Радина Думанян: Пловдивският театър е моят дом, спасява ме от трудностите във външния свят
Радина Думанян е родена на 13 април 1990 година в Пловдив. Завършва Актьорство за трагичен спектакъл в НАТФИЗ " Кръстьо Сарафов " в класа на проф. Пламен Марков. Част е от трупата на Драматичен театър-Пловдив, където изиграва десетки функции. Носител е на премия Аскеер за " Изгряваща звезда ", премия " Пловдив " и наградата " Любимец 13 " за ролята на Матилда в " Чиста къща " през 2015 година 11 години по-късно Радина бе отличена с наградата Икар за основна женска роля за облика на Ема от спектакъла " Берлин, Берлин ". През годините взе участие в разнообразни тв планове, последният от които върви сега по Нова тв. За театъра, щастието на сцена и в живота, значимите функции и новите провокации Радина приказва пред медията ни.
Прочетете още
– Радина, какъв път извървяхте от щурата Матилда от „ Чиста къща “, която ви донесе Аскеер за дебют, до Ема от „ Берлин, Берлин “, окичила ви с Икар?
- На първо място минаха 11 години, в които имах щастието да изиграя забавни функции. Вярвам, че съм станала по-овладяна в актьорските средства, по-спокойна и сигурно съм станала много по-уверена в себе си като актриса. Говоря за едно крепко самочувствие, което съм натрупала с помощта на всичките функции, които съм направила през годините, тъй като те не са доста, само че не са и малко.
Истината е, че този въпрос е доста сложен, тъй като – когато ходя по пътя си, не спирам, с цел да си върша равносметки, а виждам напред, най-малко в този стадий от живота ми. По-скоро проучвам това, което върша и се пробвам да бъда по-добра.
Радина в ролята на Матилда в " Чиста къща ", снимка Георги Вачев
- Казвате здравословно самочувствие, повече убеденост, само че на церемонията по връчването на Икар призовахте публиката за повече поддръжка, тъй като без нея нищо няма смисъл в театъра.
- Истината е, че публиката е доста значима, само че аз насочих думите си и към сътрудниците ми. Не говорех толкоз за навлизането в персоналното пространство на актьорите и на артистите изобщо, тъй като това е част от обстоятелството, че сме обществени персони. По-скоро ми се искаше да прикани гилдията ни да не са причина в общественото пространство да излизат информации, които уронват престижа на специалността ни, тъй като в същината си да си артист е нещо в действителност отлично. И нищо към артиста не би трябвало да го осквернява, още повече, в случай че вредата идва от вътрешната страна.
- Героинята ви Ема Келер в „ Берлин, Берлин “ е част от ера, която вие не познавате. Време подчинено на неуместни правила. Как се преодолява тази отдалеченост?
- Не мисля, че е мъчно. Не за друго, а тъй като въпреки и да не съм живяла в същото време, моите родители и всички мои предшественици са ми разказвали и то доста. Толкова доста, че е станало като нещо, което не си претърпял, само че го познаваш доста добре.
– Щом толкоз добре познавате времето на соца, можете ли да кажете, че вашето потомство носи контузии от това време?
- Аз не се усещам като човек, който носи контузии. Е, с изключение на персоналните и физически, да вземем за пример тези с коляното ми (смее се). Смятам, че пребивавам много свободно. Имам образеца на моето семейство. Майка ми също е извънредно свободен човек, постоянно е била бунтовник, даже и във времето, в което живяла. Това е мироглед, който тя с разкази и персонален образец е построила и в мен. И имайки този дух в дома ми, имах всичко. Научиха ме, че свободата е нещо персонално, положение на духа. И то без някой да ти споделя да правиш или да не правиш нещо.
- Вече имате и детенце, а това трансформира целия мироглед и цели на една жена.
- Това са нещата от живота. Не го намирам като изключително събитие, тъй като е натурален инстинкт човек да има дете. Не считам, че това ме е трансформирало съществено. Появата на нов живот ме накара да се приспособя и се веселя, че нещата се получават. Не обичам да приказвам за персоналния си живот, тъй като той е моят кей и макар че обявявам клипове, се старая да го вардя за себе си.
- Ще поеме ли по вашия път?
- Водя я в театъра. Твърди, че не ѝ е забавно, само че аз виждам, че не е по този начин. Ще поживеем и ще забележим какъв път ще избере.
Като Ема в спектакъла " Берлин, Берлин ", снимка Георги Вачев
- Не се страхувате да показвате разнообразни лица – основател на наличие, спектакъл, сериали. Правите и събития за деца, в които ги приближавате към изкуството.
- Събитията с деца, които вършим с някогашния зам.-директор на Пловдивския спектакъл Деница Димитрова, моя скъпа другарка и съидейник, са ми доста значими. Когато тя ме предложения в плана, изпитах боязън дали ще се оправя, тъй като това е допустимо най-отговорното нещо, което един човек може да прави. Да взе участие интензивно в общуването с деца и с помощта на това другарство те да се трансформират. Престраших се и си давам сметка, че тези прекарвания водят до едни от най-хубавите и смислените страсти. Все едно е да имаш 20 деца и те да са като личното ти.
- Отскоро се изявявате в ново амплоа като водещ на „ Изживей България “ по Нова телевизия. Какво ви даде този доста положителен формат?
- На първо място - беше премеждие и то прелестно. Не можах напълно да потъна в него и да вземам участие както ми се искаше, тъй като снимахме по три дни едно предаване, само че нямаше по какъв начин да съм компактно там, тъй като или имах представления в Пловдив, или някакъв различен ангажимент в страната. Беше бясно пътешестване по пътищата на България, само че беше доста хубаво. Харесва ми крайният резултат – една цветна и пъстра картина на родината ни и с историческата памет, само че и с кулинарията. Тя оживява през погледа на чужденци, които са директно свързани с България. Те са толкоз любопитни, толкоз рефлективни. Толкова бързо се потапят във всяка страст и я изживяват доста персонално.
Това бих могла да кажа за тях като група и за всеки по-отделно.
- За себе си имахте ли персонални открития при тези обиколки из България?
- Ще дам образец с последното излъчено предаване от Априлци. Свято място, което за жалост нямах задоволително време да опозная. Докато бях там обаче, живеех с едно лично персонално прекарване и въпрос – по какъв начин съм могла да пропусна това градче.
- Но знаете къде ще отидете, още повече и че е обвързвано с Априлското въстание, което е в центъра на най-новия театър на Драматичен театър-Пловдив. Вие сте в ролята на Райна Княгиня.
- Така е. „ Записки по българските въстания “ ме потопи в една история, която ме накара да желая да се върна тук-там като Априлци, Копривщица, Панагюрище… Имам възприятието, че след претърпяната страст от спектакъла ще погледна по напълно нов метод на тях. „ Записки по българските въстания “ ме предизвика да поровя и в личната си родова памет – моя бъдеща задача.
Като Райна Княгиня в " Записки по българските въстания ", снимка Георги Вачев
- И като тръгнахме тъкмо в тази тематика, какво е чувството да изиграете на сцена една толкоз емблематична персона, белязала българската история?
- Знаете ли – аз имам една доста забавна детска история, обвързвана с Райна Княгиня. Когато бяхме в трети или четвърти клас, имахме контролно по „ Роден край “. Имаше въпрос кой е ушил знамето за Априлското въстание в Панагюрище. Не знаех отговора
на този въпрос. Накрая на писмения изпит останахме малко деца и госпожата се опита да ми подскаже – Райна Княгиня, Райна Княгиня. Но аз отново не чух и бях написала Райна Гиргиня. После, откакто ми поправи контролното, разбрах, че е Княгиня. След детската ми среща с тази героиня доста пъти съм имала допир с нейното име и в никакъв случай не съм се интересувала интензивно от нейната персона до започването на репетиционния развой. И в действителност тогава открих нещата, които за доста хора са видни, само че за мен не са били. Тази велика жена не просто е белязала Априлското въстание, тя има доста тежка орис измежду освобождението и доста персонален принос – да вземем за пример построяването на Майчин дом в София. Точно по тази причина е чест да изиграя тази персона. Това е първият исторически персонаж, който играя. И в действителност думата е чест. Мисля, че първа ще откривам някакви неща за нея, които да ги върша свои или да ме учат на нещо.
- Имате толкоз доста изяви, не ви ли изкуши да промените Пловдивския спектакъл с някой различен в София?
- За мен Пловдивският спектакъл е преди всичко. Той е моят дребен сценичен свят, в който живея. Играла съм и на други подиуми и се усещам прелестно с други сътрудници. Страхотно ми е. Но Пловдивският спектакъл е моят дом. Спасява ме от всяка компликация в персоналния ми свят.
Водеща фотография: Александра Иванова
Прочетете още
– Радина, какъв път извървяхте от щурата Матилда от „ Чиста къща “, която ви донесе Аскеер за дебют, до Ема от „ Берлин, Берлин “, окичила ви с Икар?
- На първо място минаха 11 години, в които имах щастието да изиграя забавни функции. Вярвам, че съм станала по-овладяна в актьорските средства, по-спокойна и сигурно съм станала много по-уверена в себе си като актриса. Говоря за едно крепко самочувствие, което съм натрупала с помощта на всичките функции, които съм направила през годините, тъй като те не са доста, само че не са и малко.
Истината е, че този въпрос е доста сложен, тъй като – когато ходя по пътя си, не спирам, с цел да си върша равносметки, а виждам напред, най-малко в този стадий от живота ми. По-скоро проучвам това, което върша и се пробвам да бъда по-добра.
Радина в ролята на Матилда в " Чиста къща ", снимка Георги Вачев
- Казвате здравословно самочувствие, повече убеденост, само че на церемонията по връчването на Икар призовахте публиката за повече поддръжка, тъй като без нея нищо няма смисъл в театъра.
- Истината е, че публиката е доста значима, само че аз насочих думите си и към сътрудниците ми. Не говорех толкоз за навлизането в персоналното пространство на актьорите и на артистите изобщо, тъй като това е част от обстоятелството, че сме обществени персони. По-скоро ми се искаше да прикани гилдията ни да не са причина в общественото пространство да излизат информации, които уронват престижа на специалността ни, тъй като в същината си да си артист е нещо в действителност отлично. И нищо към артиста не би трябвало да го осквернява, още повече, в случай че вредата идва от вътрешната страна.
- Героинята ви Ема Келер в „ Берлин, Берлин “ е част от ера, която вие не познавате. Време подчинено на неуместни правила. Как се преодолява тази отдалеченост?
- Не мисля, че е мъчно. Не за друго, а тъй като въпреки и да не съм живяла в същото време, моите родители и всички мои предшественици са ми разказвали и то доста. Толкова доста, че е станало като нещо, което не си претърпял, само че го познаваш доста добре.
– Щом толкоз добре познавате времето на соца, можете ли да кажете, че вашето потомство носи контузии от това време?
- Аз не се усещам като човек, който носи контузии. Е, с изключение на персоналните и физически, да вземем за пример тези с коляното ми (смее се). Смятам, че пребивавам много свободно. Имам образеца на моето семейство. Майка ми също е извънредно свободен човек, постоянно е била бунтовник, даже и във времето, в което живяла. Това е мироглед, който тя с разкази и персонален образец е построила и в мен. И имайки този дух в дома ми, имах всичко. Научиха ме, че свободата е нещо персонално, положение на духа. И то без някой да ти споделя да правиш или да не правиш нещо.
- Вече имате и детенце, а това трансформира целия мироглед и цели на една жена.
- Това са нещата от живота. Не го намирам като изключително събитие, тъй като е натурален инстинкт човек да има дете. Не считам, че това ме е трансформирало съществено. Появата на нов живот ме накара да се приспособя и се веселя, че нещата се получават. Не обичам да приказвам за персоналния си живот, тъй като той е моят кей и макар че обявявам клипове, се старая да го вардя за себе си.
- Ще поеме ли по вашия път?
- Водя я в театъра. Твърди, че не ѝ е забавно, само че аз виждам, че не е по този начин. Ще поживеем и ще забележим какъв път ще избере.
Като Ема в спектакъла " Берлин, Берлин ", снимка Георги Вачев
- Не се страхувате да показвате разнообразни лица – основател на наличие, спектакъл, сериали. Правите и събития за деца, в които ги приближавате към изкуството.
- Събитията с деца, които вършим с някогашния зам.-директор на Пловдивския спектакъл Деница Димитрова, моя скъпа другарка и съидейник, са ми доста значими. Когато тя ме предложения в плана, изпитах боязън дали ще се оправя, тъй като това е допустимо най-отговорното нещо, което един човек може да прави. Да взе участие интензивно в общуването с деца и с помощта на това другарство те да се трансформират. Престраших се и си давам сметка, че тези прекарвания водят до едни от най-хубавите и смислените страсти. Все едно е да имаш 20 деца и те да са като личното ти.
- Отскоро се изявявате в ново амплоа като водещ на „ Изживей България “ по Нова телевизия. Какво ви даде този доста положителен формат?
- На първо място - беше премеждие и то прелестно. Не можах напълно да потъна в него и да вземам участие както ми се искаше, тъй като снимахме по три дни едно предаване, само че нямаше по какъв начин да съм компактно там, тъй като или имах представления в Пловдив, или някакъв различен ангажимент в страната. Беше бясно пътешестване по пътищата на България, само че беше доста хубаво. Харесва ми крайният резултат – една цветна и пъстра картина на родината ни и с историческата памет, само че и с кулинарията. Тя оживява през погледа на чужденци, които са директно свързани с България. Те са толкоз любопитни, толкоз рефлективни. Толкова бързо се потапят във всяка страст и я изживяват доста персонално.
Това бих могла да кажа за тях като група и за всеки по-отделно.
- За себе си имахте ли персонални открития при тези обиколки из България?
- Ще дам образец с последното излъчено предаване от Априлци. Свято място, което за жалост нямах задоволително време да опозная. Докато бях там обаче, живеех с едно лично персонално прекарване и въпрос – по какъв начин съм могла да пропусна това градче.
- Но знаете къде ще отидете, още повече и че е обвързвано с Априлското въстание, което е в центъра на най-новия театър на Драматичен театър-Пловдив. Вие сте в ролята на Райна Княгиня.
- Така е. „ Записки по българските въстания “ ме потопи в една история, която ме накара да желая да се върна тук-там като Априлци, Копривщица, Панагюрище… Имам възприятието, че след претърпяната страст от спектакъла ще погледна по напълно нов метод на тях. „ Записки по българските въстания “ ме предизвика да поровя и в личната си родова памет – моя бъдеща задача.
Като Райна Княгиня в " Записки по българските въстания ", снимка Георги Вачев
- И като тръгнахме тъкмо в тази тематика, какво е чувството да изиграете на сцена една толкоз емблематична персона, белязала българската история?
- Знаете ли – аз имам една доста забавна детска история, обвързвана с Райна Княгиня. Когато бяхме в трети или четвърти клас, имахме контролно по „ Роден край “. Имаше въпрос кой е ушил знамето за Априлското въстание в Панагюрище. Не знаех отговора
на този въпрос. Накрая на писмения изпит останахме малко деца и госпожата се опита да ми подскаже – Райна Княгиня, Райна Княгиня. Но аз отново не чух и бях написала Райна Гиргиня. После, откакто ми поправи контролното, разбрах, че е Княгиня. След детската ми среща с тази героиня доста пъти съм имала допир с нейното име и в никакъв случай не съм се интересувала интензивно от нейната персона до започването на репетиционния развой. И в действителност тогава открих нещата, които за доста хора са видни, само че за мен не са били. Тази велика жена не просто е белязала Априлското въстание, тя има доста тежка орис измежду освобождението и доста персонален принос – да вземем за пример построяването на Майчин дом в София. Точно по тази причина е чест да изиграя тази персона. Това е първият исторически персонаж, който играя. И в действителност думата е чест. Мисля, че първа ще откривам някакви неща за нея, които да ги върша свои или да ме учат на нещо.
- Имате толкоз доста изяви, не ви ли изкуши да промените Пловдивския спектакъл с някой различен в София?
- За мен Пловдивският спектакъл е преди всичко. Той е моят дребен сценичен свят, в който живея. Играла съм и на други подиуми и се усещам прелестно с други сътрудници. Страхотно ми е. Но Пловдивският спектакъл е моят дом. Спасява ме от всяка компликация в персоналния ми свят.
Водеща фотография: Александра Иванова
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ