо какъв брой повишените концетрации на нитрозамини в медикаментите, които могат да генерират в допълнение разнообразни ракови форми. ЕМА се зае с нелеката задача да оповести в близко бъдеще публично върху всяка лекарствена форма/опакоковка- типа и концентрацията на нитрозамин/и. Намирам това за едно положително начало.
Последните години много се дискутира тематиката за примеси в група медикаменти за високо кръвно налягане като кофактор за меланома. Бихте ли разказали за Вашето изследване по въпроса?
Представените от нас пациенти са свързани с развиването на друг вид кожни тумори (най-вече меланоми) след банкет на такива лекарства. Тези тумори пораждат по едно и също време, само че и поетапно в композиция с хетерогенен вид други тумори, като сме отчели избрани стандарти в границите на този банкет: дозисно подвластни времеви шпации за пораждане на избран тумор/ меланом. Детайлните данни са официализирани като изявления, само че и в същото време подадени в ИАЛ като странични резултати за съответните препарати.
Споделя ли се Вашате позиция във връзка с ролята на нитрозамините за патогенезата на меланома? Какво е мнението новаторската меланомна хирургия и от западните Ви сътрудници?
Наскоро американски колектив удостовери изрично нашите наблюдения и хвърли известна доза светлина по тематиката с нитрозамините и рака - ТУК! Два от конгресите на БДДХ (Българското дерматохирургично дружество) са отразени и като събития във високо профилирано американско дерматологично списание с висок импакт фактор точно заради тежестта на тази проблематика или заради нейната значителност: ТУК и ТУК!
Съобщенията в едно от реномираните дерматологични списания натъртва с изключение на на проблематиката за нитрозамините и новаторската хирургия на меланома, по този начин също и на обстоятелството, че е дадена опция на млади български учени да презентират и са ангажирани с тежка проблематика и настоящи алтернативи в онкохирургията или фармакоонкологията.
Важна ли е тази ангажираност на младите сътрудници? Не е ли прекомерно рано да започват с тези тежки тематики?
По принцип младите специализанти се насочват в региона на дерматологичнта хармония и разкрасителните процедури. Ранното запознаване на младите сътрудници с действителните проблеми във фармакоонкологията е най-сигурната гаранция за рецензии към самите тях, само че и за бърз научен напредък. За останалите - има филъри, ботокс и привилегията да вземат участие въодушевено при провеждането на коламаски на кг. И това въпреки всичко е някаква опция, която не би следвало да се подценява.
Как ще обясните за какво макар натрупващите се данни за нараснало внимание, няма към момента публична информация за съществуващия риск от дългогодишното използване на сартаните в посока меланом?
Такива данни към този момент са налични и са много притеснителни. Зависи каква публична информация имате поради: научна или тази от осведомителните медии. Научната е налична от години, а медиите са спуснали ненапълно по този начин наречената " осведомителна завеса " по тематиката. Причината тази завеса да бъде понякога повдигана са научните данни на нашите, само че и тези на интернационалните наблюдения. Ние като експерти и представители на БДДХ самоуверено бих могъл да кажа, че сме едни от пионерите във връзка с гореспоменатата проблематика в международен мащаб, макар че не сме единствените, занимали се с тази тема. Тази информация е несъмнено налична в научната здравна литература. Първият разказан случай на меланом след приложимост на сартани в международната литература е признат и каталогизиран в международно известната база данни Springer Nature/ Reactions weekly като първа тежка медикаментозна странична реакция към истинския артикул на валсартан, одобряван от наш пациент - ТУК! Този пациент умря в резултат на болестта.
Имаме десетки аналогични случаи, каталогизирани след това. Споделям единствено част от тях ТУК, ТУК, ТУК и ТУК! Последните два наши научни труда от 2021 година са във профилирано и топ индексирано експертно фармакологично списание с висок импакт фактор - ТУК и ТУК! Бяхме поканени да изразим мнението си във значимо профилирано фармакологично списание по тематиката и да представим самостоятелен разбор на данните ни, с цел да бъде подкрепено изясняването на казуса.
Съществуват ли в в научната литература сходни на вашите нучни данни?
Проучванията на съществени интернационалните колективи от 2015/2016 демонстрират изрично съществуването на връзка/ сериозен сигнификантен риск сред приема на сартани и развиване на меланоми, само че и на немеланоцитни форми на рак на кожата! С или без " стратификация " - тази значителност се оказа още веднъж налична, въпреки да демонстрира известни процентуални разлики (ТУК и ТУК)
Тези данни са обаче отпреди 5-6 години?
Прав сте. Но през 2015/2016 тази връзка не е била даже и подозирана. Тя обаче се оказва и свързващото звено в пъзела на карциногенезата, само че на по-късен стадий, едвам през 2018 година, когато FDA (Американската организация по медикаментите и храните) сигнализира за случаите на замърсяване с нитрозамини и развиване на разнообразни ракови форми.
Предимството на тези 2 интернационалните широкообхватни изследвания се състои точно в това, че е показан на процедура основен, сигнификантен риск сред приема на сартани и развиването на рак на кожата: както меланоцитен, по този начин и немеланоцитен вид рак. Като прибавям и дублирам - както и незнанието към тогавашния миг за евентуална контаминация с нитрозамини.
" Незнанието от време на време е велика мощ " и старателното му каталогизиране и отразяване, както и това на систематизацията на данните за сартаните и развиването на рака към 2015/2016, точно те са значимата частица, която все още даже не би следвало/ няма потребност и да се интерпретира. Отговорите са повече от красноречиви, само че това се случва в този момент, в предстоящ интервал, откакто са оповестени други алармиращи данни: тези за контаминацията с мутагени. Пъзелът се подрежда от единствено себе си от време на време. Необходимо е малко време…….и самообладание.
За край какви биха били Вашите рекомендации към пациентите за предварителна защита на развиване на меланома и сполучливото му лекуване?
Пациентите би следвало да са извънредно бдителни във връзка с рисковите фактори, които споменахме и да се стремят към едно високо равнище на здравна просвета. Допълнително това равнище би следвало да се култивира от здравните управляващи и дообогатява всекидневно в фамилна среда. Никой не би бил по-заинтересован от това да сте здрав, с изключение на самите вие и околните ви. Двете понятия - " здраве " и " време ", нямат еквивалент по степен на значителност и са постоянно необратими като " последици " от обещано държание, реакция, осведоменост или липса на такива.
Незнанието не защищава нито от последици, нито от наказване под една или друга форма. Неглижирането на тези фактори, съпроводено редом с неналичието на диспути по тази тематика в публичното пространство, сигурно не е положително решение и би довело в границите на къси периоди до неприятни последици за самите пациенти. Ние се сблъскваме с тези последици всекидневно и няма по какъв начин да останем безмълвни.
Финални слова или апел към пациентите и здравните управляващи - какво бихте посъветвали?
Решенията, касаещи публичното опазване на здравето, би следвало да се реализират с консенсус, дипломация и разговор. Само когато клиницистите работят един до друг със здравното министерство и изпълнитекната организация по медикаментите, както и когато степента на заинтригуваност за решения по основни тематики е налична, триумфът е вероятен и даже бих споделил – обезпечен. През последните 4 месеца оставам с усещане, че има позитивно развиване по тематиката както на национално, по този начин и на интернационално равнище. Комуникацията с ИАЛ е налична, взаимоотношението също. Надяваме се на по-добра осведоменост и въвеждане на нови правила и стандарти, на промени, покрепени от светвоните регулатори в лицето на ЕМА и FDA.
Проектът ни за нитрозамини и рак на кожата е с идеална цел съкращаване честотата на кожните тумори от меланоцитен и немеланоцитен темперамент. Тази година той изтича като цeлеви времеви диапазон, който сме си сложили като цел за наблюдаване. Дали ще бъде продължен - все още е неразбираемо. Комплексният темперамент на проблематиката изисква разговор и мъдрост. Иновациите в медицината и другата позиция би следвало да бъдат оценени уместно. Те точно са генераторите на напредъка, макар че в началото всеки ги отхвърля или се съмнява в тях. Понякога това изисква време.
Още от ИНТЕРВЮ:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ