Раждането е тема, която вълнува вече не само бъдещите майки

Раждането е тематика, която вълнува към този момент освен бъдещите майки и бащи, само че и лекари, общественици, обществени персони, психолози и хора с по-езотерични и крайни хрумвания. Тази тематика е единствено част от една по-голяма, от два модела на родителство, които от ден на ден разделя майките и обществото на два надали не враждуващи лагера.

Либерално против обичайно: Кърмене непременно или приспособени млека, домашни пюрета против подготвени пюрета, обичайно зареждане или извънредно кърмене (без предоставяне на вода), ваксини или не. И естествено раждане против цезарово сечение. Изключително мощна е тази нова вълна на „ естественото ” против „ медикаментозно, изкуственото, обичайното ” Все по-убедени и надъхани са от ден на ден млади дами в това да родят естествено, да кърмят дълго и въобще да се придържат към всичко, което следва природата. Какво става обаче когато тази твърда позиция срещне непредвидени условия, независещи от самата майка? Особено когато се касае за основният миг в майчинството – раждането.

Все повече специалисти и научни проучване от всевъзможен темперамент ни убеждават за по избор на родилката. И те надлежно са прави. Рискове има и сходна намеса би трябвало да има здравна аргументация. Хроничен проблем на майката като висок дипотър или високо кръвно налягане са една от аргументите, заради които се предлага плануваното цезарово сечение. В хода на родилния развой могат да настъпят затруднения като увита пъпна шнур или друга незабавна обстановка, която да наложи взимането на стремително решение от страна на израждащия екип.

“Ако се стигне до такава степен, една жена, която е твърдо уверена да роди естествено, въпреки всичко да претърпи цезарово цезарово сечение, я връхлетяват не толкоз позитивни страсти след раждането. ”

Разочарование и виновност. На първо място това е персоналното отчаяние. Не всичко е протекло както е очаквала, както се е настройвала и отрицателното възприятие елементарно се обръща към нея самата. Тя не е била задоволително мощна, добра, предала е „ идеята ” и е дала неприятен старт на бебето си, което не е минало по естествения път, а е било жестоко изведено на бял свят с прорез. Вината става доста мощно възприятие, когато се смеси с разочарованието от самия себе си.

Обвинения. Родилките не са лекари-специалисти и не могат да преценяват в хода на раждането, кое е най-добре за тях, в случай че има затруднения. Пред тях би трябвало да се показа избор, в случай че има подобен и да й се изясни какво се случва и какви са вариантите. Но даже и тогава е мъчно просто да станеш и да отидеш на второ мнение, в случай че има подозрения. Често дамите, претърпели нежелано цезарово сечение упрекват екипа в припряност и това се отразява на цялостното прекарване към раждането.

Осъждане от страна на другите. Обикновено тези мощни убеждения за „ естественото ” се затвърждават в дребни общества от бременни и майки, в наставнически центрове и под въздействието на разнообразни специалисти. Ако се случи по този начин да има раждане с интервенция, майките постоянно стават обект на наказание от страна на другите. Дори да не изказана на глас, от време на време оценката е толкоз отрицателна, че младата майка става новобранец в сходни дребни общества.

И необичайно, само че отрицателно отношение към личното тяло, към Белега. Този неприличен белег, знак на неуспеха и разочарованието. Сякаш не е родила бебе, а е жигосана от личната си беззащитност. Точно тук би трябвало да стартира смяната и хубавото възприятие от появяването на бебето да се възроди.

Майка, която се е сблъсквала с сходни усеща след цезарово сечение би трябвало да осъзнаят, че не могат да управляват всичко в живота си. Ще има още повече обстановки, които всекидневно ще й го потвърждават. Тя би трябвало да одобри, че от време на време различен ще провокира събитията, а това в тази ситуация е лекарско решение в напечен миг.

Тези майки не трябва да се срамят от тялото си, от белега, от това, през което са минали и би трябвало да срещат благосклонност, а не неоправдателно отношение от страна на другите. Защото тези усеща, добавени до вилнеещите хормони и следродилните рецесии могат освен да влошат положението, само че и да отровят връзката с бебето й, която тъкмо в този момент се построява.

Струва ли ви се пресилено да преглеждаме сходни обстановки? Забелязала съм, че дамите обичаме да се състезаваме една с друга, а полето на майчинството е доста плодородно. Коя какъв брой дълго е кърмила, коя по какъв начин зарежда, дали дава вода. Коя не взима плачещото дете, когато падне, а го оставя да се оправя единствено. Коя по какъв начин е родила. Най-вече – има доста дами, които не приказват намерено за това, което ги фрустрира като майки и повода за тяхната тревога остава неразбираема даже и за тях. А тя рано или късно избива в неверна посока. Вината, паниката, възприятието за непълноценност. Нека приказваме, дано приемем другите, дано не се срамим и състезаваме. Ние сме просто майки, които вършат всичко по силите си.