Радостина Колева-Исак е млада жена, живееща в Благоевград от 34

Радостина Колева-Исак е млада жена, живееща в Благоевград от 34 години. Има две дъщери – на 10 и на 18 години, брачен партньор италианец, с който счита да разтрогне брака си при първия комфортен случай, когато се опаричи, и брат, който не желае да вижда. Доскоро имала апартамент в Благоевград, земя в Северна България и майка, в този момент към този момент няма нищо от това. Работи в сексшоп, живее на квартира в Благоевград, телефонът й не работи, тъй като не си е плащала сметката, има и заем, който взела предходната година за рождения ден на дребното си момиченце, само че още не е погасен, тъй като с лихвите е бухнал двойно. Мечтата на Ради обаче е не за пари, личен апартамент или някакви други благини, а да се грижи за дребната си дъщеричка, която живее на метри от местоработата й, само че не е виждала от две седмици, написа struma.bg. Животът на Радостина е като сюжет за латиносериал. Разказва го разхвърляно, доста прочувствено, от време на време очите й се насълзяват, различен път стиска яростно устни, само че когато спомене името на дребната си дъщеричка, непроменяемо се усмихва. „ Истината е, че в никакъв случай не съм се разбирала с майка ми. Тя ме обвиняваше поради татко ми, с който бяхме доста близки, а тя го мразеше. Татко беше върл пушач, умря поради цигарите, само че ние по този начин и не си стоплихме връзките с майка… Истината е, че дребната ми дъщеричка беше на годинка, когато отдел „ Закрила на детето “ ми я лиши и я даде за развъждане на майка ми. В началото майка не я обичаше, само че взе внучката си, тъй като с дребната пристигнаха и парите. Факт е, че аз тогава не можех да виждам детето си – бях ходила два пъти да работя в Гърция и Испания, само че когато се прибрах в Благоевград, започвах работа все тук-там, където или не се плащаше, или не ми предлагаха контракт. Например Джампалски ми дължеше заплата за един месец и съумях да си я взема чак след 1 година, и то с помощта на Инспекцията по труда. Той твърдеше, че през този месец съм била в неплатен отпуск, само че инспекторите го разобличиха, тъй като следователно би трябвало да подам молба за неплатения отпуск, а такава не се откри. Това е единствено един от образците за работодателите ми в Благоевгрлад, само че пред обществените служащи аз в действителност не можех да потвърдя, че имам опция да се грижа за Т., и по тази причина те я дадоха на баба й. Междувременно баща умря и брат ми с подправено пълномощие продаде и моето завещание, вследствие на което аз останах на улицата и излязох на квартира. Преди 2 седмици, на 21 май, и майка умря. Малката беше при мен, когато огромната ми щерка Ива ми звънна да ми каже. Взех си един ден отпуск, с цел да виждам Т., и на втория ден при мен в магазина пристигна общественият служащ Димитър Диловски от Симитли. Пристигна в магазина да ме уведоми, че с сътрудниците му взели решение да дадат дребната ми щерка на кака й Ива, която живее с гаджето си. Диловски се държа доста безочливо с мен, когато го попитах за какво не са потърсили моето мнение по въпроса за бъдещето на детето ми, а напряко ме уведомяват за решението си, той ми изясни в прав текст, че като дадат дребната на сестра й, по този начин ще поддържат и Ива финансово, т.е. каката ще получава за сестричката си 35-те лева детски, издръжката от 70 лева от татко й и още 180 лева, които дават от „ Закрила на детето “. Ива е последна година в Икономиката и съгласно мен се нуждае от всичко друго, не и от финансова поддръжка, тъй като приятелят й работи в строителството, а в случай че тя има потребност от още пари, би могла да се хване някъде продавачка. Сега дребната живее при сестра си, там гаджето на Ива непрестанно пуши и я трови, тъй че когато по-рано я вземех оттова, детето се превиваше от болки в коремчето и не можех да го закарам даже до прилежащия магазин да купим кисело мляко като противоотрова. Убедена съм, че това е от цигарите. Ива, приятелят й Мартин, към този момент починалата ми майка и брат ми по този начин настройваха момиченцето ми против мен, че детето не смееше да ме огледа в очите. Случвало се е преди години, като се прибера от чужбина, отивам да видя Т. при майка ми, а детето си върти главичката и споделя на баба си: „ Ама какво да върша, бабо, като и мама си я обичам “. Значи майка ми я е карала да ме ненавижда, аз друго пояснение нямам. Брат ми пък по какъв начин я стресираше – не й позволяваше да пие вода след 18.00 часа, с цел да не се напикава, отхвърляше й десерт, тя трябваше да яде каквото той пожелае, а не каквото желае. Друг е въпросът, че брат ми искаше да ми я отвлече – работеше в Англия и ми изиска пълномощие за Т. да я изведе на открито, сякаш с цел да научи добре британски език. За връзките ми с огромната щерка Ива няма какво да приказвам – преди години изиска от майка ми нож, с цел да ме заколи. Ива, гаджето й и Т. живеят на метри от магазина, в който работя, само че когато инцидентно минават по улицата, Ива я води на другия тротоар, а детето ми не смее даже да огледа в моята посока. Момиченцето ми учи в VII СУ, в този момент е във почивка и не мога да си показва по какъв начин по през целия ден виси гладно по улицата или диша цигарения пушек на Мартин. Дори не знам къде е. Днес, като свърша работа, ще подам тъжба в прокуратурата поради изискванията, в които едната ми щерка отглежда другата, и по-конкретно за това, че ми тровят детенцето с цигари. Не желая да отплащам на Ива, само че желая някой да ми помогне, тъй като съм доста обезпокоена за здравето на Т. Единственото, което искам, е „ Закрила на детето “ да ми върнат детето и в случай че има метод, да ме подкрепят мен с тези 180 лева, с цел да мога да му наема една студентка да го гледа, до момента в който съм на работа. Бих могла с тези пари да го запиша на лятно учебно заведение или на лятна занималня в читалището. През есента към този момент ще е по-лесно – мога да наема жена за по 2 часа дневно, едвам я кара на учебно заведение и да я прибира оттова. А в случай че все пак страната реши, че нямам право да се грижа за детето си, избирам да я дадат на приемно семейство. За там към този момент ще подпиша на драго сърце. И когато порасне, а аз стъпя финансово на краката си, отново ще бъдем дружно.