Радослав Илиев, Тончо Краевски, Първан Симеонов и Андрей Райчев в

Радослав Илиев, Тончо Краевски, Първан Симеонов и Андрей Райчев в следващото издание на " Кръг Квадрат ".

Акценти:

Първан Симеонов: Онзи Бай Ганьо е по-скоро обществен и стопански етап, това е развързаната самодейност, зараждането на някакъв капитализъм. Освен това е източният догонващ човек. Ние в България употребяваме Бай Ганьо като национално самообвинение и багра се, че Алеко ненапълно по този начин гледа на него, въпреки че доста ми се желае да не е по този начин.
Радослав Илиев: Да това е доста забавен въпрос. Алеко презира ли Ганьо? Питам за тогавашният Алеко от Свищов?
Първан Симеонов: Много ми се желае да имам вяра, че не го презира, има податки за това, само че от време на време имам възприятието, че не е дал задоволително доказателства, че не е по този начин. Но това пренебрежение не е заслужено, тъй като е ориентирано към недодялаността на един наваксващ човек, който толкоз дълго време е бил отвън, а в този момент влиза вътре. Един човек, който излъчва цялата си селска жизнеспособност, деятелност. Та ние на този човек се подиграваме и го трансформираме в национална щампа, забравяйки че той не е народен, той е стопански и неминуем етап. Какъв различен може да бъде преди малко появяващият се на картата човек, в случай че не догонващ и безразсъден?
Това е казусът на прототипа на Ганьо, че ние сме го привидели като национално самообвинение. А то е просто един неминуем етап, който дори би трябвало да прегърнем и би имало доста преимущества в случай че го приемем подобен какъвто е.

Андрей Райчев: Какъв е упрекът на Алеко към бай Ганьо? Той въобще не го укорява, че е селяндур или майстор. Упрекът е в това, че бай Ганьо претендира да бъде хайлайф и не приема Алеко за собствен натурален хайлайф.
Конфликтът е в следното: " Ти претендираш за мое място. Аз съм благородното момче, аз съм с езиците, аз се обличам алафранга,  т.е. като французите. Ти си с колана, ти си с калпака, ти отхвърляш мен като представител на елита и вместо мен ще управляваш България. " Конфликтът е властови.
Ако Алеко наблюдаваше Ганьо по какъв начин облечен по същия този метод продава мускалчета на някой добре облечен господин нямаше да има никакъв проблем с него. Щеше да си каже: " Добре, седи си там с мускалчетата в занаятчийската работилница и всичко е отлично. "
Радослав Илиев: А той желае да прескача равнища.
Андрей Райчев: Защо в действителност Ганьо би трябвало да допусне Алеко за собствен естетвен началник?
Ако пренесем този спор в този момент това наподобява по този начин -  това е човек, който по някакви не доста верни способи е овладял язовир с вода, цялостни, бутилира, изнася и внезапно се оказва, че той би трябвало да бъде управителен от едно момиченце с езици приключило еди-какво-си, която му чете и морал: " Ти си отпадък, ти не знаеш истанбулската спогодба... " Това е същият бездънен спор, на един който ми се натрапва като власт, тъй като познава чужбина. Ама аз съм от тук.
Коренът на спора сред Бай Ганьо и Алеко е властови, това споделям аз.
Тончо Краевски: Бай Ганьо е несръчен, комичен в имитациите си и без значение дали го харесвате или не, това е явно един недовършен човек, който има потребност да стигне някъде.
Големият въпрос тук не е дали създателят харесва или не харесва пресонажът си.
Големият въпрос е има ли Алеко Константиов потенциалът да подложи себе си на същата подигравка и рецензия, на която подлага Бай Ганьо.
Защото те не са толкоз разнообразни. В последна сметка, този съвременен с езиците, алафранга човек също се намира в клопката на личната си несръчност, на личната си незавършеност. Ние нямаме спор сред един приключен човек, който конституира елита и един недовършен човек, който го догонва. Ганьо и неговият хипотетичен хайлайф Алеко са еднообразно незавършени.
Те толкоз доста си наподобяват, че когато четеш книгата си мислиш, дали няма някакво по-дълбоко обръщение. Наистина ли Алеко просто се подиграва на долната класа хора под него, в действителност ли е единствено това?
Радослав Илиев: Има един риск обаче, в опита да опишем обективно и без подигравка Ганьо да го героизираме. Аз имам вяра, че отношението на тогавашния Алеко от Свищов към Ганьо не е като това на Алеко от София в този момент. Мисля, че въпреки всичко това е опит за себепознание.
Ганьо не би трябвало да бъде коренно осмиван или презиран, тъй като да го презираш значи в някаква степен да презираш себе си.
В Ганьо се съдържат по едно и също време няколко пласта: има византийското извъртане, има ориенталска ловкост, има селска почва има и дребно-буржоазна дребнавост. И тези четири пласта са в някаква степен във всеки от нас, в нашия ген. Тоест познаването на себе си съгласно мен не би трябвало да става нито през експанзия, нито през героизация.
 
 
 
03 Март 2023154202 Март 2023268601 Март 2023433128 Фев 2023623527 Фев 2023348626 Фев 20232284КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани23 Фев 2023183528 Фев 202392404 Март 202373103 Март 20231871
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД