Раждането на нов човек в семейството винаги е повод за

Раждането на нов човек в фамилията постоянно е мотив за наслада и горделивост, вяра за бъдещето и облик на действителното величие на родителите – онази жива и скъпа част от тях, която ще остане и след гибелта им. Много са обредите и ритуалите, които обичайното българско семейство е спазвало в подобен ярък миг. Основни пазителки на новороденото са бабата-акушерка и най-старата жена в дома (най-често свекървата). Те са и тези, които са се грижили за родилката и бебето в първите часове и дни след раждането.

Съветите и напътствията, тайнствените дейности и защитните практики са изпълнявани от младата майка категорично, с цел да обезпечат оцеляването и здравето на рожбата ѝ. Не на вятъра в българския празничен календар има специфичен празник на акушерката (Бабинден) – толкоз огромно е било уважението на сънародниците ни към тази, която довежда живота. На този ден всички дами, родили през изтеклата година са посещавали „ бабата ”, натоварени с блага, поливали са й да измие ръцете си и са я обграждали с почитание, подбудено от голямата благодарност към опита, благословените ѝ сръчни ръце и куража ѝ да бъде до тях в най-трудния миг.

Ето 10 наложителни правила, които са спазвали родилките и техните фамилии в недалечното ни минало.

1. Раждането е трябвало да протече „ на прикрито ” – в зимника, в някоя дребна стаичка или когато се случи отвън дома (най-често на полето) в усамотено, закътано място. Ако имало помощничка (бабата, свекървата или някоя близка жена) тя отрязвала пъпната шнур със сърп, в случай че майката била сама – прегризвала я със зъби. Бебето се изкъпвало и първото му повиване наложително се предписание в бащината риза (ако бащата е наблизо). От полето детенцето се донасяло, завито в престилката на майката.

2. Вкъщи новороденото се прекървало над въглените в разпаленото огнище (до 2 пъти, в случай че е момиче и до 7 пъти, в случай че е момче). Това е излишък от античен бит, посредством който детето се обрича на дома и рода. Този бит предшества християнското кръщене, което можело да се състои и по-късно.

3. Тъй като Богородица е одобрявана за настойничка на родилките, незабавно след сполучливо раждане се замесвала и изпичала дребна погача, намазана с мед и раздавана на най-близките за здраве на новороденото. Наричала се „ богородична питка ”, „ повойница ”, „ бабина питка ”. Тя била самобитна признателност към небесата за добре протеклото раждане.

4. Личицето на бебето се начерняло със сажди от котлето на огнището, с цел да стане „ грозно ” и да не хваща „ уроки и неприятни очи ”. В някои краища слагали единствено по една черна точка на челцето му. На шапчицата се зашивало синьо мънисто, а на лявата ръчичка се връзвал червен конец.

5. Около постелята на родилката и новороденото се слагали билките Дилянка, Срещниче, Чер оман и други, които са богати на фитонциди (били естествени ароматизатори и пречиствали въздуха). Слагали се още скилидки чесън, срещу зли сили от всевъзможен тип.

6. Огънят в стаята на родилката се поддържал непрестанно, изключително в първите 3 дни, когато се очаквала появяването на трите „ нави ” (загадъчни дами, които носели злощастие и гибел). А и с цел да не „ изстине ” (да не се простуди и разболее) родилката.

7. През първите дни безусловно не се разрешава идването на непознати хора в къщата и визити при родилката. Смятало се, че те могат да донесат вълшебства и да навредят на бебето, майката или млякото ѝ. Освен вълшебства те можели да донесат и инфекции, а „ родилната тресчица ” била гибелна по това време.

8. Не се разрешавало допиране на ръцете на родилката, даже и от най-близките ѝ. Това е много разумно, тъй като в този момент ние знаем, че посредством мръсните ръце се придвижват всевъзможни болести, а в предишното това е било просто правила за разстройване на всеки контакт с хора, които вървят „ на открито ” – отвън къщата и могат да донесат „ проклетия ”.

9. До 40-ия ден от раждането на младата майка било неразрешено да меси самун, да вади вода от кладенеца, да допира секира. Не трябвало да приближава хамбара, а за вървене на полето и дума не можело да става. Това се обяснявало с нейната „ нечистотия ” (все още кървяла след раждането), само че в действителност тази възбрана я предпазвала от тежък физически труд, който можело да я повреди.

10. Тайнството на кръщението е било първият и главен църковен ритуал, на който се подлагало новороденото и то през първите 10-ина дни. Некръстеният не можел да бъде венчан, нито опят. Затова даже недоносени, болнави или сакати дечица са кръщавани, та, в случай че починат, да могат да бъдат заровени по християнски.