Раждането на дете в семейството е огромна радост не само

Раждането на дете в фамилията е голяма наслада освен за мама и баща, само че и за всички близки. Два рода честват щастливото събитие. Но с появяването на дребното дребосъче неизбежно идват и прозаичните, монотонни задължения-хранене, преобличане, къпане, безсънни часове през деня и нощем. Те се компенсират от удоволствието да виждаш по какъв начин рожбата ти се трансформира, пораства, гука, пълзи, върви, приказва, опознава света. Но неизбежно идва миг, когато се появява и първото заболяване - почтена хрема или нещо по-сериозно. Как да реагираме в такива случаи? Кога да отидем на доктор? Уместно ли е да изчакаме няколко дни? Вкъщи ли да лекуваме детето или болница? Трудни въпроси, които нямат еднопосочен отговор, още повече, че децата като по предписание се разболяват нощно време, по време на празници или при започване на дълго чаканата отпуска.

Ще ви излъжем, в случай че кажем, че можете да се подготвите за този миг. Когато и да се случи, каквото и да е болестта по своя харатер, то ще ви изненада неприятно.

В идващите месеци Puls.bg и Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда дружно ще разкажем за най-честите провокации в здравето на децата. Водещи експерти ще ви оказват помощ да се подготвите (поне на теория) за сложните моменти, в които детето боледува.

В идващите редове ще се опитаме да ви покажем кои са трите най-сериозни провокации, с които родителите и детските лекари би трябвало да се оправят дружно. Защото детето не е просто смален модел на възрастния пациент, а една дребна, скъпа галактика.

Отговорите дават доктор Радка Масларска , шеф на отделението по неонатология в Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда,
Д-р Калин Лисички , шеф на клиниката по педиатрия в Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда

- Как родителите да разпознаят, че е време за болница?

Д-р Масларска: Новородените бебета нямат реакциите, типични за по-големите деца. Много постоянно признаците на зараза при тях са сложни за различаване от родителите. Например те доста рядко подвигат температура. Симптомите при едно бебе, родено преди по-малко от месец, могат да бъдат да вземем за пример то да е доста отпуснато, сънливо, неясно, да отхвърля да се храни, да не ака и пишка задоволително. Продължителната жълтеница също може да бъде симптом на зараза. Повишената нервност също може да приказва за здравословен проблем – в случай че бебето плаче непрестанно и неутешимо. При подозрения родителите могат да последяват и дишането на бебето. Нормалното дишане е сред 40 и 60 пъти в минута. Над 60 пъти или под 40 също може да бъде сигнал за зараза. Но най-лесноразпознаваемият сигнал за родителите е отводът на бебето да се храни.

За да се ориентират по какъв начин да постъпят, когато се съмняват дали детето им е добре, родителите би трябвало да се извърнат към своя доктор, или към място, където могат да получат способена здравна помощ, и детето да бъде прегледано. Обикновено проследяващият педиатър може отлично да се ориентира от един естествен физикален обзор и данни като това дали детето е наддало, дали и какъв брой суче и други Не отхвърлям устрема на актуалните родители да са постоянно осведомени и да ревизират всичко в интернет. Но за едно напълно малко бебе няколко часа съмнение може да имат доста неприятни последствия, по тази причина аз бих предложила преди всичко постоянно да се търси проследяващия доктор. Той познава бебето и най-добре ще реши дали и до каква степен обстановката е тревожна.

Д-р Лисички: При дребните деца - до 3-годишна възраст, и изключително при тези под 1 година, е наложително да се потърси лекарска помощ. Добре е родителите да имат опция за връзка (телефон, електронна поща) с лекаря си, в случай че детето се лекува в дома. Понякога положението на децата се трансформира доста бързо, безусловно за няколко часа може да настъпи утежняване и даже да се появят животозастрашаващи затруднения. Затова е нужно да следим за някои промени, които ще ни ориентират дали неотложно да отидем в болница или можем да изчакаме. Много комфортна е системата на светофара на NICE – институт за проучвания към здравното министерство на Англия.

Зеленият светофар значи невисок риск, т.е. детето може да се лекува в домашни условия. То е с натурален цвят на кожата, устните и езика, реагира всекидневно на обществени знаци. Има естествен режим на сън и бодърстване, разсънва се бързо от сън след стимулация. Плаче с естествен, мощен рев или въобще не плаче. Дишането, типът на кожата и очите са естествени, езикът и устната лигавица – влажни.

Признаците на жълтия светофар са свързани със междинен риск и изискват болнично лекуване. Децата са бледи, не реагират обикновено на обществени тласъци, с понижена интензивност, разсънват се мъчно, не се усмихват. Имат болестни прояви отстрана на дихателната система: разширение на ноздрите, учестено дишане - над 50 вдишвания за минута за деца сред 6-12 месечна възраст и над 40 за по-големи, чуват се шумове при дишане, хрипове. Лигавиците са сухи, апетитът е понижен или отхвърля да се храни. Други алармиращи признаци са висока температура 5 и повече дни, оток на става или крак, куцане, детето не може или отхвърля да стъпи на крачето си, а при кърмачета - не движи даден крак или при опит за придвижване реагира с мъчителен рев.

Свързани публикации.. Д-р Масларска: Педиатърът няма работно време 0 Д-р Радка Масларска: За недоносените профилираните грижи от неонатолог са наложителни до навършване на 1 година 0 Ювенилен продължителен артрит - най-честото детско хронично ревматологично заболяване 0

Червеният светофар включва болестни прояви, които слагат живота на детето във висок риск и изискват незабавна хоспитализация и интензивно лекуване. Кожата е с подчертана бледост, поява на петна, посиняване. Няма реакция на обществени знаци, детето не се разсънва, или в случай че се разсъни бързо заспива, плаче едва или дълготрайно. Дишането е над 60/мин., чуват се охкане, стенене, вдлъбване на гръдния панер. Допълнителни тревожни признаци са температура над 38 С при деца от 0-3 мес., и над 39 С при деца от 3-6 месеца, обрив, който не изчезва след натискане, изпъкнала фонтанела, вдървеност във вратлето, гърчове, повръщане с примеси на жлъчка.

- Какви са главните провокации, когато пациентът е дете?

Д-р Масларска: Лекарят преди всичко би трябвало да се вслуша в терзанията на родителите. В повече от половината случаи техните терзания и наблюдения се оказват верни, и по тази причина не трябва да се подценяват. Това е едно от главните правила на положителната здравна процедура при лекуване на малко бебе. Освен това родителите би трябвало да знаят, че когато едно малко бебе боледува, най-често лекуващият доктор би предпочел да го одобри в болница. Това дава опция бебето непрестанно да е под наблюдаване на екипите, да се създадат проучвания – параклинични индикатори - които ни оказват помощ да изясним повода за тревогата на родителите. Защото зад тревожното държание на бебето може да се крие доста съществено заболяване като сепсис (заразяване на кръвта с бактерии), само че може да стои и нещо надалеч по-прозаично и безвредно като неточност в метода на развъждане, да вземем за пример. Според резултатите лекарят може да реши дали бебето може да бъде изписано или да стартира лекуване, преди болестта да се задълбочи.

Друго предизвикателство пред лекарите е да се оправят бързо, когато болестта при бебето стартира остро. Възможно е да вземем за пример една зараза да стартира непосредствено с спазъм, в случай че визира централната нервна система.

И на трето място е психическото превъзмогване на обстановката, когато болното бебе би трябвало да бъде признато в болница. Много постоянно родителите не са готови за концепцията, че бебето им би трябвало да остане в лечебното заведение, че то може да пострада, в случай че не получи съответни медицински грижи. И тогава се изисква професионално умеене отстрана на лекаря, с цел да изясни на тези родители, че е единствено в полза на детето да постъпи в болница, до момента в който се уверим, че животът и здравето му са предпазени по най-хубавия метод.

Д-р Лисички: Отглеждането на всяко дете е предизвикателство. Лечението на детските болести още повече. Децата не могат да приказват добре или въобще не приказват, плачат, дърпат се, ритат. Особено сложен е прегледът на децата сред една и три години. Това е възрастта, в която всеки непознат, чужд човек, е опасност, зложелател. Но опитният педиатър знае, че няма дете, което не може да бъде прегледано. С задоволително самообладание, нежно говорене (и кърмачето усеща интонацията, въпреки че не схваща думите), биберон, шише с вода, обичана играчка, даже чужд предмет, стават чудеса. Добре е майката да е откъм главата на детето по време на прегледа, с цел да я вижда, да му хване ръката, в случай че е по-голямо, да го прегърне и успокои. Останалото е задача на лекаря. По цялостната реакция на детето, изразът на лицето, очите, разширението на зениците може да се реши съществуването или отсъствието на болежка и дискомфорт.

Не единствено прегледът е по-труден при дребните деца. Много медикаменти имат възрастови ограничавания. Това е обвързвано както с анатомо-физиологичните особености на детския организъм, по този начин и с обстоятелството, че клинични изследвания в детска възраст се вършат мъчно, заради което доста лекарства не са позволени за използване, въпреки че не биха навредили на болното дете. Цели групи антибиотици като хинолоните, тетрациклините са изключени от лечебната листа. Дори капките за нос са противопоказани при кърмачета под 6-месечна възраст.

Друго усложнение е лимитираният брой антибиотици под формата на сиропи, които са подобаващи за деца под 6-7-годишна възраст, а тогава децата боледуват най-често. Разполагаме с десетина препарата от 3 групи - пеницилини, цефалоспорини и макролиди. Тяхното постоянно потребление, изключително при деца, които посещават детско заведение, води до бързо развиване на резистентни микроорганизми. Ето за какво прецизирането на антибиотичното лекуване и избягването му постоянно, когато е допустимо, е извънредно значимо. Елементарни проучвания - кръвна картина, С-реактивен протеин, урина, могат да ориентират лекарят дали инфекцията е вирусна или бактериална и да дефинират вярното държание. Най-честите болести са тези на дихателната система, а те се предизвикват най-вече от вируси. Тяхното лекуване е сполучливо с три „ топли” неща:топла стая (подходящ режим), топъл чай и топла майчина грижа.

- Каква е ролята на родителите, когато се постанова детето да бъде признато в болница?

Д-р Масларска: Винаги приемането на едно бебе в болница е стрес за цялото семейство, изключително зa родителите. Но това, което постоянно споделяме на родителите, които са избрали да се доверят на нас е, че те са част от нашия екип. Тяхното наличие, техния контакт с детето, постоянно е от изгода ние да се ориентираме по-лесно, по-бързо да стигнем до диагнозата, по-бързо да се излекува детето и да се прибере вкъщи. Разчитаме на родителите, че ще бъдат съпричастни към компликациите на нашата работа и ще ни имат доверие, когато се грижим за децата им, и когато това доверие се построи и действа, този развой постоянно приключва по-бързо и по-успешно за детето.

Д-р Лисички: Първото предписание в тези случаи е, че когато има болно дете, отговорни няма. Самообвиненията и търсенето на провинен измежду близкото обграждане единствено вредят.

При приемането на детето се постанова да се попълнят документи, което може да наподобява

ненужно, само че те са съобразени с интернационалните стандарти. Лекарят задава въпроси, които на пръв взор нямат нищо общо с заболяването му - „ То кашля, а те ме питат по какъв начин е протекла бременността, какъв брой постоянно боледува и към какво е алергично”, само че това е належащо за вярната диагноза и лекуване.

Взимането на кръв за проучвания и

слагането на венозен път е идващото тестване за родителите, тъй като детето плаче, а те не са при него. Опитът обаче демонстрира, че наличието им не оказва помощ нито на дребния пациент, нито на личния състав, нито на мама и баща.

След като първичният стрес е намалял е време да родителите да ревизират какъв е редът в болничното заведение: по кое време са свижданията и визитациите, по какъв начин да извикате доктор и сестра, къде е тоалетната, по кое време ще са подготвени резултатите от проучванията, с какво ще се лекува детето?

Намаляването на психическото натоварване на болното дете е от извънредно значение. Ето за какво наличието на майката или на този, който го гледа, е наложително. Домашните облекла, обичаните играчки също са от изгода.

И най-после, вместо умозаключение, едно благопожелание - нека децата ви да са постоянно здрави и в никакъв случай не ви се постанова да стигате до тази информация.



Д-р Радка Масларска е приключила медицина през 1986 година Има предпазена компетентност "Педиатрия " от 1992 година

и

"Неонатология " от 2001 година През 2006 година приключва

"Здравен мениджмънт ". Преминала е курсове по трансфонтанелна и абдоминална ехография.

Има повече от 20 години стаж като неонатолог,

насъбран в клиниките по "Неонатология " на Университетска болница

Плевен и Университетската детска болница в София.

Болница Токуда е от откриването й. Създаденото от нея и екипа й неонатологично поделение е едно от най-хубавите

в България. Сред целите е внедряването на модерни международни практики за лекуване и грижа за най-малките пациенти. През последната година вкарва новаторски и щадящи методики за лекуване и грижа на високорисковите и недоносените деца без обособяване от родителите.

Научният интерес на доктор Масларска е в областта на интензивната терапия, кардиопулмоналната

акомодация

и късното следене на рискови и високорискови новородени деца.

Има редица изявления и участия у нас и в чужбина в неонатологични конгреси.



Д-р Калин Лисички е приключил медицина в

МУ-София през 1984 година Има две специалности -

"Педиатрия” и "Ревматология ". Специализирал е "Детски заболявания "

във Франция през 1987 година Работил е

20 години в Специализираната болница по детски заболявания като детски ревматолог. Автор и съавтор на голям брой научни публикации и монографии на тематика „ Ревматоидният артрит в детска възраст и систематични болести на съединителната тъкан”. В Болница Токуда

е от средата на 2007 г.