Сръбски учен сее омраза и лъжи: Българите изнасилват и убиват бременни, хранят кучетата с човешка плът
Радош Люшич, историк и академични учител, в. „ Данас”
Българите правят невъобразими зверства по отношение на дамите. Турците са били по-милосърдни. Българите убивали бременни дами. Така ликвидирали и майката, и нероденото дете. Много бременни дами са изгорени в домовете си дружно с задачите си фамилии. На дамите са отрязвали ръцете, краката, гърдите. След това, а главите им, както и тези на мъжете, девойките и момчетата, са набивани на щикове, с които се е прекосявало „ триумфално” през обитаемоте места. Освен българите, удовлетворени са оставали и кучетата, които се хранели с човешка плът.
Това са единствено част от " научните доказателства " на Радош Люшич – историк и академични учител, които бяха оповестени в белградската преса, съобщи БГНЕС.
Агенция БГНЕС разгласява цялостният текст от обявата на Люшич без никакви съкращения и редакторска интервенция.
Според преброяването на австро-унгарския общоприет боен губернатор през 1916 година в Сърбия има 222 225 дами повече, в сравнение с мъже.
Още по-лошо е ситуацията в двете военноинспекционни области, Морава и Македония, които по това време са под българска окупация. След потушаването на Топлишкото въстание (1917 г.) Сърбия оставя усещането на опустошена и осакатена страна, в която на 100 дами има един мъж!
Австрийски кореспондент оповестява, че " съвсем всички дами и девойки носят черно " поради загубата на своите съпрузи, родственици и изгубената си независимост.
Българското висшо командване отделя изключително внимание на сръбкините, което никой до момента не е правил.
Изхождайки от обстоятелството, че дамите са „ най-яростните патриоти”, че те са „ център на сръбския дух и най-прилежните сътрудници на тайната сръбска организация”, че са идеолози и пропагандатори, затова би трябвало да се чака от тях да подхващат рискови дейности против всички български инициативи в Моравска област.
Довеждайки този проблем до стадия на „ женска внушаемост “, командването стига до извода, че това е „ извънредно зло, което може да ни коства част от нацията ни и да разклати сигурността на страната ни “.
В историята на човешкия жанр сходни отзиви за дамите са необичайност, когато се знае, че тяхната мощ и качества по никакъв метод не са били по-големи и по-значими от тези на дамите отвъд Южна и Велика Морава.
Поради тези аргументи командването предлага на по-нисшите управляващи да забранят пътуванията на сръбкините и да ги принудят да приказват единствено български.
За да се приложи тази рестриктивна политика по отношение на дамите, би трябвало да се сформира лист на всички интелигентни и авторитетни дами в окупираната област.
Преценявайки, че сръбкините от всички възрасти са рискови, против тях е произнесена присъда на геноцид: „ изкореняването на сърбизма изисква заличаване на сръбкините “. Българите не са обръщали толкоз внимание на друга категория от популацията (свещеници, учители...).
В достоверни исторически извори са записани невиждани и невъобразими зверства на българските управляващи по отношение на дамите преди, по време и след Топлишкото въстание.
Сравнявайки българските закононарушения от времето на Първата международна война с тиранията на турците преди Първото сръбско въстание и сред двете въстания, останах с усещането, че турците са били по-милосърдни.
В историята на сръбския народ това са двете най-страшни времена на гибел, в земя на гибел.
Ето единствено няколко образеца за българско грубо отношение към дамите и девойките.
Най-малкото момиче, което е откарано в българския лагер, е на по-малко от година.
Българите убивали бременни дами, удряйки ги в корема с щикове и по този начин ликвидирали и майката, и нероденото дете.
Много бременни дами са изгорени в домовете си дружно с задачите си фамилии.
Имало е случаи, когато на дамите са отрязвали ръцете, краката, гърдите. След това, а главите им, както и тези на мъжете, девойките и момчетата, са набивани на щикове, с които се е прекосявало „ триумфално” през обитаемоте места.
Запазено е изложение на дете в люлка, усмихващо се на светещ на слънцето щик - последната сцена в неговия едвам почнал живот.
Освен българите, удовлетворени са оставали и кучетата, които се хранели с човешка плът.
След убийствата изнасилването е било второто най-тежко закононарушение.
Жени и девойки на възраст от 10 до осемдесет години са били изнасилвани: в домовете си, в лагерите, на пътя, преди разстрела, в църквите, поотделно и всеобщо и най-често в наличието на членове на фамилията.
Има данни за изнасилвания на всички дами в Пореч и на доста в селата Топлице и Яблановце: „ няма нито една жена над 12 години, която да не е била изнасилена “, гласи един документ.
Много от изнасилените дами и девойки забременяват, а доста по-късно са убити - брутално, както са били опозорени.
Никак не е необичайно, че думата българин стартира с дребна писмен знак и тогава, и след освобождението.
Според отчета на Международната комисия, в Топлишкото въстание (1917 г.) са убити към 20 000 поданици на Топица и Ябланица, а може би и повече (до 35 000), като това закононарушение в никакъв случай не е оповестено за геноцид.
В най-новата История на България, Белград, Клио, 2008 година, въстанието не се загатва не заради позор и виновност, а поради прикриване на истината за зверствата.
Когато сръбски бойци залавят двама български бойци (1915 г.) и ги питат за какво убиват дами, деца и старци, отговорът гласи: „ Това ни беше заповядано – да унищожим сърбите “!
Само в Архива на Сърбия, без Архива на Югославия и Военноисторическия списък, материалите за българските закононарушения се съхраняват в 44 архивни кутии!
В паниката, която се надигна към Милунка Савич - героиня като всяка друга с или без пушка в ръце, би трябвало да сме признателни на посолството на Съединени американски щати за снимането на тази реклама, която е красиво показване на нейните военни и следвоенни жертви.
Пропагандното видео може да бъде подложено на критика за метода, по който се прости и не помни врага с геноцидни планове.
Българите не отговаряха за закононарушенията, които направиха против сърбите през Първата международна война.
1) Съюзниците предотвратяват влизането на сръбската войска в България в края на 1918 година, с цел да не отмъщава.
2) Сърбите сформират лист от 500 български нарушители, които би трябвало да бъдат съдени, а великите сили вземат решение да съдят такива нечовеци в техните страни.
3) Води се развой единствено срeщу трима български нарушители, единият от които е оневинен, а останалите двама излежават минимални присъди.
Ние сме в действителност свети, а дали и те са такива? Сръбската доверчивост е безгранична, тъй че спрете да я подгрявате с героинята Милунка Савич.
След всичко това сърбите би трябвало да се запитат по какъв начин е допустимо българите, които са били наши врагове и врагове на нашите съдружници при две международни войни,да запазят народа и страната си, а ние не?/БГНЕС
Българите правят невъобразими зверства по отношение на дамите. Турците са били по-милосърдни. Българите убивали бременни дами. Така ликвидирали и майката, и нероденото дете. Много бременни дами са изгорени в домовете си дружно с задачите си фамилии. На дамите са отрязвали ръцете, краката, гърдите. След това, а главите им, както и тези на мъжете, девойките и момчетата, са набивани на щикове, с които се е прекосявало „ триумфално” през обитаемоте места. Освен българите, удовлетворени са оставали и кучетата, които се хранели с човешка плът.
Това са единствено част от " научните доказателства " на Радош Люшич – историк и академични учител, които бяха оповестени в белградската преса, съобщи БГНЕС.
Агенция БГНЕС разгласява цялостният текст от обявата на Люшич без никакви съкращения и редакторска интервенция.
Според преброяването на австро-унгарския общоприет боен губернатор през 1916 година в Сърбия има 222 225 дами повече, в сравнение с мъже.
Още по-лошо е ситуацията в двете военноинспекционни области, Морава и Македония, които по това време са под българска окупация. След потушаването на Топлишкото въстание (1917 г.) Сърбия оставя усещането на опустошена и осакатена страна, в която на 100 дами има един мъж!
Австрийски кореспондент оповестява, че " съвсем всички дами и девойки носят черно " поради загубата на своите съпрузи, родственици и изгубената си независимост.
Българското висшо командване отделя изключително внимание на сръбкините, което никой до момента не е правил.
Изхождайки от обстоятелството, че дамите са „ най-яростните патриоти”, че те са „ център на сръбския дух и най-прилежните сътрудници на тайната сръбска организация”, че са идеолози и пропагандатори, затова би трябвало да се чака от тях да подхващат рискови дейности против всички български инициативи в Моравска област.
Довеждайки този проблем до стадия на „ женска внушаемост “, командването стига до извода, че това е „ извънредно зло, което може да ни коства част от нацията ни и да разклати сигурността на страната ни “.
В историята на човешкия жанр сходни отзиви за дамите са необичайност, когато се знае, че тяхната мощ и качества по никакъв метод не са били по-големи и по-значими от тези на дамите отвъд Южна и Велика Морава.
Поради тези аргументи командването предлага на по-нисшите управляващи да забранят пътуванията на сръбкините и да ги принудят да приказват единствено български.
За да се приложи тази рестриктивна политика по отношение на дамите, би трябвало да се сформира лист на всички интелигентни и авторитетни дами в окупираната област.
Преценявайки, че сръбкините от всички възрасти са рискови, против тях е произнесена присъда на геноцид: „ изкореняването на сърбизма изисква заличаване на сръбкините “. Българите не са обръщали толкоз внимание на друга категория от популацията (свещеници, учители...).
В достоверни исторически извори са записани невиждани и невъобразими зверства на българските управляващи по отношение на дамите преди, по време и след Топлишкото въстание.
Сравнявайки българските закононарушения от времето на Първата международна война с тиранията на турците преди Първото сръбско въстание и сред двете въстания, останах с усещането, че турците са били по-милосърдни.
В историята на сръбския народ това са двете най-страшни времена на гибел, в земя на гибел.
Ето единствено няколко образеца за българско грубо отношение към дамите и девойките.
Най-малкото момиче, което е откарано в българския лагер, е на по-малко от година.
Българите убивали бременни дами, удряйки ги в корема с щикове и по този начин ликвидирали и майката, и нероденото дете.
Много бременни дами са изгорени в домовете си дружно с задачите си фамилии.
Имало е случаи, когато на дамите са отрязвали ръцете, краката, гърдите. След това, а главите им, както и тези на мъжете, девойките и момчетата, са набивани на щикове, с които се е прекосявало „ триумфално” през обитаемоте места.
Запазено е изложение на дете в люлка, усмихващо се на светещ на слънцето щик - последната сцена в неговия едвам почнал живот.
Освен българите, удовлетворени са оставали и кучетата, които се хранели с човешка плът.
След убийствата изнасилването е било второто най-тежко закононарушение.
Жени и девойки на възраст от 10 до осемдесет години са били изнасилвани: в домовете си, в лагерите, на пътя, преди разстрела, в църквите, поотделно и всеобщо и най-често в наличието на членове на фамилията.
Има данни за изнасилвания на всички дами в Пореч и на доста в селата Топлице и Яблановце: „ няма нито една жена над 12 години, която да не е била изнасилена “, гласи един документ.
Много от изнасилените дами и девойки забременяват, а доста по-късно са убити - брутално, както са били опозорени.
Никак не е необичайно, че думата българин стартира с дребна писмен знак и тогава, и след освобождението.
Според отчета на Международната комисия, в Топлишкото въстание (1917 г.) са убити към 20 000 поданици на Топица и Ябланица, а може би и повече (до 35 000), като това закононарушение в никакъв случай не е оповестено за геноцид.
В най-новата История на България, Белград, Клио, 2008 година, въстанието не се загатва не заради позор и виновност, а поради прикриване на истината за зверствата.
Когато сръбски бойци залавят двама български бойци (1915 г.) и ги питат за какво убиват дами, деца и старци, отговорът гласи: „ Това ни беше заповядано – да унищожим сърбите “!
Само в Архива на Сърбия, без Архива на Югославия и Военноисторическия списък, материалите за българските закононарушения се съхраняват в 44 архивни кутии!
В паниката, която се надигна към Милунка Савич - героиня като всяка друга с или без пушка в ръце, би трябвало да сме признателни на посолството на Съединени американски щати за снимането на тази реклама, която е красиво показване на нейните военни и следвоенни жертви.
Пропагандното видео може да бъде подложено на критика за метода, по който се прости и не помни врага с геноцидни планове.
Българите не отговаряха за закононарушенията, които направиха против сърбите през Първата международна война.
1) Съюзниците предотвратяват влизането на сръбската войска в България в края на 1918 година, с цел да не отмъщава.
2) Сърбите сформират лист от 500 български нарушители, които би трябвало да бъдат съдени, а великите сили вземат решение да съдят такива нечовеци в техните страни.
3) Води се развой единствено срeщу трима български нарушители, единият от които е оневинен, а останалите двама излежават минимални присъди.
Ние сме в действителност свети, а дали и те са такива? Сръбската доверчивост е безгранична, тъй че спрете да я подгрявате с героинята Милунка Савич.
След всичко това сърбите би трябвало да се запитат по какъв начин е допустимо българите, които са били наши врагове и врагове на нашите съдружници при две международни войни,да запазят народа и страната си, а ние не?/БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ