Отбелязваме Световния ден за борба с рака на белия дроб
Ракът на белия дроб визира 16% от мъжете и 7% от дамите в България. Онкологичното заболяване се подрежда на трето място по периодичност при представителите на мощния пол, като преди този момент са ракът на простата и колоректалният карцином, а при дамите в първата тройка са ракът на гърдата, ракът на матката и колоректалният карцином. Това сочат последните данни от отчет на Европейската комисия и Международната организация за проучване на рака, напомнят от фармацевтичната компания Амджен България във връзка 1 август – Световния ден за битка с рака на белия дроб. Според последните статистически данни от 2020 година годишно от рак на белия дроб в България се разболяват към 3 966 пациенти. Това е едно от най-смъртоносните онкологични болести, като за разлика от страните в Европейския съюз (ЕС), където смъртните случаи понижават през годините, в България се следи наклонност на нарастване, като по-засегнати са мъжете. Едва 8% от българите претърпяват повече от 5 години спрямо 15% в страните от Европейски Съюз, като една от аргументите за това е късното диагностициране (обикновено в III или IV-ти стадий). Финансовите бариери също затрудняват достъпа до качествена онкологична грижа – съгласно изследване от 2024 година междинните доплащания за лекуване на рак у нас доближават 1465 лева, като максимален дял се пада на хирургичното лекуване.
Изследването на биомаркерите е извънредно значимо за актуалното персонализирано лекуване на болестта. Биомаркерите са биологични индикатори, които могат да бъдат употребявани за разкриване, диагностика и следене на развиването на болестта. Чрез тяхното проучване може да се дефинира съществуването на съответни генетични разновидности или молекулни характерности на тумора, които насочват онколога към най-подходящата таргетна терапия. По този метод лекуването може да бъде съобразено с биологията на самия израстък, повишавайки успеваемостта и намалявайки нежеланите резултати.
Тестването на биомаркерите на пациента се прави в лаборатория посредством разбор на проби от туморна тъкан на болния или кръв. При проучването се търси съществуване на известни разновидности в туморните кафези, а резултатите се интерпретират от онколози. При рака на белия дроб биомаркерите постоянно са „ движещи разновидности “, т.е. генетични промени, които карат туморните кафези да порастват неконтролируемо. Около 50% от пациентите с недребноклетъчен рак на белия дроб имат най-малко една разновидност, като най-често срещаните са: KRAS G12C, EGFR, BRAF, ALK, MET, ROS-1, NTRK1, RET, HER2. След установяване на разновидността лекуващите лекари могат да преценяват коя е най-подходящата терапия за пациента, като все още за множеството от тях в България са налични таргетни лечения, които се възстановяват изцяло от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
Ракът на белия дроб е най-разпространеният тип рак и водещата причина за смъртност от онкологични болести в международен мащаб. По последни данни на Световната здравна организация единствено за една година близо 2,5 млн. души са били диагностицирани с рак на белия дроб, а над 1,8 млн. са умряли от заболяването. В множеството случаи това заболяване може да бъде предотвратено. Основният рисков фактор за развиване на белодробния карцином е тютюнопушенето, което е отговорно за почти 85% от всички случаи. В същото време България продължава да е преди всичко по брой хора над 15-годишна възраст, които пушат всеки ден – 29%. Други чести причинители включват излагане на замърсители като пасивно пушене, замърсяване на въздуха (вътрешно и външно), изгорели газове от дизелови мотори, заваръчни изпарения и азбест.
Основните признаци са неизчезваща кашлица, болки в гърдите, зной, изкашляне на кръв, мощна отмалялост, необяснима загуба на тегло и чести белодробни инфекции. Ракът на белия дроб се диагностицира посредством физически обзор, образна диагностика (като рентгенография на гръдния панер, компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс), проучване на вътрешността на белия дроб благодарение на бронхоскопия, взимане на проба от тъкан (биопсия) за хистопатологично проучване и дефиниране на характерния подтип – дребноклетъчен или недребноклетъчен рак, идентифициране на характерни генетични разновидности или биомаркери, с цел да се избере най-хубавият вид за лекуване.
Изследването на биомаркерите е извънредно значимо за актуалното персонализирано лекуване на болестта. Биомаркерите са биологични индикатори, които могат да бъдат употребявани за разкриване, диагностика и следене на развиването на болестта. Чрез тяхното проучване може да се дефинира съществуването на съответни генетични разновидности или молекулни характерности на тумора, които насочват онколога към най-подходящата таргетна терапия. По този метод лекуването може да бъде съобразено с биологията на самия израстък, повишавайки успеваемостта и намалявайки нежеланите резултати.
Тестването на биомаркерите на пациента се прави в лаборатория посредством разбор на проби от туморна тъкан на болния или кръв. При проучването се търси съществуване на известни разновидности в туморните кафези, а резултатите се интерпретират от онколози. При рака на белия дроб биомаркерите постоянно са „ движещи разновидности “, т.е. генетични промени, които карат туморните кафези да порастват неконтролируемо. Около 50% от пациентите с недребноклетъчен рак на белия дроб имат най-малко една разновидност, като най-често срещаните са: KRAS G12C, EGFR, BRAF, ALK, MET, ROS-1, NTRK1, RET, HER2. След установяване на разновидността лекуващите лекари могат да преценяват коя е най-подходящата терапия за пациента, като все още за множеството от тях в България са налични таргетни лечения, които се възстановяват изцяло от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
Ракът на белия дроб е най-разпространеният тип рак и водещата причина за смъртност от онкологични болести в международен мащаб. По последни данни на Световната здравна организация единствено за една година близо 2,5 млн. души са били диагностицирани с рак на белия дроб, а над 1,8 млн. са умряли от заболяването. В множеството случаи това заболяване може да бъде предотвратено. Основният рисков фактор за развиване на белодробния карцином е тютюнопушенето, което е отговорно за почти 85% от всички случаи. В същото време България продължава да е преди всичко по брой хора над 15-годишна възраст, които пушат всеки ден – 29%. Други чести причинители включват излагане на замърсители като пасивно пушене, замърсяване на въздуха (вътрешно и външно), изгорели газове от дизелови мотори, заваръчни изпарения и азбест.
Основните признаци са неизчезваща кашлица, болки в гърдите, зной, изкашляне на кръв, мощна отмалялост, необяснима загуба на тегло и чести белодробни инфекции. Ракът на белия дроб се диагностицира посредством физически обзор, образна диагностика (като рентгенография на гръдния панер, компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс), проучване на вътрешността на белия дроб благодарение на бронхоскопия, взимане на проба от тъкан (биопсия) за хистопатологично проучване и дефиниране на характерния подтип – дребноклетъчен или недребноклетъчен рак, идентифициране на характерни генетични разновидности или биомаркери, с цел да се избере най-хубавият вид за лекуване.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ