Радващо е, че от 1 януари сме част он Шенгенското

Радващо е, че от 1 януари сме част он Шенгенското свободно пространство. Но с този акт се отстранява единствено една от инспекциите – гранично-паспортният надзор. На границата, не знаем докога, остават други контролни органи.

Национална агенция за приходите продължава да управлява стоките с висок фискален риск, там са Българската организация за сигурност на храните, пътните такси и разрешителните, ТОЛ системата, кантарите. Като имаме поради неприятната инфраструктура, която не разрешава трафикът да се форсира и да премине, и прибавим инспекциите, които не са свързани с Шенген, не чакам като с вълшебна пръчица опашките по границите да изчезнат. Със сигурност прекосяването ще стане една концепция по-лесно, само че не си представяйте, че колите ще минават бързо.

Безспорно ще има
позитивен резултат
да сме част от тази свободна зона. Българските контролни органи обаче не престават своята работа и ние още веднъж повдигаме въпроса, че мястото им не е на границата, а е в обособени зони на километри от нея, където да се вършат инспекциите. Проверките на Национална агенция за приходите и БАБХ не са обхванати от Шенгенското съглашение. Ако се транспортира кисело мляко – то е в обсега на БАБХ, а за Национална агенция за приходите е стока с висок фискален риск, вписана в специфичната разпоредба. В Западна Европа също се прави подобен надзор, само че това не става на самата граница, с цел да не се затруднява прекосяването.

Да, като пълновръстен член на Европейски Съюз някак по право ни се поставя да сме част от Шенгенското пространство и не ми се желае да преекспонираме това като триумф. Беше ни оказано
доверие
само че националното законодателство, което основава предпоставки за формиране на опашки, не е в пълномощията на Брюксел. Вярваме, че с приемането ни в Шенгенското пространство по границите ще стане по-добре. Но с цел да стане още по-добре, би трябвало да се създадат реорганизации в системата за граничен надзор. Част от пъзела е въвеждането на електронни товарителници с обединен стандарт за продан на информация, което ще улесни бизнеса, само че и администрацията. По този метод системите на обособените участници във веригите за доставки ще си обменят информация. Това ще разреши на контролните органи да вършат с доста по-голяма лекост
автоматизиран разбор на риска
Те ще имат не аналогова, а цифрова информация, което обаче се чака да стане едвам от 1 юли 2027 година При тази промяна в ръководството никой не желае да се ангажира с какъвто и да е „ парещ картоф “. Засега няма и фокус върху това, само че избрани ползи евентуално пречат то да се направи.

За да може опашките по границите да останат единствено спомен от предишното, е време контролните органи да седнат на една маса и да се схванат по какъв начин този развой да се улесни и да се отстранен дублиращите се инспекции. Анализът на риска може да се насочи към тези оператори, които в действителност вършат нещо неправилно, и легалният бизнес да бъде оставен да работи.

Мнозина просто като глашатаи „ биха тъпана “ на 12 декември, само че множеството нямат никаква визия какъв брой добра е тази вест и какво тъкмо следва от нея. За да имаме действителност, друга от досегашната, би трябвало воля и визия, нужни са средства и запаси, с цел да се реконструира инфраструктурата. На река Дунав продължаваме да имаме единствено два моста, а към този момент сме в сухопътния Шенген. Повече нямаме оправдания нито за опашки, нито за неприятна организация, нито пък за липса на съответна инфраструктура.

Текстът е част от бр. 124 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
сухопътен Шенген интернационален превоз камиони българо-румънската граница отваряне на граници