Радев: Проблем е не само користта, а опростачването в...
Радев за Симеонов в ПУ: Безконтролната власт ражда цинизъм
Държавният глава Румен Радев се срещна през днешния ден със студенти от ПУ „ Паисий Хилендарски ”, който дефинира като просветително и културно средище с богати обичаи и национална значителност. Пътувайки насам, прочетох в новините: „ Президентът ще чете лекция в ПУ ”, показа той. И незабавно направи спогодба: „ Не съм пристигнал нито да чета, нито да експортирам лекция. Дошъл съм, с цел да споделя някои свои мисли и да чуя вас. Защото гласът на младите е най-съществен в дебата за бъдещето на България. Особено съм впечатлен от това, което прочетох във вашата задача – създаване на модели за обществено гражданско държание. Мога единствено да ви поздравя за тази упоритост. Защото всеки университет е мини модел на бъдещето. За него би трябвало спор, в който да се открояват проблемите, да се генерират и отстояват хрумвания, да се търсят национални решения ”.
Ето какво сподели Радев в ревюто си пред студентите:
Когато приказваме за бъдеще, би трябвало да сме наясно каква е нашата насочна точка, от която тръгваме за това странствуване. Затова е от изключителна значимост да си отговорим къде сме ние по отношение на нашето минало в районен и европейски мащаб, къде сме по отношение на водещите трендове в конкурентноспособни стопански системи и проспериращи общества. Зная и е обикновено един подобен въпрос да има пристрастни политически тълкования. Но е доста значимо ние да се учим да бъдем извънредно справедливи, когато отговаряме на този въпрос.
Ако се съпоставим с България преди 30 година, имаме демократична Конституция. Имаме европейски вид институции, пазарна стопанска система, интеграция в интернационалните организации. Ежедневно слушате за непоклатимост, стопански растеж и усвоени евросредства. В същото време неудовлетвореността в обществото пораства, а митингите към този момент стават всекидневие. И каквито и аспекти да се акцентират, от отсрещната страна са унизително ниски пенсии, ниски приходи и хиляди небогати и необразовани. България освен заседна на дъното на Европа, само че и доста изостана от някогашните социалистически страни, с които преди години споделяхме сходни условия. По основни индикатори като приходи, смъртност, беднотия, престъпност, корупция, неравноправие, независимост на словото България в действителност се подрежда до редица страни от субсахарска Африка. И все по-трудно се вписва в европейския пейзаж. На процедура България проигра огромна част от опциите, които предоставяше участието в Европейски Съюз.
Ако търсим работеща формула за бъдещето, на първо място би трябвало да си дадем отговор на въпроса за какво и по какъв начин стигнахме дотук. Преди известно време президентството провежда кръгла маса на тематика „ Неравенства и бедността в България ”. Взеха присъединяване представители на изпълнителната власт, на синдикатите и работодателите, на университетските среди, приети специалисти. Изнесоха се тревожни статистики, показаха се несъвършенствата в икономическия, финансовия, обществения модел, в системата на обучение и опазване на здравето. Представиха се ефикасни модели, които работят в други страни.
Имаше отзиви, че в случай че пипнем пропорциите на бюджета или променим данъчните ставки и клиничните пътеки, България ще се оправи. Слушайки тези несъмнено правилни и потребни неща, си дадох ясна сметка, че в действителност казусът не е в дебата за цифрите, тъй като остава световният въпрос за какво сме небогати и все по-изоставащи, с растящо неравноправие. Защо нашите модели са все по-неефективни? Защо не внедряваме у нас модели, потвърдили своята успеваемост в други страни?
Слушайки дебатите на тази кръгла маса, се сетих за една книга – „ Защо нациите се провалят ”. Тя е задълбочено проучване на аргументите за бедността по света от древността до наши дни. Посочва възникването на така наречените инклузивни, т.е. приобщаващи стопански институции в Англия, учредени на демократичните правила и необятното присъединяване на жителите в тях. Този вид институции основават изискванията за индустриалната гражданска война и техническия напредък. Защо ви споделям това? Защото от тази книга се постановат два значими извода. Че там, където има инклузивни стопански институции, има напредък и разцвет. Там, където са екстрактивни, изключващи, имаме беднотия и крах. И още един извод – видът на икономическите институции се дефинира от типа на политическите институции, тъй като те са водещите.
При инклузивните политически и стопански институции жителите са необятно показани в ръководството и постановат ефикасен надзор и ограничаване върху ръководещите, като главната цел е благополучие на обществото. Налице е централизирана страна. Но това не значи тоталитарна. Тя пази правата и собствеността на своите жители и подсигурява тяхната сигурност. Налага ефикасни данъчни и обществени политики, подсигурява достъп до обучение и опазване на здравето.
Абсолютен приоритет са образованието и вложенията в човешки капитал, тъй като те са наложително изискване за ускорено развиване. Има бистрота на харчене на обществени средства и отчетност. Стимулират се нововъведенията, софтуерното развиване и творчеството. Хората забогатяват от ефикасна организация на труда, нововъведения и конкурентноспособност, които са съществени мотори за развиване на обществото. Стимулира се свободата на медиите като нужен коректив на властта.
При екстрактивните политически и стопански институции жителите са едва показани в ръководството, а ръководещият хайлайф е безотговорен и персоналното облагодетелстване се е трансформирало в съществена цел. Държавата е слаба и не може да подсигурява правата, собствеността и бизнеса на своите жители, нито тяхната сигурност. Инвестициите в обучение и човешки запаси не са приоритет. А се търсят всевъзможни планове със противоречива социална значителност и със съответни схеми да се източва обществен запас.
Налице е съпротивата на креативното опустошение, което съставлява такова софтуерно встъпление, което да дава мощен подтик за развиването на обществото. Такова в наши дни може да е електронното ръководство. Съпротива е дълги години да се търсят оправдания да не се вкарва, тъй като то води към повече бистрота. При подобен вид институции няма бистрота за харчене на обществени средства, отчетност и отговорност. Част от хората забогатяват посредством публични поръчки от обществени запаси като подставени лица във компании, близки до властта. Медиите са потъпкани, с цел да обезпечат комфорта на ръководещите.
Къде се намира България в тази координатна система вие можете да прецените сами. И аз мисля, че е задоволително ясно. Нашите институции закърняват. Гражданският надзор над тях е неефикасен. Разделението на управляващите фрапантно се нарушава.
Излизането от тази порочна скица минава през две задания – смяна на политическата среда и решение на въпроса за субекността на властта, т.е. кой я упражнява. Опитът демонстрира задоволително безапелационно, че без съществуването на съответна политическа среда, без нейната смяна, не може да се реализира смяна в икономическата обстановка и решение на значимите проблеми като господство на закона, правдивост, беднотия, престъпност, корупция. Радикалната смяна съгласно мен е единственият излаз от блатото, в което сме затънали от години. Необходима ни е политическа среда, която да обезпечава необятна, действителна и ефикасна представителност на жителите в ръководството и да постанова нужните ограничавания върху ръководещите. В институциите би трябвало да влязат високообразованите и достойните, а не послушните.
Както виждате, през днешния ден имаме проблем не просто с користта, а даже с опростачването на политическия живот. Това освен ни връща обратно в икономическото и общественото развиване, само че покварява нашия публичен морал и ни отдалечава от цивилизования свят и всевъзможни очаквания да изградим едно просветено, съпричастно и почтено общество.
Затова и образованието в една страна има основно значение и със своите възпитателни функционалности. Затова моля към студентите: значимо е освен да усвоявате научни дисциплини, само че и всекидневно да усвоявате най-важната просвета – да бъдете свободни жители, да мислите, да мечтаете, да дебатирате, да решавате своята орис. Защото България има потребност освен от готови експерти. Има потребност от интелигентни младежи с дейна гражданска позиция и взор в бъдещето.
Държавният глава Румен Радев се срещна през днешния ден със студенти от ПУ „ Паисий Хилендарски ”, който дефинира като просветително и културно средище с богати обичаи и национална значителност. Пътувайки насам, прочетох в новините: „ Президентът ще чете лекция в ПУ ”, показа той. И незабавно направи спогодба: „ Не съм пристигнал нито да чета, нито да експортирам лекция. Дошъл съм, с цел да споделя някои свои мисли и да чуя вас. Защото гласът на младите е най-съществен в дебата за бъдещето на България. Особено съм впечатлен от това, което прочетох във вашата задача – създаване на модели за обществено гражданско държание. Мога единствено да ви поздравя за тази упоритост. Защото всеки университет е мини модел на бъдещето. За него би трябвало спор, в който да се открояват проблемите, да се генерират и отстояват хрумвания, да се търсят национални решения ”.
Ето какво сподели Радев в ревюто си пред студентите:
Когато приказваме за бъдеще, би трябвало да сме наясно каква е нашата насочна точка, от която тръгваме за това странствуване. Затова е от изключителна значимост да си отговорим къде сме ние по отношение на нашето минало в районен и европейски мащаб, къде сме по отношение на водещите трендове в конкурентноспособни стопански системи и проспериращи общества. Зная и е обикновено един подобен въпрос да има пристрастни политически тълкования. Но е доста значимо ние да се учим да бъдем извънредно справедливи, когато отговаряме на този въпрос.
Ако се съпоставим с България преди 30 година, имаме демократична Конституция. Имаме европейски вид институции, пазарна стопанска система, интеграция в интернационалните организации. Ежедневно слушате за непоклатимост, стопански растеж и усвоени евросредства. В същото време неудовлетвореността в обществото пораства, а митингите към този момент стават всекидневие. И каквито и аспекти да се акцентират, от отсрещната страна са унизително ниски пенсии, ниски приходи и хиляди небогати и необразовани. България освен заседна на дъното на Европа, само че и доста изостана от някогашните социалистически страни, с които преди години споделяхме сходни условия. По основни индикатори като приходи, смъртност, беднотия, престъпност, корупция, неравноправие, независимост на словото България в действителност се подрежда до редица страни от субсахарска Африка. И все по-трудно се вписва в европейския пейзаж. На процедура България проигра огромна част от опциите, които предоставяше участието в Европейски Съюз.
Ако търсим работеща формула за бъдещето, на първо място би трябвало да си дадем отговор на въпроса за какво и по какъв начин стигнахме дотук. Преди известно време президентството провежда кръгла маса на тематика „ Неравенства и бедността в България ”. Взеха присъединяване представители на изпълнителната власт, на синдикатите и работодателите, на университетските среди, приети специалисти. Изнесоха се тревожни статистики, показаха се несъвършенствата в икономическия, финансовия, обществения модел, в системата на обучение и опазване на здравето. Представиха се ефикасни модели, които работят в други страни.
Имаше отзиви, че в случай че пипнем пропорциите на бюджета или променим данъчните ставки и клиничните пътеки, България ще се оправи. Слушайки тези несъмнено правилни и потребни неща, си дадох ясна сметка, че в действителност казусът не е в дебата за цифрите, тъй като остава световният въпрос за какво сме небогати и все по-изоставащи, с растящо неравноправие. Защо нашите модели са все по-неефективни? Защо не внедряваме у нас модели, потвърдили своята успеваемост в други страни?
Слушайки дебатите на тази кръгла маса, се сетих за една книга – „ Защо нациите се провалят ”. Тя е задълбочено проучване на аргументите за бедността по света от древността до наши дни. Посочва възникването на така наречените инклузивни, т.е. приобщаващи стопански институции в Англия, учредени на демократичните правила и необятното присъединяване на жителите в тях. Този вид институции основават изискванията за индустриалната гражданска война и техническия напредък. Защо ви споделям това? Защото от тази книга се постановат два значими извода. Че там, където има инклузивни стопански институции, има напредък и разцвет. Там, където са екстрактивни, изключващи, имаме беднотия и крах. И още един извод – видът на икономическите институции се дефинира от типа на политическите институции, тъй като те са водещите.
При инклузивните политически и стопански институции жителите са необятно показани в ръководството и постановат ефикасен надзор и ограничаване върху ръководещите, като главната цел е благополучие на обществото. Налице е централизирана страна. Но това не значи тоталитарна. Тя пази правата и собствеността на своите жители и подсигурява тяхната сигурност. Налага ефикасни данъчни и обществени политики, подсигурява достъп до обучение и опазване на здравето.
Абсолютен приоритет са образованието и вложенията в човешки капитал, тъй като те са наложително изискване за ускорено развиване. Има бистрота на харчене на обществени средства и отчетност. Стимулират се нововъведенията, софтуерното развиване и творчеството. Хората забогатяват от ефикасна организация на труда, нововъведения и конкурентноспособност, които са съществени мотори за развиване на обществото. Стимулира се свободата на медиите като нужен коректив на властта.
При екстрактивните политически и стопански институции жителите са едва показани в ръководството, а ръководещият хайлайф е безотговорен и персоналното облагодетелстване се е трансформирало в съществена цел. Държавата е слаба и не може да подсигурява правата, собствеността и бизнеса на своите жители, нито тяхната сигурност. Инвестициите в обучение и човешки запаси не са приоритет. А се търсят всевъзможни планове със противоречива социална значителност и със съответни схеми да се източва обществен запас.
Налице е съпротивата на креативното опустошение, което съставлява такова софтуерно встъпление, което да дава мощен подтик за развиването на обществото. Такова в наши дни може да е електронното ръководство. Съпротива е дълги години да се търсят оправдания да не се вкарва, тъй като то води към повече бистрота. При подобен вид институции няма бистрота за харчене на обществени средства, отчетност и отговорност. Част от хората забогатяват посредством публични поръчки от обществени запаси като подставени лица във компании, близки до властта. Медиите са потъпкани, с цел да обезпечат комфорта на ръководещите.
Къде се намира България в тази координатна система вие можете да прецените сами. И аз мисля, че е задоволително ясно. Нашите институции закърняват. Гражданският надзор над тях е неефикасен. Разделението на управляващите фрапантно се нарушава.
Излизането от тази порочна скица минава през две задания – смяна на политическата среда и решение на въпроса за субекността на властта, т.е. кой я упражнява. Опитът демонстрира задоволително безапелационно, че без съществуването на съответна политическа среда, без нейната смяна, не може да се реализира смяна в икономическата обстановка и решение на значимите проблеми като господство на закона, правдивост, беднотия, престъпност, корупция. Радикалната смяна съгласно мен е единственият излаз от блатото, в което сме затънали от години. Необходима ни е политическа среда, която да обезпечава необятна, действителна и ефикасна представителност на жителите в ръководството и да постанова нужните ограничавания върху ръководещите. В институциите би трябвало да влязат високообразованите и достойните, а не послушните.
Както виждате, през днешния ден имаме проблем не просто с користта, а даже с опростачването на политическия живот. Това освен ни връща обратно в икономическото и общественото развиване, само че покварява нашия публичен морал и ни отдалечава от цивилизования свят и всевъзможни очаквания да изградим едно просветено, съпричастно и почтено общество.
Затова и образованието в една страна има основно значение и със своите възпитателни функционалности. Затова моля към студентите: значимо е освен да усвоявате научни дисциплини, само че и всекидневно да усвоявате най-важната просвета – да бъдете свободни жители, да мислите, да мечтаете, да дебатирате, да решавате своята орис. Защото България има потребност освен от готови експерти. Има потребност от интелигентни младежи с дейна гражданска позиция и взор в бъдещето.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ